Част трета
ЛЮКСЕМБУРГ
м. май 2015 г.
Още преди да стигнем до държавната граница между Белгия и Люксембург, пейзажът става хълмист. Намираме се в района на Ардените- разлята планина с приятен пейзаж, вероятно висока колкото нашата Средна гора, но доста по- обширна, която за нас, като заклети планинари, след равните земи, през които преминахме предишните дни, представлява изключително приятна гледка. Преди да започна да проучвам маршрута на настоящата екскурзия, бях останала с погрешното впечатление, че Люксембург е град- държава. Вероятно объркването идва от еднаквостта на имената на държавата и столицата и от неголемия й размер, но всъщност и от населението на държавата, което е около 460 хил. души, от които 85 хиляди живеят в столицата. Държавата е разделена на три провинции и се управлява от монарх, титулуван като Велик Херцог.
Пристигаме в град Люксембург в ранния следобед и имаме достатъчно време, за да го разгледаме. Първото нещо, което ни прави впечатление, е, че почти всички сгради имат сиви островърхи покриви, а църквите и другите обществени сгради са с високи конусовидни кули.
Веднага започваме да се чудим и да спорим от какъв материал са направени покривите- камъни, битум или просто ламарина, гофрирана във вид на керемиди. Последното предположение изглежда малко вероятно и бързо го отхвърляме, тъй като не се виждат отблясъци, характерни за метала, а и има запазени доста старинни сгради, по време на построяването на които едва ли ламарината се е използвала като материал за направа на покриви. Същото се отнася и за битума. Остава вариантът да са покрити с камък, но тъй като са с особено стръмни скатове, а и керемидките са много тънки и изглеждат в прекалено правилни форми, това също ни се струва малко вероятно. Спорът ни остава неразрешен и се надяваме да получим отговор по време на пребиваването си тук.
Паркирането в централната зона се оказва доста трудно. Има подземни гаражи, но според светлинните табла всички са пълни. Налага се да изчакаме на внушителна опашка, където бариерата пропуска следващия автомобил едва когато някой излезе. След като все пак успяваме да влезем в подземието, се оказва, че има свободно място едва на третото подземно ниво, а и паркирането изисква умения на доста високо ниво. Цяло щастие е, че атомобилът, който сме наели, има парктроник, който изключително помага в подобни ситуации. След като успешно паркираме и излизаме на повърхността, установяваме, че се намираме наистина в самото сърце на града, където се намират централният градски площад, катедралата Нотр Дам и Дворецът на Великите херцози на Люксембург.
Влизаме в катедралата и на излизане виждаме внушителна процесия, предвождана от ученически духов оркестър, сред която се движи и духовник с висок цъковен сан, ако съдим по облеклото му.
Процесията влиза в катедралата, а ние се опитваме да разберем какво се празнува, но така и не успяваме. Датата е 7-ми май и това нищо не ни говори. Не намираме информация и в Интернет, а на въпроса ни, отправен към една от ученичките от оркестъра, тя отговаря, че това е традиция, но този отговор не ни дава информацията, която очакваме. Продължаваме обиколката си, като достигаме до един от мостовете на реката.
По предварителни препоръки от интернет пътеводители решаваме да тръгнем по един от пътищата, които обикалят града по реката, и да се опитаме да слезем на долните нива.
Денивелацията между горното и долните нива е голяма, което определя уникалния изглед на Люксембург, а в миналото вероятно това е способствало неговата защита,въпреки историческите факти, че многократно градът е бил завоюван от различни завоеватели.
Туристическият обект, който може да се посети тук, са Казематите- лабиринти в скалите, използвани за отбрана и укритие по време на войните. Надникваме вътре, но тъй като с нещо ми напомнят за подземния град в Кападокия, а споменът ми е е доста пресен, не ми се иска да се завирам в тесни пространства. Разликата е, че тъй като Казематите са вкопани в отвесни скали със скални отвори, от тях се откриват красиви гледки.
Всъщност гледките тук са навсякъде, така че продължаваме нашите обиколки, като се опитваме да слезем на по- долно ниво, тъй като там има красиви стари сгради. След известно лутане, при което няколко пъти влизаме в задънени улички или пък правим безсмислени обиколки, със сина ми започваме да спорим на висок глас и стигаме до сериозно изнервяне, след което решаваме да оставим шамана, т. е. съпруга ми, да ни води, както му диктува интуицията, и нещата започват да си идват на мястото. Най- напред успяваме да стигнем до по- долно ниво, но се озоваваме извън стените на стария град в малък парк, където поемаме въздух за кратко. Наоколо е зелено, красиво и идилично.
Най- сетне успяваме да се доберем до мост, който ни отвежда от другата страна с директна видимост към най- долното ниво, което се намира още малко под нас.
Табелите са написани на френски и немски- двата официални езика в Люксембург, и понеже, слава богу, малко разбираме поне единия от двата, успяваме да се ориентираме и да слезем на най- ниското ниво.
Разглеждайки сградите, там попадаме в малък безплатен етнографски музей, където са изложени местни народни носии, а на интерактивните табла могат да се видят елементи от местния фолклор.
След като вече сме постигнали целта си да слезем на долното ниво и доволно сме го пообиколили, започваме да търсим начин да се качим нагоре. За разлика от слизането, това се оказва изключително лесно, защото съвсем случайно попадаме на асансьор на едно от нивата, на който се оказва нашият паркинг. Тъй като обикалянето по стръмните улички на града е доста уморително, решаваме да поемем към хотела, въпреки че вероятно има още какво да се види в града. Хотелът ни се намира в покрайнините на столицата. Мястото е доста спокойно и идилично, ако не се вземе предвид фактът, че очевидно летището се намира наблизо и когато прелитат самолети, се чуват доста гръмко. Когато пристигаме в хотела, е все още доста рано и решаваме да се разходим наоколо. Разглеждаме отвън местната църква и продължаваме по пътче, което ни отвежда на полето. Наоколо е изключително зелено и приятно извън градския шум и навсякъде ухае на люляк и цъфнали дръвчета.
Пред нас има горичка, но се оказва, че не можем да влезем в нея, тъй като е оградена и очевидно представлява частна собственост. След равните като тепсия земи в Холандия и Белгия, които прекосихме, след шумните и динамични градове, които посетихме, тук ни се струва като че сме попаднали в един идиличен рай с пасторални гледки и зеленина, докъдето ти виждат очите. Това усещане продължава и на следващия ден, когато тръгваме на север- към градчето Вианден. Замъкът във Вианден е една от най- известните туристически забележителности в Люксембург. Пътуваме през Ардените и се наслаждаваме истински на изключително зеления пейзаж, като пред очите ни се редуват гори и ливади, по които пасат крави и теленца. Пътищата, макар и планински, са с перфектен асфалт и освен по пейзажа не можеш да разбереш, че се намираш на второкласен път.
Достигаме до селщето Ларошет, където също има средновековен замък.
Виждаме табелки за екопътека и по някакъв планинарски импулс веднага тръгваме по нея и макар да нямаме време за дълга разходка, успяваме да се насладим на красотата на релефа с високи скали от двете страни, образуващи тунел, в който може да се мине само пеша.
Когато се връщаме в селцето, виждаме един нисък покрив, който успяваме да докоснем и огледаме от близо, за да си отговорим на въпроса от какво са направени покривите в Люксемург. Всъщност това са изключително тънки каменни плочки, подредени чрез застъпване, което вероятно не им позволява да се срутят по стръмните скатове. Не че сме специалисти по подреждане на покриви, но ни се струва, че тук това е едно доста сложно начинание.
Продължаваме към Вианден, достигаме целта си малко след 10 часа местно време, когато се предполага, че ще се слеем с тълпи туристи. За мое голямо учудване мястото е изключително спокойно, а денят е събота, което ме кара да се убедя в думите на една позната, живееща в Люксембург, че това е преди всичко място за живеене в спокойна атмосфера, а не за туризъм. Всъщност, туризмът из тази малка и китна държава лично на мен ми доставя огромно удоволствие. Оставяме колата си на централния паркинг и се качваме пеша по пътчето, което води до замъка. Преминаваме покрай къщи с изключително китни малки градинки, които ме впечатляват със своята естетика.
За посещението на замъка се плаща само скромната сума от 6 евро, която е несравнима с тази във всички музеи в Белгия и Холандия, които посетихме по време на тази екскурзия.
Вземаме си и аудиогид, с помощта на който успяваме да разберем по- добре историята на замъка, която е дълга и интересна. Възниквайки като римска крепост през ІІІ- ІV век, замъкът все повече се разширява през вековете, като през ХІІ- ХІV век достига своя внушителен размер и представлява изключително сериозно отбранително съоръжение, собственост на холандските владетели. През 1693 година замъкът е поразен от сериозно земетресение, претърпява съществени вреди, след което холандският крал Уилям І го продава на частни лица и крепостта е обречена на разруха. По- късно за известно време замъкът отново става собственост на короната, но не бива възстановен и отново е продаден, като едва в началото на ХХ век бива реставриран и придобива настоящия си облик. Освен експозицията във вътрешността на замъка, която не се различава съществено от други подобни, които сме гледали в Западна и Централна Европа, тук се откриват и прекрасни гледки към Ардените, които със своя мек и зелен пейзаж вече са спечелили сърцето ми.
На излизане от Люксембург зареждаме гориво, което се оказва малко по- евтино отколкото в съседните страни, и отново влизаме в Белгия, а малко по- късно в онази южна част на Холандия, която е вдадена в територията на Белгия, за да видим град Маастрихт, който също набелязахме като обект на посещение, когато бяхме в музея Мадуродам.
