НАДЛЪЖ И ШИР ПО БЕНЕЛЮКС
м. май 2015 г.
Част първа
ХОЛАНДИЯ
Пристигане в Холандия и първи впечатления
Нашият син, Георги, един от постоянните герои на предишните ми пътеписи, вече е студент в Холандия. Както е присъщо на майките, още от самото начало желанието да тръгна натам, за да видя къде живее детето, напира в мен, но стоически изчаквам до сезона на лалетата. Предварителните ми проучвания показват, че най- добрият сезон за лалетата тук е от началото на април до средата на май, което прави нашите празници в началото на май много подходящо време за осъществяване на това начинание.
Полетът ни е толкова ужасяващо ранен, та отсега зная, че целият ден ще бъда сънлива, защото безсънието никак не ми понася, но няма как, защото нямаме богат избор. Като цяло, авиокомпаниите, които имат полети от България до Холандия, са само две и предлагат ограничен избор. Избираме си, разбира се, варианта с по- ниска цена, което пък налага да прежалим възможността за тръгване в първия почивен ден- 01.05., както и да се примирим с ранния час на ставане. Моят страх от пътуване със самолет понечва да се обади, но аз го скастрям категорично и той замлъква и ме оставя на мира. За моя голяма радост полетът преминава много спокойно, с плавно излитане и кацане и почти без турболенции. Пристигаме в Айндховен в 8,30 местно време и Холандия ни посреща със слънце и свежест. И тъй като нещата винаги имат добра и лоша страна, добрата страна на ранното ни ставане днес е, че целият ден е пред нас. Излизаме от летището и въпреки че съм била спокойна по време на полета, все пак имам нужда да изпуша една цигара. В този момент моят съпруг ми показва мястото да пушене, което истински ме ужасява, защото представлява една метална решетка с шахта по средата, където можеш да се почувстваш като затворник или като животно в зоопарка, но не и като бял човек, отишъл да се разходи из Европа. Светва ми червена лампа, че пушачите тук вероятно не се радват на благоволение, но това също има добра страна- по- малко ще пуша през следващите дни. Все пак влизам в клетката, защото не мога да пропусна да си направя снимка на този първи туристически обект в Холандия.
За тази екскурзия сме решили да използваме услугата renta car, защото имаме намерение да обикаляме не само из Холандия, но и да отидем до съседните Белгия и Люксембург и понеже не обичам да се оставям на случайността, предварително съм направила резервация за кола под наем чрез интернет. Тъй като това ми се случва за пръв път, малко се притеснявам дали всичко с резервацията ще бъде наред. След като не намираме офиса на фирмата по описанието, дадено ми при извършване на резервацията, включваме нашата вярна „Пенка“ /За тези, които не са чели предишните ми пътеписи Пенка е GPS за атомобил/. Не зная по каква причина, но даже с „Пенка” в ръка успяваме да се полутаме около летището и да извървим около 1 км, вместо кратките 200 метра, на които офисът на фирмата отстои от летището. Важното е, че хората ни чакат и въпреки че сме посочили по- късен час на пристигане /за всеки случай/, веднага започват да оформят документите. По първоначалните ми сметки и тъй като направихме ранна резервация, и се възползвахме от промоция, ползването на кола под наем трябва да ни излезе около 30- 32 евро на ден, ако няма някакви допълнителни изненади. Вземаме колата, която се оказва учудващо хубава и нова, което и на двамата ни създава известни притеснения, и потегляме. Трябва да стигнем от югозападната част на Холандия, където се намира Айндховен, до най- северозападната й част, където се намира градът Леуварден, в който учи нашият син. Прекосяването на цялата държава ни отнема около 3 часа, включително с паузата за закуска и кафе. Пейзажът е доста еднообразен, като се има предвид изключително равнинният терен, но когато минаваме покрай селищата, ми прави впечатление, че са подредени и с много интересна архитектура. В Холандия сме за втори път, но първият път посетихме само Амстердам. Сега мисля да обиколим останалата част от страната, без да влизаме в столицата. Тъй като разстоянията тук са малки, се надявам да успеем да го направим. През цялото време от Айндховен до Леуварден се движим по магистрала със сложни пътни възли и много платна. Първоначално мъжът ми, който шофира взетата под наем кола, е доста притеснен, тъй като колата е чужда, а пътищата непознати, но впоследствие явно се успокоява и по перфектния и еднообразен път даже му се приспива. Интересното нещо, което виждаме по пътя, са канали, минаващи над нивото на магистралата, по които плуват лодки и корабчета. Вероятно такова нещо може да се види само тук, в тази държава с „подморска“ височина, отвоювана от морето, опасана с диги и прорязана с гъста мрежа от канали.
Леуварден
Нашата „Пенка“ успешно ни отвежда до града, в който учи Георги, и успяваме да паркираме съвсем наблизо до сградата,в която живее. Тъй като квартирата не е в централната част на града, а и денят е събота, няма никакви проблеми тук с паркирането.
Леуварден е град с около 100 хиляди жители, но вероятно доста голям по площ, заради ниското строителство. Още докато преминаваме през града, за да стигнем до квартирата на сина ни, ми прави впечатление, че той от една страна прилича на Амстердам заради каналите и къщите, построени една до друга на калкан от двете им страни, но всъщност има свой собствен стил. За разлика от столицата, където освен къщите с фасадна зидария има и боядисани в различни цветове, включая черно, тук почти всички са с добре поддържана фасадна зидария с по- ниски и с по- полегати покриви и така изглеждат някак по- приветливи, а пространството около каналите- по- просторно.
Георги ни посреща и след дългоочакваните прегръдки и целувки ни въвежда в квартирата си, която, за моя радост, изглежда доста добре като за мъжка студентска обител. Както ще установя малко по- късно, оборудвана е и с всичко необходимо за водене на едно прилично домакинство. На този етап обаче, тъй като сме любопитни да разгледаме града, пием набързо по едно кафе и се качваме отново на колата, тъй като тук разстоянията са доста големи, за да се ходи пеша, а ние не притежаваме в момента обичайното транспортно средство за придвижване на холандците- велосипед. Оставяме колата на улицата с талон за паркиране. В събота не е трудно да си намериш места по градските паркинги, но през целия ден паркирането е платено.
Вече сме гладни и искаме нещо за обяд. Сред предложенията, които ни прави нашият син, няма нито един холандски национален ресторант. Изборът, който ни предоставя, е между турски, гръцки, китайско- индонезийски, индийски и италиански ресторант. Така и до днес не съм разбрала каква е националната храна на холандците, защото на този въпрос Георги отговаря пренебрежително:” лук с картофи и полуфабрикати”. Очевидно няма да разбера и днес. След обилния обяд с агнешки дюнер със зелена салата, картофки и турски айран, като че ли най- много подхождащ на нашия български вкус, потегляме на пешеходна обиколка из центъра на града. Влизаме във внушителната църква в готически стил, с характерните елементи във формата на кулите и цветните витражи, но с много интересна местна особеност- не само отвън, но и отвътре църквата е изцяло с фасадна зидария.
 |
 |
Точно когато влизаме вътре, се чуват звуци на орган и не успяваме да устоим на изкушението да останем по- дълго, за да се насладим на тази божествена музика. Винаги съм харесвала музиката, изпълнявана на орган, а когато я слушам в католическа църква, тя има особено силно въздействие върху мен. Едва се откъсвам от скамейката, за да изляза навън, защото искам да слушам още, но синът ми, нали все пак е мой син, макар че твърди, че не обича планирането, е планирал за днес да ни заведе на още обекти, които трябва да видим, след което да ни приготви вечеря лично той на собствена територия.
Преминаваме покрай друга емблематична сграда- пощата.
С колата обикаляме около бившия затвор, който също е емблематична сграда, използвана в момента за културни събития, но точно тази сграда, според мен, не заслужава да търсим паркинг, за да я снимаме. След това паркираме близо до гарата, която, както и в Амстердам, се намира в самия център на града, близо до централния площад. Разглеждаме по- новата и старата архитектура на Леуварден, което окончателно затвърждава убеждението ми за много уникален собствен стил на този град.
Всъщност това е един от старите градове на Холандия, където можеш да видиш типичната архитектура, характерна за времето, в която тази страна е била велика империя, и къщите, накацали около каналите- друга характерна особеност за страната, в която се намираме, но очевидно и всеки от тези градове има своя собствена атмосфера. Освен това, за разлика от Амстердам, тук е спокойно, без да имаш усещане за дълбока провинция.Това чувство се налага може би, защото толкова много харесвам градовете от типа на родната Стара Загора- достатъчно голям, за да не ти е скучно, и достатъчно малък, за да се чувстваш спокойно. Именно такъв град е и Леуварден. Денят е слънчев, с лека облачност, което прави разходката приятна. Най- важното е, че и на Георги много му харесва и ни води из града като истински местен гид. Това чувство е ново за мен и се чувствам странно да бъда гостенка на сина си, който до вчера беше нашето малко момченце, но трябва да свиквам с това усещане.
Последната архитектурна забележителност, която виждаме за днес, е Наклонената кула в Леуварден, която представлява недовършена църква, чието строителство започнало през 16-ти век, но поради конструктивна грешка още по време на строителството сградата се наклонила и тя така и не била довършена и никога не е била използвана. До върха на кулата има асансьор и съм изключително любопитна как се изкачва нагоре- по вертикал или по диагонал, но тъй като времето ни за паркиране изтича, решаваме да оставим тази атракция за следващия ден. Както по- късно ще се убедя, това в Холандия не бива да се прави. Ако времето е хубаво, човек трябва максимално да му се наслаждава и да обикаля колкото може повече, защото на следващия ден изобщо не е сигурно, че времето отново ще бъде хубаво.
Вечерта ме чака и едно друго ново преживяване- Георги ни приготвя вечеря в собствената си кухня. Вече много ми се спи, но тук по това време на годината се стъмнява много късно- едва след 9 часа, и колкото и да съм уморена, някак не мога да си позволя да легна по светло, така че приготвям вечерята за следващия ден и успявам да устоя до приличен час за лягане.
Събуждам се рано, бодра и готова за нови приключения, но за съжаление времето не предполага приятни разходки навън. Мрачно е, духа вятър, който не е силен, но е някак неприятен, а когато излизаме навън, започва да пръска много ситен дъждец, който почти не вали, но мокри. Георги ми обяснява, че това време е типично за Леуварден, и това е първото нещо, което категорично не ми харесва тук. Денят обаче е напълно подходящ да се разгледа на спокойствие най- големият музей тук- музеят на Фризланд. Фризланд се нарича областта, чиито център е градът Леуварден- най- северозападната област на Холандия.
Музеят е голям и съвременен, но за наше разочарование всички надписи под експонатите са на холандски. Не оставаме съвсем в неведение какво разглеждаме, защото има брошури на английски, които долу- горе дават някаква ориентация, но въпреки това човек се чувства някак прецакан. Може би това е една от причините, поради които лично мен музеят не успява твърде да ме впечатли. Интересен експонат представлява интериор от 18-ти век, който е подреден в една от залите, и залата, посветена на Мата Хари- известната танцьорка на индийски танци във Франция, обвинена и екзекутирана като шпионка по време на Втората световна война. Малко известен факт е, че тя е именно от Леуварден.
Един цял етаж на музея е посветен на Втората световна война, в която, както е известно, Холандия е била окупирана от хитлеристките войски и много евреи са пратени в концлагери и убити. На последния етаж експозицията не е впечатляваща, но пък има чудесна панорама, която се открива към целия град.
След като излизаме от музея, се отдаваме на разходки из града. Дъждът ту вали, ту спира и успяваме да се насладим на спокойствието на неделния ден. Почти нищо в града не работи в неделя, включително повечето ресторанти. Кафетата обаче са отворени. Паркирането в неделя е много лесно, а освен това безплатно, така че прекарваме следобеда в безцелно шляене по града, което никак не е типично за мен, когато ходя на екскурзии, но в този момент ми харесва, защото искам да усетя атмосферата, в която живее синът ми.
Отиваме до университета, където учи той, и го разглеждаме отвън, защото е ваканция и е затворен.
, и накрая посещаваме временната експозиция на военна техника от Втората световна война, устроена в една от централните градинки, по случай освобождаването на Холандия от хитлеристите- пети май.
По северното крайбрежие и в Грьонинген
Сутринта времето не изглежда много обещаващо, но се надяваме да се оправи и тръгваме на север. Първоначалните идеи са да прекосим залива на Северно море, наречен Вадензее, който разделя северния континентален бряг на Холандия от островите на север. Отиваме до селцето Нес, откъдето се хваща ферибот за остров Амеланд, но още щом слизаме на пристанището, ни духва един силен вятър, който в комбинация с бурното и мътно море рязко охлажда ентусиазма ни.
Даже рекламните табла, на които пише, че при добър късмет могат да се видят тюлени, не променят решението ни, още повече, че тълпите туристи, които се трупат по гишетата за билети, са с куфари и предполагаме, че посещението си струва, ако човек има възможност да остане повече. Продължаваме до следващото място, където се излиза на морето и тръгва ферибот към друг остров, но вече без идеи да посещаваме острова, а просто слизаме да се снимаме на дигата с риск да ни отвее студеният вятър. Докато пътуваме, виждаме нещо, което не сме виждали никога досега- поле в различни цветове, в което след известно вглеждане установяваме, че е засадено с лалета на ивици, които представляват страхотна цветна градина, а другото впечатляващо нещо за мен е, че ги прибират с комбайн.
Предварително сме набелязали алтернативен вариант за днешната ни екскурзия, ако не отидем до някой от островите, и той е да посетим Грьонинген- най- големият град в най- северната част на Холандия- значително по- голям от Леуварден, център на североизточната област, която има същото име. Докато пътуваме към целта си, минаваме през множество типични холандски селца с ниски къщи, с малки дворчета и с големи прозорци към улицата с красиви перденца, а някои от тях, аранжирани като витрини на магазини за предмети на изкуството.
Решаваме да спрем в едно от селата, защото виждаме красива църква и множество кафяви табелки, които решаваме, че обозначават туристически обекти, както в България. Когато слизаме обаче, установяваме, че тук подобни табелки обозначават хотели и ресторанти. Решаваме да се върнем в колата и да тръгнем,но… възниква проблем. Колата ни не иска да запали. Сложната електроника на Лексуса издава някакви съобщения, които не разбираме. Наоколо няма жива душа, а и да има, едва ли ще може да ни помогне, а освен това установяваме, че не сме взели листчето, в което е написан телефонът на фирмата за коли под наем. Слава богу, оказва се, че в жабката на колата освен книжката с инструкции, която в момента се оказва безполезна, има и едно листче с телефона на фирмата, оставено от предишен наемател. След обаждане до фирмата получаваме указания и сме спасени. Разбира се, оказва се нещо елементарно, но кой ти е карал Лексус автоматик!
Пристигаме в Грьонинген в ранния следобед, което ни позволява да си направим една съвсем прилична пешеходна разходка по централните улици. Градът е доста по- голям от Леуварден е един от най- големите университетски центрове в Холандия. Типичната холандска архитектура и тук не липсва, но и този град има собствен облик. Преминаваме през оживените централни градски площади с красиви църкви и сгради.
Не пропускаме да се посмеем над едно типично холандско изобретение, което намираме на един от най- големите площади- еко песоари, които всяка вечер се събират и всяка сутрин отново се поставят по местата им.
Минаваме покрай сградата на университета- грандиозна старинна сграда, която в първия момент ни заприличва на църква заради високите си куполи, но множеството велосипеди, паркирани пред нея, и младежите, насядали по стълбите, веднага ни карат да променим мнението си.
От любопитство влизаме в централното фоайе, което със своя пищен интериор и цветни витражи по стъклата е не по- малко впечатляващо от сградата, погледната отвън.
Докато обикаляме градчето, времето коренно се е променило. Вече грее слънце и макар че вятърът не е съвсем утихнал и температурата не се е повишила съществено, създава се съвсем различно усещане. Тъй като нямаме планирано посещение на забележителности за днес, с удоволствие можем да седнем в едно от централните кафета и да се слеем с множеството. В Холандия, за разлика от доста други европейски страни, почти навсякъде човек може да пие силно и ароматно еспресо. Това е приятният завършек на нашата разходка в Грьонинген и се прибираме да спим за последна вечер в квартирата на сина ни Георги в Леуварден, откъдето ще тръгнем на юг по предварително набелязания маршрут.
Харлем и Кукенхоф
Тази сутрин съм планирала да станем рано, защото ни чака наситена програма. Събуждането на Георги, както винаги, е едно доста трудно и неблагодарно начинание, но все пак успявам и тръгваме само с около половин час закъснение от първоначално предвиденото. Пътуваме на югозапад по един от най- уникалните пътища, които някога съм виждала. Една част от пътя, с дължина около 30 км, е изградена в самото море. От едната страна има дига към Северно море, а от другата е широк залив с размерите на малко море, при което не се вижда суша в нито една от двете посоки. След като свършва това уникално съоръжение, започват полетата с лалета, което прави пътуването ни изключително приятно и интересно. След около 2,30 часа, които почти не усещаме, пристигаме в Харлем- първата точка от маршрута ни днес. Този ден е официален празник за цяла Холандия- Ден на победата, и когато пристигаме, градът още не се е събудил съвсем, въпреки че наближава обяд. Очевидно в почивни дни холандците никак не бързат със събуждането си. Паркирането е лесно и безплатно, а улиците са спокойни. Само по централните кафета са насядали туристи, които се наслаждават на изгледа към централния площад.
На него се намира внушителната църква Свети Баво- грандиозна по размери и много красива. Срещу невисока такса може да се влезе вътре и ние решаваме да не пропускаме тази възможност.
Първото нещо, което грабва погледа, е невероятно големият и красив орган.
От раздадените ни на входа брошури разбираме, че на него са свирили Моцарт и Хайдн. Изключително много ми се приисква да присъствам на концерт тук, но за съжаление, концертите започват след около половин месец, както пише в брошурите. Заглеждаме се в пода под краката ни и установяваме, че вървим по каменни плочи, под които са положени тленни останки на различни хора. Като цяло църквата ми се струва странна, отвън е типична католическа готическа църква, но вътре няма характерното разположение. Когато разбирам, че е протестантска, всичко си идва на мястото. Всъщност, това е нормално, защото преобладаващата регилигия в Холандия е протестантската.
Излизаме навън и продължаваме разходката си. Градчето не е голямо, но е много стилно и приятно. Може ли близостта до Амстердам определя и подобието в архикетурния стил, но тук преобладават сгради с фасадна зидария с бели орнаменти.
Продължаваме разходката си покрай реката, пресичаща града, и с любопитство наблюдаваме завъртането на един от мостовете на 90 градуса, за да преминат по- високи плавателни съдове.
Тъй като вече минава обяд и стомасите ни започват да се обаждат, решаваме да похапнем от характерните за градчето пържени картофки, които се продават във фунийка. Заведенията, предлагащи такива картофки, могат да се познаят по чувалите с картофи, струпани пред тях, и по приятната миризма, която се носи наоколо.
След обиколката в централната градска част сме планирали да посетим интерактивния музей Dolhuis, посветен на различните разстройства, но за съжаление, музеят не работи в този празничен ден. Очевидно уредниците му са преценили, че Денят на победата не е подходящ да бъде разглеждана точно такава експозиция.
Още докато излизаме от Харлем, завалява проливен дъжд, а следващият ни обект, най- важният за мен през този ден, са градините с лалета Кукенхоф, за които предварително съм закупила билети онлайн. Предварителната информация, която имам от интернет е, че Кукенхоф е частта от ловните градини на замъка Хенегау, където контеса Жаклин сама отглеждала билки и подправки за кухнята и по тази причина в превод названието на парка звучи като кухненска градина. Докато пътуваме, дъждът не спира и аз започвам да се притеснявам, че въпреки че съм поръчала на Дядо Господ хубаво време за посещението ни в известните холандски градини, нещо не ни се е получила комуникацията. Паркираме колата и излизаме навън с известно нежелание поради проливния дъжд. Ако не бяха предварително закупените билети, вероятно бихме се отказали от начинанието, но сега няма как и тръгваме към входа. В момента, в който влизаме, дъждът като по чудо спира и можем спокойно да се насладим на невероятната феерия от багри и ухания. Уханията са станали още по- силни след дъжда и градините ни се показват в своята пълна прелест. Само няколко минути след влизането ни пеква слънце и вече нищо не може да помрачи настроението, в което сме изпаднали, виждайки тази красота.
 |
 |
Не зная колко видове лалета има в градините, но имам чувството, че са милиони. След известно време започваме да разпознаваме някои от сортовете- ярко оранжево- „Дисниленд Париж“, лилаво- „Лилава дама”, бяло с лилаво в основата- „Сватбен подарък“, наситено жълто- „Треска за злато“. Освен лалетата в красиво аранжираните градинки има и ароматни зюмбюли в различни цветове, нарциси, сред които освен познатите ни бял и жълт има един с приятен оттенък в екрю. Интересни са и миксовете от цветя по някои от алеите, наречени на европейските столици. Преминаваме около Лондон и Рим, след което нашият син поглежда следващата и категоричен: „Това е Париж!” След това поглеждаме табелката и разбираме, че е познал.
В единия край на градината чуваме приятна музика и след малко виждаме оркестъра, който допълва приповдигнатото настроение, създадено вече от красотата наоколо. В закритите павилиони, наречени на холандски крале и кралици, са подредени експозиции с екзотични цветя, отново аранжирани по прекрасен начин. Влизаме в павилиона с лилиумите и оставаме очаровани от огромните цветни гирлянди и фигури от цветя.
В средата на павилиона се е разположил симфоничен оркестър и се готви да започне своето изпълнение. За съжаление нямаме много време, защото програмата ни за днес не приключва с Кукенхоф,затова продължаваме напред. Най- приятната изненада за мен е последният павилион, посветен на любимите ми орхидеи.
Като един страстен любител на тези цветя не мога да се нагледам на невероятното цветно разнообразие и красивите аранжировки и ми се иска да остана тук още много часове. В един момент мъжете ме изваждат от унеса и ме повеждат навън. Не успяват обаче да ме разубедят на излизане да си купя няколко луковици лалета, които се надявам този път да се окажат наистина от сорта, който е нарисуван на опаковката. Казвам този път, защото имам известен горчив опит с купуването на лалета от предишното ни посещение в Холандия, когато си закупих уж разноцветни лалета, между които трябваше да има черно, а всички до едно се оказаха червени. Успокоявам се с факта, че тогава ги закупих от пазар за цветя, където очевидно нещата не са съвсем сигурни, а сега- директно от павилионите на градините Кукенхоф. Какво обаче ще се окаже, когато лалетата поникнат в градинката ми, обещавам да споделя по- късно, а сега се насладете на снимките от градините:
Хага
След като с известно неудоволствие излизаме от градините Кукенхоф, продължаваме към следващата спирка от маршрута си- Хага. Програмата, която предварително съм направила за този град,започва с музея Мадуродам, където с макети са показани забележителностите на Холандия.
Вече сме виждали някои от тях преди две години, когато бяхме в Амстердам, и някои в настоящата екскурзия, но това е чудесно място за набелязване на бъдещи програми. Музеят много напомня на Миниатюрк в Истамбул и понеже Мадуродам е много по- стар, правя предположение, че турците са копирали идеята от холандците. Тук обаче, лично според мен, е по- интересно. Освен самите макети на историческите обекти, които са огромен брой, има доста атракции за децата- място, където се гаси пожар в кораб, шлюзове, в които можеш да вдигаш и сваляш нивата, за да преминат пластмасовите корабчета, движещи се влакове по релси и коли по пътища и изобщо музеят е направен така, че освен познавателния характер е и доста забавен, особено за малките посетители. По време на обиколката установяваме, че в Холандия архитектурните обекти, които си струва да бъдат посетени, са пръснати по цялата страна- в големи и малки градове. За съжаление няма да имаме време да видим цялото това архитектурно великолепие, но това, което можем, е да променим програмата за следващия ден и вместо в индустриалния съвременен Ротердам, да отидем в историческия град Делфт.
След като спокойно разглеждаме Мадуродам, тръгваме към хотела, в който ще нощуваме, тъй като той е само на около 2 км от музея- в курортното селище Свенинген на Северно море, което практически представлява предградие на Хага. Настаняваме се бързо и потегляме към центъра на Хага, тъй като имаме още достатъчно светло време, за да направим обиколка на част от забележителностите. Започваме с настоящото работно място на краля на Холандия- дворецът Ноордейнде.
Паркираме колата наблизо и правим кратка пешеходна разходка до близката църква Grote Kerk /Голямата църква/, след което се разхождаме в градините около двореца.
С колата стигаме до Palas Peace- Двореца на мира, в който се помещава Международният съд, но за съжаление паркирането около него се оказва трудно и успяваме да огледаме сградата само отвън. Вече сме доста уморени и гладни и решаваме, че е настъпил момента да се върнем в Свенинген и да оставим разглеждането на останалите обекти в Хага за следващия ден. Дилиян и Георги твърдо са решили да се разходят по плажа и да видят залеза, но аз съм доста уморена и се колебая. След като хапвам набързо обаче, силите ми се връщат и тръгвам с тях. Съвсем малко след това установявам, че съм взела изключително правилно решение и много щях да се ядосвам, ако бях пропуснала тази емоция. В централната част на крайбрежната зона е разположена грандиозната сграда с помпозна архитектура на хотел Кurhaus, което в буквален превод означава „къща за почивка“.
Преминаваме около нея и излизаме на плажа точно когато слънцето докосва морето, за да се гмурне в него малко след това. Успяваме да уловим момента на залеза на фотоапаратите си, след което започваме да се приближаваме към морето по пясъчната ивица. Пясъкът е много фин и ивицата е изключително широка, което след малко установяваме, че в голяма степен се дължи на отлива.
Не вали, но духа доста студен вятър, което е единствената причина моите мъже да не хвърлят дрехите и да се топнат в морето, а да се задоволят само със събуване на обувките и нагазване в него. Само след секунди синът ми се връща на бегом и заявява, че морето е студено не по-малко от някой планински извор в България.
За мен лично газенето в ледено море не представлява приятна емоция, така че се ограничавам с това, да ги снимам и да пазя обувките им. Когато привършваме с това приключение и се обръщаме към брега, за да тръгнем обратно, ни прави впечатление, че тукашният пейзаж много прилича на този в Слънчев бряг- презастроено е с високи сгради и даже е по- зле, защото част от сградите на първа линия досущ приличат на нашите соц. панелки.
Странно е защо човек би пожелал да почива на такова място- студено и презастроено, но явно има доста желаещи, защото статистиката показва, че през Свенинген годишно преминават около 9 млн. туристи. Е, и ние вече влязохме в тази статистика. Сядаме за малко на едно от крайбрежните заведения, затворено вече в този час, но разкриващо прекрасна гледка към морето и залязващото слънце, което постепенно се гмурва в него.
Вече е съвсем тъмно и по брега работят само казината и питейните заведения, но те не са от местата, които са планирани в туристическата ни програма, така че се оттегляме в хотела си на заслужена почивка.
Сутринта на следващия ден продължаваме обиколката на Хага. След трудно измъкване от задръстванията в сутрешния час пик най- после успяваме да паркираме на един от подземните паркинги в центъра на града, съвсем близо до сградата на холандския парламент- Binnenhuis,внушителна сграда на брега на реката- един от символите на Хага.
Влизаме в двора, където в момента няма много туристи поради сравнително ранния час, и успяваме да разгледаме сградата спокойно от всички страни.
Съседната сграда е на музея Мauritshuis, където се изложени картини на известни холандски художници, но поради наситената си програма решаваме да не влизаме в него, а да обикаляме още малко наоколо, за да имаме време да посетим града Делфт и да продължим към Белгия. Сядаме в едно от централните кафета, за да изпием сутрешното си кафе с ябълков сладкиш, който, доколкото разбирам, е едно от традиционните ястия на холандците, и не оставаме разочаровани нито от кафето, нито от сладкиша. След като се разхождаме още малко в тази централна част на града, при което преминаваме покрай кафето Стинк- съвременна сграда с интересна архитектура.
Пускаме се по търговските улички около Голямата църква, която видяхме предния ден, преминаваме покрай Хотел Индия, който също впечатлява със своята архитектура,
и покрай най- реномирания холандски университет- Leiden, се връщаме при колата, за да продължим пътешествието си.
Делфт
При влизането ни в града не оставаме възхитени от неговия облик. Високи жилищни сгради с много бетон, които отново ни напомнят на нашите панелки, може би само с изключение на това, че тук не се срещат грозни остъклени тераси като у нас. Навлизайки към центъра пък, попадаме в зона с ремонти, което доста ни затруднява да достигнем до старинното сърце на града. Все пак успяваме след известно лутане и там вече пейзажът коренно се променя. Типично холандската архитектура и средновековните църковни сгради вече приличат на онова, което очаквахме след посещението на Мадуродам.
След като правим кратка обиколка в старинната част, влизаме на посещение в историческия музей, разказващ за живота на Уилям оранжевия- бащата на холандската нация и родоначалник на холандската кралска династия, която управлява страната и до днес. Експозицията е интересна и дава представа не само за живота на Оранжевия и времето, когато Холандия е била под испанско владичество, но и за цялата история на държавата и кралското семейство. Сградата, в която е разположен музеят, е тази, която е била резиденция на Уилям по времето, когато, след като изгубва благоволението на испанската корона, започва борба за независимост и избира за свое седалище града Делфт, тогава опасан с дебели каменни градски стени. Родоначалникът на холандската нация приключва живота си твърде рано, прострелян от наемен убиец на име Балтазар в собствената си къща, което е пресъздадено чрез светлинни ефекти в музея.
След като излизаме от музея, потегляме отново по перфектната холандска магистрала към Белгия.
МААСТРИХТ
След обиколката на Белгия и Холандия, за която ще прочетете в другите две части на пътеписа Надлъж и шир по Бенелюкс, се връщаме в Холандия и посещаваме най- южния й граничен град- Маастрихт. Освен да види базиликата от 11 век със сложно име, което не успявам да запомня, тук човек може да се разходи по пешеходния мост над река Маас- широка плавателна река, която минава през самия център на града.
Още щом слизаме от колата, разбираме, че сме се върнали обратно в Холандия. Въпреки че това е най- южната й точка, пронизващият вятър и променливото време веднага ни напомнят в коя държава се намираме. Влизаме в базиликата и правим разходка из пешеходната зона на града и тъй като още не сме успели да обядваме, започваме да търсим нещо, което да хапнем набързо и което да не е Макдоналдс, и попадаме на едно типично холандско заведение за бързо хранене с традиционните пържени картофки, които се приготвят в големи фритюрници и се слагат във фунии, и с кулинарни холандски пържени специалитети от месо, които много приличат на нашите кюфтета и кебапчета, и такива, приличащи на месните полуфабрикати, които се продават по нашите магазини. Георги още веднъж набляга на факта, че именно това е традиционната холандска храна, което наред с глада, който стърже в стомасите ни и наред с факта, че точно в този момент се изсипва проливен дъжд, не оставя и капка съмнение, че ще похапнем. За съжаление, в заведението няма удобни места за сядане а и не се предлага бира, та се налага да хапнем, след което да пийнем бира в съседното заведение.
След разходката из Маастрихт продължаваме пътуването си до Айндховен. Минава ми мисъл да разгледаме и него, но сме вече толкова пренаситени с впечатления и уморени, че го оставяме за друг път.. все пак синът ни е студент в първи курс и се надяваме да имаме и други посещения в Холандия преди дипломирането му.
На следващия ден рано сутринта казваме довиждане на Холандия и сваляме якетата, за да слезем по къси ръкави в родната България.
