РУСИЯ,
40 години по- късно
ЧАСТ ВТОРА
МОСКВА
ДЕН ШЕСТИ,
в който пристигаме в Москва
След последната си нощ в Санкт Петербург сутринта не бързаме заникъде. Още предната вечер сме се отказали от плановете да посетим още един музей- този на Арктика и Антарктида, който се намира съвсем близо до квартирата ни и до обед имаме само една задача, да съберем багажа си, който волно сме разпъснали из целия голям апартамент, в който сме настанени.
На обяд предаваме ключовете на любезния си домакин, който пристига съвсем навреме, за да имаме възможност да стигнем до Московската гара, която се намира на съвсем кратко пешеходно разстояние от квартирата ни. Всъщност, когато избирах апартамента в Санкт Петербург освен изискването да има три спални, стремежът ми беше да се намира близо до гарата, от която ще отпътуваме за Москва, за да не се налага да правим сложни транспортни схеми с тежки куфари. За пътуването към столицата на Русия съм купила билети два месеца предварително и съм избрала комфортни места с масичка между тях във високоскоростен влак на Сапсан, най- популярният частен железопътен превозвач. Влакът е комфортен и почти не усещаме как минава четиричасовото ни пътуване с него. Пейзажът наоколо е основно горски и блатист. Удивляваме се, че за цялото огромно разстояние от около 700 км от Санкт Петербург до Москва не виждаме земеделски земи, нито стада. Най- красивото място от маршрута е огромно езеро, през средата на което влакът преминава по дига. От това място е снимката от рекламната брошура на влака.
Пристигайки в Москва, вече знаем как ще стигнем до квартирата. Такситата Яндекс са много популярни и тук, и само за 450 рубли /около 12-13 лева/ ни превозват на немалко разстояние до квартирата ни, която този път се намира неблизо, а в самото сърце на Москва, само на 10 минути пеша от Червения площад. Избрала съм отново апартамент с три спални, в който 6 души можем да живеем спокойно, а другите двама са в отделна квартира на кратко, за московските разстояния, пешеходно разстояние от нас. Апартаментът ни се намира в солидна сграда, по външните стени на която барелефи разказват за видните личности, живели в нея, и картини по стълбищата, с портиер на входа и автоматична врата. Тази помпозна и централна квартира сме наели за скромната цена от 40 лева на човек на вечер, което е поредно доказателство за сриването на руския стандарт в последните години. Предварително сме инструктирани как да влезем, но освен това домакинът е дошъл лично да ни посрещне. Бързо разопаковаме багажа си и тръгваме на първата си разходка. Сградата, в която сме настанени се намира на пресечка на улица Тверская, а още щом излизаме на нея , виждаме буквално пред нас стените на Кремъл.
Излизайки на Червения площад, съм неприятно изненадана, защото голяма част от него е оградена и на нея са поставени трибуни, а от плакатите по оградите става ясно, че след няколко дни тук ще се проведе фестивалът „Спаская башня“ по името на най- голямата и най- известна кула на Кремъл, в който освен видни руски певци, ще участва и самата Мирей Матио. Цялото огромно множество, което по принцип се движи по Червения площад, в момента се е съсредоточило в тесния коридор между Градския универсаенлен магазин и заграждеията и с усилия достигаме до църквата Василий Блажени, а с още по- големи усилия намираме място, откъдето да я снимаме, осветена в червено и изглеждаща още по- приказно на нощна светлина.
Огромното множество народ в петъчния ден рязко намалява ентусиазма ни за повече разходки, а и късното лягане предишната вечер си казва думата и ние се прибираме, за да отпочинем и да сме готови да се впуснем в опознаване на Москва през следващия ден.
ДЕН СЕДМИ,
В КОЙТО ЗАПОЧВАМЕ ДА РАЗГЛЕЖДАМЕ МОСКВА И ГУБИМ ЕНЕРГИЯТА СИ В ОГРОМНИЯ ГРАД
Дните, в които ще разглеждаме Москва, са събота, неделя и понеделник. За неделя имаме предварително закупени билети за Кремъл, а в понеделник повечето музеи не работят, така че ако искаме да посетим Третяковската галерия, това трябва да стане задължително в събота. Сутринта вали дъжд и времето е идеално да изкараш няколко часа в музей на закрито, така че без никакви колебания разглеждаме картата, питаме „Чичко Гугъл“ как да стигнем, и се отправяме към галерията, където може да се видят най- много произведения на руското изобразително изкуство, нещо, което ни липсваше в Ермитажа. Нямаме предварително закупени билети за галерията, но брат ми, който отговаря за посещенията на обекти в Москва по време на тази екскурзия, ме уверява, че няма смисъл и въпреки че първоначално поглеждам с недоверие на тази информация, пристигайки в галерията признавам, че наистина е така. Пред музея се е извила доста внушителна опашка, но се оказва, че на нея чакат както тези, които нямат предварително закупени билети, така и тези, които имат. Тъй като опашката практически се образува от пропускателния режим на входа, върви бързо и успяваме да влезем в галерията точно навреме, за да се включим в екскурзоводния тур в 11 часа. Такива турове, на руски език, се провеждат на всеки час. За екскурзоводния тур се заплаща допълнително, но аз преценявам, че тъй като не познаваме добре руското изкуство, ще ни е полезно и цената от 300 рубли си струва да бъде платена. Екскурзоводката ни повежда от зала в зала, по хронологията на развитие на изкуството в Русия. Тук до 17- ти век практически изобразително изкуство извън иконописта не съществува и първите опити са доста неумели, но само за един век творбите на руските автори достигат качеството на западното изкуство, където то се е развивало много плавно и последователно през вековете. Залите на музея са подредени по хронология и автори. Нашата екскузоводна обиколка включва автори и творби от 18-ти и 19 век, като екскурзоводката ни обръща внимание на по- малко известни, поне за нас, картини, но имащи съществено значение за развитието на изкуството. Когато бях малка, майка ми имаше албум с произведения на руските творци и аз в съвсем крехка възраст познавах най- известните руски художници и техните произведения. Впоследствие изобразителното изкуство не е било от областите, в които са се развивали познанията ми, но сега, когато ходя из залите на музея, спомените изплуват в съзнанието ми и на не една или две картини безпогрешно познавам автора, без да се доближавам до табелката отдолу, което много ме радва и забавлява.
С екскурзоводката достигаме до залите от втората половина на 19 век, след което продължаваме разглеждането сами. Спираме се пред платната на Верешчагин, свързани с Руско-Турската война и с нашата собствена история, а после разглеждаме интересното творчество на Врубел. На долния етаж са творбите от по- нови времена, на които обръщаме по- малко внимание, тъй като времето напредва и умората започва да надделява. От творците, чиито произведения държа да видя, липсва само творчеството на Репин, тъй като то е изведено в отделна експозиция в друга сграда, която се ползва от Третяковската галерия. По принцип проявяваме интерес, но като че ли не ни достигат силите в този момент да продължим разглеждането на галерии, и се отправяме към Катедралния храм Христос Спасител, другата забележителност, която искаме да разгледаме през този ден. Преди да влезем в храма, виждам каса за продажба на билети за изкачване до панорамната площадка, от която може да се види града отвисоко, но учудващо и за самата мен, твърдо отказвам на предложението на Дилиян да се качим горе, и той, също учудващо за самия него, веднага се съгласява. Имам усещането, че нещо в този град изпива енергията ми и очевидно Дилиян също се чувства така. Задоволяваме се със снимки от Патриаршеския мост, голяма част от който е в ремонт, но все пак може да се използва, и влизаме в Катедралния храм.
Църквата е била изцяло разрушена през Сталинските времена, заедно с намиращата се буквално под катедралата втора църква-Преображенската. От старите храмове е оцеляла по чудо една единствена икона, която може да се види в Преображенската църква. И двете църкви са красиви и пищно изографисани, по руския канон, който както вече имахме повод да се убедим, е малко по- различен от нашия. Излизайки от храма, се чувствам още по- уморена. Подобна умора виждам и у другите членове на групата и противно на всички традиции да се разхождаме от сутрин до мрак, когато сме на екскурзия, се прибираме в квартирата. Когато започва да се смрачава, все пак с Дилиян намираме сили да се разходим до намиращия се съвсем наблизо до квартирата ни театрален площад, на който се намират Большой и Малий театри и Театърът за опера и балет, които за съжаление са затворени за целия август, та чак до средата на септември, и както се информирам от табелите на вратите на Большой театър, през този сезон не се провеждат не само представления, но и екскурзии.
Със съжаление приемам факта, че няма да мога поне да видя огромната зала с множество балкони, от които представлението трябва да се гледа с бинокъл. За пръв път обаче, при подобни обстоятелства, не си казвам, че трябва да имам какво да посетя другия път, тъй като на този етап Москва като че ли не е място, в което искам да дойда отново.
ДЕН ОСМИ,
В КОЙТО ПРОДЪЛЖАВАМЕ РАЗГЛЕЖДАНЕТО НА МОСКВА И ВСЕКИ ОТ НАС НАМИРА СВОЕТО КЪТЧЕ, В КОЕТО СЕ ЧУВСТВА УЮТНО
В неделя сутрин се запътваме към Александровската градина, където трябва да представим ваучерите си за Кремъл на определени каси и те да бъдат заменени с билети. Главният организатор за Москва /брат ми/ се е разболял и за огромно съжаление на всички, ще трябва да полежи в квартирата и няма да може да се възползва от ваучера си за разглеждане на Кремъл. От разпечатките на ваучери, с които разполагаме, се информираме къде трябва да получим билетите си и потегляме през Александровската градина, където преминаваме покрай вечния огън и паметниците на градовете-герои от войната с неизменните комунистически символи, каквито все още има навсякъде тук.
Нареждаме се на една доста по- къса опашка в сравнение с тази на неразполагащите с предварително закупени билети. Ваучерите са поименни и билетите се издават срещу паспорт на всеки посетител. Това леко ме озадачава, но всъщност, предвид факта, че ще влезем в светая светих на руската политическа власт, го приемам като необходими мерки за сигурност. Вероятно по същата причина вътре не се допускат посетители с багаж над определен размер, но нашите чанти и ранички се вписват в допустимия стандарт и след преминаване през контрол влизаме между стените на Кремъл. Намираме се между стените на огромна крепост с 20 кули, най- голямата от които е Спаская, онази с часовника и петолъчката, която сме свикнали да виждаме по фотографиите и картините от Москва. Първата крепост, съществувала на това място, е била дървена, а втората белокаменна. Кремъл във вида, в който го познаваме, съществува от 15-ти век. На върха на кулите имало двуглави орли, символ на Руската империя, които едва през 1937 година, 20 години след революцията, биват свалени и на тяхно място са монтирани петолъчки, които се мъдрят върху кулите и до днес. Дали някога ще бъдат свалени и подменени с друг символ, ще покаже бъдещето. Не е известно дали ще бъдат възстановени и двата манастира на територията на Кремъл, сринати до основи по заповед на Сталин, които, според повелята на Руския патриарх, Путин трябва да възстанови, за да бъдат опростени греховете му. Засега мястото, съвсем близо до Президентството, на което са били построени двата манастира, е празно, а дали настоящият руски президент ще влезе в редиците на праведниците, само той си знае. С местната екскурзоводка разглеждаме Царь Пушка и Царь Колокол /камбана/, единственото нещо, което си спомням от посещението си в Москва като дете, освен мавзолея на Ленин и дългата опашка, на която трябваше да чакаме, нещо, което този път твърдо съм решила да не си причинявам.
Последната част от екскурзоводната ни програма е да разгледаме Соборьная площадь или в превод Църковния площад, където са разположени 5 църкви, отворени за посещение, както и патриаршеския дворец и да влезем в главния кремълски храм- Успенский собор. Докато се чудя защо нямам никакъв спомен за тази църква, нито за останалите, които със сигурност биха ме впечатлили в детството ми, разбирам, че храмовете на църковния площад, които по чудо са успели да оцелеят по време на сталинизма, не са били достъпни за посетители до разпадането на Съветския съюз.
След като се разделяме с екскурзоводката, посещаваме сами и останалите 4 храма. В църквите е забранено да се снима и това вероятно не се дължи само на дълбоката религиозност на руснаците, в която вече сме имали възможност да се убедим, а и на факта, че в някои от храмовете има фрески от 15-ти век, запазени, въпреки превратностите на историята. В една от църквите и тук, подобно на Катедралата Св. Петър и Павел в Санкт Петербург, има гробове на членове на фамилията Романови, но единственият цар, погребан тук, е Павел II, починал на 15- годишна възраст в навечерието на сватбата си, която трябвало да се състои в Москва. Напускаме Кремъл и Дилиян, въпреки загражденията на Червения площад, скелетата, строителната техника и всякакви други врагове на фотографията, самоотвержено се опитва да направи някакви снимки.
С посещението на Кремъл „задължителната“ ни програма, т.е. тази с предварителна резервация, приключва, но още когато планирахме екскурзията, започнах да си мисля, че със сигурност в Москва има музей на Висоцки и аз бих желала да го посетя. Питам „чичко Гугъл“ и той ме осведомява, че такъв музей има и той се намира в непосредствена близост до театъра на Таганка. Освен мен има още трима желаещи да посетят музея, а Дилиян решава, че ще си действа по собствена програма и тръгва по улиците на града със своя фотоапарат. Посещението на музея е най- хубавото преживяване лично за мен от цялото ни пребиваване в Москва. Първият етаж е посветен на биографията на Висоцки и на неговия, макар и непродължителен, но изключително интересен и интензивен живот, но истинското удоволствие чака посетителя на втория етаж, на който освен стаята с лични вещи, е разположена зала, в която могат да се слушат песни и да се гледат клипове, като всеки посетител може да си избере дали да стои пред един от няколкото екрана по стените, да седне около масичка с вграден екран, да вдигне слушалката на стар монетен телефон и да чуе желаната песен, или да си сложи слушалки и да слуша стереозаписа, който предварително е избрал. Тук се съхравява на аудио и видеоносители цялото творчество на поета с китара и ако човек иска да види и чуе максималното, със сигурност няма да му стигне цял един ден.
/снимки на Нели Грозева/
Тъй като съм заклет фен на песните на Висоцки, мога да прекарам тук не един, а няколко дни, без да ми омръзне, но до затварянето на музея има само два часа, в рамките на които можем просто да се докоснем до творчеството на този велик актьор, поет, музикант и певец. Излизайки, установявам, че енергията ми се е върнала, и гледам на Москва с други очи, като на град, в който всеки може да намери своето кътче, в което да се чувства уютно. Вече не съм толкова сигурна, че не искам да дойда тук още веднъж, пък макар и само за да прекарам един цял ден с музиката на Висоцки. В добро настроение тази вечер се прибира и Дилиян, който се е разхождал спокойно и е снимал не толкова известни, но заслужаващи внимание в архитектурно отношение сгради в Москва.
ДЕН ДЕВЕТИ,
В КОЙТО СЕ ПОСВЕЩАВАМЕ НА ПРИЯТНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ В ОГРОМНИЯ ГРАД
В понеделник повечето музеи не работят, а и на нас вече не ни се влиза на закрито, а заедно с енергията ни и слънцето се е върнало в Москва. Решаваме за започнем деня с разходка с корабче по река Москва. Достигайки до катедралата Христос Спасител, ни пресреща младо момиче, което ни предлага оферта за разходка, и без много да мислим и да сравняваме оферти, купуваме билети. Едва тогава разбираме, че корабчето, с което ще плаваме, се нарича Съветски съюз, което на мен лично не ми звучи много надеждно, но се надявам корабът да не се разпадне като бившата държава, на която е кръстен. Момичето ни уверява, че няма база за притеснения, като споменава нещо от сорта, че в Съветския съюз е било сигурно и хубаво, което предизвиква у мен иронична усмивка, но не съм в настроение да споря с представител на младото поколение, чиято баба или дядо вероятно са я е вкарали в заблуда по отношение на миналото. Корабът се оказва съвсем отговарящо на името си- червено старо корито, което имаш чувството, че всеки момент ще потъне, но искрено се надявам, това да не стане в следващия един час, в който ние ще сме негови пътници.
Като се абстрахираме от вида на плавателния съд, разходката е приятна и познавателна. Небето отново се заоблачава, като че ли просто, за да придаде повече драматизъм на снимките. Тръгваме в едната посока и преминаваме покрай паметника на Петър I, гордо изправен над реката, построен във времето след разпадането на Съветския съюз.
Преминаваме под мостовете, покрай сгради от царско време, покрай „сталинки“, „хрушчовки“ и сгради от по-нови времена. Москва е многобразна и именно в това се състои нейното очарование, което постепенно започвам да оценявам.
Обърнали вече посоката, преминаваме покрай Кремъл и достигаме до съвременен парк, наречен „Зарядны парк“, който твърдо решавам, че ще ни подейства зареждащо и веднага го включвам в програмата за днес. Преминаваме около други, емблематични за Москва, сгради и слушайки екскурзоводната беседа, се наслаждаваме на пейзажа и на приятната разходка.
Веднага след слизането си от корабчето с Дилиян побързваме да си купим билети за панорамната площадка на храмът Христос Спасител, защото днес имаме сили и желание да изкачим 250- те стъпала до нея. Тъй като църквата е строена в края на 20- ти век и завършена в самото начало на 21-ви, стълбището е широко и удобно, за разлика от многото тесни клаустрофобични стълбища, които сме катерили на други места в Европа. Гледката отгоре определено си струва усилието, а поради факта, че днес руснаците празнуват Преображение, поради което цяла сутрин храмът е бил затворен, ние сме едни от първите посетители и можем спокойно да разгледаме града отвисоко, във всички посоки.
Влизаме отново в двете църкви и палим свещ в Преображенската, в деня на нейния празник. След един приятен обяд в хубав ресторант наблизо, потегляме с градския транспорт към Парка, който видяхме от корабчето. Още с пристигането си в Москва, сме се снабдили с карти за целия градски транспорт, но досега сме се возили само на метро. Сега хващаме автобус до мястото, наречено Китай-город, без всъщност да има никаква връзка с Китай, и оттам отиваме пеша до парка „Зарядны“, който, за московските разстояния, се намира съвсем наблизо. Прекарваме приятно, разхождайки се по алеите и панорамните площадки на парка с прекрасни гледки към Кремъл и Москва река.
Вечерта правим още една разходка по улиците около Театралния площад и започвам да оценявам особената космополитна красота на руската столица и да се чувствам все по- добре.
За съжаление това е последната ни вечер тук. Вече окончателно съм преосмислила първоначалното си твърдо убеждение, че нямам никакво намерение да идвам в Москва отново и оставям съдбата да реши този въпрос.
На следващия ден, докато пътуваме с такси през новите квартали на Москва и гледам още едно различно нейно лице, си мисля колко ли още много, останали неразкрити за нас, лица има този град. В главата ми звучи песента от филма „Москва не вярва на сълзи“, а аз се прощавам с руската столица без сълзи, но и без негативните емоции, които този огромен град предизвика у мен в първия ден от пребиваването ни.
автор на снимките Дилиян Иванов
