АРМЕНИЯ
Армения и Грузия са страни, които отдавна глождят моето туристическо любопитство и ето, че през тази пролет успявам да ги включа в графика си за пътешествия. Въпреки че нискотарифният превозвач Wizzair има директен полет от София до Ереван и едно самоорганизирано пътуване вероятно би било евтино и удобно, избирам организирана екскурзия поради две причини. Едната от тях е транспортът, защото съм чувала доста вицове, в които думата „джигит“, както се наричат грузинците, е станала нарицателно за недисциплиниран шофьор, което ме възпира да рискуваме с кола под наем, а втората, и може би по- важна, е екскурзоводното обслужване, защото, макар и не твърде далеч от България, тези страни имат самобитна култура, до която не можеш да се докоснеш истински, четейки само в интернет. Затова искрено се надявам, екскурзоводите да оправдаят очакванията ми. Избирам туроператор, с който съм пътувала и преди и съм останала доволна, а моите обичайни спътници- Весето и Дилиян, както обикновено, се доверяват на преценката ми. Към нашата групичка се включва и една наша нова приятелка Радосвета, с която се запознахме в Узбекистан и с която отново ще споделим страстта си към пътуването, и двама представители на по- младото поколение.
ДЕН ПЪРВИ
Полетът до Ереван, за моя приятна изненада, продължава само 2,30 часа, и излитайки по обяд от София, в 15 часа наше и в 16ч. местно време, сме достигнали крайната си точка и можем на светло, докато пътуваме към хотела си, да добием първи впечатления от Арменската столица. На летището ни чака местният ни екскурзовод Тигран, който веднага ми прави добро впечатление и чието име веднага запомням, защото е съименник на древния владетел в арменската история -Тигран Велики, живял през втори век, преди Христа, когато столицата на Армения е била близо до езерото Ван, което, за голямо съжаление на арменците, днес се намира на територията на Турция. В Ереван живее около ¼ от цялото население на днешна Армения, наброяващо общо около 3 млн. души, но, слава богу, в съботния ден движението е сравнително спокойно и няма задръствания. Преминаваме с автобуса през центъра на града и Тигран ни показва най- важните сгради, на които ще обърнем по- специално внимание през следващия ден, и достигаме до хотела си. Той се нарича „Империал“, също като недоразумението с това име, от което панически избягахме в Казабланка, и макар и не толкова отчайващ, не бих казала, че оправдава своите четири звезди. Това обаче е по- малкото разочарование в този ден. По- голямото е, че още в този първи ден започвам да схващам, че ще трябва да разчитаме основно на местните екскурзоводи, защото нашата българска екскурзоводка кротко си мълчи на седалката, оставяйки Тигран да говори на руски и английски, за да бъде удобно за всички. Младият екскурзовод говори перфектно и с добра дикция и на двата езика и, тъй като съм от поколението, което задължително изучаваше руски и бях прилежна ученичка, смея да твърдя, че разбирам около 90% от думите, когато той говори на руски, а поради по- късните ми опити да се ограмотявам езиково, и около 50 % от английския, но за съжаление те общо не правят 100 %. Засега се примирявам с този факт, надявайки се туристическата фирма да не ни е подвела и нашата българска екскурзоводка да проговори в следващите дни.
В свободното време до вечеря ние решаваме да направим кратка самостоятелна разходка, по време на което да се сдобием с местна валута и да усетим атмосферата на града. Дори в този час времето тук е доста по- топло в сравнение с това в България. Температурите през деня достигат до 30 градуса и аз искрено се радвам, че когато събирах багажа си, не пропуснах да си сложа летни дрехи. Първото ми впечатление от града е много приятно. Сградите са изградени предимно от черен и розов камък.
Широките улици се пресичат лесно, защото навсякъде има светофари и пешеходни пътеки, но най- много ме впечатлява зеленината по улиците и парковете в сърцето на града. Въпреки горещото време, не е задушно и се диша леко, вероятно заради многото планини наоколо, а чистата планинска вода, която слиза от тях, тече по водопроводите на града и навсякъде по улиците има чешмички с хубава питейна вода, нещо, което ме връща в детството. Нашият местен екскурзовод ни е осведомил къде е най- близкото място за смяна на валута: тръгвате направо, след това надясно, а после вляво, но тъй като Дилиян е свалил офлайн карта на града, защото не разполагаме с мобилен интернет, а аз съм се сдобила с хартиена карта още на летището, по стар обичай веднага двамата започваме да спорим дали това, или другото ляво е правилно. В крайна сметка, макар и не по най- прекия път, достигаме до целта. Курсът, по който ни предлагат обмяната в най- близкото чейнджбюро не е най- изгодният, но тъй като почти навсякъде по магазините и ресторантите може да се плаща с карти, обменяме малко пари и това няма голямо значение. Повече ме притеснява фактът, че 1 евро се обменя за около 420-450 драма, каквато е местната валута, и тъй като математиката не е силната ми страна, за мен е непосилна задача да установя кое точно колко струва в Армения. Дилиян, разбира се, е помислил и за това и предварително е свалил офлайн калкулатор за валути, който веднага влиза в действие в супермаркета, където се намира чейндж бюрото. Установяваме, че храната и алкохолът тук са по- скъпи, отколкото в България, най- евтиното местно вино е на цена около 12 лева, а 250 мл от най- евтиния местен коняк- около 10 лева. За да се сдобиеш с качествен алкохол, трябва да прежалиш доста повече пари.
Вечерята ни е организирана в местен ресторант, носещ името Таверна Ереван, близо до хотела, който се оказва много приятен, а храната- превъзходна. Започваме със салата и разядки, следват ястия от сочно и добре подправено телешко и пилешко месо, с гарнитура от печени картофи, и нещо като имамбаялдъ, и всичко това в обилни количества, придружено с различен по вид и великолепен на вкус хляб, вследствие на което, достигайки до момента на десерта, съм сигурна, че нищо повече не мога да сложа в устата си. Само след минутки увереността ми бива разклатена от вида на сервитьора, поливащ отвисоко тавата с баклава, която можеш да изядеш с очи, а когато я сервират, се оказва, че вкусът е още по- добър от външния вид.
През главата ми преминава мисъл, че ако храненето продължи в същия дух, няма да мога да обуя панталоните си през следващите дни, но веднага пропъждам тази мисъл и просто предлагам да се поразходим след вечеря, което предложение с ентусиазъм бива прието от моите спътници. На излизане от ресторанта забелязваме, че освен големите зали, предназначени за групи като нашата, има малки уединени стаички с по една маса за малки компании, които изглеждат изключително уютно и домашно.
Излизайки навън, веднага усещаме по- хладния въздух, настанил се на мястото на жегата от деня, който прави разходката ни особено приятна, а съботното оживление ни кара да се почувстваме като местни жители, тръгнали на разходка след вечеря. Пред сградата на операта, една от най- впечатляващите в Ереван, е устроена писта за електрически колички, ярко обагрени в неонови светлини, управлявани от щастливи малолетни водачи. Това прави опита ни да се снимаме пред паметника на великия арменски композитор Арам Хачатурян доста рисковано начинание, което все пак се увенчава с успех.
Преминаваме през оживен градски парк, в който играят много деца, независимо от късния час, достигаме друга местна забележителност- Каскадите. Представата ми, че по каскадите ще тече вода, се оказва неправилна и това се оказват просто стълби, между които е разположена сграда, построена на тераси по склона.
Решаваме, че ще оставим проучването й за следващия ден, когато ще бъде туристическата ни обиколка на града, а просто се разхождаме наоколо в парка с много интересни скулптурни фигури.
ДЕН ВТОРИ
Това е първият ден от нашата туристическа програма в Армения, който очакваме с нетърпение. След закуска се отправяме към манастира Герхард, който се намира на около 40 минути път с автобуса от Ереван. Бързаме да изпреварим местните поклонници, които в днешния неделен ден ще посетят манастира. Още щом излизаме от столицата, преминавайки покрай вилната зона на града, спираме на една обзорна площадка, от която можем да видим отдалеч свещения връх Арарат. Легендата разказва, че Ноевият ковчег след потопа е заседнал именно тук, а за арменците върхът е особено важен, тъй като близо до него е разположена тяхната древна държава, но, по ирония на съдбата, от векове се налага да гледат само отдалеч величествения му заснежен купол, издигащ се на над 5 хил. метра надморска височина.
Въпреки че не е съвсем ясно, и ние успяваме да зърнем върха в далечината и да потъгуваме заедно с арменците, че той се намира на територията на Турция, с която страната има непреодолима вражда, заради огромната територия, населена с арменци, която, за разлика от балканските народи, не се е освободила от османско иго, и най- вече заради геноцида през 20-те години на 20- ти век, който оставя кървава диря в историята и принуждава огромен брой арменци, живеещи на територията на Турция, да напуснат родните си места и да се пръснат по света. Докато пътуваме, става очевидно, че екскурзоводното ни обслужване ще продължи да бъде на руски и английски и докато аз все пак схващам основното в комбинация от двата езика и решавам, че това ще е шанс да уча английски през руски, част от групата надига глас за превод. Опитът на нашата, тъй наречена екскурзоводка, да превежда от руски, претърпява пълен неуспех и единственото нещо, което успява да свърши в този ден, е да събере задължителните бакшиши, станали една неприятна обичайна практика при организираните екскурзии. Когато според нейния превод един от върховете, които виждаме, докато пътуваме, вместо 4000 метра става 40000, единодушно се отказваме от превода, защото вече сме схванали, че очевидно единствения й личен мотив да бъде на тази екскурзия е да види страната на дедите си- арменци и едновременно с това да припечели някой лев. „Бог високо, цар далеко” и няма на кого друг да се оплачем в този момент, освен на арменския поп. Слава богу, в програмата имаме достатачно църкви и манастири и ще видим достатъчно арменски попове.
Манастирът Герхард, първият ни религиозен обект за това пътуване, е бил първоначално изцяло скален манастир, построен през 13-ти век на красиво място в планината. Всъщност много от религиозните и културни обекти в Армения се намират в планини, защото планинският релеф преобладава, заемайки 86 % от територията на страната. Името на манастира Герхард в превод означава Манастир на Светото копие, защото, според арменците, именно тук е било съхранявано първоначално копието, с което бил прободен Исус Христос на кръста. В момента тук няма монаси, но се провеждат богослужения, на каквото ни предстои да присъстваме в днешния ден, а освен това манастирът е включен в световното културно наследство на ЮНЕСКО през 2002 г. За наше съжаление фасадата на манастира е в ремонт, но въпреки скелето, гледката към него, на фона на причудливите скали наоколо, е впечатляваща.
Манастирът се състои от няколко параклиса и една основна зала. Най- напред се изкачваме по външна стълба до горния параклис, запазена от първоначалния манастир, и влизаме в пещера с каменни стенописи, която се разширява в църковна зала, чиито колони и куполи прекрасно се вписват в естествените дадености на скалата, а под краката ни лежат тленните останки на свети люде, за които се отнасят надписите по колоните.
 |
 |
Докато разглеждаме, пред нас застава църковният хор, на чието изкуство имаме възможност да станем зрители.
Докато слушам песнопението на ангелогласните хористи, в неповторимата акустика на скалната църква, очите ми неволно се насълзяват и си давам сметка, че това е най- хубавият подарък за именния ми ден, защото, макар и в пътеписите си да съм известна с псевдонима си Марта, в живота нося име на цвете, а днес е Цветница.
След като хорът завършва своята програма и излизаме навън, аз се чувствам толкова изпълнена с положителна енергия, че всички земни грижи, свързани с организацията на нашата екскурзия, започват да ми изглеждат незначителни и решавам да не им отдавам особено внимание и да се наслаждавам на това, което ще видя, чуя и почувствам през следващите дни от нашето пътешествие.
Продължаваме обиколката си в основната зала на манастира, където се намира олтарът, и започваме да се запознаваме с особеностите на арменската апостолическа църква, отделила се от официалното правословие още през V-ти век, заради различия в тълкуването на триедиството, а и преди всичко по геополитически причини, винаги тясно свързани с религиозните, както ни обяснява нашият местен гид, и оттогава развиваща се самостоятелно. Вероятно няма да навлезем подробно в теологическите различия между двете църкви, но даже веднага съзираме някои разлики, за които няма нужда да си специалист по теология.
Първото нещо, което прави впечатление, е, че в центъра на олтара стои икона на Богородица, а в двата ъгъла под нея са изобразени апостолите Фабей и Вартоломей, считащи се за основоположници на арменската църква.
Именно апостол Фабей донесъл в Армения свещеното копие, с което слепият войник Лонгин пробол Исус на кръста. Копието първоначално било съхранявано именно тук, в манастира Герхард, а понастоящем се намира в катедралния храм Ечмиадзин, който ще посетим в последния ден от нашето пътешествие. За тази свещена реликва, наричана още „копие на съдбата“ са писани книги, разказвани легенди, според които, който го притежава, владее света. Досега бях убедена, че съм го виждала в двореца Хофбург във Виена, но явно арменците имат друга версия по въпроса.
След като разглеждаме всички зали и пием от изворчето, намиращо се в една от тях, заредени с божествена сила, се отправяме отново към олтара, където, заедно с местните, присъстваме на въскресенското богослужение, защото, макар и за нас днес да е Цветница, за арменците, които празнуват Великден по Грегорианския календар, Възкресението вече се е случило.
Следващият ни обект за днес е древният храм Гарни, построен през 77 г. от нашата ера и посветен на бога на слънцето Митра, с който нескромно се отъждествявал Цар Таридат първи, основател на храма. Докато пътуваме, нашият местен гид ни запознава с арменската история. Счита се, че първата арменска държава, наричана Урарту, е възникнала около езерото Ван в днешна Турция, около 8-ми век преди Христа. Името Армения се споменава за пръв път през 6-ти век пр. Хр. в каменен надпис на персийския владетел Дарий I, като територия, включена във владенията на Персия. През 3-ти век пр. Хр. Армения вече е независима държава и бележи своя най- голям разцвет по време на управлението на Тигран Велики през II-ри век пр. Хр. След смъртта му настъпва упадък. През I-ви век бившата голяма държава вече представлява малка римска провинция, но цар Таридат и неговото обкръжение решава да не търпи хегемонията на Рим и демонстративно убива римския наместник, след което Рим изпраща войски и арменците са принудени да молят за мир. Императорът решава да им го подари, но само при условие Таридат да пребивава за една година в Рим. По време на своето пленничество Таридат печели благоволението на император Нерон и се връща в Армения, коронясан за цар, а държавата отново придобива известна самостоятелност. Освен със своето благоволение, Нерон дарява Таридат с пари, с част от които той успява да възстанови тогавашната столица Арташат, намираща се в подножието на свещения връх Арарат, а с останалите пари- да построи храмът Гарни, обект на нашето посещение. Разглеждаме обекта, построен в типичен гръцко- римски стил, с колони в йонийски и дорийски стил, който е бил разрушен през 17-ти век и през 1978 година е възстановен и може да се добие представа за автентичния му вид.
Под храма се е намирала лятната резиденция на царя, от която са останали само руини, а в близост са останките от римската баня, но може би най- хубавото нещо тук е гледката отвисоко към долината, в която основно впечатление правят базалтовите шисти, наричани поетично „симфония от камъни“, от които е построен храмът.
След като разглеждаме обекта, не пропускаме да похапнем от сладките лакомства, които се продават на сергиите наоколо, и макар да не съм страстен любител на сладкишите, трябва да призная, че арменските саламчета, направени от плодове и ядки, са изключително вкусни.
Придвижваме се обратно към столицата, за да направим пешеходна обиколка на най- важните забележителности и първото място, което посещаваме, са Каскадите, мястото, където приключихме своята самостоятелна разходка предишната вечер. В началото на парка стои паметникът на Александър Томанян, който има голямата заслуга за проектирането на Ереван, когато той става столица на страната през 1922 г.
Въпреки че били проектирани още от Таманян, Каскадите, които трябвало да свързват горната част на града с центъра, който се намира в най- ниската му част, строителството им започнало едва през на 80-те години на ХХ век, но заради земетресението от 1988 г., последвано от разпада на Съветския съюз и обявяването на независимостта на Армения през 1991 г., архитектурната гордост на Ереван остава недостроена. Благодарение на даренията на един богат арменец, живеещ в САЩ, архитектурата на Каскадите, чиято архитектура бих определила като стил „късен соц”, бива облагородена със скулптури на модерно изкуство, разположени в парка пред тях, но строителството в най- горната част на Каскадите така и до днес остава недовършено, поради противоречие между спонсора и местните архитекти.
Влизайки на първото ниво на сградата, наречена Каскади, до най- високата част може да се достигне с лифт и не се налага да пъшкаш, изкачвайки стотици стълби, а пътуването с лифта е особено приятно и заради факта, че от двете му страни са разположени произведения на модерното изкуство, които можеш да разглеждаш, докато се возиш.
 |
 |
Излизайки на най- горното ниво, се озоваваме пред скулптурна група, изобразяващи скачачи във вода, въпреки че вода и тук, както и по целите каскади, липсва.
След като се разхождаме още малко по- нагоре, установяваме, че горната недостроена част на комплекса не е особено красива, оставаме на най- горната площадка, за да се насладим на гледката към Ереван отвисоко.
Самият град много прилича на своята гордост- Каскадите. Наред със сградите, които напомнят за съветското минало, са изникнали модерни сгради, но най- хубавото от всичко е зеленината, която определено облагородява пейзажа.
Продължаваме към другата гордост на Ереван- сградата на Операта, проектирана също от Александър Таманян и построена през 1937 г., която този път виждаме на дневна светлина. Ереванската опера има две големи зали, всяка за по 1000 души и е наречена на Арам Хачатурян, чийто паметник се намира пред сградата.
Наблизо до площада на Операта се намира плитко езерце, което наричат Лебедово езеро, но поне в момента в него лебеди не плуват.
До него пък се намира статуята на известния арменски композитор Арно Бабаджанян, чийто голям нос блести на слънцето, излъскан от многото ръце, които го докосват за щастие.
Прави впечатление, че Ереван е особено богат на скулптури, които придават на всяко площадче свой собствен облик. След като, докато отпочиваме за малко, се забавляваме със снимки пред зодиакалните си знаци и страховития железен паяк пред емблематичното кино „Москва“, продължаваме разходката си.
Прави впечатление, че някои по- стари сгради имат частично или изцяло фасади от черен базалтов камък.
Екскурзоводът ни обяснява, че тогава сградите се строяли с характерния за региона вулканичен камък и били предимно черни, но другарите от Москва спуснали директива да не се строи в черно, а само в червено, и по тази причина сградите, строени по съветско време, са построени от червен камък. Такива са основните правителствени сгради на най- големия площад в Ереван- Площада на Републиката. Всички сгради на площада са построени през 70-те, 80-те години на ХХ век и носят типичната за времето си архитектура, а самият площад наистина впечатлява с размера си.
Културната ни програма за деня приключва подобаващо, с посещение на завода, в който се произвежда най- известният арменски коняк „Арарат“. Запознаваме се с технологията на производството- от бяло грозде се достига до дестилат, отлежаващ в бъчви от кавказки дъб 3,5,7 или повече, та чак до 70 години, което определя качеството, и , разбира се, цената му. Разглеждаме експозицията, посветена на популярността и славата на арменския коняк и видните личности, пребивавали тук, а накрая приключваме с дегустация, след което, леко развеселени, се прибираме в хотела, за да се приготвим за поредната вкусна и обилна вечеря.
ДЕН ТРЕТИ
Сутринта автобусът ни чака, за да се отправим на север, където няколко часа по- късно ще пресечем границата с Грузия, но най- напред ще посетим езерото Севан в Армения, един от обектите, който очаквам с най- голям интерес в тази екскурзия. Това е най- голямото високопланинско езеро в Кавказ, а според местния ни екскурзовод то се счита за второто по големина високопланинско езеро в света, след Титикака. Разбира се, в този факт не мога да се закълна, но със сигурност езерото присъства в класацията на най- големите високопланински езера. Пак според екскурзовода ни, макар че прочетох и малко по- различни цифри в интернет, то се намира на около 2000 м. надморска височина, дълго е 73 км, широко почти 30 км, а дълбочината му в момента е 84 м. Тигран ни разказва историята, че преди Втората световна война езерото е било дълбоко 100 метра, но след опитите на съветската власт да го пресушат частично, за да превърнат част от него в плодородна земя, то никога не е възстановило първоначалните си размери, а островът станал полуостров. Слава богу, поне, благодарение на инженерен проект, одобрен от Хрушчов, след личното му посещение на езерото е изграден тунел, който способства да не се прекъсват естествените пътища на рибата към езерото, а след забраната на масовия риболов в по- нови времена, популацията на рибата в езерото се е възстановила. Най- разпространената тук риба е фарел, която изглежда като пъстърва, а опитвайки я предната вечер, установих, че на вкус прилича по- скоро на сьомгова пъстърва. В езерото се вливат повече от 25 реки, а изтича само една- река Растан, водите на която се използват за водоснабдяването на Ереван.
Качваме се на корабче и правим една приятна разходка по езерото, наслаждавайки се на чистата вода наоколо и прекрасния пейзаж със заснежени върхове на хоризонта и настроението на групата изглежда ведро и спокойно като спокойната вода на езерото, и никой не подозира тлеещото напрежение, което ще избухне малко по- късно.
След приключването на разходката отиваме до полуострова, на който се намира манастирът Севанавак. Не зная, защо го наричат манастир, защото не виждам монашески обители наоколо, но тълпите от туристи, посещаващи обекта, едва ли биха предразположили към уединение и съзерцание. На полуострова обаче има две стари църкви, от които по препоръка на нашия екскурзовод влизаме в по- голямата- Света Богородица.
Най- интересният обект в храма е един хачкар. Както сме разбрали още в предишния ден, когато разглеждахме манастира Герхард, хачкарите са правоъгълни каменни плочи, върху които са изобразени кръстове или други библейски сцени. Тук, в църквата, е един от най- известните хачкари в Армения, изографисан с библейски сцени, чието значение разбираме, благодарение на един екскурзовод на руска група, към която се присъединяваме, за да чуем беседата.
Обогатени с нови знания за арменската апостолска църква и одухотворени от светостта на храма, се качваме в най- високата част на полуострова, откъдето се открива прекрасна гледка към езерото, разполовено на две части от полуострова.
Заставайки на най- високата точка на полуострова, ниско долу се вижда правителствена резиденция, защитена от „народната любов“ с висока ограда с бодлива тел върху нея, подобно на тези по нашите граници, бранещи ни от бежанците, а на оградата са поставени надписи със забрани, една от които е зачеркнат фотоапарат.
Тъй като не снимаме с фотоапарати, а с телефони, решаваме, че забраната не се отнася за нас и смело насочваме камерите си към резиденцията.
В даденото ни от екскурзовода достатъчно свободно време успяваме да наситим очите си на красотата на езерото и, заредени с положителна енергия, да се върнем в автобуса.
Пътьом преминаваме през градчето Дилижан, където разглеждаме старинните къщи, наслаждаваме се на планински гледки и обядваме в местна закусвалня. Въпреки подобаващата за такъв тип заведение обстановка, храната е много вкусна и очевидно чистотата е на ниво, защото никой от групата не се оплаква впоследствие от стомашни проблеми. Самото градче е приятно, но по магазините и заведенията в центъра ясно личи огромната пропаст, която зее между столицата и провинцията.
Продължаваме пътя си към границата с Грузия по стръмен път, с много завои в планински район с красиви гористи склонове. Понякога, поглеждайки надолу, ми се завива свят и предпочитам да не го правя, а и мястото ми до пътеката в автобуса помага да запазя душевното си равновесие. Достигайки до границата, си казваме довиждане с нашия арменски гид и слизаме, за да преминем границата пеша, за да се качим на грузинския автобус, който ни чака от другата страна. Не искам да пропусна да отбележа, че граничните полицаи от арменска страна бързо се организират, за да обслужат по най- бързия начин нашата 40- членна група, като отварят три допълнителни гишета за целта. Бързо минава и паспортната проверка в Грузия, но качвайки се в грузинския автобус, веднага се разразява отново неразрешения спор за места, тъй като политиката на фирмата, да се сяда по реда на записването, от самото начало не е добре защитена от представителката на туристическата фирма, която пътува с нас, което създава повод за нескончаеми пререкания. В това състояние намира групата ни новата ни местна екскурзоводка Марина, която демонстрира твърдата си решимост да ни покаже родината си в най- добрата й светлина, за което е необходимо да въдвори мир в групата. През този ден, първият ден от Страстната седмица обаче като че ли всичко е против нея. По пътя виждаме как след леко произшествие от двете коли излизат мъже, чийто спор прераства в лек кютек и започваме да схващаме защо думата „джигит“, както се наричат местните мъже, е придобила по- различно значение в нашия жаргон. В столицата има голям протест, с който младежите заявяват желанието си за европейска ориентация на страната, поради което попадаме в задръствания и се налага да обиколим града, като се качим високо горе, на хълма, който тук наричат Света гора, откъдето да се спуснем отново към Тбилиси. Тази панорамна разходка е една чудесна възможност да видим града отвисоко, но когато отново слизаме към централната част, задръстванията са още по- сериозни и не успяваме да влезем с автобуса в малката стръмна уличка, водеща до нашия хотел. Налага се да грабнем ръчния си багаж и да вървим около 400 метра пеша, а багажът ни да бъде докаран допълнително. Това предизвиква нов взрив от емоции в групата и когато слизаме на вечеря в ресторанта на хотела, сме готови да изядем всичко, дори и готвача. Първоначално приготвената за групата ни храна не достига, поради което се налага да приготвят допълнителна храна, за да ни нахранят. След вечеря ние с Дилиян се връщаме по пътя, където ни спря автобусът и където видяхме, че има магазини за хранителни стоки и алкохол, за да се снабдим с така необходимото за отпускане на нервите ни грузинско вино, което се слави със своите качества. В интерес на обективността, трябва да призная, че хотел „Астория“, в който сме настанени в Тбилиси, за разлика от този в Ереван, напълно опрадвава очакванията ни, а нашият обширен апартамент на последния етаж на хотела ни предоставя прекрасни гледки към града и неговите хълмове, на единия от които е телевизионната кула, а под нея- луксозен ресторант, построен по поръка на Лаврентий Берия, когато той бил дясна ръка на Сталин, но работещ и до днес, а на другия- резиденцията на богат грузинец, завърнал се от Америка и направил много за града. Това са два обекта, покрай които преминахме, докато обикаляхме Възвишението над Тбилиси, наречено Света гора, за да достигнем до хотела си, а в далечината се вижда монумент, за който още не знаем какво изобразява и се надяваме да го разберем в следващия ден. До късно вечерта наблюдаваме по телевизията протеста на грузинците и наблюдавайки огромното множество народ на площада, ми се струва, че при нас подобен мащабен митинг не е имало от 1990 г. Какво ще се случва в следващите дни в държавата и дали ще успеем да изпълним програмата си, не е съвсем ясно, но макар и само на около половин километър от събитията, в прекрасния ни хотелски апартамент, уморени от емоциите през деня и приятно упоени от хубавото вино, заспиваме като младенци.
