МИЛОС
След като късно вечерта сме напуснали Миконос и сме плавали през нощта, на следващата сутрин се събуждаме близо до остров Милос. Казвам близо, защото корабът ни, както на Санторини, няма да акостира на самия бряг, а лодките, с които ще ни извозват този път, са спасителните лодки на кораба. След известно объркване в организацията, което предизвиква доста сериозно стълпотворение на изхода, ни качват на една лодка, на която социалната дистанция определено не отговаря на правилата по време на пандемия, но на никого от пасажерите като че ли не му пука от това. Важното е, че сме се добрали до лодка и ще стигнем до брега, без да чакаме повече. Този остров е мястото, за което не успях да направя никакви сериозни предварителни проучвания за интересни туристически обекти. Той е по- малко посещаван от туристи, макар че не липсват и исторически места. Известен е фактът, че именно тук е открита статуята на Афродита, намираща се понастоящем в Лувъра и известна като Венера Милоска именно защото е открита на Милос. Основните забележителности на острова, които откривам в мрежата обаче, са плажове, скали и пещери в скалите, изобщо места, които е подходящо да се посетят с корабче. На брега има няколко бюра, които организират подобни разходки по море, но местата вече са заети, а и ние нямаме подготовка за подобно преживяване, за което е добре да имаш шнорхел и акваобувки, а и в днешния ден нямаме желание за никакви по-сериозни екскурзии, а просто да направим един спокоен плаж, защото сме осъзнали, че нито веднъж по време на това пътешествие не сме се изкъпали в Егейско море, морето, по което плаваме вече пети ден. Така че намираме в картата на Google най- близкия плаж и се отправяме към него. Оказва се малък, но много приятен плаж пред един хотел и първоначално се оглеждаме дали няма табели, че е само за гости на хотела, но след това се сещаме, че по време на една от екскурзиите ни по островите екскурзоводката ни обясни, че няма никакво значение дали се намират пред хотели, всички плажове в Гърция са свободни за посещение. Малко по- късно виждаме и табела, на която е записано, че плажът е безплатен, така че без никакви притеснения се отдаваме на удоволствието да се попечем на слънце и да се изкъпем в кристално чистата вода, в която съвсем близко до брега плуват малки и по- големи рибки.
За да бъде удоволствието пълно, след плажа, както му се полага, се отдаваме на поредния дълъг гръцки обяд с морски дарове и бяло вино. Така, макар да не сме видели кой знае колко от остров Милос, оставаме с чудесни спомени от него и единодушно го определяме като място, което човек може да избере за своята морска почивка. Напускайки най- югозападния остров от Цикладите, навлизаме от Егейско в Критско море, за да достигнем на следващата сутрин до последния от островите, които ще посетим по време на това пътешествие, най- големия гръцки остров- Крит.
КРИТ
Като една прилежна пътешественичка, знаейки, че ще посетим остров Крит, предварително съм прочела книгата на Никос Казандзакис „Дворците на Кносос“, запознала съм се подробно с легендите за Тезей и Икар, тясно свързани с историята на острова, и психически съм се подготвила да видя двореца на цар Минос, прочут със своя лабиринт и легендата за Минотавъра или поне това, което е останало от него. Счита се, че минойската цивилизация е първата развита цивилизация в Европа, датирана от около 3000 до около 1400 г. пр.н.е., и е загинала вероятно не заради нашествието на атиняните и дорийците, след победата на Тезей над Минотавъра, както разказва легендата, а заради изригването на вулкана в Санторини и огромните вълни, залели острова вследствие на изригването. Оказва се обаче, че не тази екскурзия е включена в туристическия ни пакет, както смятах предварително, а друга, из източната част на острова, където се намира пристанището Агиос Николаос, на което акостират круизните кораби. Дворецът на Кносос се намира в главния град Ираклион и разстоянието дотам е около 60 км. Тъй като в първоначалната ни програма, получена при резервацията, екскурзията до Ираклион беше посочена като включена в цената, не съм си направила труда да проверя какви са възможностите за организиране на самостоятелна екскурзия на място, а и времето, което имаме в Крит, е твърде кратко за експерименти. Разбира се, имаме възможност да си платим тази екскурзия и допълнително на кораба, но след известен размисъл решавам, че ще видим това, което е включено в пакета, и ще оставим остров Крит за едно цяло самостоятелно пътешествие, защото със сигурност няколкото часа, които имаме на острова, са крайно недостатъчни, за да добиеш даже и бегла представа за него. Остров Крит е не само най- големият в Гърция, но и пети по големина в цялото Средиземноморие. Площта му е 8336 кв.км. и ако искаш да го обиколиш и разгледаш подробно, ти трябват няколко дни. Още с акостирането на кораба в Агиос Николаос осров Крит ме спечелва със своята красота. Въпреки че се намира доста на юг, планините изглеждат зелени.
Качваме се в автобуса, който е предназначен за нашата екскурзия през този ден, представляваща обиколка на най- живописните места из източен Крит. Най- напред спираме в градчето Крица, едно типично местно село, чието население е заето преди всичко с производство на зехтин, но се е превърнало в туристическа дестинация заради многото круизни кораби, които акостират вблизост. Тъй като в момента няма други кораби освен нашия, селцето изглежда съвсем пусто.
Влизаме в местната църква, разхождаме се по уличките и се спираме пред малобройните, но приятно изглеждащи магазинчета, след което продължаваме екскурзията си към Елунда, красиво градче в живописен залив, обградено с високи планини.
Планините заемат 80% от територията на Крит. Е, не са като „наш’те планини зелени“, но в съчетание с морето, изглеждат красиво. Освен производството на зехтин, островът е известен с производство на качествени бели и червени вина и ракия. За пръв път от многобройните ми посещения в Гърция виждам нещо, на етикета на което пише ракия, а не узо или ципуро, както се нарича другият популярен в страната гроздов дестилат. Нашият екскурзовод е сладкодумен и понеже екскурзията ни не предполага кой знае какво задълбаване в историята, ни обяснява надълго и широко местните обичаи, включително тези, свързани с пиенето на алкохол. Според него критяните започват първо с узо, после пият бяло вино и накрая за десерт пият ракия. Това успява да изненада и нас, българите, които се смятаме за доста способни да смесваме твърд и лек алкохол. Последната точка от днешния ни маршрут е селцето Плака, откъдето се разкрива прекрасна гледка към остров Спиналонга с построената на него крепост от венецианците , устояла на османското нашествие 50 години, след като останалата част от Кипър е била завладяна. По- късно островът има печална история, тъй като се използва като колония за прокажени. Днес обаче това е вторият най- посещаван туристически обект след двореца на Кносос и привлича много туристи, а изключително чистата морска вода с преливащи синьо- зелени цветове и живописните гледки наоколо правят мястото особено красиво.
Не липсват и странни рекламни решения на местни ресторантьори, които биха възмутили всеки природозащитник.
Приключваме престоя си на остров Крит с кратка обиколка из Агиос Николаос с по едно кафе около красивото езеро в центъра, което, поради прокопания канал към морето, понастоящем не е сладководно, както е било в миналото.
След последни снимки и покупки се връщаме на кораба, за да се насладим на последните си круизни часове, и докато с питие в ръка се любуваме на гледките наоколо, едно пожарно корабче ни устройва импровизирано изпращане с фойерверки от вода.
Следва последното щедро вечерно предложение на главния готвач и последното представление на артистичната трупа, която тази вечер ни представя по един изключително приятен начин сюжети от гръцката митология. С известно неудоволствие прибирам в куфара двете си официални рокли, които така и не успях да облека по време на круиза, и си обещавам за следващия да проверя правилата на конкретната круизна компания, за да не нося излишно пълни куфари.
На сутринта се прощаваме с нашия красив кораб, Celestial Cristal с приятни чувства и красиви спомени. Отправяме се към паркинга, носещ името на Свети Николай, и в този момент осъзнавам, че името на светеца неотлъчно ни следваше по време на нашия круиз: от този паркинг до последното пристанище, на което акостирахме в Крит, а случайно или не, Николаос беше и името на капитана на нашия кораб. Не ми остава нищо друго, освен да благодаря на Свети Николай, закрилника на моряците, за прекрасното време и спокойното море по време на това първо за нас морско пътешествие.
