{jcomments on}МАГИЯТА НА СКАНДИНАВИЯ
м. юни 2017 г.
снимки: Атанас Атанасов
и Дилиян Иванов
Разглеждайки картата, установявам едно голямо бяло петно сред цветните петна на реализираните ми мечти в Европа и това е Скандинавският полуостров. Аз и съпругът ми Дилиян започваме проучванията си, като преглеждаме наличните предложения на туроператорите, но като че ли никое от тях не отговаря на представите ни за нашата Скандинавска екскурзия. В крайна сметка решаваме, че ще организираме отново едно самостоятелно пътешествие, в което ще се включат и синът ни Георги, и нашият приятел Наско. Избираме да посетим три от четирите скандинавски държави и да оставим Финландия за друго пътешествие, защото, тъй като сме работещи хора, нямаме неограничено време, а и скандинавските държави са една от най- скъпите дестинации в Европа. Започваме организацията 6 месеца преди датата на пътуването, което в нашия случай е важно, защото сме решили, че между държавите на полуострова ще пътуваме със самолет, за да имаме повече време за разглеждане на градовете и преди всичко, за да останем няколко дни по норвежките фиорди- мястото, което ни се струва най- интересната част от планираната екскурзия. След покупката на самолетни билети следва резервация на места за нощувка. Тъй като предварителната ми информация е, че ресторантите в тези държави са доста скъпи, а никак не обичам да се прехранвам само със сандвичи по време на екскурзия, запазвам почти навсякъде апартаменти с кухня, което несъмнено сваля разхода за храна и дава възможност за повече други забавления, без да се променя планираният бюджет. Последното, което правим по организацията, е да резервираме кола под наем за пътешествието си по фиордите и да си купим предварително билети за два круиза до най- красивите места по живописния норвежки бряг, според ЮНЕСКО. Остава най- приятната част от организацията, а именно да проуча забележителностите и да набележа тези от тях, които задължително трябва да посетим по време на пътешествието си. Както винаги за това изцяло се доверявам на колегите, пишещи пътеписи и публикуващи ги в Интернет. Оказва се, че в мрежата има доста информация за Скандинавия, въпреки че съм си мислила, че това не е от най- посещаваните дестинации от българи. Много мои приятели, които са ходили там, също ми помагат да начертая програмата, което е много важно, когато се ходи без екскурзовод. Завършвам подготовката с малко информация за скандинавската история и една книга със скандинавски митове. Тъй като и тримата ми спътници са фотографи от висока класа, с добра техника и много ентусиазъм, аз имам привилегията просто да се наслаждавам на гледките, без да снимам.
ЧАСТ ПЪРВА
КОПЕНХАГЕН
Нашето 6- месечно очакване най- после приключва и политаме на северозапад, като първият град, който ще посетим, е датската столица Копенхаген. Налага се доста дълго да търсим мястото, откъдето трябва да вземем багажа си, поради което първото ни впечатление от летището не е много приятно, а и полученото на телефона ми съобщение, че полетът на нашия син Георги, който пристига от Амстердам, е отменен и той чака евентуално да го качат на друг полет, съвсем разклаща моето душевно равновесие, поради което пренебрегвам предварителния си план да купим Copenhagen pass card, която според записаното в Интернет дава възможности за ползване на целия градски транспорт, включително специални туристически автобуси, круизни корабчета по каналите и много от забележителностите на града. Не пропускам поне да си взема една карта на града, каквито има в изобилие свободно на летището за улеснение на туристите. Транспортът в Копенхаген е на няколко зони, като цената зависи от това, през колко зони преминава превозното средство до желаната крайна точка. В нашия случай се нуждаем от 3- зонен билет, за което съм уведомена предварително от хазяина на наетия от нас апартамент. Покупката на билети от автомат обаче не се оказва от най- лесните занятия. В крайна сметка се намира една любезна служителка около автоматите за билети, която ми помага с усмивка. Качваме се на метрото, което ще ни отведе към квартирата ни, и излизаме на посочената от хазяина спирка, от която трябва да хванем автобус за една спирка, за да не носим куфарите дълго, което става с един билет. Излизайки от метрото, за пръв път виждаме Копенхаген, който ни очарова от пръв поглед със своите кули, които виждаме в няколко посоки. Успешно достигаме до апартамента, за да оставим багажа, да отпочинем малко след пътуването и да изчакаме Георги, който вече е успял да хване полет и пътува към Копенхаген. Тъй като нашата екскурзия е в края на юни, дните тук са дълги и имаме светло време поне до 11 часа. Тръгваме пеша, преминаваме покрай Църквата на Спасителя- изключително красива със своята черна кула със златисти извити парапети,
и достигаме до Християния- квартала на хипитата, за да видим ъндърграунда на Копенхаген.
Фотографите веднага вадят фотоапаратите си, но ги предупреждават, че хората тук не обичат да ги снимат. Скоро разбираме защо. Забраните на Европейския съюз тук не важат. Малко след входа има площадче, на което се продава марихуана, а наоколо е пълно с такива растения.
Надничаме в една от къщите, която се оказва комуна. Отвън изглежда доста порутено, а вътре е мръсно и мирише на алкохол и трева. Бързо усещаме, че сме нежелани и се измъкваме. Някои от местните жители също представляват атрактивна гледка, но се стараем да не ги притесняваме с втренчени погледи и фотоапарати.
Кварталът е доста голям, но решаваме, че нямаме какво повече да видим тук и излизаме през официалния изход, на който има табела, указваща, че отново влизаме в Европейския съюз.
Продължаваме разходката си и по моста над най- големия канал достигаме централната част на града, в непосредствена близост до двореца Кристианборг. Това, което веднага ми прави впечатление, са широките улици, разположени в сравнително правилни геометрични форми, даващи възможност доста лесно да се ориентираш на картата. За моя изненада, въпреки милионното си население, датската столица е един спокоен град, а в този късен час в събота по улиците се движат основно велосипеди. Въпреки че е събота вечер, няма прекалено много хора по улиците, а шум вдигат само преминаващите увеселителни открити камиони с млади хора в каросериите, които свирят, викат и махат под звуците на силна музика и които Дилиян определя като „Подвижна лудница“. Това очевидно си е чисто местна атракция, защото подобно нещо никой от нас не е виждал досега в други градове.
Тази вечер планът ни е да се разходим спокойно, като достигнем Нюхавн, може би най- романтичното място на града, с разноцветни къщи, подредени една до друга и оглеждащи се в канала, в който са закотвени лодки и яхти. В множество ресторантчета по брега цари приятно оживление.
Тази част на града напомня на Амстердам, но цветовете на къщите са по- весели, а обстановката е доста спокойна, въпреки че мястото е едно от най- туристическите в Копенхаген. Докато се разхождаме, оставям фотографите дълго да снимат красивото място на приглушената вечерна светлина, след което преминаваме по мост от другата страна на големия канал и се наслаждаваме на спокойствието, което цари в този час.
Попадаме на приятна гледка- две млади момичета с бутилка вино, седнали на брега на канала и изглеждащи блажено. Спокойната атмосфера и свободният дух на града завладяват и нас и се прибираме в квартирата си в приятно настроение и въпреки умората в краката, се чувстваме изключително доволни от разходката и не пропускаме и ние да се отдадем на блаженство с по едно питие за лека нощ.
На следващия ден ставаме рано, защото ни предстои един интензивен ден. Този път хващаме автобус до центъра на града, за да не губим време за ходене пеша по път, по който предишната вечер вече сме ходили. Виждаме автобуса на спирката и се затичваме. Шофьорът спокойно ни изчаква, след което ни продава билети и изобщо не проявява признаци на напрежение, нещо, което трудно можеш да видиш в България. Така продължава да се държи с качващите се пътници по следващите спирки. В милионния Копенхаген това ми се струва направо невероятно, но очевидно хората тук не страдат от нервните изблици, характерни за повечето големи градове. Слизаме пред двореца Кристианборг с идеята да намерим мястото тук наблизо, където се продава Copenhagen pass card, но така и не успяваме да намерим такова, а и никой не успява да ни ориентира.
Докато аз се щурам да питам и търся къде се продават картите, мъжете не могат да откъснат очите си от канала, където две дългокоси „русалки“ плуват невъзмутимо и едва когато служителката от пристана за туристически корабчета ги предупреждава, че трябва спешно да излязат, за да не бъдат прегазени от тръгващия след малко кораб, момичетата спокойно излизат на брега, обличат се и се изтягат около канала за радост на нашите папараци.
След като едва отлепям мъжете от пристана, поемаме отново към пристанището Нюхавн, откъдето тръгват повечето корабчета за разходка по каналите като пътьом преминаваме покрай красивата сграда на бившата копенхагенска борса.
Достигаме до целта си и влизаме в едно магазинче за напитки и сувенири, където продавачите ни поздравяват на английски и започват да говорят помежду си на български. Проговаряме веднага на родния език и на всички ни става много приятно, тъй като градът по принцип не гъмжи от български туристи. Разбирайки, че възнамеряваме да се качим на корабче за разходка, нашите сънародници ни упътват на кое корабче е по- изгодно да се качим. Тъй като по пристана са акостирали множество плавателни съдове, очакващи своите пътници, а будките за билети са разположени далече от тях, така и не разбираме дали сме уцелили изгодната оферта. Както и да е, цената от 10 евро ни се струва приемлива за едночасовата разходка, която ни предстои, така че без много да обикаляме, си купуваме билети и се отправяме към мястото, откъдето тръгва кораба.
Разходката е приятна и дава възможност да видиш града от различен ракурс и въпреки че в един момент завалява дъжд, което всъщност е съвсем обичайно явление за тези географски ширини, не успява да развали удоволствието ни. Преминаваме под ниските мостове, влизаме в тесни канали и разглеждаме сградите от двете страни.
Преминаваме покрай двореца Кристианборг, плъзгаме се под красивия Мост на петте кръга, после влизаме в широкия залив, преминаваме покрай Кралския театър и още няколко красиви сгради и достигаме до статуята на Малката Русалка- символът на града, която от водата изглежда съвсем невзрачна, което, заедно с тълпите туристи с фотоапарати, които са я обиколили, леко разколебава намерението ни да отидем до нея по- късно по брега.
След като разходката ни свършва, а за щастие и дъждът спира, се отправяме към мраморната църква Фредерикскирке, на чийто купол имам информация, че можем да се качим.
Точно до нея обаче виждаме руска църква със златни кубета, в която не пропускаме да влезем.
Тъй като стомасите ни вече осезаемо напомнят за себе си, решаваме преди изкачването на купола да влезем в близкото заведение, където се оказва, че предлагат вкусна храна и страхотна датска бира. Известната нервност, която ме е обхванала от факта, че така и не намерихме Copenhagen pass card,окончателно ме напуска, след като похапвам и попийвам. Какво му трябва на един „телец”, за да се почувства щастлив! След като спокойно приключваме обяда си, се отправяме към църквата, за да осъществим намерението си да погледнем града от високо. Аз вече отдавна съм спряла да се заричам, че няма да се навирам в тесни и клаустрофобични кули, а и куполът ми изглежда широк, но, за съжаление ,тук ни очаква неприятна изненада. Оказва се, че току- що е приключил единственият за деня тур до върха на купола. Оказва се, че той започва в 13 часа, което означава, че сме закъснели само с половин час и туристите, които са били там навреме, тъкмо слизат от купола. Това, за съжаление, явно ми е убягнало при предварителните ми проучвания, а в момента сме твърде далече от Църквата на спасителя, на чиято кула също има възможност да се изкатериш, при това по външна стълба, виеща се около кулата, така че се прощаваме с желанието да видим града отвисоко. Успокоявам се с мисълта, че ще имаме повод да дойдем пак в този град, в който наистина се чувствам прекрасно.
На този етап се задоволяваме с разглеждане интериора на църквата, по традиция сядаме за малко на една пейка за молитва, за да усетим атмосферата, след което поемаме към следващата точка от програмата- двореца Розенборг.
Влизаме първо в градините около двореца, които са със свободен вход и всъщност представляват един от градските паркове, красиво и много приятно място за разходка, след което се подреждаме на опашката да влезем в двореца.
Избрала съм за посещение този от трите двореца в Копенхаген, които е възможно да се посещават от туристи, защото той предлага като че ли най- интересна експозиция, включваща не само дворцови интериори, но и кралската съкровищница.
Като всяка жена и аз не съм безразлична към златото и скъпоценните камъни и не искам да пропусна възможността да видя ценностите на датската корона. Предлага се и комбиниран билет за посещение на Розенборг и Амалиенборг- действащия дворец на датската кралица Маргрете ІІ, цената на който е доста примамлива, но единодушно решаваме, че няма да имаме време за още един дворец до края на времето за посещения, а идеята да препускаме от зала в зала, за да видим и двата обекта, не ни се струва добра, тъй че си купуваме билет само за Розенборг. Посещението започва с обиколка на дворцовите зали и помещения, където освен да разгледаш интериора, можеш да добиеш известна представа за историята на датската кралска династия.
Историята на скандинавските народи като цяло не е нещо добре познато за нас, поради което посещението наистина има познавателна стойност. От друга страна, тъй като вече много сме обикаляли дворци в Европа, честно казано, интериорите в този не ме впечатляват особено, въпреки че не мога да не отчета естетическото чувство на датчаните, което и тук се усеща, както и в цялата датска столица. Произведенията на изящното изкуство във витрините на двореца ми правят особено силно впечатление, а съкровищницата наистина си струва да се види, което потвърждават даже и мъжете, които не са така пристрастени към лъскавите предмети. Не можем да не се възхитим от изключителното изящество на някои от произведенията от слонова кост, злато и скъпоценни камъни, а най- ценните експонати са короните на датските крале.
На излизане сядаме за малко в кафето на двореца и си поръчваме еспресо, без да имаме кой знае какви очаквания от качеството му, предвид факта, че тук основно се пие шварц кафе. Оказва се, че не сме прави и силното и ароматно еспресо представлява много приятна изненада. Освежени, отново поемаме на път, като вече съжаляваме, че след като не намерихме Copenhagen pass card, не си закупихме поне карти за градския транспорт, за да отмятаме по- лесно разстоянията в града и да се съсредоточим върху същественото. Така или иначе вече няма смисъл да го правим и продължаваме пешеходно маршрута си. Решавам, че все пак не искам да пропускаме да видим отблизо статуята на Малката русалка, изваяна през 1913 г. от Едвард Ериксон в чест на едноименната героиня на великият датски разказвач Ханс Кристиан Андерсен. В същата посока се намира и фонтанът Гефион, който на снимки изглежда впечатляващо, и затова се отправяме към парка, в който се намират и двата обекта. В същия парк, представляващ изкуствен остров във форма на звезда, има и други интересни обекти- църква, статуи, фонтани и много зеленина, както и бивш военен обект, който според надписите е крепост, а според нас- бивши казарми.
Достигаме до символа на Копенхаген. От брега статуята изглежда доста по- интересно, отколкото от морето. Фигурата в почти естествен човешки ръст, поседнала върху голям камък, с поглед, зареян в морето, е приятна гледка, но тълпите туристи около нея правят мястото не толкова романтично.
Все пак, промъквайки се сред човешкото множество, успяваме да направим по някоя снимка, след което продължаваме към фонтана, пресъздаващ легендата за Гефион- богинята- покровителка на града. Легендата разказва, че шведският крал Гюлфи обещал на богинята, че ще й даде толкова земя, колкото успее да изоре за една нощ, и за да успее, тя превърнала четиримата си синове в бикове. Изораната земя била отцепена от територията на Швеция и така бил създаден остров Шеланд, на който е разположен Копенхаген. Фонтанът наистина е много красив и оставаме покрай него толкова време, колкото е достатъчно да се насладим на падащата на каскада вода и красивото скулптурно произведение на върха му.
Продължаваме към двореца Амалиенборг, където пристигаме точно за смяната на караула- ритуал, който навсякъде е различен, но винаги интересен за гледане и от тази точка на града поемаме обратно към двореца Кристианборг, мястото, откъдето тръгнахме сутринта.
Вече едва усещам краката си, но желанието да видя още малко от прекрасната датска столица, ме мотивира да издържа. Разхождаме се около двореца, правим още няколко снимки и въпреки че още е много светло, тръгваме да се прибираме, тъй като човешките възможности все пак имат граници, а ние определено дадохме всичко от себе си, за да видим максималното, което е възможно да се види за една вечер и един ден, при това почти без да се ползва градски транспорт. Остава ни достатъчно време да си приготвим нещо вкусно и да вечеряме в спокойната атмосфера на наетия от нас апартамент. Определено съм на мнение, че времето, което прекарахме в Копенхаген, не е достатъчно, защото има още много какво да се види в този град и се надявам някой ден да наваксаме пропуснатото.
Ставаме в ранни зори, но поне не можем да се оплачем, че е тъмно, защото по това време на годината тук нощите са кратки. По отношение на пътуването до летището вече нямаме никакви притеснения. Транспортът е много редовен и нямаме никакви неприятни изненади, така че успяваме да стигнем до летището съвсем навреме. Оказва се, че гишетата за чекиране са на самообслужване, което означава, че трябва да застанеш на някой от многобройните автомати, за да получиш стикери и ленти за багажа и бордни карти. Това лично за мен представлява доста голям проблем, тъй като техниката е едно от нещата, справянето с които доста трудно ми се отдава, но слава богу, с нас е синът ни, който няма проблем нито с английския език, нито с техниката. Със съвсем малко помощ от страна на персонала, който обикаля около автоматите и има задача да помага на пътниците, успяваме да се сдобием с необходимите стикери и карти и да изпратим куфарите си към самолета, след което и ние самите се отправяме към изхода за качване на борда. Междувпрочем, в късните часове на предната вечер съм осъзнала, че съм пропуснала да купя чинийка за колекцията си на стената, която съм нарекла „Стена на пътешественика“, а всички ние, в стремежа си за краткото време, което имаме, да видим колкото може повече от датската столица, не сме си купили никакви сувенири от Копенхаген. Това не е толкова учудващо, защото никой от нас не е твърде голям фен на сувенирите, тъй като смятаме, че спомените в главите ни, в пътеписите и в снимките, са много по- ценни от всякакви вещи, но все пак колекцията от чинийки си иска своето и въпреки че на летището цените са доста солени, вървейки към терминала, без колебание се разделям със сумата, необходима да се сдобия с ценната за мен вещ.
Самолетът се издига, за да кацне след малко повече от час в норвежката столица Осло, на която ще бъде посветена следващата част от този пътепис.
линк към част втора: http://patepisi-marta.com/index.php/evropa/scandinavia/norvegiya-1
