РУСИЯ
40 години по- късно
САНКТ ПЕТЕРБУРГ
Бях съвсем малка, когато усетих у себе си огромно желание да пътувам. Може би това е заложено генетично у мен. Когато майка ми замина на екскурзия в Москва, изплаках много сълзи, че искам и аз да отида с нея, и тогава дядо ми обеща тържествено, че щом навърша 10 години, ще ме изпрати и мен в Съветския съюз, най- достъпната дестинация за българите по онова време. Чаках с нетърпение първата си кръгла годишнина и дядо ми изпълни обещанието си. Пътуването беше по маршрут Киев- Ленинград- Москва, но в моето съзнание от онова време Ленинград остави най- трайна следа. Винаги съм знаела, че ще се върна отново в този град. Когато започнах интензивно да пътувам в зрялата си възраст, Русия беше труднодостъпна дестинация, а и списъкът ми с мечтите беше прекалено дълъг, за да отида там, където вече съм била. Ето, че 40 години след първото ми посещение, този миг настъпи и отново се връщам в града, който през целите тези години не можах да забравя и който сега се нарича Санкт Петербург.
Тъй като в България руската история е широко популярна, а и както в миналото, в последните няколко години Русия е доста посещавана от българите страна, вероятно няма да ви бъде интересно да четете подробни описания на забележителностите или прекалено много фактология, относно историята. Затова реших да напиша един различен пътепис, в който, освен моите лични преживявания, да изложа подробно премеждията си, докато правех организацията на пътуването, и какво в крайна сметка се получи, тъй като ние решихме да пренебрегнем многото предложения на туроператорите за организирана екскурзия и да отидем в Русия сами.
Самолетните билети поръчах чрез туристическа агенция, тъй като най- евтиният начин да стигнеш до Русия в момента е с чартърен полет, а през лятото те са доста редовни, поради традиционния интерес на руските туристи към българското Черноморие. Притеснението обаче дали ще се осъществи полетът и дали няма да бъде отложен или даже, не дай Боже, отменен, ме владееше до последния момент. Слава богу, с изключение на дребния факт, че ни бяха объркали номерата на паспортите на билетите, които за този род полети ти изпращат едва в деня преди пътуването, други изненади нямаше, а нашият тур агент направи всичко възможно тази грешка да не ни попречи да излетим
ДЕН ПЪРВИ,
в който се опитваме да се ориентираме, аклиматизираме и да придобием първи впечатления
Преживяваме една безсънна нощ, тъй като полетът ни е в 4,30 сутринта, но два часа предварително задължително трябва да сме на летището, заради чекирането и предвид проблема с билетите. Тъй като не мога да издържам на безсъние, съм убедена, че първият ден от нашето пребиваване в Санкт Петербург ще бъде непълноценен, но се успокоявам, че имаме още цели 5 дни, през които да наваксаме пропуснатото.
Пристигаме в Санкт Петербург около 9 часа, с около час закъснение от първоначално предвиденото, но тъкмо навреме, за да започнем деня. На летището , според първоначалната ни уговорка, ни посреща моят приятел от ученическите години Петър, придобил отдавна прозвището Пешо Руснака, тъй като още от студентските си години живее в Питер, както местните наричат града. Да имаш местен човек, който да те посрещне и упъти, когато си в чужбина, е едно огромно предимство, както съм имала възможност да се убедя и друг път. Моят вече немалък опит с пътуванията в чужбина ме е научил, че е много важно, ако си извън Европа, да се снабдиш с карта от някой местен мобилен оператор, за да може групата да комуникира помежду си и да ползва интернет. Затова по моя молба Пешо още от предната вечер ни е закупил руски карти за телефоните, които имат много гигабайти за интернет и възможност за безплатни разговори помежду ни. Другият проблем, който предварително сме уточнили с него, е как ще се придвижим до града. По негова препоръка и, разбира се, с негова помощ, хващаме таксита. Неприятният опит, който почти всеки има в България с такситата, особено от гари и летища, ни е направил доста предпазливи към този вид услуга, но тъй като имаме подкрепата на истински петербургчанин, нямаме от какво да се страхуваме. Веригата, от която той поръчва таксита, се нарича Яндекс и е подобна на вече познатата ни от други пътешествия система Юбер, при която още когато поръчваш, задаваш крайната точка и получаваш информация за цената, която ще платиш, а тя е около 200-250 рубли на човек, равняващи се на 7-8 български лева, съвсем прилична за разстоянието, което изминаваме. Като допълнителен бонус, докато пътуваме, шофьорът на таксито, като един истински гид, насочва вниманието ни вляво или вдясно, когато минаваме покрай забележителности. Разбираме, че макар и градът да се нарича Санкт Петербург, областта все още носи името Ленинградска. Както веднага ни става ясно, тук отношението към Ленин е доста противоречиво и нееднозначно. За това говори и огромният паметник на „вожда“, покрай който минаваме и който не е съборен, както беше сторено с паметниците на комунистическите лидери у нас. Всичко останало в Петербург обаче- инфраструктурата, търговската мрежа и комуникациите, си е като във всеки друг модерен мегаполис.
Достигаме с таксито до едната от квартирите, в които ще бъдем настанени и която, за щастие, е свободна от сутринта и успяваме да оставим куфарите си в нея, преди да поемем на първата си разходка за опознаване на града. Както вече съм споменавала в пътеписите си, ние не обичаме хотелите, докато сме в чужбина. Предпочитаме да резервираме частни апартаменти, в които имаш всички удобства, за да се чувстваш като един истински местен жител, макар и за няколко дни. Така сме подходили и сега. И двете квартири, които сме резервирали предварително за нашата осемчленна група, се намират в района на Московската гара, близо до Невский проспект, най- важния и централен булевард в Петербург, но както и предварително съм подозирала, в Петербург понятието „близо“ не съвпада твърде с нашите провинциални представи за разстояния и използването на градски транспорт в този град е абсолютно задължително. Пак благодарение на Петър бързо и лесно се справяме с купуването на карти за градския транспорт. Тук картите се наричат „подорожная“ и са на принципа на дебитните карти, т.е. можеш да вкараш в тях такава сума, каквато сам прецениш, а после да довнасяш. Картите важат за цялата транспортна мрежа на града.
Така, след като сме решили успешно всички важни организационни въпроси за нашето приятно пребиваване в Петербург, можем спокойно да седнем на закуска и кафе. В най- близкия до московската гара МОЛ, който носи името Галерия, също като този в родния ми град, има много места, където приятно можеш да започнеш деня. Избираме един ресторант от верига, в която, както ни обяснява Пешо, се предлага кухня от различни краища. Този е с източна кухня, но не от Китай или Тайланд например, а от изтока на бившия Съветски съюз. Храната е превъзходна, а „айрянът“, който си поръчвам, се оказва всъщност прекрасен таратор с гъсто мляко, краставички и много копър. Еспресото е почти като италианското- късо, силно и ароматно. Това е среден клас заведение за тукашните представи, и без да е евтино, не е много по- скъпо от подобни вериги у нас. Още в този момент схващам, че няма да останем гладни в Русия и ще трябва да компенсираме обилното хранене с много движение. Започваме да работим по този въпрос от самото начало и, пренебрегвайки градския транспорт, поемаме пешеходно по Невский проспект.
От пръв поглед разбирам, че Санкт Петербург ще заеме една от предните позиции в списъка с любимите ми градове. Широките булеварди, красивите и поддържани сгради, множеството културни паметници, които виждаш буквално на всяка крачка, и аристократизмът, който продължава да се усеща, въпреки дългите години комунистическа диктатура, е нещо, което ме завладява от пръв поглед.
Въпрос на лично усещане, но аз предпочитам такъв тип градове пред романтиката на тесните улички, от двете страни на които има няколкоетажни сгради, които сякаш те притискат. Освен това очевидно руснаците държат на естетиката и въпреки студения и влажен климат на града, навсякъде е пълно с цветя.
Докато вървим и приятно беседваме, неусетно достигаме до Гостинны двор, най- големия и централен универсален магазин на Петербург в миналото, който помня от деството си като един дълъг коридор с абсолютно празни щандове, така характерни за времената на дефицита. Обещала съм си да го посетя в някой от следващите дни, но не и днес.
Другият важен организационен въпрос, който трябва да решим спешно, докато Петър е с нас, е обмяната на валута. Има бюра с по- изгоден и такива с по- неизгоден курс и нашият приятел ни води до едно от първата категория, пред което в момента се е извила такава опашка, като пред някоя банка, която предстои да фалира. Пешо звъни на телефона на обменното бюро и получава номерче и само след пет минути го канят да влезе, за да обмени валутата, без да чака на огромната опашка. Разбираме, че това не е привилегия само за местните жители и самите ние можема да го правим, и веднага си записваме телефона на обменното бюро.
Съвсем близо до нашата квартира се намира градинка с паметник на Пушкин. Спирайки пред него, майка ми, която е учителка по литература и страстен почитател на поезията, започва да рецитира стихове на великия поет на руски. Аз, за изненада на самата себе си, също изваждам от дълбините на съзнанието си няколко строфи. В този момент един руснак, който кротко си пие бира в градинката, скача и с поклон ни благодари, след което предлага да ни направи снимка пред паметника.
След като се настаняваме и във втората наета квартира, благодарим на Пешо и се разделяме с него засега, след което и успешно превозваме куфарите си с таксита от познатата ни вече верига „Яндекс“, защото вече сме записали приложението в телефоните и можем да се справим сами. След кратка почивка излизаме, за да продължим опознаването на града, а какъв по- добър начин за първоначална ориентация от една автобусна обзорна обиколка, каквито се предлагат навсякъде по улиците. Още при сутрешната ни разходка съм взела брошура от една туристическа фирма, която ни обеща отстъпка за група, и тръгваме натам. Купуваме си билети за екскурзията, която се провежда на всеки час, и изчакваме в Екатерининския парк да дойде автобусът ни. Централно място в парка заема паметникът на Екатерина Велика, а около него обикалят статисти с облекла от времето на императрицата, канещи за снимка, но ние предпочитаме да снимаме оригинала, макар и от камък.
Автобусът се оказва едно раздрънкано возило, по нищо неприличащо на автобус, който превозва туристи. Стъклата му са зацапани и през тях изобщо не може да се снима, но затова пък екскурзоводката в него е компетентна и словоохотлива и ни разказва много неща за историята на града. Получаваме и така необходимата ни първоначална ориентация. Аз, разбира се, традиционно, още сутринта съм успяла да се снабдя с карта на Санкт Петербург и следя маршрута на автобуса, което ще ни помогне за самостоятелните ни обиколки и посещение на туристически обекти в следващите дни. Единственото място, където автобусът спира за снимки, е корабът „Аврора“, познат на всички, които сме живели през социализма като кораба, който със залп възвестил започването на Октомврийската революция. Тъй като нямам никаква носталгия към онези времена, Аврора не е между туристическите обекти, които съм предвидила за посещение в този екскурзия, но нямам нищо против да си направя една снимка пред кораба, закотвен завинаги на брега на Нева.
Слизайки от автобуса, Дилиян иска да продължи да снима, защото светлината е прекрасна в края на слънчевия августовски ден, и въпреки че като един уважаващ себе си Шаман, е поръчал хубаво време и ни обещава то да продължи до края на нашето пътешествие, сякаш все пак иска да се подсигури срещу изненадите, които може да ни поднесе променливият и често дъждовен климат в този северен морски град.
Аз пък, вече влюбена в Питер, искам да се потопя в съботното оживление, да послушам уличните музиканти и да дочакам мрака, когато ще се запалят светлините на града.
По канала Грибоедов достигаме до църквата Спас на крови, влизаме в Михайловския парк преди да се е стъмнило и долавяме аромата на цветята, която се носи сред вечерния покой.
Обикаляме до късно вечерта, наслаждавайки се на всяка крачка, сякаш забравили, че предишната нощ почти не сме спали. Завръщаме се уморени и щастливи и не пропускаме да завършим вечерта с водка и сельодка, както се полага за Добре дошли в Русия.
ДЕН ВТОРИ,
който посвещаваме изцяло на двореца Петерхоф и неговите градини
По време на подготовката ми за екскурзията съм установила, че има три обекта в Санкт Петербург и околностите му, за които задължително трябва да се купят билети предварително, защото в противен случай може да се наложи да чакаш на опашки с часове и резултатът не е сигурен. Един от тях е дворецът Петерхоф. Билетите, които се продават онлайн от официалния сайт обаче, са само за вечерния тур от 18 до 20 часа, а офертите на туроператорите са на многократно по- високи цени. Тъй като дворецът се намира на около 25 км от града, преди да купя билети, съм проверила възможностите да се приберем до центъра на града след 20 часа и съм установила, че има влак, който прави връзка с метрото, и върви до късно вечерта. Така няколко седмици преди пътуването съм купила билети, за да съм сигурна, че ще можем да видим двореца. За да проникнеш в двореца, задължително трябва да си купиш билети и за Нижний парк, което също съм направила. В този ден сме решили, че няма да бързаме и няма да посещаваме други обекти, за да имаме достатъчно време да се насладим на двореца и парка.
Пътуването към Петерхоф, според първоначалните ми проучвания, може да стане или с влак, или с метеор , преведено на български комета, която тръгва от пристана зад Зимния дворец и по река Нева навлиза във Финския залив. Пътуването с нея е приятно, но и значително по- скъпо, особено ако билетът е еднопосочен. Билетът за влака е на много по- ниска цена, но гарата е на около половин час пеша от двореца. Ние решаваме да не правим икономии и да си доставим удоволствието да пътуваме по море. Сутринта се наспиваме добре и едва тогава тръгваме към пристанището. Купуването на билети на самия пристан не е проблем и става веднага, а корабчетата тръгват на всеки час. На кометата се продават пътеводители, с помощта на които можеш по- лесно да се ориентираш в огромния парк. Така около обяд, снабдени с пътеводител и карта, се озоваваме на входа на Нижний парк откъм морето, откъдето директно можем да започнем своята разходка, без да бързаме, защото до часа, в който трябва да влезем в музея, имаме повече от 5 часа време. Щом стъпваме на брега, поемаме надясно и по крайбрежната алея достигаме до Павилиона „Ермитаж“, а малко по- късно до двореца „Марли“. Това са малки дворци, използвани от руските царе за различни цели, с красиво аранжирани градини и езера. Във всеки от дворците може да се влезе с отделен билет, който се продава на място, но тъй като по- късно ще влезем в големия дворец ,не считаме за необходимо да губим време с посещение на по- малките, а красивите места в парка са толкова много, че имаме с какво да се забавляваме до вечерта.
Зад двореца „Марли“ е разположена експозиция, показваща състоянието на двореца по време на Втората световна война и дейностите по реставрацията му след войната. През Втората световна война дворецът Петерхоф е бил опожарен почти до основи и е станал военна база на хитлеристите. След войната, след известни колебания дали да бъде възстановен, все пак се рeшава да се започне реставрация като реставрационните дейности продължават буквално до наши дни.
Движим се бавно към централната част на парка и пред очите ни се откриват един след друг величествени водопади, фонтани, статуи и цветни градини, аранжирани по най- прекрасен начин. Разходката из градините на Петерхоф е истинско пиршество за сетивата.
Достигаме до Голямата каскада, която е несравнима по своята пищност и разкош с никоя, която съм виждала по света, смея да твърдя, че превъзхожда даже тази във Версай, по чието подобие е направена. Всички скулптурни фигури в тази част на парка са позлатени и злато не е жалено нито по време на династията Романови, нито след това, при реставрацията. В центъра на главния фонтан е фигурата на Самсон, която е изчезнала по време на окупацията и впоследствие е възстановена по скици и чертежи.
След като отделяме достатъчно време да гледаме и да се наслаждаваме, решаваме да отдадем необходимото и на своите стомаси, които вече напомнят за себе си, и това се случва точно в подходящия момент, защото тъкмо когато сядаме в единственото заведение на територията на парка, се излива проливен дъжд. Очевидно Шамана даже и това е изчислил, и когато приключваме с обяда, дъждът почти е спрял.
Продължаваме разходката си из другата част на парка, където се намират основната част от фонтаните- шеги на Петър I. Тези фонтани и сега са истинско забавление за многобройните деца, посещаващи двореца. Те тичат под струите вода и създават истинско настроение за тези, които ги наблюдават. В забавлението се включват и по- възрастни смелчаци, някои от които вече и без това са мокри от дъжда, но ние не се престрашаваме да се намокрим, а само наблюдаваме и се забавляваме.
Докато се разхождаме, катерички бягат около нас и без никакъв страх се приближават до туристите. Отнякъде се появява една лисица, която подгонва катеричка и ставаме свидетели на неприятна сцена, която помрачава настроението ни, но в крайна сметка приемаме това произшествие като демонстрация на естествения подбор. По- късно разсъждаваме защо уредниците на днешния музей са решили да пуснат хищник в подобен парк, където туристите се наслаждават на красотата. Единственото логично решение, до което стигаме, е, че вероятно това е поредната „шегичка“ на Петър I, и така е било в парка и по негово време, но като цяло случката остава в съзнанието ни като един неприятен момент на фона на цялото приятно преживяване.
Продължаваме разходката си и скоро удоволствието от великолепието от изящни скулптурни произведения, обградени с невероятно аранжирани цветни градини, притъпява горчивината от преживяването преди малко.
Около двореца Монплезир е разположен фонтанът- слънце, който Дилиян се опитва да снима в пълния му блясък, обикаляйки езерото, в което е разположен, докато установява, че самият фонтан се върти и можеш просто да постоиш и да почакаш да се обърне в нужната посока.
Времето неумолимо напредва и трябва да тръгваме към входа на двореца, за да успеем да стигнем малко преди 18 часа, когато трябва да влезем вътре. Гледайки картата, оставам с впечатлението, че няма да ни остане време за един единствен фонтан от всички, отбелязани на нея, но по- късно, разглеждайки снимките, със задоволство установявам, че всъщност нямаме пропуски. Приключваме разходката си в парка щастливи и с радостно очакване, защото ни предстои най- интересната част от нашата програма за днес, посещението на самия дворец Петерхоф.
На входа се е образувала опашка, но не е голяма, а и върви бързо, така че успяваме да влезем навреме, за да успеем да се включим в група с екскурзовод на руски език, което е включено в цената на билета. Желаещите беседа на чужд език трябва да се снабдят с аудиогид, за което трябва да платят допълнително, а и не е така приятно, както живата беседа. Благославям учителката си по руски в училище, която беше много взискателна и очевидно ме е учила на този език така, че след толкова години да разбирам почти всичко. Екскурзоводката ни повежда из залите на двореца, една от друга по- пищни, като се започне от подовете с разноцветен паркет, изработен от разнообразни дървесни видове, през богато украсените стени, с барокови орнаменти, много злато, картини, сред които основно място заемат портретите на императорското семейство, през богато изрисуваните тавани с висящи от тях огромни кристални полилеи, до тежките мебели от времето на Петър I и изящна порцеланова посуда, които за разлика от всичко останало в интериора, в голямата си част са автентични, тъй като са били изнесени от двореца преди окупацията и, за щастие, спасени.
Строителството на двореца Петерхоф започва в първите години на 18-ти век, като първоначално е бил построен като скромна дървена сграда на мястото, където днес се намира дворецът Марли. По- късно, през 1710 година, след Полтавската победа, започва усилено строителство и дворецът постепенно започва да се превръща в представителна резиденция на Петър Велики. Строителството на този и други дворци се извършва в разгара на Великата Северна война, която приключва едва през 1921 година. Особено усилени строителни дейности се извършват след посещението на Петър I и неговата делегация във Франция и по- специално във Версай, откъдето черпи идеи за своя собствен дворец. Не е случаен фактът, че балната зала с огледалата в Петерхоф изключително много наподобява огледалната зала във Версай, както и фонтанните на главната каскада, и каналът, започващ от нея и вливащ се във Финския залив. Петър и неговите наследници очевидно не са жалили средства, защото, макар и доста по- малък от Версай, дворецът на Петър е не по- малко пищен и красив. Петерхоф е официално открит на 23.08.1723 година, само две години преди смъртта на монарха. Нов тласък на строителството е даден по време на царуването на дъщерята на Петър I, Елисавета Петровна /1741-1761 г./, която с помощта на архитекта Растрели реконструирала и обновила интериорите, внасяйки допълнителна барокова орнаментика, а по- късно, при Екатерина Велика, възцарила се на престола през 1762 година, били направени няколко пристройки, а част от залите били предекорирани в предпочитания от императрицата класически стил. Въпреки че, за съжаление, това не е автентичният дворец, поради почти пълното му разрушаване по време на войната, реставраторите не са жалили материали и труд, за да се доближат максимално до блясъка на оригинала.
В края на екскурзията из двореца и след няколкочасовата разходка в парка, едва се държим на краката си и търсим начин да си спестим половинчасовото ходене пеша до гарата. Оказва се, че точно зад двореца минават маршрутки,с които срещу скромната сума от 70 рубли, което се равнява на 2 лева, достигаме до Ленинский проспект, където има станция на метрото. Това е третият и може би най- удобен вариант за достигане до Петерхоф, който не бях установила при първоначалните си проучвания.
ДЕН ТРЕТИ,
в който успяваме да посетим Екатерининския дворец и правим разходка
с лодка в Петербург
Да купиш предварително онлайн билети за Екатерининския дворец е истинско изпитание, при което на човек са му необходими воля, усърдие, умения и много късмет. Точно в полунощ, 14 дни преди датата на посещението, се пускат 100 билета. Три нощи аз и съпругът ми Дилиян самоотвержено се хвърляме в битката за билети и претърпяваме поражение. Брат ми Добромир, закален в подобни битки, успява да се справи и да купи 4 билета, но останалите четирима души от групата сме изправени пред дилемата дали да рискуваме и да висим с часове на опашката за билети пред двореца, или да потърсим услугите на някоя туристическа фирма. Повечето от туроператорите, предлагащи оферти в интернет, очевидно, възползвайки се от безумната политика за продажба на онлайн билети, предлагат екскурзията на многократно по- висока цена, така че, когато след усилено сърфиране в интернет, вследствие на което почти съм на ръба да се предам и да се откажа от мечтата си да видя прочутата кехлибарена стая, намирам оферта на цена, която ми се струва приемлива, макар че е почти двойно по- висока от тази на самите билети, но освен че обещава вход в двореца без опашка, включва допълнително транспорт с автобус от центъра на Петербург, както и екскурзоводно обслужване по време на пътуването и в парка, тъй като екскурзоводното обслужване на руски в самия дворец е включено в цената на билета. Не без известна доза страх дали ще уцелим коректна фирма, поръчвам билетите, като се успокоявам с факта, че има опция за предплащане около 20 %, а останалото да се плати на място.
Още при пристигането си в Петербург съм намерила билетното гише на туристическата фирма и съм спокойна, че тя в действителност съществува, на всичко отгоре, оказва се, че май съм попаднала на наследника на Спутник, руския еквивалент на Балкантурист. В деня на екскурзията до град Пушкин, където се намира Екатерининският дворец, пристигаме на гишето навреме, безпроблемно купуваме билети и се качваме в автобуса. Още щом потегляме, екскурзоводката започва своята беседа, насочва вниманието ни вляво и вдясно, когато минаваме покрай някоя от забележителностите на града. Движим се по т. нар. Царски път, по който са се движили царете на Русия от центъра на Петербург до Царское село, днешния град Пушкин. Преминаваме покрай няколко запазени застави, на които се е извършвала проверка на пътуващите по този път дали са снабдени със съответните разрешителни, наречени „подорожная“, точно като сегашната карта за градския транспорт. Обръщаме внимание и на знаците, с които се обозначавали разстоянията по пътя, измервани тук във версти /около 1,06 км/.
Достигаме до Царское село около 11 часа, преди да започне голямото стълпотворение, предвид факта, че касите на двореца отварят в 12 часа. Днес се очаква да бъде особено натоварено, тъй като е понеделник, денят, в който Ермитажът и дворецът Петерхоф имат почивен ден и туристите вероятно ще се насочат към Царское село. Ние влизаме без никаква опашка, от входа, предназначен за туроператорите и за късметлиите, които са успели са се снабдят с един от 100-те онлайн билета за деня. Поема ни местен екскурзовод, служител на музея, и ни повежда из залите. Този дворец ми се струва още по- пищен и красив от Петерхоф. Докато дворецът Петерхоф е използван преди всичко за представителни цели, тук царското семейство действително е живяло през летния сезон. Строителството и на тази резиденция е започнало по времето на Петър Велики, като дворецът бил предвиден за неговата съпруга Екатерина I, откъдето носи и името си, но впоследствие огромна роля за цялостния му облик изиграват Елисавета Петровна, неговата дъщеря, и Екатерина II, която построява и допълнителна сграда, в която живее самата тя.
Сетивата ми започват леко да се пренасищат и вече приемам позлатата като нещо естествено, но кехлибарената стая е нещото, което действително отличава този дворец от останалите. Макар че е копие на изчезналия оригинал, тя омайва посетителите със своя стил и разкош и не искам да мисля какво е струвало на съвременната руска държава да възстанови това произведение на изкуството. Задавам си въпроса дали това е признак на истински култ към историята и културата, или ненужна показност, но решавам да не се впускам в политически размишления, а да се наслаждавам истински, защото естетическата стойност на интериорите в двореца е неоспорима, макар и някак твърде помпозна за съвременния естетически вкус. Затварям очи и си представям дамите в характерните за времето одежди и перуки, баловете, пиршествата и церемониите, които са се провеждали тук, игрите на шах, при които, в зависимост от това, дали се провеждат в червената или зелената стая, се играело със залози в рубини или изумруди.
В кехлибарената стая снимането е забранено, но Дилиян не се сдържа да щракне една снимка натам от съседната зала.
Неусетно обиколката на двореца приключва и отново се срещаме с нашата собствена екскурзоводка, за да продължим разходката си в градините. Докато ние спокойно сме се разхождали в двореца, навън се е насъбрала истинска тълпа, през която се опитваме да се промушим, докато достигнем до прекрасните градини, където е по- спокойно и можем с удоволствие да се разходим, да изслушаме беседата на компетентната ни екскурзоводка, да се полюбуваме на майсторството, с което са аранжирани, и в края на разходката си, в един от павилионите на езерото, да послушаме прекрасно изпълнение на мъжка руска хорова група. Вече изобщо не съжалявам, че не успяхме да купим онлайн билети, защото отчитам, че допълнителните екстри в тази екскурзия наистина си струваха разликата в цената.
Завръщаме се в Петербург следобед и имаме достатъчно време да продължим своите разходки. От канала Грибоедов вземаме корабче, с което да се разходим по реките и каналите на Санкт Петербург. Освен известната на всички Нева, градът се пресича от още две реки- Мойка и Фонтанка. Корабчето е с екскурзоводно обслужване и ни дава поредната доза информация за Петербург и неговите забележителности. Излизайки на Нева, градът разцъфтява пред погледа ни в пълния си блясък. От едната ни страна е Зимният дворец, а от другата- Заешкият остров с Петропавловската крепост, места, които предстои да видим в следващите дни, и отсега предвкусвам удоволствието. Като че ли до този момент не бях осъзнавала колко широка е река Нева.
Връщайки се на Грибоедов, се отправяме към църквата Спаса на крови, където се намира лобното място на Александър II.
Пристигаме на гишето за билети малко преди 17,30 и малко преди да дойде редът ни, то затваря, но за радост, не окончателно. През летния сезон касите отварят отново в 18 часа и макар и срещу малко по- скъпи билети, църквата може да се посети чак до 22,30. Възползваме се от тази възможност и след кратка разходка из пазарчето за сувенири наблизо отново пристигаме на касите, където вече няма никакви опашки. Цветните кубета привличат окото на туристите отвън, но отвътре църквата е не по- малко красива със своите грандиозни мозайки по стените и тавана.
Храмът се нарича Воскресение Христово, но след покушението срещу Александър II, станало причина за смъртта му през 1881 г., е по- известен като Спаса на крови а мястото, където монархът бива прострелян, намирало се извън храма, впоследствие е включено в самия храмов комплекс. Под мраморния купол е запазен паважът, по който все още има следи от кръвта на царя, когото руснаците наричат Цар Освободител заради отмяната на крепостното право през 1861, а ние го наричаме така заради Руско- турската война, донесла нашето освобождение от османското владичество.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ
Исакиевският събор и Ермитажът
Третият обект, за който предварително имаме купени билети е Ермитажът. Билетите, които се предлагат онлайн за най- големия туристически обект в Санкт Петербург, са два вида. Едната възможност е за 700 рубли да закупиш билет, който не включва всички експозиции на музея, а другата за 1000 рубли да си закупиш билет, който ти дава възможност да посетиш Ермитажа в два последователни дни и да разгледаш всички негови части или поне това от тях, което ти е интересно, защото както е известно, за да разгледаш всички обекти в огромния музей, като прекараш пред всеки от тях само минута, ти трябват 20 години. Ние, разбира се, нямаме толкова време и трябва да се задоволим само с онова, което можем да видим за два дни по няколко часа, защото от опит зная, че след 3-4 часа сетивата се уморяват да възприемат красотата. Затова двудневният билет ми се струва много подходящ, а за разлика от билетите за Екатерининския дворец, тези се търгуват свободно и няма нужда да прекарваш безсънни нощи, за да ги купиш. Единственото, което трябва да се съблюдава, е, че почивният ден на музея е понеделник, а дните, в които трябва да се посети, трябва да са последователни, без в самия билет да се определят точно. Тъй като в четвъртък има безплатно посещение за определени категории руски туристи, което предполага още по- голям наплив от хора, съм преценила, че най- подходящите дни да отидем в Ермитажа са вторник и сряда.
Решаваме и в двата дни, които сме предвидили за посещение на Ермитажа ,да му посветим следобеда, а сутринта да посетим още един музей. За вторник сутринта избираме като допълнителен туристически обект Исакиевския събор, който е много близо до Ермитажа и е едно от местата, които според предварителната ми информация задължително трябва да се видят.
Исакиевският събор е най-голямата църква в Петербург, която освен че е впечатляваща и отвън със своите златни кубета и огромна колонада, се оказва и изключително впечатляваща отвътре. Нямаме предварително закупени билети за този обект, тъй че се отправяме към касите. Опашките не са големи, а отстрани има автомати, но се оказва, че те са толкова бавни, че тези от нас, които чакат на касата, се снабдяват с билети едновременно с тези, на автомата. Още щом влизаме в църквата, една екскурзоводка ни привиква към себе си, за да се включим в безплатна екскурзия на руски език, която и тук очевидно е включена в билета като привилегия за рускоговорещи. Най- напред научаваме подробности за строителството на храма и неговата колонада. Всъщност това е третият по ред храм, построен на това място, като първите два не били достатъчно красиви и величествени, за да задоволят вкуса на руските императори. Строителството на настоящия храм започва по времето на император Александър I през 1818 година по проект и под ръководството на френския архитект Огюст дьо Монферан и завършва едва 40 години по- късно при Александър II. В църквата има уникални мозайки с впечатляващи размери, наред със стенописите и витражите, за един от които екскурзоводката ни обяснява, че е най- големият в Европа.
За всеки познавач на руската история и политика е ясно, че в Русия много държат във всичко да бъдат „най“ и като българи често сме страдали от имперското мислене на руските управници, но по отношение на изкуството великодушно прощавам на руснаците тяхната грандомания, защото онова, което са създали, в крайна сметка е не само гордост за самите тях, но и радост за очите на онези, които имат щастието да го видят. Прощавам им и това, че огромните колони от малахит и лазурит, всъщност се оказват просто облицовани с този камък, въпреки че изглеждат като монолитни.
Както е известно за тези, които са чели пътеписите ми, имам особена страст към посещението на храмове на различни религии, но смея да твърдя, че това е най- впечатляващият православен храм, който съм виждала.
След приключването на беседата на екскурзоводката и след като се насищаме да гледаме и снимаме интериора, излизаме навън и намираме входа към стълбището, което води към терасата и за което билетите са отделни от тези за храма. Стълбището има 200 стъпала, но се изкачва леко, защото, за разлика от други подобни стълбища, по които сме се катерили, тук е достатъчно широко и движението е еднопосочно, защото слизането се осъществява по друго стълбище. Накрая има няколко стъпала по открита стълба, които могат да се окажат проблем за хора със страх от височини, но за мен това не е проблем, щом мога да се хвана за парапет. Гледката отгоре си струва усилието и ако имаш време , можеш да постоиш и да послушаш радиогида, който обяснява на руски кои забележителности на Санкт Петербург се виждат оттук.
Ние се задоволяваме със снимки във всички посоки и тръгваме надолу, защото преди да влезем в Ермитажа, където ще прекараме следващите няколко часа, трябва да хапнем някъде и то за предпочитане набързо и срещу прилична сума, което в тази най- централна и туристическа част на града почти не вярвам, че ще може да стане. За мое голямо учудване, съвсем близо до дворцовия площад намираме заведение на самообслужване, цените в което доста се доближават до представата ни за прилични за подобен тип заведение. Като цяло храната тук не е безумно скъпа, а ако не си твърде придирчив и нямаш нищо против да се храниш в столовая, т.е. закусвалня, можеш да минеш и съвсем евтино, но ако е на централно място, ще се наложи да чакаш на опашка.
Докато вървим към Дворцовия площад, на всяка крачка виждаме барелефи, свързани с личността на един или друг известен руски творец. Тук всяко ъгълче има своя история и съм сигурна, че ако човек има поне малко отношение към културата, не може да остане равнодушен към този град.
Пред главния вход на Ермитажа се е извила внушителна опашка, но ние влизаме през друг вход в сградата на Малкия Ермитаж, предназначен за туристи, притежаващи електронни билети, където няма никакви опашки. На входа се снабдяваме с карта, изключително необходима при посещение на подобни обекти, където е много важно човек да се ориентира и да реши какво в крайна сметка иска да види. Основната експозиция на музея е разположена в сградата на Зимния дворец ,в т.нар. Малък Ермитаж, а в отсрещното здание на Генералния щаб могат да се видят произведения на импресионизма.
Зимният дворец е главната резиденция на руските императори от династията Романови и може би най- яркият ми спомен от посещението ми като дете беше от него. Започваме разглеждането от интериорните зали, за да допълним окончателно представата си за руските дворци от времето на династията след разглеждането на Петерхоф и Екатерининския дворец. Спомням си, че когато бях дете, бях смаяна от невероятното количество злато, кристал и скъпоценни камъни в залите на Зимния дворец и вероятно това е нормално, когато си виждал дворец само в картинките на детските приказки. Беше ми интересно как ще го оценя сега, когато съм видяла повечето дворци в Европа. Преминавайки през залите, отново бих казала, че Зимният дворец се нарежда сред първите на континента по своята пищност и разточителност по отношение на пространство и украса. Е, може би в момента ми идва малко вповече със своите позлатени фигури в стил барок по стените, но оценявайки го от позицията на естетиката на времето, в което е създаден, получава адмирациите ми.
Експонатът, който ми прави най- силно впечатление в тази част на Ермитажа, е огромият музикален часовник, изключително фино и майсторски изработен и представляващ уникално произведение на технологиите за времето си, тъй като всичко в него се движи и издава звуци. Това, за съжаление, може в момента да се види само на видео, а оригиналът може да се види в нефункциониращо състояние през дебела стъклена витрина.
Продължаваме разглеждането на най- големия руски музей със залите, в които са изложени произведения на изобразителното изкуство от различни школи и епохи. Тъй като не е възможно човек да разгледа всичко, трябва да определи предпочитанията си. Когато се подготвях за това пътешествие, прочетох, че Петър Велики бил голям почитател на холандското изкуство, и ние решаваме да започнем разглеждането на музея именно от него. Обръщаме внимание също на фламандското и френското изкуство, а италианското оставяме за следващия ден. В 18 часа музеят затваря и ни поканват да напуснем. В този момент високо оценявам решението си да купя двудневни билети, защото имаме още много какво да видим тук, но очите ни са вече пренаситени, а краката уморени от няколкочасовото обикаляне на залите на този огромен музей.
Излизайки навън, след кратка почивка решаваме, че имаме сили за още малко разходки, и се отправяме към Летний сад, градината на летния дворец на Петър I, но, за съжаление, се оказва, че във вторник градината е затворена за посетители, така че, не без известна доза разочарование, потегляме към квартирата, но Дилиян, нашият неуморен фотограф, не иска да пропусне нито миг от уникалната светлина, която ни дарява тази вечер, и продължава разходката си, за да предостави на читателите на „Пътеписите на Марта“ своите уникални вечерни снимки от Санкт Петербург.
ДЕН ПЕТИ,
който посвещаваме на изящното изкуство и живописта
В сряда Ермитажът работи до 21 часа вечерта и затова не се налага да бързаме, за да довършим разглеждането на експозицията. Когато купувах билетите, съм закупила допълнителни билети за “Брилянтовая кладовая“, които се предлагат също онлайн, заедно с билетите за основната експозиция. Посещението на тези зали, в които се пазят част от съкровищата на руските императори, е с определен час в ранния следобед. Сутринта групата ни се разделя на две части, според интересите си. Брат ми, който има професионален интерес към руската политика, заедно с една част от групата, се насочва към музея, посветен на руската политика от ХХ век, а аз и останалата част от групата се отправяме към музея Фаберже, където се съхраняват част от яйцата уникати, произведени от фабриката Фаберже.
 |
 |
 |
  |
 |
Тези яйца руските императори и техните семейства са си подарявали за Великден. Освен яйцата в музея могат да се разгледат прекрасни произведения от порцелан, скъпоценности, предмети от бита и други произведения на изящното изкуство от ХIХ и началото на ХХ век, които радват окото.
Музейната експозиция е разположена в двореца на Шувалски, където могат да се видят още интериори, както и картини на руски художници, каквито не могат да се видят в Ермитажа, включително картини на моя любим руски живописец- маринист Айвазовски. Основният музей в Санкт Петербург, където е изложено руско изобразително изкуство, е Руският музей, разположен в Михайловския дворец, но, за съжаление, времето няма да ни стигне, за да го посетим. Успокоявам се с факта, че в градовете, които харесвам, дали случайно или целенасочено, винаги остава някое място, заради което си струва да се върнеш.
Излизайки от музея Фаберже, се насочваме към Летний сад, който се намира наблизо, и с посещението му ще отстраним пропуска си от предишния ден. Достигаме градината от южната страна, където има красиво езеро и приятни места за разходка с много зеленина, и вървим на север, за да достигнем до красивите алеи с арки в зелено, с множество барокови статуи и фонтани. Тук човек може да прекара приятно няколко часа. Макар че времето ни е ограничено, се стараем да не бързаме и да надникнем във всяко кътче и алея.
Накрая достигаме до Летния дворец на Петър Велики, скромна сграда на фона на всичко останало, което видяхме досега. Градините са свободни за посещение, но за да влезе в двореца, човек трябва да си купи билет. Тъй като времето ни е ограничено, не се възползваме от тази възможност, а поемаме директно към Ермитажа, за да продължим обиколката си.
Малко преди часа, в който трябва да влезем в диамантената съкровищница ,пристигаме в главното фоайе, където е сборният пункт на групата с предварително закупени билети. Повежда ни млада екскурзоводка, която ни представят като научен сътрудник и която е изключително подготвена, познава в детайли всеки експонат от съкровищницата и може да отговори на всички въпроси, свързани с експозицията. Започваме разглеждането на експонатите в хронологичен ред, от древността. Първата експозиция е археологическа като изложените накити и предмети от бита ни се представят като съкровища на скитите. Веднага ни заглождват съмнения, че нашата праистория се приписва на някакви скитски племена, но предпочитаме да проверим фактите по- късно в мрежата. От древността преминаваме във вековете на царуването на фамилията Романови, чийто първи представител на руския престол- Петър Велики, основал своята столица в Петербург в края на 17-ти век. Преминаваме покрай витрините с изящни предмети и скъпоценни камъни и в края на експозицията започвам да се разсейвам. Това се дължи отчасти на факта, че възприятието на красотата има своите граници, но и на констатацията ми, че за разлика от интериорите в двореца, които оценявам високо, тукашната съкровищница не е сред най- впечатляващите, които съм виждала. Вероятно причина за това е, че голяма част от съкровищата на руските царе се пазят в елмазния фонд в Москва.
След като излизаме от експозицията, групата се разделя, за да може всеки да види онова, което не е видял предишния ден, а и за да бъдем по- мобилни. Ние с Дилиян подължаваме с произведенията на италианското изкуство, смесвайки се с тълпата от туристи, прекланящи се пред великите творения на италианските художници. След няколко часа обикаляне вече сме много уморени, но не искаме да пропуснем да видим поне част от залите на френските импресионисти, които се намират в сградата на Генералния щаб, разположена на срещуположната страна на Дворцовия площад. Налага се да чакаме на опашка с останалите желаещи, защото тук няма специален вход за посетителите с онлайн билети, но опашката не е страшна и минава бързо. Дали от смяната на жанровете, или просто вече сме претръпнали на умората, се чувстваме някак освежени и успяваме да видим голяма част от залите с произведения на авторите, които представляват интерес за нас. Когато излизаме обаче, усещаме умората и нямаме повече сили за разходки. Хващаме автобус от Дворцовия площад и по най- бързия начин се прибираме в квартирата. Докато пътуваме по Невский проспект, гледам примамливите витрини на магазините и осъзнавам, че и в тази екскурзия шопингът е нещо, което ще остане извън програмата ми.
/В тази част на пътеписа ми няма снимки, защото в съкровищницата снимането е забранено, а снимането на картини не е от любимите занимания на уважаващите себе си фотографи/
ДЕН ШЕСТИ
Петропавловата крепост
В последния ден от нашата туристическа програма в Петербург се връщаме към началото, там ,където е възникнал градът, на Заешкия остров. Piter60 В Петропавловската крепост се влиза безплатно, но за да посетиш катедралата и другите музеи, разположени на нейната територия, се нуждаеш от билет. Цената на билетите за катедралата и един от музеите не се различава много от цената на комплексния билет, който включва екскурзоводно обслужване, което първоначално ни обясняват, че е само за руски граждани, но впоследствие великодушно ни разрешават да използваме, щом добре разбираме руски. Екскурзиите се провеждат на кръгъл час и докато дойде времето за начало на нашия тур, успяваме да посетим музея на керамиката, където могат да се видят образци на керамични печки и други творения на керамичното изкуство. Пристигаме в екскурзионния център малко преди времето за екскурзията ни, за да се снабдим със слушалки и устройства, необходими, за да чуваме екскурзовода. Успяваме да пием и по един наливен квас, питие, напомнящо на тъмна безалкохолна бира, но малко по- сладко. Не че ще ми стане любимото питие, но докато сме тук, искаме да опитаме всичко.
Тръгваме към катедралата „Петър и Павел“, която е най- интересният обект на територията на крепостта. Заради стремежа на Петър Велики да се доближи до Запада, катедралата много прилича на католически храм, но това, което е може би най- интересното, е че дълбоко в земята под мраморните съркофази са погребани почти всички от фамилията Романови. Що се отнася до последните й представители, семейството на Николай II, тук има съркофази, но тленните останки все още са предмет на изследване и съдбата им не е решена.
Следващият обект, включен в екскурзията ни, е затворът, който по царско време бил построен по западен образец, с широки единични килии, в които са лежали атентатори, противници на царския режим, а след революцията- противниците на новата власт. По принцип не обичам подобни музеи, защото ми действат тягостно, но ако човек се абстрахира, би могъл да разсъждава относно превратностите на историята и човешките съдби.
Когато свършва екскурзията, която ни е дала допълнителна информация за най- интересната част от руската история, свързана с династията Романови, влизаме в музея на космонавтиката, където може да се придобие представа за историята на ракетостроенето и руските космически програми. Тъй като съм доста скарана с техниката, а основната експозиция на музея включва модели на двигатели и космически кораби, както и фотоси от историята на космонавтиката, лично за мен музеят е малко скучен и преминавам бързо покрай повечето експонати, спирайки се пред най- любопитните за мен витрини, свързани с живота и храната на космонавтите, а накрая не пропускам да направя снимка на Дилиян като космонавт.
Накрая групата отново се разделя по интереси между музеите на науката и техниката и историческия музей. Аз лично, както стана ясно, предпочитам историята пред техниката, но, за съжаление, основните зали от историческия музей в момента са в ремонт и експозицията започва от 19- ти век, показвайки различни области от живота: транспорт, комуникации, ВиК, както облекла и вещи от бита.
Излизайки от музея, не пропускам и аз като милионите туристи, които минават оттук, да пипна за късмет статуята на Петър I в двора.
Когато бях малка, гледах филм, в който действието се развиваше в Санкт Петербург, и оттогава имам мечта да наблюдавам вдигането на мостовете по време на белите нощи. За съжаление, белите нощи вече са отминали, но аз все пак настоявам да направим екскурзията. Обикаляме будките на туристическите фирми около Гостинний двор и установяваме, че екскурзиите, които се предлагат, започват около полунощ и продължават до 5 часа сутринта и предлагат комбинация между автобусна и водна екскурзия. Оказва се, че интересната част започва около 2 часа през нощта, защото именно тогава започват да се вдигат мостовете един след друг. Да прекараме нощта под мостовете и да пътуваме до Москва на следващия ден оценявам като твърде рисковано начинание. Май остарявам?! Останалите от групата, включително и по- младите обаче също не кипят от ентусиазъм и очевидно ще пропуснем тази емоция, но веднага в главата ми започва да се върти идея за ново пътуване, по време на белите нощи, когато има и по- голям шанс да се получат хубави снимки. Засега оставям мечтите и влизаме в Гостинний двор, най- известният магазин в Санкт Петербург, който помня от детството си с дългите пусти коридори, с оскъдно предлагане на стоки, които не искаш да купиш,нещо така характерно за времето на дефицита. Както и може да се предположи, обстановката сега е съвсем различна и щандовете са пълни със стоки, голяма част от които искаш да си купиш. Нямаме време да обиколим огромния магазин, поради което, за да не остана с празни ръце се насочвам директно към щандовете с кехлибар и излизам щастлива, с малко пакетче от магазина.
Вечерта, заедно с нашия приятел Петър, за когото стана дума в началото на този пътепис, решаваме да се видим и да поседнем в едно от многобройните заведения по улица Рубенщейн. Избираме заведение с приятна обстановка и интересна кухня, включваща дивеч, риби и морски дарове, но се оказва, че количествата са в стил гурме, което не се нрави твърде на нашите български представи за добро хапване. Тъй като с Пешо искаме още да си говорим, приключваме вечерта в нашата квартира, където не липсват хранителни и алкохолни запаси, и като всички, уважаващи себе си българи, след употреба на известно количество алкохол, започваме да „бистрим политиката“, българската, руската, че даже и европейската. Разговорът е приятен и интересен, защото всеки излага своята гледна точка, без противопоставяне и без агресия, и в крайна сметка часът, в който си лягаме, почти наближава оня, в който щеше да приключи разходката ни под мостовете.
Не искам да се разделя с този град, в който наистина се чувствам прекрасно и който пълни очите ми с красота, а душата ми с вдъхновение, и с известна доза на тъга потеглям към Москва, като се надявам руската столица да разсее тягостното чувство от раздялата ми с аристократичния Санкт Петербург, в който се влюбих още в детството и като всяка първа любов, остана завинаги в сърцето ми.
автор на снимките: Дилиян Иванов
линк към част втора: http://patepisi-marta.com/index.php/evropa/rusiya/moskva
