ТАЙЛАНД – МОЯТА СБЪДНАТА МЕЧТА
месец ноември 2012 година
ЧАСТ ВТОРА
КОСМОПОЛИТНИЯТ БАНГКОК
22.11.
„Градът на Ангелите“- така наричат столицата на Тайланд, но да зърнеш ангели в този задъхан многомилионен град, ми се струва абсолютно невъзможно. По- вероятно изглежда да попаднеш на демони, но Райко ни е предвидил толкова интензивна програма за краткия ни престой в този човешко- автомобилен мравуняк, че не ни оставя никаква възможност да ги срещнем.
Пристигаме в Бангкок около 17 часа и се оказва, че в този пиков час ще пътуваме около два часа до хотела, защото трафикът е ужасяващ. Въпреки, че сме очаквали да има задръствания, действителността се оказва още по- стресираща. Важно е непременно да пристигнем навреме, тъй като в 20 часа имаме планирана романтична вечеря на свещи на кораб по реката Чао Прая. Пристигаме в хотела само половин час преди часа, в който трябва да тръгнем, за да пристигнем навреме за нощния круиз. Набързо вземаме по един душ и сме отново на път. Вече сме станали като войници и това, особено в следващите дни, докато сме в Бангкок, ще бъде много важно. В резултат на задръстването единият бус, с който пътуваме към речното пристанище, се забавя доста и едва в последния момент преди часа за тръгване на кораба успява да спре пред морското пристанище. Напрежението и стресът от динамичния град обаче много скоро отстъпват на друга, много по- силна емоция – спиращата дъха красота на осветения нощен Бангкок.
Посреща ни усмихнат тайски гид с леко женствени маниери. Преди това Райко ни е обяснил, че това явление е често срещано в Тайланд и затова когато говорят, тайците уточняват как се чувстват: ако се чувстват мъже, завършват изразите си с „Кап“, а ако се чувстват жени- с „Каа“.
| Тайският ни гид ни повежда към кораба, но преди да се качим красиви тайландки, облечени в национални облекла, ни накичват с орхидеи и си правят снимки с нас. Снимките, разбира се, са доста скъпо платена туристическа атракция, но са направени професионално и впоследствие почти всички си ги купуваме. Нашата маса е на най- доброто място- на горната открита палуба между оркестъра и бара. За пореден път сме очаровани от Райко. За съжаление, голяма част от нашите туроператори, стремейки се да направят екскурзиите по- евтини, ни забутват в пета глуха при подобни забавления, карайки ни да се чувстваме като хора втора ръка. При Райко, слава богу, такова нещо няма и наистина се чувстваме като ВИП гости на кораба. Дългата маса, на която сме , е оформена красиво с добре подредени прибори, питиета и свещи. Речното пристанище, от което започваме нощния круиз, се намира близо до два от най- луксозните хотели в Бангкок, извисяващи снага от двете страни на реката. Корабът потегля и ние се отправяме към бара, на който е подредена храната- и този път изключително вкусна и крайно неподходяща за хора на диета. Но тръгвайки на тази екскурзия, очевидно всички сме решили, че временно ще прекъснем своите диети и ще се отдадем напълно на удоволствията, включително и това от добрата храна. |  |
Докато пътуваме, наблюдаваме ярко осветения град, който се е разпрострял от двете страни на реката. След небостъргачите следват храмовете Уат Пра Кео- храмът на Изумрудения Буда с Кралския дворец, Уат По- храмът на Полегналия Буда, а от другата страна на реката е храмът на Зората- Уат Арун- всичките построени в характерния пищен източен стил и богато осветени, носещи усещане за разкош и великолепие.
 |
 |
 |
Накрая стигаме до моста, построен от Крал Рама VІІІ- първия асиметричен мост в света.
Съчетанието на небостъргачи с традиционни източни храмове нито за миг не дразни окото ми, а напротив- създава ми впечатление за странно, но хармонично съчетание от история и съвременност, от религиозна отдаденост и модерен начин на мислене. Това е първото ми впечатление от Бангкок. То, разбира се, се допълва от прекрасната атмосфера, която се създава по време на нашето нощно плаване. След традиционната тайска музика и танци по мотиви от епоса Рамакаен започва забавната част. Нашата група е първа на дансинга и толкова се увличаме в танците и забавлението, че неусетно около нас започват да се тълпят и други туристи, както и персонала на кораба и се получава истинска танцувална фиеста. Нашият тайландски гид на кораба танцува вихрено с кръшни чупки в кръста, характерни за сексуалната му ориентация. Срещу него в шеметен танц се появява Искра, която малко след това споделя, че в тези мигове се е почувствала на двадесет и няколко години.
 |
 |
Нашата група не само е на ВИП местата тази вечер, но и наистина се представя като ВИП група, което ме кара много да се гордея. Мисля, че е крайно време ние, българите, да променим мнението за себе си, да спрем да се чувстваме като хора втора ръка и наистина да покажем на света, че можем да бъдем различни. Това е усещането ми за нашата група тази вечер, което ми вдъхва ново национално самочувствие. Малко преди да приключи нашата речна разходка, сядам отново на масата, заглеждам се в светлините около мен и мислейки колко отдавна мечтая да видя тази страна и този град, сълзите ми неволно потичат. Когато ни изпраща, нашият тайландски гид, истински щастлив от преживяването тази вечер, пита Райко как се произнася на български „Thank you”, след което искрено и с непресторена щастлива усмивка поднася на чист български език своето „Благодаря“ първо на своята партньорка в танците, а след това и на цялата група. Толкова сме щастливи и превъзбудени, че до късно вечерта продължаваме разговорите си на чашка и цигара на голямата тераса на последния етаж на хотела. Райко и в това отношение е проявил завидна предвидливост и е избрал последния етаж с открита тераса за настаняване на групата, знаейки, че голяма част от българите са страстни пушачи, а и че слава богу, ние, българите, още не сме изоставили традициите си да се събираме вечер на чашка и приятни разговори.
23.11.
Програмата за този ден е да посетим Аюттая /произнася се с две ударения на „ю“ и на „я“/- столицата на държавата, чийто наследник е днешен Тайланд. Минибусите тръгват на север и след около час слизаме на своята първа спирка, за да разгледаме лятната кралска резиденция в Банг Па-Ин, построена от крал Рама V /1868-1905 г./- най- обичания крал на Сиам /старото име на Тайланд/. Най- красивото нещо в комплекса е плаващият павилион- разкошна сграда, до която може да се стигне само с плаване, защото е построена в средата на езеро. Право да стигат до постройката имат само кралските особи. Туристите могат да я гледат само от брега.
Красивата постройка се оглежда в езерото и впечатлява със своята красива източна архитектура и богата украса. В езерото плуват риби и огромни костенурки. Докато разглеждаме павилиона, Райко ни разказва историята на Сиамските крале.
Оттам се отправяме към сградата, в която Рама V е давал аудиенции. Раздават ни зелени саронги със златни обшивки. Саронгът- традиционна дреха на тайландките, представлява дълга пола, която се премята и завързва на кръста.
На входа си събуваме обувките и влизаме в богато украсена зала, централно място в която заема кралският трон. Събуването на обувки е задължително както преди посещение в храм, така и в кралски дворец. Почитта към краля в тази страна е особено голяма. Навсякъде по улици, превозни средства и в домовете на хората на видно място стои портретът на краля. Според тайската традиция преди и след Рама V всички, които отиват на аудиенция при краля, с изключение на кралските особи, лазят по корем, когато се представят пред него. Единствено този крал е позволявал да се лази не по корем, а само по колене и лакти. Това се счита за признак на особена демократичност. За нашето европейско мислене, разбира се, тези традиции и начинът на изразяване на почит към краля са малко странни, но в тази част на света хората имат коренно различна народопсихология, в което отново се убеждаваме. Рама V е кралят с най- много заслуги в историята на Тайланд. Получил европейско образование и притежаващ напредничаво мислене, той е кралят, който е отменил робството в Сиам и дал голям тласък на развитието на страната.
След като разглеждаме и богатата експозиция от произведения на изкуството в една от сградите на двореца, продължаваме към Аюттая. Градът е разрушен от бирманците през 18 век. Останали са няколко храма, които свидетелстват за величието на някогашната държава, владееща огромни територии от днешен Тайланд, Лаос, Камбоджа и Бирма.
| Първият храм, който посещаваме, е доста добре запазен. До сърцето на храма се стига по стръмни дървени стълби. Когато стигнеш горе, можеш да дадеш своя принос за позлатяването на осем статуи на Буда. За целта желаещият посетител може да си купи за 20 бати, равняващи се на около 1 лев, тънки златни листчета, които се лепят по статуите, а пускайки монета в дълбок кладенец в средата на храма, можеш да си пожелаеш нещо, което със сигурност ще се сбъдне. Не пропускаме, разбира се, да се възползваме от тази възможност. |  |
В двора на храма са подредени десетки еднотипни статуи на Буда, в една и съща поза, характерна за тайландската будистка традиция, изобразяващи момента на просветлението на Буда. Всички статуи са облечени в златистожълти одежди.
Преминаваме в следващия храм, от който всъщност не е останало почти нищо, освен огромната статуя на полегнал Буда, символизираща момента на преминаването му в състояние на Нирвана. И тази статуя е покрита със златистожълта мантия. Оказва се, че обличането на Буда е религиозен ритуал, който всеки може да извърши срещу известно дарение за храма. Около статуята стоят монахини, раздаващи на желаещите жълти и оранжеви платове за извършване на ритуала по обличането.
Преди да потеглим отново към Бангкок, посещаваме руините на храма Уат Махатат, по чиито останки може да се съди, че е бил огромен и величествен. В корените на едно дърво е вплетена глава от статуя на Буда, станала символ на това място.
 |
 |
След прибирането си в Бангкок, освежителен душ и вечеря се опитваме да надникнем в сърцето на града, където кипи оживен нощен живот. Влизаме в един бар от онези, с които Тайланд е известен по цял свят, въпреки че по принцип законите на страната ги забраняват. Тъй като снимането в подобно заведение е абсолютно недопустимо, а описанията са неуместни, ще кажа само, че представлението, което ни се поднася, е различно от всичко онова, което сме свикнали да виждаме в Европа в тази област. Не мога да коментирам дали е по- добро или по- лошо, само мога да кажа, че е различно и за нас европейците звучи странно. Всъщност, едва ли е точно така, защото, както е известно, страната гъмжи от мераклии от Европа да опитат тайската любов. За нас обаче това е само поредната атракция, необходима, за да получим най- пълна представа за тази далечна и толкова различна страна.
24.11.
Потегляме към следващата атракция- плаващия пазар, който се намира на около 80 км от Бангкок по течението на реката Чао Прая. Когато слизаме от минибусите, ни натоварват на плоскодънни лодки, с които ще плаваме по каналите, обсипани с най- различни стоки: дрехи, шапки, сувенири, плодове и най- различни други храни, включително такива, които се приготвят в момента. Подредени са по сергии около каналите или в лодки, които плават по тях. Мястото, от където тръгваме с лодките, е сравнително спокойно, с буйна тропическа растителност и къщи, построени върху дървени и бетонни колони- истински наколни жилища, но чисти и подредени с вкус.
Навлизайки навътре, забелязваме голям гущер, излизащ от реката, който Райко определя като варан.
Леко се притеснявам, тъй като, както е известно, влечугите не са сред любимите ми животни. Стресът ми обаче минава твърде бързо, защото след малко навлизаме в главния канал, на който е разположена основната част от пазара и пъстрата гледка веднага приковава вниманието ми. Попадаме в задръстване, от което едва излизаме.
 |
 |
Пазаруването по плаващия пазар има определени правила. Когато проявиш интерес към някоя стока, търговецът от сергията притегля лодката ти с кука към сергията и се започва пазарлък.
Тъй като този пазар вече представлява само туристическа атракция, цените също, разбира се, са като за туристи, но само заради удоволствието от пазаренето и купуването на спомени от този човешки мравуняк върху вода, си струва да похарчиш няколко бати повече. Румен, като представител на българския търговски бранш, не удържа на изкушението да начеше своята търговска краста. Започва се един дълъг и мъчителен пазарлък, при който на всяка стъпка надолу в цената, продавачката на сувенири прави толкова нещастна физиономия, все едно че целият й бизнес е пропаднал. В това отношение тайландците са невероятни актьори. Когато вече решаваме, че сме изгубили много време, казваме на лодкаря да кара, при което цената веднага пада колкото трябва и Румен се сдобива с добре спазарения сувенир. По-късно по време на екскурзията си виждаме същия такъв сувенир на значително по- ниска цена, но това е нормално, защото тук човек си плаща за удоволствието да пазарува от една туристическа атракция, каквато е плаващият пазар.
Пътьом посещаваме място, където се произвежда палмова захар. Научаваме, че абсолютно всички части на захарната палма тук се използват за нещо полезно. Бананът също се използва пълноценно. Яде се не само плода, а и цветът му. Малко по- късно, по време на обяда, опитваме цвят от банан, но единодушно установяваме, че ще продължим и занапред да ядем само плодовете.
Следващата спирка от нашия маршрут е огромно имение, наречено Розовата градина, където е организиран обядът ни. След това ни се представя слонско шоу и шоу, посветено на обичаите в селските райони на страната. Красиви тайландки, облечени в традиционни носии, играят плавно и грациозно под звуците на тайландска народна музика. Чрез танци се пресъздават характерни моменти от живота тук- пазар, посвещение в монашество, тайски бокс и накрая сватба. Ярки цветове, плавни движения, ритъм и настроение, това са думите, с които накратко бих описала това, което виждаме, чуваме и усещаме. /клипове/ В края на представлението артистите развяват различни по цвят знаменца, на предна и централна позиция между които е българското, което за пореден път в тази екскурзия ни кара да се чувстваме специални.
След края на шоуто лично собственикът на огромния комплекс ни развежда наоколо, показвайки ни хотела, красивата градина на комплекса, както и местно произведена естествена козметика, от която не пропускаме да си купим по някоя тубичка. В комплекса освен това, което виждаме, има и ферма за екологично земеделие, с чиито произведения се хранят гостите. Райко заявява, че вероятно ще настанява следващите си групи тук, вместо в центъра на Бангкок, за което ние най- искрено започваме да завиждаме на бъдещите туристи. Обиколката на комплекса приключва около една постройка от тиково дърво, в която очевидно току що е имало сватба и в момента свалят украсата, като изхвърлят огромно количество орхидеи. Като виждат учудените ни физиономии и жадни погледи, жените от персонала ни подаряват цели огромни гирлянди с орхидеи, с които се окичваме и се снимаме. Ако не можем да занесем у дома орхидеи, то поне искаме да ги притежаваме на снимка.
 |
 |
Преди да тръгнем обратно за Бангкок, на шофьорите им се обаждат от фирмата и ги предупреждават, че пред Парламента има демонстрации и може да имаме проблеми с прибирането до хотела, поради което ще трябва да използваме обходен маршрут. На въпроса какво става в столицата, Райко обяснява, че демонстрантите искат да свалят правителството. Тази информация никак не ми допада, особено с допълнението „дано да не провалят утрешната ни програма“. Прибирайки се в хотела, включвам телевизора и виждам демонстранти и полиция, събрани на площада. Не се забелязва насилие, но има димки. Тъй като тайският език е абсолютно неразбираем за нас, не успяваме изобщо да схванем какъв е проблемът и доколко е сериозен. На вечерята Райко ни успокоява, че няма нищо тревожно. Не успявам да разбера дали казва това искрено или просто, за да ни успокои,но тъй като вече напълно е спечелил доверието ми като човек, познаващ тази страна, отдъхвам с облекчение.
25.11.
Този ден е кулминационната точка от нашето пребиваване в Бангкок. Предстои ни да посетим най- известните храмове в Тайланд- храма на Златния Буда- Уат Траймит, храма на Полегналия Буда- Уат По и най- свещения от всички- храма на Изумрудения Буда- Уат Пра Кео. Чела съм, гледала съм на снимки тези великолепни произведения на тайландското изкуство и с нетърпение очаквам да ги видя с очите си. Сутринта ни изненадва с дъжд, който заплашва да наруши комфорта ни, но няма как, времето в тази част на света по това време- на границата между дъждовния и сухия сезон, не винаги може да се предвиди. Тъй като това е последният ни ден в Бангкок, нямаме никакво време за отлагане заради капризите на времето. За поредна сутрин групата е абсолютно точна, което е важна предпоставка да изпълним програмата си. Тръгваме в уречения час и първо отиваме до храма на Златния Буда, намиращ се в Китайския квартал. Статуята на Златния Буда е изваяна от 2,5 тона чисто злато и представлява впечатляваща гледка.
Историята около откриването на статуята е интересна. Когато е пренесена в Бангкок, тя е представлявала невзрачна статуя, боядисана в зелено. Никой не е знаел истинската й стойност и при едно пренасяне с кран, статуята паднала. Това било лоша поличба, а освен това завалял дъжд с гръмотевици. Монасите се изпокрили ужасени. На сутринта игуменът на манастира, отивайки да види какво е станало, открил чудото: под отчупилото се парче цимент блестяло истинско злато. По начина на изображение на божеството може да се съди, че това е автентичен тайландски Буда, датиран от около ХІІІ век, но къде и кога точно е изваян, не е исторически известно. Бляскавата постройка, в която в момента се съхранява обелискът, е завършена едва преди няколко години с дарения от китайците, обитаващи този квартал на града, близо до старата сграда, в която е било предишното му убежище.
Както вече стана ясно, преди да се влезе в будистки храм, обувките се събуват и се оставят навън. Друго правило сочи, че не трябва да стъпваш на прага, защото това носи нещастие. Събуваме мокрите си обувки и влизаме вътре. Гледката наистина е внушителна. Погледът на Буда, както в повечето му изображения, е сведен надолу, но като че и те гледа, в която и точка на храма да се намираш. Тук туристическият поток все още не е много голям и успяваме спокойно да разгледаме. Когато излизаме от храма, дъждът е намалял. Денят обещава да мине по план.
Отправяме се към следващата си спирка- храма Уат По. С нас задължително трябва да има местен гид, защото не е разрешено групи да се водят от екскурзоводи, които не са будисти. Райко е организирал, разбира се, всичко. Местният ни гид, представен като Чарли, винаги е неотлъчно с нас и помага на Райко, когато се налага.
 |
 |
След като разглеждаме интересни места в храмовия комплекс, едно от които е училището по тайландски масаж, и с интерес наблюдаваме уроци по традиционни танци, които се провеждат в комплекса, влизаме в главната постройка, където се намира статуята на Полегналия Буда, дълга 45 метра, позлатена и представляваща наистина внушителна гледка.
 |
 |
Няма начин да се снима цялата статуя и затова се опитваме да я снимаме на части. На стъпалата са изобразени 108 превъплъщения Буда. Срещу 20 бати си купуваш 108 монети, които се пускат в 108 купи, с което свидетелстваш, че познаваш всичките му превъплъщения. Въпреки че почти не познаваме будистката религия, от уважение към хората, които я изповядват, а и, разбира се, от чист туристически интерес, изпълняваме ритуала.
Потегляме към най- свещения храм в Тайланд- Уат Пра Кео или храмът на Изумрудения Буда. Малката скулптура, висока само около 60 см, е най- свещеното изображение на Буда в Тайланд. Според древна легенда статуята има могъща сила и носи просперитет и превъзходство на държавата, която я притежава. Историята на откриването й е подобна на тази на златния Буда. Попадайки в Тайланд, и тя била невзрачна, покрита с хоросан, но при гръмотевична буря била открита истинската й прелест. Поради важността на този храм за тайландците правилата в храма са особено строги. На входа има охрана, която преценява облеклото на посетителите и не допуска такива, които не са подходящо облечени. Жените трябва да бъдат изцяло с покрити крака и ръце. За мъжете правилата са малко по- либерални, но и те не могат да влязат по къси панталони. Нашият водач обаче ни е обяснил това предварително и всички сме облечени по канона. Преди да влезем в основната постройка, където се намира Изумруденият Буда, изработен всъщност от монолитно парче нефрит, обикаляме храмовия комплекс, което според будистката традиция се прави в посока по часовниковата стрелка. Особено впечатляваща е златната Ступа, в която е положена част от ключицата на Буда. Друга забележителност е библиотеката, в която се съхраняват три от свещените свитъци, изписани около 50 години след смъртта на Буда и представляващи основата на Теравада будизма.
 |
 |
Наблизо се намира умалено копие на Ангкор Ват, Камбоджа, което е символ на превъзходството на Сиамското краслство над кхмерите.
Малко по- нататък виждаме 7 цветни кули и една бяла. Това са символите на 7-те родени до сега Буди, които се раждат на всеки 5000 години и осмия, последен, който все още не се е родил. Накрая влизаме в главната постройка на храма, където се съхранява Изумруденият Буда. Вътре не се допуска правене на снимки. Статуята е поставена на пиедестал, доста далеч от мястото, докъдето може да се влезе, и поради малкия му размер, не могат да се забележат подробностите. През храма се преминава бързо, тъй като има тълпи туристи, които искат да видят свещения символ на Тайланд. Само кралски особи могат да се докосват до статуята и всяка година тя се мие ритуално от тях и се облича. Никой простосмъртен не може да доближи този символ на могъществото на Тайланд, нито да го снима. За огромна изненада и щастие на групата обаче Дилиян успява да снима статуята, макар и отвън, и постига доста добър резултат. Дали светлината и добрата фотографска техника са успели да направят това или просто Буда е разрешил това да се случи, ще остане завинаги тайна.
Накрая на нашето посещение достигаме до кралския дворец, в който в момента, за съжаление не може да се влезе, защото е затворен за посетители. За съжаление нямаме късмета да дойдем в тук в един от редките случаи, в които дворецът е отворен и се задоволяваме с разглеждането му отвън.
Последната забележителност, която посещаваме в Бангкок, е Тиковата къща, построена от Рама V изцяло от тиково дърво и съдържаща колекция от произведения на изкуството и вътрешния интериор, запазени от времето на управлението на най- обичания от тайландците монарх. Обзавеждането на двореца представлява интересна смесица от тайландска традиция и западно влияние.
Докато пътуваме обратно към хотела, редом до нас се придвижва огромна колона от полицейски коли, отправила се явно към мястото, където се провеждат демонстрациите срещу правителството. За известно време, докато пътуваме редом с полицейските коли, отново леко се притеснявам, но скоро те поемат в противоположна на нашата посока и аз много скоро забравям за събитието.
Преди да си тръгнем от Бангкок, успявам да си направя масаж, като този път се престрашавам и си правя класически тай масаж. Вежлива тайландка ме облича в лилава пижама и започва притискане и усукване на тялото ми с всички части на собственото й тяло- ръце, лакти, колене, ходила… Въпреки притесненията ми се оказва, че този вид масаж всъщност е много приятен, а предвид заниманията ми с йога, за мен се оказва и не толкова болезнен. След 1 час, когато масажът приключва и ми сервират чай, се чувствам като новородена.
Вечерта отиваме до гарата и се натоварваме на експреса за Ченг Май. Това е поредното ни емоционално преживяване- пътуване в тайландски влак със спални вагони. Слава богу, пада ни се влак, доста приличащ на нашите, с тази разлика, че на купетата няма врати, а всяко легло се отделя със собствена завеса. Голямата ни изненада е, че във вагона е ужасно студено. Климатизацията на вагона не може да се регулира, а само да се пуска и спира. Вместо одеала, по леглата има големи хавлиени кърпи, които трябва да играят както ролята на одеала, така и на кърпи за сутрешен тоалет. При този студ обаче те се оказват твърде недостатъчни да ни стоплят. Ако кажем на някого, че сме изтръпнали от студ в Тайланд, вероятно ще се изсмее, но през тази нощ това се оказва самата истина. Отдавна забравената от повечето от нас емоция да пътуваш във влак ни връща в годините назад и въпреки че влакът, както всички знаем, не е най- комфортния превоз, пътуването минава в разговори и смях, в които толкова се увличаме, та чак се налага да ни направят забележка, че сме шумни. Явно наистина сме се пренесли в тийнейджърските си години.
Автор на снимките: ДИЛИЯН ИВАНОВ
линк към част втора: http://patepisi-marta.com/index.php/po-sveta/tailand/ostrov-puket
