СТОКХОЛМ

МАГИЯТА НА СКАНДИНАВИЯ

 ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

СТОКХОЛМ

автори на снимките: Атанас Атанасов,

Дилиян Иванов 

и Георги Иванов

След два последователни полета- от Берген до Осло и от Осло до Стокхолм, пристигаме в столицата на Швеция следобед. Кацаме на летище Арланда и първото нещо, което забелязваме, е, че чакалните приличат на истинска конферентна зала. Освен кожените столове, които видяхме по летищата и в другите скандинавски столици, тук има и една част от залата, устроена с малки бюра, на които можеш да седнеш, да поставиш компютъра и да го включиш за зареждане. Виждаме и оградени със стъкло места за пушачи, снабдени с вентилация и пепелник. Вземаме багажа си и се отправяме към изхода и тъкмо когато започваме да се чудим накъде да поемем, за да намерим транспортното средство, което предварително сме решили да използваме, според информацията в googlemaps, виждаме билетен и информационен център. Пред него има автомат, от който да си изтеглиш номер, който, когато дойде редът ти, ще бъде изписан на електронното табло, нещо, което у нас можеш да видиш само в банкови офиси и тук- там в някое административно учреждение. Когато редът ни идва, отиваме на гишето, на което освен карти и билети за градския транспорт, можеш да си закупиш и Stockholm pass card, с каквато твърдо сме решили да се снабдим, защото, според предварителната ми информация, в Стокхолм има много забележителности, които си струва да се посетят. Цените на билетите за посещение са доста високи, а pass картата дава възможност за посещение на неограничен брой от включените в нея обекти. Картата не включва ползване на целия градски транспорт, а само на туристическите автобуси със знака: „Hop on, hop off и лодките със същия знак, но пък включва и туристическите корабчета, предлагащи различни видове круизи, което на този етап ни се струва напълно достатъчно.

След като си купуваме Pass картите и вече сме готови да си тръгнем, усмихнатото момиче на гишето ни пита на какъв адрес отиваме, препоръчва ни най- удачния и най- евтин вариант, който се различава от предварително набелязания от нас. Тук всеки истински наследник на Бай Ганьо веднага би се усъмнил дали не го лъжат, за да му вземат повече пари, но тъй като не се отъждествяваме с този герой, нямаме причина да не се доверим на чаровното момиче, и оставаме доволни от резултата. Намираме без проблем адреса на апартамента, който съм запазила чрез сайт за резервации на частни квартири, особено подходящ за големите туристически градове. Влизаме в блока, а след това и в самия апартамент, без никой да ни посреща, според предварителните инструкции, дадени от домакинята. В жилището има всичко необходимо, за да се чувстваш като в свой собствен дом. Купуваме си необходимите продукти за вечеря от близкия супермаркет. Въпреки че тук цените са вероятно трикратно по- високи от тези в България, след Норвегия ни се струва направо евтино. Вечерята оставяме за по- късните часове и излизаме на разходка, защото нямаме търпение час по- скоро да видим шведската столица. Още от летището сме се снабдили с безплатна карта на града с отбелязани забележителности.

Наличието на карта е едно важно условие, лично за мен, да се чувствам по-спокойна в непознат град, но по тази, която имаме, малко трудно можем да преценим разстоянията. Иска ни се да стигнем до стария град Гамла стан, който е най- посещаваната част от Стокхолм, но нямаме никаква представа на какво разстояние сме от него. Затова просто тръгваме в посоката, в която според картата той се намира, и се оглеждаме наоколо. Вървим по широка улица, от двете страни на която няма нито една грозна сграда.

Всичко е подредено, чисто и естетически издържано. Изминавайки известно разстояние, ме връхлита спешна физиологична нужда, но преди положението да е станало спешно, виждам кабина с автоматична врата на самия тротоар пред нас, която може да се ползва, без да плащаш, което в случая е важно, защото нямаме нито една шведска крона в себе си. Тоалетната е със завидна чистота за подобно съоръжение без човешка намеса, тъй като след поредния клиент автоматично се самопочиства и тогава вратата пропуска следващия. Това окончателно оформя първото ми впечатление от Швеция, че тук за всичко е помислено. Имам чувството, че се намирам в „нужната стая“ от романа „Хари Потър“, която почитателите на книгата знаят, че е място, където можеш да намериш всичко, което в момента ти е необходимо.

    След като вървим известно време по широката улица, която според картата води към стария град, все пак решаваме да кривнем малко встрани. Озоваваме се на пешеходна улица, на която се намира Централната гара.

Малко след това достигаме красива тухлена сграда, за която от надписите наоколо разбираме, че е сградата на Кметството на Стокхолм, в чиято Синя зала се раздават нобеловите награди.

В този час, разбира се, вратите на Кметството са затворени, а наоколо е много спокойно, което, заедно с лекото потъмняване на небето и красивия пейзаж към съседните острови, на един от които е разположен старият град Гамла стан, е истински рай за фотографите.

Започвам да разбирам защо наричат Стокхолм най- красивата европейска столица. След като позирам за няколко снимки, сядам на една от пейките към брега и оставям мъжете да снимат на воля, а аз просто се наслаждавам на великолепната гледка. След известно време поглеждам часовника си и установявам, че очевидно пак ще вечеряме посред нощ и ще спим само няколко часа, поради което с големи усилия успявам да отлепя фотографите от гледката, за да поемем обратно към квартирата и да имаме все пак време за почивка преди следващия ден, който планираме да бъде много интензивен. Докато вечеряме и пийваме бира с 3,5 % алкохол, каквито са всички бири по местните супермаркети, планираме следващия си ден. В брошурата, която върви с pass картата, са показани обектите, които могат да се посетят от притежателя й и ние се опитваме да подредим приоритетите си според информацията в брошурата и според тази, която предварително сме прочели. Забелязваме, че туристическите автобуси, които можем да ползваме, пътуват само в идеалния център, а за обектите, които са по- далече, трябва да се ползва градският транспорт, за който не сме си купили карта, считайки, че не е необходимо.

    Предвкусвайки прекрасните преживявания, които ни предстоят, се събуждам много преди включването на алармата. Въпреки малкото часове сън се чувствам бодра. Едва дочаквам другите да се събудят, закусваме и потегляме. Качваме се на един от туристическите автобуси и с него достигаме до острова, където са струпани няколко музея, които желаем да посетим. Започваме със Nordiska muzeet /Нордическия музей/, разположен в една доста впечатляваща сграда.

На входа на музея е написано, че когато го разгледаш, ще разбереш шведите. Това е чудесно начало на нашата разходка из Стокхолм. Музеят съдържа етнографска експозиция, интериори от различни епохи, предмети от бита на шведите, зали, посветени на обичаите, както и зала, разказваща за живота и поминъка на северното племе Саами, живеещо в северните територии на Норвегия, Швеция,Финландия и Русия.

Музеят е доста голям и действително дава много добра представа за страната, в която се намираме, и за нейното население. Разглеждаме музея отгоре надолу по препоръка от момичето на рецепцията и след като сме разгледали почти цялата експозиция, стигам до куклени къщички, каквито като дете съм гледала в немските каталози Некерман, по които баба ми шиеше моделите си, и докато се захласвам по тях, пропускам експозицията, посветена на северното сияние, която се намира на втория етаж. Ядосвам се за този пропуск, но няма време да се връщам обратно и продължаваме към следващия музей, в който може да се разгледа отблизо в оригинал корабът Vasa.

    Корабът бил построен в периода на 30- годишната война по времето на шведския крал Густав ІІ, чието управление дава началото на Златния век на Швеция. Идеята била този кораб да води шведския флот и затова бил оборудван с най- модерно въоръжение и украсен с множество резбовани фигури, правещи го изключително красив и респектиращ враговете. Грешка в конструкцията обаче не му позволила да изпълни мисията си. През 1928 г. корабът бил пуснат на вода, но плаването му продължило само 20 минути, след което този шедьовър на военното корабостроене безславно потънал в морето около Стокхолм. Три столетия по- късно бил изваден с помощта на водолази и техника и превърнат в музеен експонат. Въпреки дългото пребиваване на морското дъно, Vasa е най- добре запазеният в света кораб от 17-ти век. Паднала е само боята, която го е правила пъстър и още по- красив. Посетителят може да разгледа кораба от всички страни в естествения му размер и да се наслади на майсторската изработка, а за да добие представа за цялото му пъстро великолепие, преди да потъне, в музея е изложен макет.

    Виждайки следващия музей по пътя ни с табела Sprit museet,решавам, че това е музей на магията, но влизайки вътре, веднага установяваме, че магията е друга, защото това е музей, посветен на спирта, ще рече на алкохола. Не че в алкохола не се крие магия, но имах други очаквания. Въпреки това решаваме да го разгледаме, макар и експедитивно, защото така или иначе със Stocholm pass нямаме никакво ограничение на броя музеи и атракции, които ще посетим. Музеят всъщност се оказва интересен, макар че казаните за производство на алкохол не са нещо непознато за българина. Това, което лично на нас ни става най- интересно, е възможността да подушиш от специални помпички различни аромати на спиртни напитки и подправки, а когато излизаме от музея, толкова много ни се пие бира, че веднага се отправяме към павилиона отпред, в който могат да се опитат различни видове местна жива бира. Цената на бирата тук е съизмерима с тази на заведение в Норвегия, което някак преглъщаме, но цената на мезетата направо ни сразява. Поръчваме си една порция за всички от най- евтиното, което виждаме в менюто- италиански колбас за 10 евро, като очакваме чиния с поне стотина грама от въпросния колбас. За наше разочарование обаче количеството колбас вероятно даже не стига 50 грама и единственото ни успокоение е, че е придружено с няколко филийки с масло. Аз лично не съм ценител на бирата и не успявам да я оценя по достойнство, а само усещам главата си леко омаяна, въпреки че моята бира е не по- голяма от 250 мл, но мъжете изпиват с удоволствие големите си бири и заявяват, че не съжаляват за похарчената сума, защото бирата е превъзходна.

    Продължаваме своята музейна обиколка. Съвсем наблизо се намира музеят на открито Скансен,открит в края на ХІХ век от шведския етнограф, филолог и колекционер Артур Хазелиус, и показващ къщи, занаяти и обичаи, подобно на нашия Етър край Габрово. В същия музей е разположена и зоологическа градина, където могат да се видят северни животни. Започваме с нея, защото никой от нас не е виждал наживо лосове и тюлени.

Разходката е приятна и лично за мен доста познавателна. Дивите животни са поставени в естествена среда, която понякога пречи на туристите да ги видят сред многото зеленина наоколо, но със сигурност осигурява на самите тях сравнително природосъобразен живот, въпреки че се намират в клетка. Лосът, който държим да видим, в този момент е без рога и прилича повече на кон, отколкото на елен, а малко след неговата, се намира клетката на северния елен, който аз, простете за невежеството, досега отъждествявах с лоса.

Продължаваме към етнографската част на музея, преминаваме покрай къщите на Саамите и други местни племена, а после покрай дървени къщи и работилници, демонстриращи занаяти.

Детското в мен проговаря и позирам върху дървено конче, което впоследствие разбираме, че е най- характерната за Швеция детска играчка, разпространена по- късно по цял свят.

Освен че е познавателен и интересен, музеят разкрива прекрасни гледки към града, защото е разположен на хълм.

Докато се разхождаме спокойно и правим снимки, а времето е приятно и слънчево, изведнъж се струпват облаци и завалява проливен дъжд. Слава богу, в този момент вече почти сме приключили разглеждането на музея и дъждът успява само леко да ни намокри, докато се лутаме да търсим на коя спирка трябва да застанем, за да хванем туристическия автобус. Влизайки в него, установяваме, че далече не сме единствените туристи, които са решили да съчетават скриването от дъжда с туристическа обиколка на града. Не успяваме да си намерим места за сядане, а пътуването прав в подобен автобус е доста неприятно, така че слизаме веднага, щом стигаме до острова на Гамла стан. Слава богу, дъждът както внезапно е започнал, така и бързо е превалял, и можем да продължим разходката си. Тъй като времето вече е напреднало, оставяме Кралския дворец за следващия ден и решаваме, че, така или иначе, ще трябва да се снабдим с карта за градския транспорт, за да можем да отидем до атракция, която държим да посетим, наречена Sky view,даваща възможност да се погледне града отвисоко, а след това да се приберем и до квартирата си, защото туристическите автобуси, освен че обикалят само идеалния център, имат и друг недостатък, че не пътуват докъсно. Решаваме, че ще бъде най- удобно да пътуваме с метро и докато вървим към метростанцията, се запознаваме с българин, живеещ в Швеция от 35 години, с когото провеждаме приятен разговор.

    Мястото, където може да се наблюдава небесната гледка, представлява покрив на уникалното съоръжение Арена Globen- зала за спорт и културни събития с кръгъл купол, по който се изкачва малка кръгла капсула, превозваща туристите, желаещи да видят Стокхолм от високо. Куполът на сградата е висок 85 метра, а диаметърът му е 110 м. Изкачването е изпитание за хора със страх от високо, но се опитвам да не мисля за това, защото гледката наистина си струва.

Тъй като Арена Globen се намира сравнително далече от централната част на Стокхолм, градът се вижда наистина като от птичи поглед. Картите, разположени от всички страни на кръглата капсула, в която се намираме, позволяват да се ориентираш кое къде се намира в милионния Стокхолм и да добиеш по- пълна представа за града, а усещането, че се намираш в малка сфера, която се търкаля по покрива на голяма сфера, е наистина вълнуващо.

    Часът напредва и вече едва усещам краката си, но решаваме да посетим и Музея на фотографията, за който в пътеводителя ни пише, че работи до 23 часа. Фотографите в нашата малка група държат на посещението и аз решавам да се жертвам, въпреки болката в краката. Този музей след всички, които посетихме в този ден, представлява леко разочарование дори за ценителите, които очакват по- различна експозиция. Музеят представлява една голяма фотоизложба, в която лично за мен най- голям интерес представляват черно- белите фотоси от 50-те и 60-те години- чиста фотография, необработена с фотошоп. Поради разочарованието преминаваме сравнително бързо през музея и малко преди 10 часа успяваме да се приберем в квартирата.

    Втората ни сутрин в Стокхолм започва леко стресиращо. Решили сме да започнем деня с круиз около островите на града и сме избрали разходката, наречена „Под мостовете на Стокхолм“ по препоръка в един от пътеписите, които прочетох предварително, но и поради факта, че това е най- обзорният от круизите, които предлага pass картата, с продължителност 2,30 часа. В информационната брошура пише, че лодките тръгват на всеки час след 10 часа сутринта, но ние държим да хванем първия, за да имаме достатъчно време за следващите планирани обекти. Озоваваме се половин час по- рано на пристанището, от което кой знае защо съм решила, че трябва да потеглим. Спокойно си поръчваме кафе, но Дилиян се оглежда наоколо и ме пита видяла ли съм табела, сочеща, че именно оттук тръгва круизът. Отговарям отрицателно и отваряйки брошурата, окончателно се убеждаваме, че не сме на вярното място. Налага се да отидем до друго пристанище, което е на около 500 метра от мястото, в което се намираме, а остават около 10 минути до потеглянето на корабчето. Тръгваме със забързана крачка, но скоро установяваме, че това не е достатъчно и преминаваме в лек тръс, а накрая с финален спринт достигаме буквално в последната минута до мястото, където трябва да чекират картите ни и да ни дадат билети за круиза. Задъхани, но щастливи се мятаме на кораба, веднага след което той потегля. Скоро обаче забравяме стреса, защото следва едно страхотно преживяване, може би най- хубавото, лично за мен, по време на пребиваването ни в Стокхолм. Пристанището, на което се намираме, е близо до Кралския дворец. Снабдени сме със аудиогид, който освен на английски, може да говори и на руски, език, в който определено се чувствам по- сигурна. Докато пътуваме, гидът ни разказва много за историята и културата на Швеция, за обичаите и народопсихологията на шведите. Беседата е изключително интересна и познавателна и парчетата от пъзела, който сме започнали да подреждаме в главите си предишния ден, постепенно започват да се наместват и да придобиваме една доста по- цялостна представа за мястото, където се намираме. Първоначалната ми информация е, че градът е разположен на 14 острова, но според аудиогида всъщност те са 52, от които ние ще преминем около 9. Круизът започва от най- известния и най- интересен за туристите остров GAMLA STAN– стария град.

Тук именно през ХІІІ век е възникнал Стокхолм. Негов създател е Биргер Ярл. Градът възниква като крепост в проливите между Балтийско море и езерото Меларен. Лично за мен това представлява изключително интересен факт в географско отношение, защото означава, че брегът на острова се мие наполовина от солена, наполовина от сладка вода. Тъй като между морето и езерото има около 1 метър разлика в нивата, по- късно по време на пътуването си ще преминем през шлюз.

    След като отплаваме от стария град, се отправяме към друга спирка, намираща се до Националния театър, построен по времето на Густав ІІІ, който бил горещ почитател на театъра и се включвал активно в театралния живот като сценарист, режисьор и даже като актьор. Докато говори за забележителностите, гидът на кораба постепенно започва да ни въвежда в историята на Швеция, която разказва в първо лице множествено число и която далеч не е гладка и безоблачна, а всъщност е динамична, с интересни обрати и много непозната за нас до този момент. Викингите, които ние винаги сме считали за диво племе без никакви скрупули, според техните наследници са били цивилизован народ с висок морал, изкуствено демонизирани от англичаните заради шапките с рога, които носели на главите си. В по- късни времена историята на Скандинавския полуостров е изтъкана от противоречия не по- малко остри от тези на Балканите, а враждата с Дания и до ден днешен тлее в сърцата на двете нации. Тридесетгодишната война, след която Швеция става водеща сила в Скандинавието и достига до земите на Полша и днешна Русия, е последвана от Златен век, който обаче приключва с Великата Северна война, в която страната губи много територии и следва период на упадък. Има момент в историята, в който пиянството взема връх и обостря агресията. Поради тази причина шведската държава въвежда строги правила относно алкохола, някои от които съществуват и днес. Концентратите се продават само в специализирани държавни магазини и приходите от тях се използват за култура и образование. По- ниският процент на алкохолното съдържание в бирата също не е случаен. Неутралитетът в двете световни войни, който Швеция запазва с цената на много усилия и компромиси и към двете воюващи страни, е от голяма полза за днешния просперитет на държавата, в която се намираме. Тези и още много други интересни факти от историята, които научаваме на корабчето, са съпътствани от красиви гледки покрай бреговете на Стокхолм.

В някои от кварталите преобладават старите сгради, в разноцветни тонове с богати фасадни орнаменти, а в други е взел превес модерният от ХХ век архитектурен стил, почиващ на удобството и практичността.

Само на един от островите- Сьодермалм, може да се види панелно строителство, необходимостта от което възникнала поради рязкото увеличаване на населението в годините на икономическия подем след Втората световна война, но и в тези жилищни райони се държи да има зеленина и уют. Пред очите ни се сменят една след друга великолепни гледки и времето минава неусетно.

    Изоставям първоначалната си идея – след като приключи круизът, да отидем до туристическия информационен център в сърцето на Стария град, където да се включим в екскурзоводна обиколка, предлагаща се на английски и руски език, защото този тур се провежда само един път на ден в 13 часа и трябва доста да побързаме, а вече никак не ни се иска да си създаваме излишен стрес. Настроили сме се романтично след круиза и искаме направо да влезем в Кралския дворец, за да се насладим на красотата и разкоша, които предполагаме че ще видим в неговите зали.

    Започваме обиколката с кралската съкровищница. Снимането за съжаление е забранено, но така или иначе снимките едва ли могат да пресъздадат блясъка на кралските регалии, които могат да се видят тук. Короните на шведските крале, обсипани с диаманти и други скъпоценни камъни, не могат да не впечатлят посетителя. Настоящият крал на Швеция- Карл ХVІ Густав, и неговият предшественик са изоставили пищната традиция с коронясването и въпреки че кралските корони на бившите крале в момента са собственост на кралското семейство, то щедро е решило да ги изложи пред туристите. Голяма част от залите на двореца също се ползват като музей. Външно дворецът не успява да ме впечатли, въпреки че е един от най- големите в Европа, но интериорите вътре са особено пищни и спокойно мога да кажа, че достойно съперничат на тези във Версай.

Докато обикаляме, неволно се присъединяваме към англоговореща група с местна екскурзоводка и се заслушваме в беседата. Аз лично схващам тук-там, но Георги ми превежда това, което не съм разбрала. Благодарение на шведската екскурзоводка научаваме още интересни факти от историята на кралете, но в един момент решаваме, че придвижването с голямата група е доста бавно, и ускоряваме крачка. По това време Наско вече е излязъл навън и успява да види смяната на караула, която се извършва на всеки час.

Най- тържествената всъщност сме пропуснали, защото тя е в 12 часа, когато ние бяхме все още на корабчето. Какво да се прави, човек не може да види всичко, когато е само за три дни в един град като Стокхолм, но ние все пак се опитваме да видим максималното за това кратко време.

   

Тръгваме по уличките на Стария град, за да усетим атмосферата му, но в този час той гъмжи от туристи и спокойната разходка е невъзможна, тъй че правим няколко снимки на красивите стари къщи и живописните улички и вземаме един туристически автобус, за да се върнем на острова на музеите, на който прекарахме почти целия предишен ден, и да посетим един музей, който не работи в понеделник, поради което не сме успели да го видим. Това е Музеят на дъждовните гори.

    От хладния и проветрив северен град в един момент влизаме в истинска тропическа гора, където се усещам точно така, както когато слязох от самолета на летището на остров Пукет. Бързо сваляме якетата и другите топли дрехи и оставаме по тениски, защото е влажно и топло, отвсякъде тече вода, чуват се специфични за тропиците звуци и човек наистина се чувства така, сякаш е преминал хиляди километри до други географски ширини. Веднага ме обземат приятни спомени, а тези от нашата група, които не са били в тропическа гора, започват да мечтаят за нови пътешествия. В следващите зали се озоваваме в аквариум с тропическа растителност и животни.

Тъй като съм имала щастието да видя морското дъно в Андаманско и Червено море, мога да потвърдя приликата. Приисква ми се да поплувам сред цветните рибки отново, както го направих в Тайланд, но наличието на акули сред другите миролюбиви риби в аквариума охлажда желанието ми, което и без това е неизпълнимо, защото тук морето е затворено в стъкло.

След като се насищаме на цветовете на тропическото дъно, влизаме в залата с жабите, които така се сливат с околната среда в аквариумите си, че започваме да играем на играта: „Намери жабата“.

    Излизаме от музея, отпочинали и щастливи, и се отправяме към увеселителния парк, който се намира в непосредствена близост. Нашите pass карти ни дават възможност да влезем вътре, без да плащаме за вход, но атракциите се заплащат допълнително.

Аз лично нямам никакво желание за свободно падане от сто метра, нито за световъртеж по бързи влакчета, нито пък за синджирлиите, които се въртят в небето. Моите съпруг и син, които по принцип са търсачи на силни усещания, решават, че могат да си спестят по някое евро, защото вече са се наслаждавали няколко пъти на подобни атракции и само Наско не устоява на изкушението, защото за пръв път влиза в подобен парк. След като слиза от бързото влакче, усмихнат до уши, а Георги пробва способностите си да играе Дартс и една друга подобна игра, си тръгваме. Минаваме пътьом покрай музея на АББА. Наколо звучи музиката на групата и аз изпадам в романтичен копнеж да се върна в детството си, но този музей не е включен в нашите карти, таксата за посещението му е 25 евро на човек и моите спътници, особено по- младите от тях, изобщо не могат да бъдат убедени да похарчат толковапари за поп легенда от 70-те. Започвам да съжалявам, че не отидох сама в музея, докато мъжете са в увеселителния парк, но вече е късно, а и нали трябва да имам повод отново да се върна в Стокхолм. Натрупаната умора от дългата и интензивна екскурзия започва да се усеща и хващаме градския транспорт, за да се приберем за пръв път преди 9 часа вечерта. Приготвяме вечерята, сипваме си последните капки българска ракия и се отдаваме на заслужена почивка.

    За сутринта сме предвидили още един обект с поетичното име „Къщта на пеперудите и океана“. Намира се в парка Хага- огромен градски парк, който се оказва съвсем близо до нашата квартира. Разстоянието може да се проходи и пеша, но тъй като трябва да освободим апартамента в 12 часа, а и имаме карта за градския транспорт, се качваме на автобуса за три спирки и се озоваваме точно пред входа на музея. Тъй като сме подранили, ни остава време за разходка из парка и кафе, което изпиваме в приятно заведение с бутафорно пищен външен вид.

Докато си пием кафето, наблюдаваме катеричките, които закусват, и тичащите люде по алеите. Особено ни впечатлява една майка, която използва сутрешния си крос и за разходка на бебе в количка и куче- ето една идея за реклама на „Три в едно“. Точно в 10 часа отново сме на входа на музея. Следва още едно прекрасно преживяване. Отново попадаме в тропическа гора, в която крокодилите, тигрите и хипопотамите са изкуствени, опасните животни са в аквариуми, но пеперудите са живи и хвърчат наоколо, свободно около посетителите.

Не можем да се нагледаме на тази красота, а фотоапаратите щракат безспир. Отново има аквариум с екзотични рибки, но тъй като вече сме гледали подобен в предишния ден, отново се връщаме при пеперудите. Наоколо пръска тропически дъжд, костенурките закусват салата с маруля и домати, а децата възторжено крещят. На нас също ни иде да закрещим от радост при вида на поредната цветна пеперуда, но тъй като сме зрели хора, успяваме някак да се въздържим.

Връщаме се в апартамента, казваме довиждане на нашия тридневен дом в Стокхолм, в който преживяхме чудесно, и се отправяме към гарата, за да оставим куфарите си за няколко часа и да се отправим на последната си градска разходка. Купуваме си билети за автобуса, наречен Flybus, който по- късно ще ни откара до летището, и бързаме да тръгнем отново. Отправяме се към Кметството, където според предварителната ми информация може да се влезе свободно. От тази година обаче по съображения за сигурност, както ни обясняват, в сградата може да се влезе само с гид и удоволствието струва 11 евро, а и трябва да изчакаме следващата екскурзоводна обиколка след около 40 минути. Тъй като вече доста сме се наситили на музеи, решаваме, че няма да чакаме и да плащаме и за пореден път се отправяме към Гамла Стан.

Този път имаме време за спокойна разходка и едва сега установявам, че не съм купила никакви сувенири и подаръци за близки и приятели. Веднага попълвам този пропуск с няколко дребни покупки. Тъй като още съм под въздействието на Къщата на пеперудите, не устоявям на изкушението да си купя едно шалче на пеперуди, което вероятно бих счела за прекалено кичозно при други обстоятелства.

Пристигаме на гарата навреме, за да хванем автобуса, който да ни заведе до летището. Този път не летим от основното летище на Стокхолм, а от едно малко летище на 100 км от града, откъдето в този час тръгва само един полет. Летището е такова, че в сравнение с него, даже нашият Терминал 1 е по- голям. Е, и в Швеция не всичко е голямо и лъскаво, успокояваме се шеговито.

    С това приключва нашето пътешествие. Прибираме се в България, наситени на красота, обогатени с познания за историята и културата на Скандинавия и с мечтите някога и нашата държава да стане уредена и спокойна като държавите, които посетихме по време на тази екскурзия.