ПЪТЕШЕСТВИЕ В СЪВРЕМЕННА ГЪРЦИЯ
ПО РУИНИТЕ НА ДРЕВНА ЕЛАДА
/Атина, Епидавър, Олимпия, Делфи/
След като вече два пъти сме били на аудиенция при древногръцките богове в планината Олимп- тяхното митично царство, време е да посетим и местата, където те са били почитани- светилищата на Древна Елада.
Този път не планирам твърде дълго. Задават се четири почивни дни, които не съм запълнила с предварителни планове. Осъзнавайки този факт, започвам да ровя из сайтовете на туристическите фирми, за да потърся някаква близка дестинация, подходяща за кратка екскурзия. След съвсем кратко умуване избирам Атина за цел на поредното ни пътуване, а като се има предвид колко много история има в този град и краткото време за организация и подготовка, решавам, че ще е най- добре да изберем организирана екскурзия. Доверявам се на една от вече проверените туристически фирми, но се оказва, че ,за съжаление, няма подходящо предложение за самолетна екскурзия, и се примирявам с факта, че от петте дни, в които ще бъдем в Гърция, двата ще преминат в път, но пък за сметка на това освен столицата ще посетим и други градове, свързани с елинската история. Този път сме само двамата- аз и съпруга ми Дилиян.
След 15 часа път привечер пристигаме в Атина. Бързо се настаняваме, оставяме багажа и тръгваме на вечерна разходка. Екскурзоводката ни повежда, за да ни обясни кое къде се намира в града и как да се ориентираме навръщане, ако желаем да се разходим сами. Разбира се, както всеки път, когато съм за първа вечер в непознат град, освен обичайното вълнение от срещата с нещо ново, изпитвам лека тревожност заради потенциалната опасност от загубване, особено като се има предвид, че споменът за лабиринтите в градовете на Южна Испания ми е твърде пресен. На всичкото отгоре Зевс решава да ни приветства с добре дошли и мята някоя и друга светкавица, а като допълнителна екстра ни хвърля малко дъжд, за да ни върви по вода, докато сме в неговите владения. Докато все още не е заваляло силно, успяваме да направим бърз тегел по една от централните пешеходни улици, от която не придобиваме кой знае какви впечатления, освен че се намираме на Балканите и нищо тук не ни е чуждо. Отправяме се към квартала Монастираки, в който има много малки приятни заведения, където човек може както да се скрие на сушина, така и да похапне. Едва когато сядаме, установяваме, че наистина сме били гладни, но изобилието на порциите, които ни сервират, надхвърлят очакванията, а и възможностите ни. Тъй като ,за нещастие, не понасям традиционното гръцко питие узо, се задоволявам с чаша червено вино, каквото ,слава богу, тук не липсва и е на съвсем прилични цени. Дилиян обаче не пропуска възможността да започне вечерята с традиционната гръцка напитка. Хапването и пийването, както си му е ред, повишава настроението ни, напрежението от срещата с непознатия град рязко спада, а и дъждът вече е спрял и можем да продължим разходката си и да направим малко нощни снимки на осветения Акропол, изглеждащ величествено, кацнал високо над града.
Преминаваме покрай древни руини и няколко красиви църкви и макар че за толкова кратко време не успяваме да се потопим в атмосферата на града, усещането, че се намираш в древен град, пропит с култура и история, е съвсем осезателно. Когато тръгваме към хотела, улиците са тихи и спокойни и можем да се насладим на разходката.
Сутринта групата се събира, за мое голямо учудване, съвсем навреме. Това е важно, защото е необходимо да изпреварим големите тълпи туристи, които атакуват Акропола- най- популярният туристически обект на Атина. Правим кратка автобусна обиколка на централната част на града, при която се оказва, че всъщност забележителностите се намират на неголямо разстояние една от друга. Всъщност, всички административни сгради, банки и археологически обекти са струпани в тази централна градска част, около Акропола и централните площади Синтагма, където се намира гръцкият парламент и Омония, близо до който се намира нашият хотел. Встрани от центъра са по- скромните жилищни квартали, а богатите атиняни живеят в предградията. Такава е логиката на гръцкото градоустройство. Тъй като много обичам да съм ориентирана, докато обикаляме, хвърлям по едно око на картата на града и започвам да се чувствам все по-спокойна, защото разбирам, че далеч не е толкова сложно да се ориентираш в Атина или поне в тази й централна част.
Старата част на Атина е разположена на седем хълма, най- високият от които е Акрополът. Всъщност това и означава думата акропол– най- високото място в града. Преди да достигнем до него обаче, преминаваме през някои от останалите хълмове, а първият обект, пред който спираме, е олимпийският стадион, построен на хълма Агора. Стадионът е изграден в средата на 19-ти век на мястото на древния атински стадион и по негов образец- във форма на подкова. Древните стадиони са били организирани по този начин, тъй като са били свързани с религиозни култове, като в единият им край е било светилището и спортистите винаги са бягали в посока към него. Днес този стадион не се използва за спортни състезания, но от 1896 година, когато се провеждат първите съвременни олимпийски игри, от него тръгва олимпийският огън към страната, където ще се проведат те.
От сутринта небето е намръщено, а когато слизаме да видим отблизо стадиона, заръмява дъжд. За миг си помислям, че май този път няма да случим на добро време, което ще бъде особено неприятно при разглеждането на Акропола, но не позволявам на тази мимолетна мисъл да развали радостта ми от очакването и вярата ми, че олимпийските богове ще бъдат с нас и ще ни позволят да видим тяхното светилище в пълната му прелест.
Автобусът спира на паркинга, от който ще отидем до Акропола, и започваме бавно да изкачваме стълбите нагоре. Отново заръмява, но съм сигурна, че това е временно явление, и наистина, съвсем скоро дъждът спира, а слънцето леко започва да се прокрадва между облаците, при което климатът става перфектен за посещение на туристически обект на открито. Първото нещо, което виждаме отдолу, е храмът на Атина Нике, посветен на богинята Атина в ролята й на победителка.
Този храм е бил напълно разрушен, но за щастие основните му части са били използвани за укрепване на хълма и макар и разхвърляни, са се запазили, което позволява на реставраторите преди да го възстановят, но тъй като използвали желязо, преди 12 години се налага да бъде разглобен и сглобен отново, като се използва титаний. Макар и най- малкият храм от комплекса, храмът на Атина Нике, благодарение на възстановителните дейности, има най – цялостен вид и доста се доближава до автентичния си облик или поне до представата, която имаме за древногръцки храм.
Изкачваме се нагоре по широко стълбище и влизаме през парадния вход на комплекса или както е известно- Пропилеите, построени по времето на Перикъл. Тъй като от това време има запазени писмени източници, е известно името на архитекта, който проектира Пропилеите- Мнесикъл. Преминаваме покрай величествените колонади на сградата и вече сме в сърцето на свещения хълм.
Легендата разказва, че след основаването на Атина от Кекропс- получовек- полузмия, двама от гръцките богове влезли в спор кой да бъде покровител на града. За да не разсърди никого от тях, царят устроил турнир, при който Посейдон забил тризъбеца си в земята и бликнала вода, само че тя била солена. Атина от своя страна забила копието си, откъдето поникнала маслина. Това единодушно било прието за по- полезно за хората чудо, при което Атина спечелила състезанието със своя вуйчо и официално станала покровителка на града. В непосредствена близост до мястото, където в момента се намират останките на храма, известен като Ерехтион, е бил старият храм, първо използван като царски дворец. Пред Ерехтион има едно единствено самотно маслиново дърво, израсло като че ли направо на скалата. Вътре в храма има яма, до която туристите нямат достъп, но според разказа на нашата екскурзоводка, в нея ясно се виждат три отвора като от забит тризъбец. Откога дървото е там и от какво са отворите в камъка, не е известно, но когато човек се докосва до Древна Елада, в един момент започва да губи понятие докъде свършва историята и къде започва митологията.
Ерехтионът е светилище, което се свързва с няколко култа. Названието му идва от името на античния цар Ерехтей. Най- характерното за облика на този храм са шестте скулптурни статуи на кареатидите, които са доста добре запазени, само че тук, на хълма, са поставени копия, а оригиналите се намират в музея на Акропола.
Най- централната, най- голяма и ,разбира се, най- известна сграда на Акропола е Партенонът. В него е почитана Атина Непорочната и буквално това означава наименованието- помещение на непорочните. Сградата е построена по време на златния век на града- държава Атина, по инициатива на най- великия му цар- Перикъл. Любопитен факт е, че част от парите, използвани за строителството на храма, са били събрани за военни цели от съюза на градовете- държави, обединени от Атина, при което това може би е единственият случай в човешката история, когато пари, събрани за война, се използват не за разрушение, а за съзидание.
Със своите архитектурни и конструктивни особености Партенонът представлява уникално произведение, което е строителен образец и до днес. Колоните, удебелени в средната си част и леко стеснени в горната, имат както естетическа, така и конструктивна функция. Долната част на фронтоните имат леко дъгова форма, но това не се вижда с просто око и тъй като не съм специалист по строителни конструкции, няма да се впускам в подробности, за да не изпадна в неточности. Като турист и почитател на историята мога да кажа само, че това, което виждат очите ми, изглежда грандиозно, макар че от него не е останало твърде много.
Основните разрушения са причинени от венецианско гюле в края на 17- ти век, а и времето също е оставило своя отпечатък. В началото на 20- ти век лорд Елгин- британски колекционер, влиза в Партенона, въз основа на неясно или направо фалшиво разрешително от турския султан за проучвания и възстановяване, а излиза оттам с безценни за гръцката история реликви, включително най- добре запазената част от фриза на външната фасада, който днес се намира в Британския музей. Парчета от фриза има и в много други музеи- в Лувъра, в няколко музея в Италия, а една част от него е в новия Музей на акропола, построен в подножието, основата на историческия хълм.
След екскурзоводната беседа имаме време за самостоятелна обиколка. Нагоре прииждат все повече тълпи туристи, поради което изпитвам благодарност към екскурзоводката, че успяхме да бъдем една от първите групи, посещаващи днес Акропола. Въпреки стълпотворението и въпреки предварителните отзиви от приятели, че този така популярен обект представлява купчина камъни под жаркото слънце, които няма голям смисъл да се гледат, аз лично имам приятно усещане тук- усещане за история, за духовност и култура. Освен всичко друго гледката към двата вече съединени града- Атина на север и Пирея, и морето на юг, е впечатляваща.
Не пропускаме да пием вода от чешмичката, намираща се в непосредствена близост до Партенона, от която според поверието се става мъдър. Оставаме на хълма колкото може по- дълго и едва не закъсняваме за уговорения час на среща при автобуса, попадайки в задръстване на изхода.
Имаме свободно време до следобед, което аз предварително съм предвидила да оползотворим с посещение на Музея на Акропола, където се съхраняват ценни предмети, намерени при разкопките на историческия хълм. Намираме музея лесно, тъй като той е разположен във внушителна съвременна сграда в подножието на Акропола. Не мога да кажа, че всички експонати са много интересни, поне за мен, но в музея определено има какво да се види. Най- долу са изложени предмети, намерени на Акропола, като има специална експозиция от скулптури, които са били начупени и след разравянето им сглобени като лего.
Интересно за мен е, че статуите са били цветни и това личи по някои от тях, а има и оцветени копия на някои, от които може да се добие ясна представа за цветовете. Оказва се, че всички статуи в Древна Елада са били оцветявани с естествени бои, които са избледнели с времето и по тази причина сме свикнали да ги виждаме в бяло. На втория етаж лично за мен най- интересни са статуите на Кариатидите,
а третият е изцяло посветен на Партенона, като обикаляйки този етаж, човек може да добие представа как е изглеждал фризът, част от който се намира в Британския музей, като на мястото на липсващите части са поставени копия.
Могат да се видят и скулптурните групи на двата фронтона /за читателите, които като мен не са специалисти по архитектура уточнявам, че фронтон е триъгълникът, който се образува от двете страни на храма под двукатния покрив/. Скулптурните групи изобразяват гръцките богове, като експонатите в музея представляват частично оригинал и частично съвременна възстановка, но като цяло дават представа за това, как са изглеждали тези произведения на изкуството.
Излизайки от музея, тръгваме към площад Синтагма- площадът пред Парламента. Пътьом не пропускаме да си направим снимки пред останките от Храма на Зевс, построен през римско време по заръка на император Адриан, а след това и пред арката, изградена в знак на благодарност към римския владетел и наречена Адрианови врата.
Пристигаме пред Парламента точно навреме, за смяната на караула, която се осъществява на всеки кръгъл час. Гръцките гвардейци, облечени в традиционни облекла, с пискюли и помпони на обувките, представляват атрактивна гледка. Церемонията трае около 5 минути и тъй като и по външен вид, и по начин на маршируване, гръцката гвардейска традиция твърде се различава от нашата, си струва, идвайки в Атина, човек да я наблюдава.
Имаме още един свободен час, който решаваме да оползотворим с посещение на музеяБенаки, за който имаме предварителна информация от екскурзоводката, че е интересен, а всеки четвъртък посещението е безплатно. Тъй като днес е четвъртък, решаваме да се възползваме от промоцията. Музеят се намира съвсем наблизо до Гръцкия парламент, по красив булевард, на който са разположени част от посолствата. В музея е изложена частна колекция от експонати с различно естество- от древни предмети, намерени при разкопки, до интериори от 19 век, носии от всички краища на Гърция и облекла на царското семейство на Гърция след освобождението й. Има и множество картини, две от които са на Ел Греко. Тъй като не знаем точно какво ни очаква, започваме бавно разглеждането от залите на първия етаж, но за съжаление, се оказва, че времето от един час, което сме отделили, е твърде недостатъчно и се налага съвсем набързо да разгледаме експозицията на горните етажи, където е етнографската експозиция, която лично за мен е даже по- интересна, тъй като се чувствам леко пренаситена от гръцки вази и накити, намерени при разкопки на акрополи. Поради тази причина, а и заради липсата на време не посещаваме археологическия музей, където са събрани ценни експонати не само от Атина, а и от други краища на Древна Елада. Във всички градове, които съм посетила, винаги остава по нещо, за което си струва да дойда пак. Очевидно в гръцката столица това ще бъде археологическият музей.
Автобусът вече ни чака, тъй като имаме организирана екскурзия до нос Сунио, където се намират останките от храм на бога на морето Посейдон. Носът се намира в най- южната точка на полуостров Атика, а пътят дотам е особено приятен, тъй като минаваме по крайбрежието и можем да разгледаме квартали и предградия на град Пирея, яхтени пристанища и крайбрежни курорти. Правим кратка почивка, по време на която слизаме до морето. Плажът тук е твърде тесен и каменист, но гледката към морето с множество острови е красива.
Що се отнася до самия храм на Посейдон, който е крайна цел на тази разходка с автобус, останките от него са твърде оскъдни, защото храмът е напълно разрушен при робски бунт през втори век пр.Хр. Според разказа на нашата екскурзоводка, той много приличал на храма на Хермес в Атина, който е значително по- добре запазен, като се предполага, че двете светилища са дело на един и същ архитект. Отивайки на нос Сунио, ние с Дилиян решаваме, че ще си спестим времето и таксата за посещението на археологическия обект, от който като цяло са останали само няколко колони, и ще се разходим по самия нос, откъдето ще можем да снимаме руините отдалеч и да се насладим на гледката към морето.
Тръгвайки по носа, правя едно интересно откритие- навсякъде е пълно с циклами, които цъфтят буквално между камъните. Винаги съм мислила, че това са цветя, които растат в гори и обичат сянка, но очевидно тук цикламите имат други предпочитания. Иначе на външен вид са същите като нашите.
Връщайки се в Атина, вече нямаме никакво желание за туристически обекти и се отдаваме на приятни занимания като хапване и пийване в една таверна с хубава кухня, добро обслужване и приятна атмосфера.
Сутринта напускаме Атина и се отправяме към полуостров Пелопонес, където се намира следващата точка от нашата обиколка на Древна Елада- Епидавърът. Пътьом преминаваме през Коринтския канал, където правим кратка фотопочивка. Идея за прокопаване на канал през тесния Коринтски провлак, който да свързва Сароническия залив на Егейско море от изток с Коринтския залив на Йонийско море на запад, е имало още през древността, но тя така и не е била осъществена. Едва в края на 19 век тази идея е била реализирана, като строителството завършва през 1893 година. Съоръжението е изключително ценно за мореплаването, тъй като спестява 2500 км. път на плавателните съдове. Дължината на канала е 6343 метра, а широчината му е 26,50 м. на повърхността и 21 метра в основата, което, за съжаление, не позволява да преминават големи океански кораби. Дълбочината на водата е 8 метра, а височината на стената му достига до 85 метра. На мястото, където преминаваме, тя е около 60 метра и отгоре може да се наблюдава преминаването на плавателните съдове. Докато трае нашата почивка, само една малка яхта плава по канала и гледайки отгоре ни се струва, че е невъзможно да премине кораб, освен тези, които плават по каналите на Европа, но кой знае, от подобна височина не е възможно точно да се прецени широчината на съоръжението.
Продължаваме към Епидавър, където се намира светилището на Асклепий- син на Аполон и почитан като бог на медицината. Част от комплекса е античният театър, който не е бил преустроен в арена за гладиаторски борби в римско време, благодарение на което е изключително добре запазен в автентичния си вид. Какво означава името на селището Епидавър, не е известно, но това, което виждаме тук, е един огромен оздравителен център, в който лечението се е провеждало комплексно- с билки, змийска отрова, четене, музика и театър, физкултура, вода и вяра. В комплекса има извор с вода, от която туристите и до днес пият за здраве. Освен култовите съоръжения- храмът на Асклепий и на Артемида, в археологическия обект са намерени и спортни съоръжения, останки от болница и хотел, както и ротонда, предназначението на която не е известно, но легендата разказва, че в подземието й богът на медицината държал змиите си и част от болните разказвали как Асклепий им се явявал нощем в образ на змия, след което на сутринта ставали излекувани. Очевидно психосоматичното лечение е било познато на древните по- добре, отколкото в наши времена. Освен болницата, в комплекса има внушителен хотел. Очевидно и в Древна Елада СПА туризмът е бил на почит. За развлечение на курортистите, а и на местното население, е построен театърът- най- важният туристически обект тук, който е събирал 12 хил. зрители, и както и останалите древногръцки театри е използван по време на празненствата в чест на бог Дионис, които се провеждали през пролетта.
Театърът е изключително добре запазен и днес се ползва за театрални представления и концерти. В антична Елада обаче театрите никога не са се използвали за концерти. За това са били предназначени одеоните, които са били покрити. Театрите са били единствено за представяне на трагедии и комедии, като в центъра е стоял кръгъл олтар на Дионис, около който се подреждал хорът. Мястото се нарича орхестра. Заставайки на мястото, където е стоял хорът, малко зад жертвения олтар, екскурзоводката ни показва акустиката, благодарение на която звукът се е разпространявал, за да бъде чут и до последния ред. Това древно инженерно съоръжение с културна цел наистина е впечатляващо. Качвайки се нагоре по стълбите между седалките до най- горния ред, успяваме да видим отвисоко целия театър и още веднъж да се възхитим на уменията на древните и на познаването на физичните закони за разпространение на звука.
След като приключваме с посещението на театъра, влизаме в музея, където са запазени останки от намерените в светилището на Асклепий предмети и скулптури=
После правим една разходка за здраве из светилището, преминаваме покрай хотела, храма и болницата, достигаме до стадиона- единствения правоъгълен стадион, останал от античността,
преминаваме покрай гимназиона /залата за тренировки/, банята и басейна, който, както всички басейни от времето на елините, е бил предназначен за къпане, а не за плуване, а навръщане отново не пропускаме да пием от водата за здраве. След тези оздравителни процедури потегляме към град Нафплио- първата столица на Гърция след освобождението й от османското владичество.
Градчето се оказва много красиво. Разположено е на брега на морето от източната част на полуостров Пелопонес, и има обширно пристанище за яхти, а круизните кораби спират навътре в морето и туристите с лодки се отвеждат до брега.
Градът е с приятна старинна архитектура в ярки цветове, а двете крепости- едната, кацнала високо горе на скалите, а другата, построена вътре в морето, му придават още по- романтична атмосфера за съвременния турист.
 |
 |
По крайбрежната улица, централния площад и главната улица са подредени едно до друго кафенета, таверни и сувенирни магазини. Понеже е време за обяд, не пропускаме да седнем в една приятна таверна и да си поръчаме плато от риба и морски дарове и рицина за допълнение, при което така се отдаваме на удоволствието от храната, че за малко да пропуснем часа за тръгване на автобуса.
Следващият обект от прогрмата ни е Микена. Тук са намерени остантике от царството на Агамемнон- митичния предводител на гръцката войска, превзела Троя, според Омир и неговата „Илиада”. Останките от микенската цивилизация са открити от археолога Хенри Шлиман- откривателя на Троя, който след като направил великото си откритие в днешна Турция, продължил търсенето на доказателства, че „Илиада” пресъздава реални исторически събития, при което насочил проучванията си към Пелопонес и намерил останките на митичното царство на Агамемнон. Установено е, че Микена е разрушена през 12 ти век преди Христа, при внука на Агамемнон, и по този начин е датирана Троянската война- 50 години по- рано. Шлиман открива човешки скелет, чието лице е покрито със злато, което нарича Маската на Агамемнон, твърдо вярвайки, че е открил гроба на митичния цар. По- късно се установява, че въпросният артефакт датира от около 2000 години по- рано и може да се види в музея под микенския акропол. До днес не е доказано коя точно е гробницата на Агамемнон, но първият обект, който посещаваме, е куполна гробница, условно наречена по този начин, защото има основателни предположения, че в нея е погребано царско семейство. Над входа на гробницата се вижда триъгълен отвор с конструктивна функция. Влизайки вътре, виждаме две помещения, едното от които е голямо и конусовидно, а вътрешното по- малко. За какво точно са се използвали двете помещения, също е в областта на хипотезите. Гробницата се намира на известно разстояние от акропола, на който обикновено са разполагани царските дворци, храмовете, а също така е играел защитни функции по време на нападение.
След посещението на гробницата се отправяме към Акропола на Микена, но преди да посетим самия археологически обект, влизаме в музея, устроен до него. Към всеки археологически обект в Гърция има музей, където се съхраняват експонатите, намерени при разкопките, при това повечето са самите оригинали, а не техни копия. Освен експонатите, в тези музеи обикновено има макети или схеми, от които туристите могат да придобият представа, как е изглеждал самият обект, за да се ориентират по- добре, вървейки през руините. Винаги съм считала, че гърците са практичен народ и изключително одобрявам това тяхно решение, тъй като винаги много съм се дразнила при посещение на нашите музеи, където обикновено при самия обект са изложени копия, а всички оригинали са в някой от централните музеи в столицата.
След като посещаваме музея, започваме да се изкачваме по хълма, където първото нещо, което се вижда, е така наречената лъвска врата- официален вход на крепостта, много добре запазена, още повече като се има предвид, че е на възраст 3500 години.
Веднага след нея са помещенията на войниците, които пазели крепостта от нападения, а вдясно се виждат гробовете, открити от Шлиман, с богата погребална украса и дарове.
Фактът, че са намерени гробове в самия акропол, което по принцип не е обичайно, защото както до днес, гробищата се разполагат извън градовете, се обяснява с разширяването на крепостните стени през вековете. Вървейки нагоре, достигаме до царския дворец, в който ясно различаваме основните помещения, тъй като сме ги видели по- рано на схема в музея. Навсякъде между камъните и тук цъфтят циклами- изключителна радост за окото сред древните руини. След като правим пълна обиколка на акропола, достигаме до изхода- задната врата на крепостта.
Следващите няколко часа прекарваме в автобуса, за да достигнем западното крайбрежие на полуостров Пелопонес, където се намира следващата точка от нашата туристическа програма- Елида, мястото, където са се провеждали древните олимпийски игри. Пейзажът по западното крайбрежие е изключително зелен. Поради многото дъждове и висока влажност тук има много гори и в съчетание с изключително синия цвят на морето представлява приятна гледка за окото. Селището Олимпия, в което нощуваме, е изградено специално за туристите. Състои се основно от хотели, ресторанти и магазини. Излизайки на вечерна разходка, с намерението да хапнем нещо съвсем леко след обилния рибен обяд, попадаме на сервитьор, който, разбирайки, че сме българи, веднага изважда целия си арсенал от български думи и когато безпогрешно изрича „непротивоконституционствувателствувайте“ окочначелно ни спечелва като клиенти на заведението. Вечерта е доста хладно или поне такова е усещането, в резултат на високата влажност, а и сме доста уморени, вероятно от натрупването на впечатления, така че след леката вечеря веднага се отправяме към хотела за заслужена почивка.
Сутринта се събуждаме трудно, въпреки че сме спали достатъчно, но мисълта, че няма да ходим на работа, а на посещение в туристически обект, както винаги ни действа ободрително. Обектът, към който се отправяме, е мястото, където са се провеждали древните олимпийски игри, което аз наричам със съвременното понятие „олимпийско село“. Олимпийските игри в древна Елада, за пръв път организирани от цар Елис в VIII век преди Христа, започват като състезание на спортисти от съседните области на полуостров Пелопонес, по- късно прерастват в общогръцки и се провеждат на всеки 4 години чак до IV век след Христа, тоест цели 12 века. Отново сме една от първите групи в обекта, което ни позволява да разгледаме спокойно експонатите в музея. Освен това пак се оказваме късметлии, защото както става ясно на входа на музея, в последната събота и неделя на септември музеите са безплатни. Най- интересните, поне за мен, експонати в музея в Олимпия са статуите на Хермес, държащ в ръка невръстния Дионис, и тази на богинята Нике, която е била разположена на висок обелиск.
За съжаление, най- ценната скулптура- тази на Зевс Олимпийски, изваяна от великия елински скулптор Фидий през V век пр. Хр., висока 13 метра и обявена за едно от седемте чудеса на света, е унищожена след пренасянето й в Константинопол през ІV век от новата ера. В музея има картина, изобразяваща статуята, за утешение на туристите.
Голям интерес представляват и скулпурните групи на фронтона на храма на Зевс, вторият по големина храм в Древна Елада след Партенона.
В края на музейната експозиция има макет на „олимпийското село“, върху който нашата екскурзоводка ни провежда своеобразен изпит дали всичко сме разбрали, на който получаваме отличен и вече сме сигурни, че ще сме добре ориентирани, разглеждайки руините.
Влизаме в светилището и въпреки че, както ще каже някой, тук има само каманяк, с помощта на въображението си, сякаш присъстваме на древна олимпиада.
Преминаваме покрай гимназиона, където тренират лекоатлетите, след това виждаме палестрата, където борците се подготвят за схватки, след което разглеждаме храмовете- този на Хера и величествения храм на Зевс, пред който се възправя внушителната статуя на гръмовержеца.
Отгоре, високо на обелиска, вее крилата си богинята Нике. Виждаме сградата, наречена парламент, където спортистите полагат клетва да играят честно и да не дават подкупи с цел победа, а в другия край виждаме статуите, които били принудени да дарят онези, които не са спазили клетвата. Виждаме ротондата, залата за банкети, мястото, където гори олимпийският огън и най- накрая достигаме до олимпийския стадион. От едната страна стоят жреците- жури, публиката е насядала по тревата, а спортистите тичат по посока към светилището. Благодарение на нашата прекрасна екскурзоводка Дора и на своето въображение, успявам да преживея един час като зрител на древна Олимпиада. Кой знае пък, може да съм била тук в някой предишен живот, вероятно като мъж, защото жените не били допускани нито като състезатели, нито като зрители. Те си имали свои спортни състезания, в чест на богинята Хера. След като се разхождаме организирано, а след това и самостоятелно из светилището и пием вода за сила от поредния свещен извор, продължаваме своята екскурзия, като се насочваме на север, към континентална Гърция, където се намира град Делфи със светилището, прочуто с предсказанията на своите оракули.
Преминаваме залива на Патра от пристанището Рио към отсрещното- Антирио с ферибот, от който можем да направим снимки на моста Трикупис, наречен така по името на премиера на Гърция Харилаос Трикупис, по чиято инициатива е построен и представляващ уникално инженерно съоръжение, тъй като поради голямата дълбочина не е прикован на дъното, а пилоните му са опрени на платформи, състоящи се от стотици стоманени цилиндри, които се движат. Тъй като техническата мисъл не е сред предимствата на моя ум, ми е малко трудно да си представя какво точно означава това, но във всички случаи очевидно е, че това е сериозно постижение на архитектите и инженерите от различни националности, работили за изграждането на моста.
Преминавайки от другата страна, започваме да се движим покрай брега, който тук е висок и скалист. Разбираме, че хубавите плажове са отсреща, на северния бряг на Пелопонес, но въпреки това и въпреки наситената ни туристическа програма, нашата екскурзоводка е предвидила малко време и за плаж. Спираме в малко заливче, където макар и с цената на трудно ходене по каменистия бряг, можем да се натопим в Йонйско море. Аз лично не успявам да се престраша да плажувам истински и само потапям краката си, за да запиша и това море в туристическата си биография, а Дилиян, както винаги, не пропуска пълната програма и на два пъти за краткия ни престой влиза в морето, плува и се връща, куцукайки по бодливите камъни и с риск да настъпи някой морски таралеж, каквито сме предупредени, че може да има тук.
След осоляването си в Коринтския залив, продължаваме пътя си към планинта Парнас, където се намира следващата ни цел. Заливчетата, покрай които минаваме са красиви и живописни и тук там спираме за снимки.
Достигаме до селището Делфи, живописно разположено на стръмен планински склон на 600 метра надморска височина, но с пряка видимост към морето. Както Олимп, в която вече сме били, и тази планина също започва направо от морското равнище и стръмно се издига нагоре, което позволява морето да се вижда от високите й склонове.
Основното светилище в Делфи е свързано с бог Аполон, но има и малък храм на Атина, чиито останки посещаваме първо, след което влизаме в музея.
Митологията разказва, че още преди идването на Аполон от Цикладските острови, тук е имало храм на богинята Гея, пазен от една от нейните дъщери- огромна змия. Аполон убил пазителката, след което, за да изкупи греха си, се оттеглил в подножието на планината Олимп, за да работи като пастир. Там се влюбил в Дафна, която богинята Гея превърнала в дафиново дърво, за да я спаси от влюбения бог. С венец от дървото, в което се превърнала любимата му, Аполон се върнал по тези места, които вече били наречени Пито, което означава „съхна“, заради това, че убитата от младия бог змия изсъхнала, а самата змия била наречена питон. По- късно, в основата на Аполоновия храм останал храмът на Гея. Още от древни времена в скалите имало цепнатини, от които в определено време на годината започвала да излиза пара, която местните наричали духът на Гея. Стоейки в близост, хората започвали да говорят несвързано, но след време думите им се сбъдвали. Когато бил построен храмът на Аполон, била определяна жрица, наречена Пития, която слизала в подземието на храма и излизайки от там, правела предсказания, като отговаряла на зададени въпроси. Някои от отговорите са съхранени по камънитеи са потвърдени от историята. Съхранени са и писания, наречени пеяни, за които е установено, че са песни в прослава на Аполон, като между думите са разположени знаци, приличащи на обърнати букви, които са дешифрирани като ноти.
Основните запазени предмети, изложени в музея, са открити при разкопките на сградите, построени от поклонници от различни краища на Елада, в които се съхранявали дарове. Най- запазената от тях е сградата на атиняни, построена от мрамор, тъй като в следващите епохи тя била използвана като църква. Смъквайки мазилката и стенописите, археолозите открили мраморните стени, а от надписите по тях установили какво е било предназначението за сградата. Храмът на Аполон в Делфи е изграждан три пъти. Първият погива при пожар, вторият при земетресение, а третият е разрушен от времето и следващите поколения. Основните експонати в музея са датирани от времето на втория храм- 6-ти век пр. Хр., тъй като след земетресението останките са били закопани и тъй като били притежание на боговете, не са използвани за строителството на следващия храм.
Според нашата туристическа програма посещението на самото светилище е оставено за последния ден, но излизайки от музея, не пропускаме да пием вода от Кесалийския извор по името на девойката Кесалия, в която Аполон бил влюбен. След като вече пихме вода за мъдрост на Атинския акропол, за здраве в Епидвъра, за сила в Олиппия, тук завършваме с вода за пречистване и вдъхновение. Вече си представям как ще се приберем в България като едни съвсем нови хора- мъдри, здрави, силни, пречистени и вдъхновени.
Настаняваме се в хотела и излизаме на кратка разходка, в която с Дилиян се разделяме по интереси- той да снима, а аз да огледам магазините за сувенири, които, както на всички туристически места, и тук не липсват. След първите три магазина ми омръзва и просто се разхождам безцелно по главната улица и гледам гледките, които се откриват надолу към заливите.
Въздухът започва да захладнява, което е нормално, защото сме в планината, но и този факт и леко пристъргващия ми стомах ми подсказват, че е време за вечеря. Сядаме в приятна таверна с изглед към морето и понеже, както вече споделих, не понасям вкуса на узото и страдам, че няма с какво да поглъщам гръцката салата, си поръчвам друго местно питие, което се казва ципуро и прилича на слаба ракия, веднага заклеймено от Дилиян като твърде слабо и непригодно за консумация, но съвсем задоволително за моя вкус. И както си му е реда за гала вечеря- салатата с ракията са последвани от вино с риба, която в Гърция винаги ми е особено вкусна, а накрая по гръцки кръчмарски обичай ни довършват с десерт от подсладено кисело мляко и плодове. Толкова харесвам гръцката кухня, че диетата ми и този път отива в небитието, но всъщност още преди да тръгна, съм се примирила с този факт.
Сутринта е доста хладно, но слънчево, прекрасно време за посещение на туристически обект, който е разположен на стръмен склон като денивелацията между входа и най- горната му част е почти 100 метра. Екскурзоводката ни повежда нагоре по склона, показва ни останките от отделните сгради,
разказва сладкодумно за предсказанията на Питията, показва ни камъкът, който бил определен като пъп на Земята
и така достигаме до главния храм на Аполон, в подземието на който излизали газовете от земята, предизвикващи ясновидство.
За съжаление в момента, въпреки че сезонът е подходящ, пари не излизат и не успяваме да предскажем бъдещето, при което, след приключването на екскурзоводната беседа, се задоволяваме с приятната разходка по планинския склон из древните руини. Преминаваме покрай театъра и достигаме най- високата точка, където е разположен стадионът. Слизайки се наслаждаваме на гледките към планината и древното свитилище.
Това е прекрасен завършек на туристическата ни програма, а дългият път до дома ми дава достатъчно време, за да завърша този пътепис, докато впечатленията ми още са пресни, а настроението- екскурзионно.
Въпреки краткото време и дългия път и този път се завръщам доволна, освежена и обогатена с нови знания, впечатления и спомени- все неща, заради които си струва човек да пътува по света.
