НАДЛЪЖ И ШИР ПО БЕНЕЛЮКС
м. май 2015 г.
Част втора
БЕЛГИЯ
Първото ни впечатление от Белгия е, че пътищата не са така перфектни като холандските. Вярно е, че напускаме магистралата и тръгваме по първокласен път от Антверпен към Брюж, но в Холандия също се движехме по немагистрални пътища, даже и третокласни, но нямаше кръпките и неравностите, които усещаме при движението си тук. Слава богу, разстоянията в тези държави не са големи и само около час след навлизането си в Белгия вече сме близо до Брюж.
Брюж
С помощта на навигацията намираме хотела си, бързо оставяме багажа и бързаме да се разходим из града. Слава богу, поради дългия ден по тези географски ширини, имаме достатъчно светло време да направим обиколка на града, макар и без да можем да влезем в някои от музеите, които тук никак не са малко. Паркираме колата близо до центъра и след съвсем кратко пешеходно разстояние се озоваваме на централния площад. От пръв поглед оставаме очаровани от архитектурното великолепие, което ни обгражда. Най- високо се издига сградата с часовниковата кула, която на всеки 15 минути оглася града с камбанен звън в различни мелодии, в една от които разпознаваме Одата на радостта.
В тази сграда се помещава музеят на Салвадор Дали. Всички сгради на площада са впечатляващи и ние започваме да се въртим на всички страни, за да направим колкото може повече снимки.
Тъй като вече сме много гладни, защото сме пропуснали обяда от желание да видим колкото може повече, започваме да търсим заведение, в което да похапнем в приятна обстановка, без обаче да сме готови да платим неразумно висока цена. Синът ми счита, че централният площад не е подходящ за това и навлизаме в страничните улички, за да търсим нещо прилично, където да вечеряме, но както установяваме след известно обикаляне, водещо ни до пълно изнервяне, все пак като че ли най- подходящият вариант е да седнем в едно от множеството ресторантчета на самия централен площад. Според табелките пред заведенията цената на предлаганите менюта започва от 14 евро, а те включват предястие, основно ястие и десерт. В момента, в който сядаме в заведението, ни се предлага меню със съвсем други цени и се оказва, че табелката е за обедно меню, но сервитьорът с известна неприязън се съгласява да ни сервира такова на вечеря. Не след дълго, оглеждайки се, установяваме, че почти всички хора около нас са избрали подобен вариант. Очевидно търговските трикове са нещо обичайно навсякъде по света, особено когато става дума за места, посещавани от много туристи. Тази вечер обаче сме готови да простим всичко, тъй като е Гергьовден и нищо не бива да помрачава настроението ни. Храната се оказва превъзходна. За предястие похапваме миди в сос от сирена с изключително приятен вкус, на основното- фламандско телешко печено с ябълков сос и пържени картофки. Вече се чувстваме преяли, но е толкова вкусно, че го изяждаме пряко сили и вече изобщо нямаме място в стомасите си, когато идва сладоледът. Почти съм готова да се откажа , но само една лъжичка от него рязко променя мнението ми. Струва ми се, че отдавна не съм яла по- вкусен сладолед. Всичко това, придружено със страхотното белгийско пиво Leffe,ни кара да се чувстваме толкова добре, че даже без прекалена изнервеност посрещаме крайната сметка, която кой знае как се оказва доста по- висока, отколкото сме очаквали. Не без известно изумление съзираме, че бирите струват 8 евро, а половин литър вода- 6 евро. Мисля, че никога не съм пила по-скъпа вода. На края е изписана и една сума от 13 евро, която изобщо не схващаме за какво е, но предполагаме, че е такса за обслужване. Както и да е, преглъщаме цифрата като нетолкова приятен десерт след вкусната храна, но причисляваме това в графата „кефът цена няма“. С натежали стомаси и олекнали портфейли продължаваме обиколката си из града, който продължава да ни очарова. Слънцето залязва и осветява по неповторим начин кулите на града.
Типичната холандска архитектура в тази част на Белгия е преобладаваща, но голяма част от фасадите на сградите са боядисани в светли тонове, което прави целия град някак светъл и приветлив. В най- старата част на града те отстъпват място на тухлените сгради, почернели от времето, но това е нормално, тъй като надписите наоколо сочат, че най- старите от тях датират от 14 век.
Спокойствието в този час, когато вече се смрачава, прави още по- приятно усещането да се разхождаш из малките улички и да пресичаш каналите по малките мостчета, да се провираш през арките, за да достигнеш следващата уличка или малко площадче. В някои от старинните къщи са разположени тихи ресторанти и бирарии с изглед към каналите. Попадаме на малък площад, на който бароковите ангелчета от Ренесанса стоят редом до съвременни скулптурни фигури, изобразяващи Четирите конника на апокалипсиса.
Всичко това обаче е съвсем непротиворечиво вписано с околния пейзаж- високите кули на църквата Света Мария и старинните сгради наоколо, създаващи респект.
Мисля, че напълно заслужено Брюж е включен в Световното културно наследство на ЮНЕСКО. След като се разхождаме, докато краката ни започват да отказват да ходят повече, се качваме на колата и се отправяме към хотела, но пътьом спираме до една от запазените градски порти и не устояваме на изкушението да се разходим по алея около реката, опасваща града.
Вече напълно се е стъмнило, когато с известна неохота тръгваме към хотела си. Приисква ми се пак да се върна тук някой ден и то за повече време, за да усетя наистина по- цялостно атмосферата на това прекрасно място.
Гент
На следващия ден се отправяме към друго прекрасно място, където също не оставаме разочаровани. Това е градът Гент- другата перла на Белгия. След кратката разходка в него вече не зная кой от двата града- Брюж или Гент, ми харесва повече, а изборът на двамата мъже до мен е Гент. Впечатляващото тук са многото църкви, струпани в самия център на града- една от друга по- величествени.
 |
 |
Най- внушителната безспорно е Катедралата Свети Баво, чиято фасада за съжаление в момента е в реставрация и не успяваме да видим пълното й великолепие.
Влизаме в катедралата и сме впечатлени. Великолепието тук се усеща в пълна степен. Богато орнаментираният интериор не оставя и следа от съмнение, че се намираме в католическа катедрала. След като обикаляме основната част, спираме пред олтара със скулптурната фигура на братята Ван Ейк, преминаваме встрани, където е не по- малко интересно. Можеш да се насладиш на картините, да послушаш изпълнение на арфа, да се впечатлиш от скулптурните фигури от мрамор.
 |
 |
Разходката ни из Гент продължава с обиколки по реките Шелда и Лейе, които пресичат града.
Забелязваме, че тук архитектурата е смесена- някои от къщите имат типичен холандски облик, а други- типично френски.
Вероятно това е нормално в тази двунационална държава и най- интересното е, че дори не дразни окото. Взирайки се във всяка от къщите поотделно започвам да забелязвам, че всяка от тях има някакъв свой, съвсем индивидуален облик, което прави града още по- интересен. Движейки се по видим ориентир, достигаме до крепостта, величествено извисяваща се над всичко наоколо.
Изпитваме известно колебание дали да влезем в нея, за да я разгледаме, но предварително прочетеното от мен в интернет сочи, че в нея основно могат да се видят оръжия и оръдия за мъчения, което определено не се нрави на моя миролюбив характер. Повече ми се иска да си направим един романтичен круиз по реката, каквито се предлагат на невисока цена, но времето ни притиска и решаваме да не се отдаваме на романтичния порив, защото в този ден предстои да видим и столицата на Белгия- Брюксел.
Брюксел
Пристигаме в Брюксел достатъчно навреме, за да можем да разгледаме центъра и неговите забележителности, докато се стъмни. Настаняваме се в приветлив малък хотел в западната част на града и веднага поемаме към централната зона. Първото нещо, което виждаме, е внушителна сграда със зелен купол, която разпознавам на картата като Пантеон, но за съжаление не успяваме да спрем, за да я разгледаме подробно и се задоволяваме с разглеждането й от колата. Навлизаме все по- дълбоко в централната част, където обаче попадаме в доста сериозен трафик. Ако не е навигацията, никога не бихме се справили с ориентацията в града. Дори с нея е доста трудно, но Дилиян, като един шофьор от софийската школа, е почти толкова нахален, колкото местните, които се навират смело пред теб, а когато искаш да ти дадат път, не дават. Както и да е, с божията помощ стигаме до самото сърце на града, където пак с божия помощ намираме място, където да паркираме. Първо посещаваме Катедралата, която освен със своите размери не успява да ме впечатли с нищо друго.
След кратко лутане и оглеждане, което е нормално, когато за пръв път пристигаш в нов град и нямаш екскурзовод, намираме верния път, за да стигнем до централния площад- Grote markt. Това е най- впечатляващото за мен място в Брюксел. Подобно на площада в Брюж, от четирите страни той е ограден от величествени сгради, които респектират със своя размер и радват окото със своята пищност.
Докато се разхождаме из сърцето на града, не пропускаме да влезем в един магазин за шоколади и да си купим шоколади на килограм за директна консумация и такива в кутии, които ще занесем в България. Шоколадите са едно от нещата, с които Белгия е известна, и както установяваме, славата й не е напразна. Прави ми впечатление, че преобладават натуралните шоколади, с различни пълнежи и добавки, един от друг по- вкусни. Въпреки, че не съм от най- заклетите фенове на шоколада, не мога да не оценя качеството му по достойнство. Продължаваме разходката си и достигаме до символа на Белгия- пишкащото момченце или Манекен Пис, за което има различни легенди, но преобладава образът му като ангелче, спасило Брюксел от опожаряване.
Разочарованието ми е твърде голямо. Чела съм, че понякога го обличат от благоприличие, но грозните одежди, с които момченцето е облечено в момента, ми се струват почти като оскверняване на символа на града.
В този ред на мисли, за всички, които държат да посетят Брюксел, за да видят неговия символ, бих препоръчала да заповядат в центъра на Стара Загора, където също има статуя на пишкащо момченце, не по- лошо от Брюкселското, и при това винаги голо.
Продължаваме разходката си и с помощта на кафявите табелки по улиците достигаме до Хълма на изкуствата точно когато уникалният часовник отброява кръгъл час.
Продължаваме още по- нагоре до Palas royalи пътьом сядаме да пием кафе в местна кафетерия, където наред с хубавото и силно кафе се сервират белгийски бонбони с превъзходен вкус. Влизаме в парка около Palas royal, правим една кратка разходка в него и оглеждайки се наоколо, установяваме, че всъщност сме съвсем близо до паркинга, където сме оставили нашия автомобил.
Като че ли умората започва да си казва думата, а близостта на автомобила ни изкушава и приключваме разходката си за този ден.
За да приключим разходката си в Брюксел, на следващия ден сутринта решаваме да посетим Атомиума- грандиозно произведение на съвременното изкуство, изобразяващо структурата на атома. Първоначалното ни намерение е да пием кафе в една от сферите, изобразяващи елементарните частици в атома, но за съжаление се оказва, че обектът работи от 10 часа, а ние като едни организирани екскурзианти сме там малко след 9. Задоволяваме се с няколко снимки отвън.
Решаваме да пропуснем Европейския парламент като спирка от нашата туристическа програма, защото съвременната сграда, в която той се помещава, не е сред нещата, които ни впечатляват, а и възможността да срещнем наоколо някой от нашите не дотам уважавани от нас политици, не ни се струва съблазнителна. Излизайки от Брюксел по околовръстното шосе, попадаме в сериозно задръстване. Буквално ни се завива свят от сложните пътни възли, през които преминаваме, но „Пенка” безпогрешно ни води по нашия път, а и нашият опитен шофьор се справя отлично. В крайна сметка успешно излизаме от безумния трафик и поемаме към Люксембург- следващата точка от маршрута ни.
