Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

ЙОРДАНИЯ част ВТОРА: НЕПОЗНАТАТА ЙОРДАНИЯ- ДРЕВНИ ГРАДОВЕ И СВЕТИ МЕСТА

МАДАБА и НЕБО

    Преди да потеглим от пустинята Вади Рам към следващата си спирка, разбираме, че от днес ще имаме нов гид, който се представя като Абдулла, каквото е и името на краля, създал Йордания през 1921 г., както и на настоящия йордански крал, пети по ред от династията, произхождаща от Хашимитите, от които се счита, че произхожда и пророкът Мохамед. Доста съжаляваме за предишния си гид Хинди, който вече е успял да стане наш любимец, но той се извинява,че има други ангажименти и ни оставя на услугите на Абдула, който за съжаление не говори български и трябва да се примирим с неговия руски с арабски акцент и да се опитаме да разберем каквото е възможно. Пътят ни на север е дълъг и скучен и аз използвам времето, за да напредна с пътеписа си, преди да достигнем своята първа цел за днес- град Мадаба.

    Град Мадаба е известен като йорданския град на мозайките, останали от византийския период, но най- голямото съкровище на града е църквата Св. Георги, построена през 1895 г. върху основите на храм, построен през 560-565 г. по времето на император Юстиниян. При строителството на съвременната църква е разкрита мозайка, изобразяваща карта на Светите места, главно място сред които заема Йерусалим. Мозайката се състои от повече от 2 млн. каменни плочки.

 Друга изключителна християнска ценност в църквата е иконата на Богородица, с която през 80-те години на 20 век става чудо и се появява трета ръка, подобно на нашата чудотворна икона „Света Богородица триеручица“, съхранявана в Троянския манастир.

Църквата е собственост на Йерусалимската гръцка православна църква и ние се възползваме от факта, че се намираме в православна църква и можем да запалим по една свещ и да се помолим пред чудотворната икона на Богородица.

Продължаваме към планината Небо, мястото, откъдето се смята, че Мойсей е видял Обетованата земя. Тук някъде е и неговият гроб, но, според библейското предание, той е скрит от хората. Мястото е свято както за християните, така и за евреите, поради което в бронзовата скулптура, изваяна от италианеца Gian Paolo Fantoni са вплетени кръстът, символ на християнството, и змията като символ на юдейството.

Хълмът, от който Мойсей поглежда към Ханаан, е изключително панорамен и не се учудвам защо той е избрал именно това място, за да се огледа наоколо, защото оттук се открива прекрасна гледка към долината на река Йордан и Мъртво море, а при ясно време се вижда самият Йерусалим.

Надморската височина е малко над 700 метра, но предвид факта, че долината насреща е под морското равнище, а разликата между планината и Мъртво море е повече от 1000 метра денивелация, имаш усещането, че мястото е много по- високо. Църквата, построена на върха на планината, е съвременна и е собственост на Францисканския орден, но е изградена върху основите на стара църква, изграждана и разрушавана на три пъти през 4-ти, 5-ти и 6-ти век след Христа.

От трите периода са запазени мозайки, които се съхраняват в днешната църква. Те съдържат християнска, но и общочовешка символика. Една от мозайките показва взаимовръзката между човека и животните през различните исторически периоди и еволюцията на човека от ловец до скотовъд. Тази мозайка, заедно с изображението на Дървото на живота, символ на кръговрата в природата, са най- често срещаните изображения в съвременните мозайки, които могат да се закупят като сувенир от Йордания.

  Пристигаме в йорданската столица Аман в късния следобед, малко преди пиковия час, и попадаме в обичайното задръстване на петмилионния град, в който живее половината от населението на страната.

Настаняваме се в хотела и тръгваме да разгледаме най- близкия МОЛ и магазините наоколо. Магазините за женски облекла са твърде различни от нашите разбирания и едва ли някоя европейка би си купила нещо оттук, освен може би бельо, защото наред с щандовете с дълги тъмни и затворени женски дрехи, са подредени щандове с изключително еротично и цветно бельо, очевидно предназначено да му се наслаждава съпругът на мохамеданката. Китайските стоки не липсват тук, както и навсякъде по света, и нищо не привлича погледа ми, с изключение на изкушаващите витрини на магазините за сладкиши с красиво аранжиран набор от баклави, масленки и сусамени бисквити. Най- популярният арабски десерт в Йордания се нарича кнафе и е почти идентичен с турското кюнефе- кадаиф върху топено сирене, полято със сладък сироп, което трябва да се яде, докато е топло и има превъзходен вкус. Макар като цяло да не съм любител на сладкото, трябва да призная, че има неща, на които не мога да устоя и това е едно от тях.

    Сутринта климатът в йорданската столица рязко се е променил и макар температурите да не са зимни според нашите представи, мразовитият вятър засилва усещането за студ. Обличам зимното планинско яке, с което тръгнах от България, и съм готова за предизвикателствата на времето. Отправяме се на север, където на 75 км от Аман и близо до границата със Сирия се намира град Аджлун със своята средновековна крепост, която е първият обект от нашата туристическа програма за днес.

АДЖЛУН

    Казват, че на това място първоначално е имало монашеско убежище, където живял монах отшелник. По времето на Салах ад-Дин мястото било избрано за построяване на крепост, от която да бъде наблюдавано и контролирано движението на кръстоносците и да бъде оповестено, ако те внезапно нападнат западната граница. Крепостта била построена през 1183 г. и като част от нея била изградена кула, която се използвала за поща, пренасяна чрез гълъби, модерен способ за комуникация по онова време.

Военното съоръжение било оградено с широк и дълбок ров, а освен бойниците, откъдето може да се стреля, над входовете били оставени отвори, които могат да бъдат използвани за заливане с гореща мазнина на враговете, в случай, че те преодолеят рова и проникнат в крепостта. В епохата на своя основател всъщност на крепостта не се е наложило да бъде поле на бойни действия, защото само 4 години след построяването й, кръстоносният поход приключил. Крепостта била реконструирана и разширена по времето на мамлюците /214-1215 г./ и участвала в истински бойни действия през 1260 г., когато монголските завоеватели й нанесли значителни разрушения, а скоро след това отново била възстановена. Първи сведения за крепостта в западния свят са получени от историка пътешественик Йохан Бургхардт, същият, който открил Петра през 1912 г.

   В наши дни крепостта е доста добре запазена и превърната в музей , от нея се открива красива гледка, част от която са няколко свещени места за християните, едно от които е планината, където е роден Свети Илия, която скоро ще бъде превърната в туристически обект, до който ще се достига чрез новоизграждащия се лифт в близост до крепостта.

ДЖЕРАШ

    Отправяме се отново на юг, към съвременния град Джераш, изграден върху руините на римския град Гераса. Тъй като сме на организирана екскурзия и не съм се подготвила достатъчно добре теоретично, разчитайки на екскурзоводното обслужване, изобщо не подозирам какво съкровище ще се разкрие пред нас и не съм предупредила Шамана колко е важно да поръча хубаво време, докато сме на този обект. Той самият си е дал отпуск след Петра и даже нехайно оставя якето си в автобуса. Влизаме в обекта през вратата на Адриан, изградена по случай посещението на императора през 130-та година, и изключително добре запазена до днес.

Докато разглеждаме хиподрума, местни търговци нападат последните от групата, които се оказват майка ми и Дилиян, и се опитват да им продадат шалове, подходящи за увиване около главата.

В крайна сметка майка ми получава чалма като подарък, а Дилиян си тръгва с празни ръце, но даже и пазарлъкът му да беше успял, това нямаше да го спаси от дъжда, който вече леко приръмява. Слава богу, тъй като не притежавам шамански способности, аз винаги съм заредена с няколко средства против дъжд. Обличам своето непромокаемо планинско яке, а на провалилия се шаман давам чадъра си, за да го използва за защита от дъжда за себе си и за фототехниката. Екскурзоводът ни забързва крачката си, при което почти не успявам да чуя онова, което има да ни разкаже, а и той не е твърде словоохотлив в дъжда, но това, което виждат очите ми, е наистина впечатляващо.

След посещението си в Рим и Помпей, не съм имала никаква идея, че все още има нещо, останало от римската култура, което може истински да ме впечатли, и наистина не съм подозирала, че тук, в сърцето на мюсюлманския свят, се крие един от най- запазените образци на римската архитектура. В исторически план тук първоначално идват войските на Александър Македонски и населението възприема елинската култура и религия, а впоследствие, през 63 г. сл. Хр. градът бива превзет от Птоломеите, елинистична фараонска династия от Египет, подчинена на Рим, и става част от т.нар. Декаполис, състоящ се от десет обединени градове държави. По- късно римските императори не налагат своите богове над местното елинизирано население, което е причината храмовете в комплекса да носят имената на гръцките, а не на римските богове. Едва по- късно, след официалното налагане на християнството, старите елински храмове са превърнати в християнски църкви. Първоначално спираме на централния градски площад с неговите впечатляващи колонади, след което тръгваме по главната антична улица, разглеждайки последователно обектите, които се намират около нея.

Дъждът все още е слаб и даже от време на време спира, позволявайки ни да разгледаме и да направим снимки на част от важните места в древния град- Храма на Дионисий, по- късно превърнат в катедрален храм, уникално запазения фонтан, наречен Нимфей, и да достигнем, сравнително сухи, до северната порта, вблизост до която се намира Северният театър с 3500 зрителски места, изключително добре запазен и използван и до днес.

В този момент, когато се намираме в най- отдалечената част на археологическия комплекс, дъждът се усилва. Когато преминаваме покрай храма на Артемида, богинята започва да ни обстрелва с ледени топчета вместо стрели, а малко по- късно самият Зевс, през чийто храм сме преминали почти тичешком, сериозно се разгневява и ушите ми дочуват гърмежите на неговия гняв.

Точно в този момент джамиите включват своите високоговорители и гласът на ходжата се смесва с гърмежите от небето, което прави изживяването почти сюрреалистично. Както може би съм споменавала и друг път в своите пътеписи, гръмотевиците са едно от нещата, които сериозно нарушават душевното ми равновесие, и аз буквално хуквам към единственото възможно укритие- Южния театър, където, поне за кратко, ще бъдем защитени от дъжда и гръмотевиците.

Там ни очаква и приятна изненада. Гайди и зурли заглушават гръмотевиците и нашият екскурзовод се впуска в кръшен танц, последван от неколцина членове на групата. Аз обаче не успявам да се насладя истински на забавлението, защото бурята не спира и единственото нещо, за което мога да мисля в този момент, е как ще преодолея оставащото разстояние до автобуса, а Дилиян, здраво стискайки чадъра ми, продължава да снима в захлас.

За щастие, Зевс се оказва благосклонен към нас и гръмотевиците остават далеч, а благодарение на своето планинско яке аз оставам почти суха. Дилиян пък, благодарение на моя чадър, е успял да направи доста снимки и единственото, от което сме разочаровани, е, че поради лошото време не успяхме да отдадем наистина заслуженото внимание и време на този уникален древен град и останахме с усещането, че буквално сме прелетели през него. Сърдита съм на Шамана за нехайството, но след няколко дни, когато чакаме излитането на полета си към България и общуваме с българи от други групи, разбирам, че ние далеч не сме били в най- неизгодната позиция, защото по същото време в южната част на Йордания се е вихрила пясъчна буря, провалила плановете на много туристи. След дъждовната фиеста в Джераш шофьорът на автобуса надува парното, а нашата българска екскурзоводка преценява, че ще отложи обиколката на Аман за следващия ден и ни връща в хотела, за да се изсушим и стоплим. Тъй като не съм свикнала да имам свободни часове, когато пътешествам, ми се струва някак неестествено да останем цял следобед и правим опит да излезем самостоятелно, но още щом излизаме от хотела, завалява град. Някой свише явно е решил, че в този ден имаме нужда от почивка. Дилиян, с риск за живота си, успява да стигне до един от магазините за алкохол, които тук не са под път и над път, за да купи бира, а аз купувам традиционната шаварма в арабски хляб от близкото заведение за бързо хранене, след което се прибираме в хотела, за да похапнем и отпочинем, а останалото свободно време запълваме с партия бридж.

АМАН и ЦИТАДЕЛАТА

    Още щом се събуждам на следващата сутрин, поглеждам навън и установявам, че дъждът е спрял, но все още е облачно и ветровито. Дилиян ме успокоява, че за този ден е поръчал слънчево време, което е особено важно, предвид факта, че в ранния следобед трябва да стигнем до Мъртво море и да направим плаж. След студа и дъжда в предишния ден, това ми се струва малко вероятно, но се надявам Шаманът да се окаже прав. Тъй като днес е петък, първият от двата почивни дни в Йордания, по улиците е спокойно и, без да попадаме в обичайните за делничен ден задръствания, достигаме първо до най- голямата джамия в града, която е затворена, но поне можем да я разгледаме отвън.

Придвижваме се до Цитаделата, мястото, на което се намират основните обекти от древния град Филаделфия, разположен на територията на днешната йорданска столица, както и археологическият музей на Аман.

    Най- древните останки от човешка дейност на територията на днешна Йордания са датирани на около 2,5 млн. години, а днешният град Аман се свързва с библейското име, преведено като „Крепост на амонитите“, народ, населявал тези места през първото хилядолетие пр.Хр. Амонитското кралство е заемало северните части на днешната йорданска държава, а в южната част били разположени кралствата Моав и Едом. Завоеванията на Александър Македонски дават началото на елинизацията на местното, арамейско население, която продължава и след завземането на тези земи от Птоломеите. През III век пр. Хр. градът е наречен Филаделфия в чест на Птоломей III Филаделф, което име владетелят получава, след женитбата за своята сестра и което в буквален превод означава „любещ сестра си“. По- късно градът става основен град на Декаполиса, който, както вече разбрахме, включва и посетения от нас предишния ден град Гераса /днешен Джераш/ и се простира на север до Дамаск. Градът продължава разцвета си през римския и византийския период, както в първите години на Арабския халифат, но след грандиозните разрушения по време на земетресението през 750 г. след Хр. губи значението си и се превръща в обикновена арабска провинция, чак до създаването на йорданската държава през 20-те години на ХХ век. Още щом навлизаме в археологическия обект, известен като Цитаделата, облачността започва да се разкъсва и слънцето се показва, обещавайки да ни стопли през този ден и давайки ни възможност спокойно да разгледаме древните руини.

Разглеждаме отвисоко театъра на древна Филаделфия, изключително добре запазен и с впечатляващи размери и се наслаждаваме на гледките отвисоко към днешния град Аман, разположен на 7 хълма.

Докато вървим по древните камъни и гледам небостъргачите насреща, имам усещането че съм попаднала в машина на времето, от която мога да видя едновременно минало и настояще, отстоящи на две хилядолетия помежду си. Накрая посещаваме археологическия музей, в който могат да се видят експонати от цяла Йордания. Тъй като България е изключително богата на археологически съкровища, не очаквам нещо, което да ме изненада, но експонатите, които привличат вниманието и усмивката ми, са стъклените шишенца- сълзосъбирачи, в които арабските жени събирали сълзите си, изпращайки мъжете си на война, както и лампите, които асоциираме с лампата на Аладин, в различни форми и размери.

РЕКА ЙОРДАН И КРЪЩЕНИЕТО НА ИСУС

    Напускаме йорданската столица и се отправяме на юг, към долината на река Йордан. Слънцето вече категорично е надделяло над облаците, а с преминаването под морското равнище лятното усещане се завръща. Разбираме го още когато автобусът спира, за да ни даде възможност да направим снимки на мястото, където Пророк Илия се е възнесъл на небето със своята огнена колесница.

Когато спираме отново, спокойно оставяме връхните си дрехи в автобуса и тръгваме по къси ръкави към мястото, където се счита, че се е състояло едно от най- важните събития в Новия завет- кръщението на Исус от Йоан Кръстител. Преди няколко години, когато посетих Израел, показаното ни място на кръщението беше в самото корито на река Йордан, но йорданците имат твърдото убеждение, че поради изместването на руслото на реката, точното място се намира на йорданска територия. За доказателство се цитират и текстове от Библията, определящи мястото, спрямо град Йерихон. На мястото, което сочат йорданците като място на Светото кръщение, са намерени останки от църква от византийския период, в която е открит купел.

След като отдаваме своята почит на святото място, продължаваме до самата река. На отсрещния бряг разпознаваме мястото, което преди години посетихме като място на Светото кръщение, когато бяхме на екскурзия в Израел, а реката е все така мътна, както беше и тогава. Този път даже не събувам краката си, за да се потопя в нея, но Дилиян и този път не пропуска възможността да го направи.

Качваме се на автобуса, удовлетворени, че на което и да е от двете места да се е състояло Светото кръщение, на това, посочвано от евреите или на това, от йоданците, ние сме го посетили.

МЪРТВО МОРЕ

    Само около половин час след посещението на предполагаемото място на Светото кръщение достигаме до Мъртво море, разположено на 400 метра под морското равнище. Тук времето е слънчево и топло, вятърът е приятен и топъл и бързаме да се преоблечем и да не изгубим нито минута от времето до залез слънце, за да направим първия си плаж за тази календарна година. Слънцето ту се крие зад облаците, ту се показва, смеейки се на опитите ни да го заблудим, че не сме твърде бели в началото на март, като се намажем с целебна кал от Мъртво море. В края на деня, когато слънцето вече не ни плаши със своята жар, небето се изчиства и Шаманът може спокойно да отпочине с чувство за изпълнен дълг, седнал като на трон, което е възможно само в това море, благодарение на неговата свръхсолена вода.

ОТНОВО В АКАБА

    Сутринта за съжаление нямаме време за още един плаж, но фирмата ни предлага да го направим в Акаба, а тези, които желаят, имат възможност да плават с лодка с прозрачно дъно, за да наблюдават подводния свят на Червено море. Когато пристигаме в Акаба, температурите са се вдигнали, но духа доста силен вятър, а за разлика от Мъртво море, Червено море в този сезон е студено за къпане, което окончателно определя решението на нашето семейство да не се възползваме от възможността за плаж. За съкровищата на Червено море все още пазим спомени от предишната година, когато бяхме в Шарм ел Шейх, и се надяваме да повторим приключението и през тази година в по- топъл сезон. Затова решаваме, че ще се потопим в съботното оживление и да направим своите последни покупки. Както и може да се предположи, в почивния ден жителите на града масово са излезли на пазар, а общественият плаж се използва по- скоро като място за пикник, където местните общуват, похапват и пушат наргиле. След интензивната туристическа програма през предишните дни, спокойната разходка е всичко, от което имаме нужда в този ден.

Освен натрупаните впечатления и знания, другият истински положителен ефект от пътешествието за мен е, че поне за една седмица тотално съм забравила за пандемията и войната в Украйна и ми се иска да остана колкото може по- дълго време, потопена в това блаженство.

    На следващия ден отлитаме от Йордания и когато кацаме в София, там отново вали сняг, а тревогата е изписана по лицата на хората, което рязко ме връща към действителността, но докато пътуваме по магистралата към родната Стара Загора и довършвам пътеписа си, веднага започвам да мечтая за нови пътешествия.

1 Коментар

  • Бойка
    Posted 02.03.2023 в 23:26

    Прекрасен и подробен разказ за преживяното в Йордания. Благодаря, че го споделяте с нас.

    Отговор

Коментирай