Преди да започна да пиша този пътепис известно време обмислях заглавието му и се лутах между различни идеи:

„Градът на Стоте кули- едно пътуване в света на приказките“

или

„Златна Прага- славянски дух с привкус на австрийска култура“

или

„Прага и Областта Бохемия- рай за любителите на бира“

и тъй като всички тези имена са изключително подходящи за града, който посетихме и нито едно от тях не е достатъчно, за да обхване многообразието от впечатления, които той остави у нас ще нарека пътеписа си просто:

ПРАГА

От няколко години този град заема първите позиции в моя „Списък с мечти“, но по една или друга причина все някоя друга дестинация се изпречва отпред. След като установих, че нискобюджетни полети до Прага няма, реших че е най- добре да се включим в организирана екскурзия, за да се възползваме от предимствата на екскурзоводното обслужване. Планирахме, резервирахме, събрахме куфарите и потеглихме. И така…

ДЕН ПЪРВИ /12.04.2012 г./

ПЪРВА СРЕЩА С ПРАГА

   Пристигаме с полет на Чешките авиолинии в 16 часа местно време. В самолета се опитвам да тренирам запазване на спокойствие по време на турболенциите и почти успявам. На летището в Прага, едва успели да се огледаме, веднага съзираме чакаща жена със съответна табелка, която очевидно е нашата екскурзоводка. Дамата се представя и тутакси успява да ме спечели с лъчезарната си усмивка, а в автобуса към хотела окончателно спечелва доверието ми, разказвайки компетентно и ентусиазирано историята на града. След настаняването ни в хотела, което става изключително бързо и организирано, за наша приятна изненада, екскурзоводката ни подарява една невключена в програмата разходка из нощна Прага. Изпитвам обичайното вълнение, обхващащо ме всеки път, когато пристигна на място, за което дълго съм мечтала. Пристигаме с метро от хотела ни, намиращ се някъде в покрайнините на града до Вацлавския площад- централния площад на Новия град.

Заставаме до статуята на Св. Вацлав върху кон и погледът ни веднага се спира на намиращата се точно зад гърба ни сграда, за която екскурзоводката веднага обяснява, че това е Народния музей.

Сградата е построена в неоренесансов стил, която в момента е в реставрация, а колекцията е преместена отсреща, в бившата сграда на Радио Свободна Европа. Тръгваме по широкия площад по посока Стария град и в този момент напрегнатото ми вълнение отстъпва място на един въодушевен ентусиазъм да видя колкото може повече от този прекрасен град. На всички ни прави впечатление разнообразието от архитектурни стилове- от готика, барок и рококо, през сецесион от края на 19 век до съвсем съвременни архитектурни стилове.

Като че ли на пръв поглед у човек се създава впечатление за разностилие, но впоследствие осъзнаваш, че всички тези стилове се вплитат в едно хармонично съчетание, даващо усещане за богата култура и интересна история, което те съпътства през цялото време, докато пребиваваш в Прага.

Спираме се за кратко пред няколко забележителности, които човек няма как да подмине:

Барутната кула

Църквата Дева Мария пред Тин

Часовниковата кула

Приключваме вечерта подобаващо в местен ресторант с чешка бира и характерно чешко ястие, наречено „свинско колено“ и в тутакси разбираме, че всякакви опити за диетични ограничения по време на екскурзията ни биха претърпели пълен провал.

ДЕН ВТОРИ

13.04.2012 г.

ЗАМЪКЪТ ЩЕРНБЕРГ И ОБИКОЛКА НА ГРАДА

    Започваме деня с посещение в Замъка Щернберг, намиращ се на около 30-40 км от Прага. Замъкът е построен през 12 век и от тогава до днес е частна собственост на едноименен графски род.

Единствено през годините на социализма той е бил отнет от фамилията, а самият граф е бил назначен за пазач и екскурзовод. Това на пръв поглед странно решение, очевидно се е оказало положително, от гледна точка на опазването на интериора. Та кой друг би се отнесъл по- грижовно към държавната собственост от този, който вижда лика на дедите си по стените на държавния имот. В момента сградата отново е върната на рода Щернберг и настоящият граф живее на първия етаж, а на втория се намира музейната експозиция и посетителите могат да се насладят на прекрасните барокови зали, колекциите от картини, мабелите в различен стил и от различни епохи, носещи духа на историята на рода и на Чехия.

Като представители на една нация, чиито средновековни архитектурни и художествени образци, за съжаление са почти унищожени, гледаме с известна завист на чешката история, в която по време на вековното австрийско владичество се е добавяло с пълни шепи, вместо да се отнема от културното наследство на нацията. Това се казва то да случиш на поробител!

    Връщаме се в Прага и когато автобусът ни над 40 минути се опитва да стигне до центъра, до който с метрото се отива за 5-10 минути, за пореден път се убеждаваме в предимствата на подземния влак. Пешеходната ни разходка тръгва от Страховския манастир.

Започвайки своята беседа, екскурзоводката ни мимоходом споменава факта, че тук се намира заведение със собствен пивовар, бирата от който не може да се намери никъде другаде в света, освен тук и в Америка, където се изнася в ограничени количества. Тази информация действа мъжете в нашето семейство като червена лампа в тъмна нощ и докато екскурзоводката се опомни, те вече пият бира във въпросното заведение. Тъй като групата ни се оказва изключително дисциплинирана и вече е готова да потегли, се оказвам принудена да пришпоря пиещите с категоричното обещание, че в някой от следващите дни ще дойдем тук отново. Освен, че е интересен сам по себе си като архитектурен обект и с уникалната си библиотека, манастирът, разположен на високо място над двореца Храдчани е място, откъдето се открива прекрасна панорама към целия град.

    Градът Прага е създаден от обединението на четири отделни града, основани по различно време и разположени от двете страни на река Вълтава. На източния бряг се намират Старият и Новият град, а на западния- Храдчани и Мала страна. Всеки от тях в миналото е имал самостоятелно съществуване и е бил отделен със стени от останалите. В този ден разходката ни е основно от западната страна на реката. Погледът от високо доставя невероятно удоволствие, тъй като градът се ширва в пълната си прелест пред очите ни. Непосредствено под нас се намират Храдчани и Мала страна, а от другата страна на реката виждаме Стария град и още по- натакът Новия град- чак до телевизионната кула, която се очертава ясно на хоризонта. Кулите на града, неслучайно наречен „град на стоте кули“, изглеждат като извадени от илюстрована книжка с приказки и това усещане неволно те пренася в един като че ли нереален свят, изпълнен с рицари с тежки доспехи и горещи сърца и красиви принцеси, провисили дългите си плитки от най- горния прозорец на някоя кула.

    Докато групата слиза бавно надолу, нашата екскурзоводка разказва подробности за сградите около които минаваме и стиловете в архитектурата.

Влизаме в двореца Храдчани, изчаквайки преминаването на делегация, тъй като в тази сграда е разположено президентството на Чехия.

Влизайки двор в двор, в третия от тях достигаме до катедралата Свети Вит, представляваща грандиозна постройка в готически стил.

Наред с невероятната величественост на готическите катедрали, винаги невероятно впечатление в тях са ми правили прекрасните цветни витражи и тази тук не прави изключение. Научаваме даже, че един от витражите е рисуван от популярния чешки художник Алфонс Муха.

 На излизане от двореца ескурзоводката ни обяснява как можем в някой от следващите дни да стигнем сами до златната уличка, чиято история е свързана с дейността на алхимиците, живели в града основно по времето на Рудолф ІІ- император на Хабсбургската империя в края на 16-ти и началото на 17-век, преместил столицата на империята в Прага и известен със своите разностранни интереси в областта на културата, зоологията, астрологията и алхимията.

    Спускаме се надолу по улица Нерудова, по която всяка къща има свой неповторим собствен облик, придавайки невероятна атмосфера на цялата улица

и към края й влизаме да обядваме в един местен ресторант, където, очевидно изгладнели поглъщаме сериозни количества храна и бири.

За огромна наша изненада, в един момент сервитьорката даже обявява, че бирата е свършила и се налага да изчакаме нова доставка. Е, че българите сме сериозни пиячи е ясно, ама да свърши бирата в Прага, това не бяхме очаквали! В крайна сметка, доволни от храната и недотам доволни от обслужването, продължаваме по- надолу към река Вълтава, кадето е предвидено на приключим екскурзоводната програма с разходка с корабче. На път за пристанището преминаваме по Карловия мост- друга известна забележителност на Прага.

В този час по моста гъмжи от туристи, а най- голяма тълпа се събира пред статуята на Св. Ян Непомук- закрилник на рибарите и пазител на Карловия мост.

Така нареченият „круиз“ по река Вълтава се оказва може би единственото ни разочарование за деня, тъй като срещу недотам скромната сума от 12 евро правим около половин часов кръг между два моста и половина, а капитанът на кораба, който съвместява и длъжността екскурзовод обръща основно внимание на немската група, която пътува заедно с нас. Добре е все пак, че нашата екскурзоводка е още с нас и ни информира какви са сградите и забележителностите, покрай които минаваме.

    До тук организираната ни програма свършва и продължаваме сами. Нашето семейство, за радост, никак не се притеснява от самостоятелните обиколки. Една прилична карта и малко предварителна информация и всичко, което ни е необходимо да се справим отлично. В случая и двете условия са налице. Тъй като вече е 18 часа и всички музеи са затворени, след кратък размисъл се пускаме по живописните улички на Стария град. Там откриваме един ресторант, на който е нарисуван образа на храбрия войник Швейк и се чувстваме истински щастливи, че сме открили ресторанта, за който предварително сме слушали от приятели, посещавали Прага. Когато обаче след няколко пресечки отново виждаме подобно заведение установяваме, че сме попаднали на верига ресторанти, а кой е автентичният, един господ знае.

    Малко преди 19 часа се озоваваме около часовниковата кула на площада в Стария град и изчаквайки тържествената поява на библейските апостоли на прозореца над часовника, за кратко се впускаме сред тълпата на площада. Католическият Великден е минал предната седмица, но предстои Томина неделя и на площада все още са разпънати сергии.

Построена е и сцена, на която фолклорен чешки ансамбъл изпълнява традиционна музика. Инструментите са контрабас, флейта, тарамбука, нещо, което прилича на кларинет и нещо, което прилича на китара.

Слушам музиката, напомняща тази от филмите- приказки, обградена от островърхите кули на този средновековен площад и като че ли спирам да виждам лицата на туристите около мен, а се пренасям отново в приказния свят. В този момент часовникът известява настъпването на кръглия час и приковава погледите ни. Накрая един тръбач от върха на кулата допълва музикалната картина.

След известно колебание и след като получаваме твърдото уверение на гишето за билети, че догоре се стига с асансьор, решаваме да се качим до върха на часовниковата кула и още веднъж отвисоко да погледнем към града. Качваме се на един асансьор, който ни води през съседната сграда до третия и етаж, а оттам преминаваме във вътрешността на кулата. В средата има съоръжение, напомнящо с нещо за асансьор, но като че ли ни се струва някак неестествено подобно съоръжение в тази старинна сграда и тръгваме нагоре пеша. В горната част на кулата, на едно изключително тясно стълбище, се сблъскваме със слизащи туристи и установяваме, че движението се извършва еднопосочно с помощта на светофар отгоре и отдолу, който както и асансьора, очевидно не сме забелязали, поради несъответствието му с интериора. След този малък инцидент, излизаме на терасата, която опасва кулата и от която имаш възможност да погледнеш на всички страни. Гледката е наистина зашеметяваща. Тай като се намираме в самото сърце на града, кулата е прекрасно място, откъдето можеш да му се насладиш.

След като насищаме очите си с гледки и фотоапаратите си със снимки, тръгваме надолу, но този път с асансьора. Преминаваме по улица Парижка, където се намират всички бутици на световноизвестните дизайнерски фирми и се пускаме по тесните улички на еврейския квартал, покрай еврейското гробище и синагогите, които се намират в тази част на града. Отсреща се вижда метронома, построен на мястото на грандиозен паметник на Сталин, съществувал в миналото. По време на първата обиколка с екскурзоводката сме информирани, че е имало идеи за създаване на широк булевард към въпросния паметник като се съборят голяма част от сградите в Стария град. Няма начин, чувайки подобно нещо, човек да не благодари на Господ, който не е позволил това да се случи!

   На смрачаване правим още една кратка разходка по мостовете на Вълтава, но не след дълго установяваме, че след този изключително интензивен ден се чувстваме наситени с впечатления, но и уморени до смърт. Отправяме към хотела с приятното чувство, че сме дали всичко от себе си, за да видим максималното, което е възможно да се види за един ден и то какъв ден- петък, тринадесети, а освен всичко друго- Разпети петък.

ДЕН ТРЕТИ

14.04.2012 г.

КАРЛОВИ ВАРИ

В този ден по програма имаме целодневна екскурзия до Карлови вари- прочутия балнеологичен курорт на Чехия, лечебната вода на която е открита от Карл IV. Легендата разказва, че великият чешки крал, а по- късно и император на Свещената Римска империя,търсейки кучето си, попаднало в един от изворите, потопил болния си крак във водата и се излекувал. Около многобройните извори в курорта са изградени красиви колонади.

Не успяваме за краткото си пребиваване да оценим лечебната сила на водата, но на вкус определено не ни харесва. Самият град е красиво и спокойно място, със стилни сгради и аристократична атмосфера.

В момента курортът изцяло е завладян от руски туристи, чиято реч чуваш на всяка крачка.

В най- известния и скъп хотел Pupp, където нашата екскурзоводка ни обяснява, че наемът на апартамент е над 1000 евро, визаме за минутка да хвърлим бърз поглед на фойето, без да притесняваме туристите. Там, обаче, не намираме кралски и други аристократични особи, а грохнали руски бабички, за които веднага решаваме че са майки на руски новобогаташи, очевидно можещи да си позволят подобен лукс. Най- красивият квартал в града също е изкупен от руснаци. 

 

 

Всяка от сградите в него представлява истински дворец, а в най- високата част на курорта се намира руската църква с характерни златни кубета.

Не пропускаме да я посетим и да запалим една свещ, която, както ще стане дума по- късно, ще се окаже единствената ни възможност да запалим свещ в православен храм за този Великден.

Интересна забележителност в курорта е горещият гейзер, около който е изграден стъклен купол, поставен в центъра на една не дотам красива сграда в стила, който аз наричам „късен соц. реализъм“.

С ужас научаваме, че тя е построена на мястото на стара красива сграда, която екскурзоводката ни показва на снимка. В подобен скучен и кубичен стил е построен и големият хотел Термал, в чиято зала се провежда световно известен филмов фестивал.

След като не пропускаме да опитаме и известното местно билково питие, наречено Бехеровка на името на фармацевта, който го е изобретил, тръгваме обратно към Прага като на връщане спираме на пътна бирария, разположена до известната бирена фабрика Крушовица.

След пристигането си в столицата отново се отправяме на нощна разходка, въоръжени с фотоапарати и статив. Преди съвсем да се е стъмнило, успяваме да намерим „Златната уличка“, посещението на която в този час е безплатно и въпреки затворените дюкяни много приятно, защото освен търговци липсват и тълпите туристи.

Преминавайки отново през Храдчани успяваме да направим прекрасни нощни снимки на двореца и катедралата.

 

Тук в този час е изключително спокойно и безлюдно, толкова безлюдно, че започвам малко да се страхувам. Моите двама смели мъже, обаче, са непреклонни, искат да направят нощни снимки отвисоко и да опитат така препоръчваната от екскурзоводката ни „манастирска“ бира и след кратко колебание от моя страна продължаваме нагоре към Страховския манастир. Когато стигаме до целта установяваме, че заведението, в което се предлага бира вече е затворено, но поглеждайки отгоре се чувствам възнаградена за това, че не се поддадох на страха и натрупаната умора и изкачих стръмния баир, защото гледката оттук и нощем е прекрасна.

 

 

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

14.04.2012 г.

МУЗЕЙ НА ДЕКОРАТИВНОТО ИЗКУСТО

И ЗАМЪКЪТ КАРЛЩЕЙН

Тъй като сутринта имаме свободно време решаваме да отидем в Музея на декоративното изкуство, който предварително съм набелязала, четейки пътеводителя. Утрото е хладно и пръска дъждец, което ни кара да се чувстваме удовлетворени, че в предходните дни сме направили много снимки и много пешеходни разходки. Вече започваме да губим представа за времето и ни се струва, че сме били в Прага поне седмица. Винаги е така, когато човек за кратко време натрупва много впечатления, а после като се обърнеш назад, ти се струва че времето е отлетяло като миг.

Музеят на декоративното изкуство не ни разочарова. Експозицията, събрана преди всичко от разпродажби на частни колекции, е изключително разнообразна. Стъклени, порцеланови и метални съдове, мебели, часовници, бижута и дрехи от 18-ти и 19-ти век са изложени в залите на музея и радват окото с красота и изящество.

Времето напредва и напускаме музея, за да се отправим към Вацлавския пощад, където ни чака поредната ни екскурзоводка, която ще ни заведе до замъка Карлщейн. Докато чакаме, пием по едно греяно вино на площада, което в днешния студен ден е истински елексир. Потегляме от Централна гара- една красива старинна сграда, в чиито съвременни огромни подлези едва не се изгубваме. След около час пристигаме в подножието на хълма, където е разположен замъка, но за да стигнем до него трябва да повървим около 20 минути пеша. Поглеждаме нагоре и виждаме величественото средновековно здание високо над нас, което веднага ни дава да разберем, че тази кратка пешеходна разходка няма да бъде по равен терен.

Ние, като сериозни планинари, не се плашим от баири, но екскурзоводката ни се оказва с доста спортна натура и ни повежда с такова темпо нагоре, че въпреки хладното време се налага да съблечем връхните си дрехи. Влизайки в замъка, обаче, веднага ги обличаме отново, защото вътре е меко казано доста хладно. Мрачното време е в пълен унисон с величествената строгост на средновековния замък и подсилва усещането за тайнственост.

Замъкът е построен през 14- ти век от Карл IV- същият владетел, за който стана дума, когато разказвах за курорта Карлови вари. Мястото, на което е построен е силно енергийно, а в него се съхранява една изключително ценна реликва- Светият кръст на Бохемия, за който се твърди, че има необикновена сила. Не случайно никой нашественик не е успял да проникне до залата, където се съхранява кръста. С голямо разочарование разбирам, че точно тази част от замъка, в която се пази кръста, е затворена за посетители и няма да можем да видим нито самия него, нито залата, в която той се намира, облицована със злато и скъпоценни камъни и сравнявана по своята пищност и красота със секстинската капела.

В онези зали, които са отворени за посетители ни предвожда местна екскурзоводка- изключително енергично и лъчезарно младо момиче, което с огромен ентусиазъм разказва за историята и експонатите. Влизайки от зала в зала, екскурзоводката заключва вратите зад нас с големи метални ключове, от което буквално те побиват тръпки. От стените ни гледат ликовете на чешките владетели и като че ли усещаме витаещите им духове им около нас. След построяването си замъкът е неколкократно реконструиран и изключително добре съхранен. Една от атракциите в него е музикално изпълнение на живо на старинни мелодии, под съпровод на лютня- онзи инструмент, приличащ малко на китара, който бяхме видели на площада в Прага преди два дни.

На връщане, предвождани от бързоходната ни екскурзоводка, хукваме отново със скоростно темпо надолу и едва успяваме да купим по някой сувенир от едно магазинче, собствениците на което се оказват българи. Пристигайки отново в Прага се запътваме към православната църква „Св. Св. Кирил и Методий“, но уви, тя се оказва затворена.

Тъй като очевидно в този ден не ни е дадено да посетим божи храм, решаваме да влезем в един съвсем различен храм- храм на бирата и веселието. Попадаме в една бирария със собствен пивовар, която се намира в близост до църквата, казва се У Флеку и е препоръчана в пътеводителя на Прага. Още преди да сме се опомнили на масата се появяват четири бири и още толкова чаши Бехеровка, без да сме ги поръчвали. Вътре цари невероятна еуфория, а най- шумната компания се оказва българска. Дълги дървени маси, пейки, големи пепелници и много бири по масите, акордеонист, свирещ популярни мелодии, смях от всякъде и звън на чаши- това е характерният интериор на заведението, който неволно те увлича и не усещаш, кога си изпил първата бира и някой сервитьор ти е сервирал нова.

Започваме да схващаме, защо името на областта Бохемия се е превърнало в нарицателно, но слава богу, преди изцяло да сме отдали на еуфорията, здравият разум надделява и си поискваме сметката. Липсата на меню на масата, щедрото сервиране на алкохол без поръчка и различната чужда реч, която чуваме, още в самото начало ни навежда на мисълта, че цените в заведението няма да са никак приемливи, което, разбира се оказва вярно. Шумните български младежи на съседната маса, обаче, очевидно нямат достатъчно опит в туризма и остават попарени от вида на своята сметка. Междувпрочем, във всички заведения, в които сядаме по време на екскурзията, установяваме, че касови бележки не се издават, пише се на едни хвърчащи листчета и нещата изглеждат като у нас преди години. Освен това, поглеждайки сметката, обикновено изобщо не разбираш какво е написано, а крайната сума изглежда доста различно от това, което си пресметнал предварително, даже и при наличие на меню. Тук, обаче, получавайки сметката, освен всичко друго ни прави впечатление, че тя завършва на такава цифра, че и най- добрия математик не може да я раздели на четири, което окончателно ни навежда на мисълта, че тукашните сервитьори лъжат като нашите в близкото минало, когато касовите апарати не бяха повсеместно явление.

Все пак излизаме от заведението доволни, въпреки усещането за пладнешки обир, защото в крайна сметка сме дошли заради емоцията и сме я получили.

ДЕН ПЕТИ

16.04.2012 г.

Това е последният ни ден в Прага, в който нямаме туристическа програма, но за съжаление е понеделник- денят, в който тук почти всички музеи са затворени. Тъй като предварително знаем това, не сме и планирали посещение на музеи в този ден. Нито този факт, нито още по- лошото от предишния ден време, обаче, успяват да развалят доброто ни настроение. Потегляйки с метрото от хотела, първо слизаме на Висшеград- мястото, което се счита за люлка на чешката нация и откъдето пророчицата Либуше предсказала създаването на Прага. За съжаление, поради лошото време и дъжда, не успяваме да видим отвисоко мостовете на река Вълтава. Всъщност, не успяваме да видим нищо друго, освен чешкото НДК, което се оказва по- голямо, но доста по- скучно като архитектура от нашето.

Влизаме отново в метрото, което на тази спирка излиза над повърхността на земята и продължаваме към центъра на града. Правим пореден опит да посетим православния храм, но уви, той пак е затворен. С мъка преглъщаме разочарованието, преминаваме покрай Танцуващата къща- произведение на съвременната архитектура, построено през 90-те години на ХХ-ти век,

след което се отправяме към другата си набелязана спирка от маршрута- католическа църква, в която се пази чудотворната статуя на малкия Исус и която слава богу, се оказва отворена. По принцип харесвам пищния интериор на католическите църкви и макар че, след посещението на много такива в Рим, Париж и Виена мисля, че няма какво да ме изненада, и тази сравнително малка църквичка успява да ме очарова. Твърди се, че заставайки пред статуята на детето Исус, получена като зестра на една от чешките кралици от родината й Испания, трябва да си пожелаеш нещо, което ще се сбъдне. Всеки от нас, изрича мислено желанието си, след което оставаме още малко, за да се насладим на покоя и тишината в храма и после отново тръгваме по набелязаната лично от нас програма.

Следващата точка от маршрута ни е манастира Страхов. Целта на посещението ни, обаче, не е църквата, нито богатата библиотека, намираща се в него, а ресторантът със собствен пивовар, за който моите съпруг и син точат зъби още от първия ден.

Двете зали на заведението са пълни с посетители, а незаетите маси са резервирани и за нас остава единствения вариант да седнем в градината, която в този дъждовен и студен ден не е най- привлекателното място. Персоналът, обаче, се оказва подготвен за подобно решение от страна на клиентите си и в момента, в който сядаме на външна маса, освен газовата лампа, която ни сгрява отгоре, ни раздават червени одеяла, с които да се наметнем. Не мога да определя дали приличаме повече на будистки монаси или на римски кардинали, но във всеки случай изглеждаме доста атраткивно.

Веднага решавам, че това е една чудесна идея за нашите родни кръчмари, след като влезе в сила забраната за пушене на закрити обществени места. След като задоволяваме своята жажда за бира и любопитството си към разновидностите й, които се предлагат тук, отново се впускаме в своите разходки, за да се насладим за пореден път на прекрасния град. Минаваме по Карловия мост, обръщайки внимание на многобройните статуи от двете му страни, влизаме в Стария град.

За съжаление тук се натъкваме на още една затворена църква. Явно, освен музеите, в понеделник тук са затворени и църквите. Не ни остава нищо друго, освен отново да се отдадем на бохемския живот. Този път не правим грешката да посещаваме препоръчаните от пътеводителя кръчми, а се доверяваме на хората от нашата група и това се оказва правилно решение. Намираме препоръчаното от тях заведение, наречено „У парашутиста“ и отново се отдаваме на вкусната чешка кухня с много месо, хрян и горчица и разбира се, на прекрасната чешка бира. След всички тези преживявания сме доста уморени, но като един типичен представител на женския пол решавам, че не мога да пропусна да поразгледам близкия до хотела ни МОЛ. Пращам мъжете да се прибират и макар за кратко, се отдавам на релаксираща шопинг терапия.

Сутринта на следващия ден тръгваме към България с чувството на удовлетворение, че за пет дни успяхме да видим толкова много неща и с усещането, с което човек винаги приключва посещението си на някое място с богата история и култура- усещането, че можеш да се връщаш многократно там и винаги ще има какво ново да откриеш.