ХОТЕЛИТЕ: Хотелите в Япония не могат да се похвалят с широки пространства, но за сметка на това са изключително чисти и в малко пространство е събрано всичко, което да ти осигури комфорт. Очаквано, в стаите има шампоан, душгел, балсам за коса и сешоар, сравнително очаквано, четка и паста за зъби и принадлежности за бръснене, а в четиризвездните хотели- кремове за лице и тяло и друга козметика, но неочаквано, във всички хотели, в стаята или във фоайето има пижами, които, разбира се, са по японски стандарт, в който максималният размер е ХL
ТОАЛЕТНИТЕ: Всички тоалетни в Япония, както хотелските, така и обществените, са изключително чисти, снабдени с пулт за управление, от който можеш да си пуснеш музика, водна струя за измиване. Има и подгряване на седалката, което често е включено предварително. Обществените тоалетни са безплатни и, с малки изключения в най- натоварените обекти, са достатъчно на брой, така че да се образуват опашки. Единственото нещо, с което не успях да свикна в Япония е отвратителната тоалетна хартия, която е една и съща и в обществените тоалетни, и в четиризвездните хотели.
 |
 |
 |
 |
ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯТ ТРАНСПОРТ: Влакът- стрела в Япония има 60- годишна история. Има линии между почти всички големи градове в страната, като непрекъснато се пускат и нови линии, движи се със скорост между 250 и 300 км/ч. и няма закъснения. Останалите влакове, макар и да не се движат с такава скорост и понякога да имат закъснения, също са комфортни и надеждни. Влаковете спират точно на определено място, така че когато застанеш на мястото, където на перона е обозначен вагонът със съответния номер, вратата му се отваря точно пред теб. Много от японците ги ползват в ежедневието си, за да отидат на работа или на училище, а в големите мегаполиси има градски влакове, наред с метрото, които са изключително удобни за придвижване. Най- модерните градски влакове са изцяло автоматични, без машинист.
ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ: Целият градски транспорт е изключително добре организиран, редовен и надежден. Картата за градския транспорт важи в цяла Япония, без значение дали е закупена от Токио, Киото или от друг град. Единственият проблем, е че във всеки град, даже и във всеки отделен автобус или трамвай има различно правило за чекиране на картата: само на качване, само на слизане или на качване и слизане, което, ако не знаеш японски, би довело до известни затруднения, защото водачите на автобуси или началниците на спирка, каквито често има в Япония, може и да не знаят английски.
АВТОМОБИЛИТЕ: Японците, както може и да се предположи, карат основно автомобили, японско производство. Интересно е, че голяма част от автомобилите са с доста странна форма тип баничарки, а цветът на номерата на автомобилите се определят, както от габарита им, така и от това, дали служат за лични или служебни цели. Любопитна подробност е, че тук не само младите шофьори, но и тези 70 г. трябва имат на колите си предупредителни стикери.
ПАРИТЕ: По курса на японската йена в момента на нашето пътуване /есента на 2024 г./ 100 йени се обменят приблизително за 1,20 български лева. Ние си създадохме система за по- лесно смятане на цените: Махаме две нули, след което слагаме 20 %, все едно от цена без ДДС в България формираме цена с ДДС.
ЗАВЕДЕНИЯТА: Това е тема, за която мога да напиша отделен трактат, но тук ще се огранича само до най- същественото. В Япония има няколко вида заведения или заведения с различни зали. Едните са с високи маси, както при нас. При другите също има маси, но те са вкопани в земята. В този тип заведения, както в храмовете и други културни обекти, се събуваш на входа, така че трябва да внимаваш с какви чорапи си обут, а когато стигнеш до залата, където е твоята маса, трябва да пропълзиш до нея или ако ходиш изправен, след това да успееш да седнеш и да вмъкнеш краката си под масата. На много места има и ниски софри, които предполагат да си седнал на колене и по турски на земята, но те по принцип са си предназначени за японци, за които това не е никакъв проблем.
Поръчването в заведения често, вместо на сервитьора, става с помощта на таблет, на който си избираш от менюто или чрез сканиране на QR код, при който използваш телефона си за поръчка. Бакшиши не се искат и не се дават. Ако парите, които даваш не са точни, задължително ти връщат до йена.
В т.нар. заведения за суши на лента, които са заведения тип бързо хранене, можеш да избираш от храни, които вървят на лентата, имат една и съща цена и се таксуват според броя на чинийките, които пускаш в отвор на масата, предназначен за отсервиране. Едновременно с това можеш да си поръчаш на таблет, от менюто в него. Накрая сметката ти излиза на таблета и я плащаш на касата.
В някои от заведенията и то не само в изискваните, храната се приготвя пред клиентите, които са седнали на столове до бара, който изпълнява и функцията на котлон, а в други клиентът може сам да си приготвя храната на скара или плоча, която има на всяка маса.
 |
 |
В по- обикновените ресторанти спокойно можеш да се нахраниш за цена между 10 и 20 лева, а в по- скъпите- до 40-50 лева, но ако пиеш алкохол цената може да скочи двойно.
В заведенията обикновено не се предлагат вилици. Понякога има в наличност, но друг път няма. Ако човек не може да се научи да се храни с клечки, най- добре е да си носи вилица в чантата.
ХРАНАТА: Преди това пътешествие, съм опитвала суши, посещавала съм един- два пъти японски ресторант в София, откъдето знам, че японската супа с нудли се нарича рамен, а териаки сосът е широко използван в японските кулинарни рецепти и долу- горе с това се изчерпва представата ми за японската кухня. В Япония това е една много малка част от храните, които можеш да опиташ. Сушито е доста по- различно от това, което сме опитвали в България и далеч не е само с риба.
Рибата, много видове, в суров и приготвен вид, както и морските дарове, също в суров и приготвен вид, са основен продукт на японската трапеза, както може и да се предположи за една островна страна.
Японското телешко месо, известно по цял свят като уагю, в Япония се нарича по различен начин, взависимост от района, в който се произвежда, но общото е, че е превъзходно на вкус и майсторски приготвено.
Зеленчуците се предлагат като гарнитура или подправка, разбира се заедно с неизменния бял ориз, който се сервира леко преварен и слепен, така че да може да се яде с клечки. И ако Япония е рай и експлозия от вкусове за месоядните и пескетарианците, за вегетаринците и веганите в заведенията е по-трудно, но не и невъзможно да се нахранят, ако са почитатели на ориз, нудли и тофу, но винаги трябва да бъдат с едно наум, дали нудлите им не са врели с месо или риба.
ВОДАТА: Водата, която тече от чешмите в Япония е питейна, а за тези, които предпочитат минерална вода или безалкохолни напитки, навсякъде в хотелите, по улиците, около забележителностите и навсякъде другаде има вендинг автомати, които работят с монети или банкноти.
АЛКОХОЛЪТ: Националното питие на Япония е саке /ударението е на първата сричка, въпреки че в японския език всъщност няма ударения/. Прави се от ориз, чрез ферментация, без дестилация. Алкохолното му съдържание е от 14 до 18 градуса. Бих го нарекла по- скоро вино, отколкото ракия, но вкусът му няма нищо общо нито с виното, нито с ракията. Сакето в Япония е свещено и даже се почита в храмовете. Бирата е добра. Виното в повечето заведения е наливно и обикновено не е добро. В магазините може да се намери хубаво вносно вино на прилична цена. Цената на алкохола в заведенията е доста по-висока, отколкото тази на храната.
ПУШЕНЕТО: Местата за пушене в Япония са доста ограничени. Обикновено представляват малка задимена стая, в която, ако нямаш жизнена необходимост, никак не ти се влиза. Обозначени са с малка табелка с цигара, която едва се вижда. Няма значение, дали пушиш обикновени, изпаряеми или електронни цигари. В хотелите не се пуши и не винаги има места за пушене. По гарите, летищата и паргинките са по- благосклонни и предоставят на пушачите места, обикновено на открито. Има приложение, което можеш да си качиш на телефона си, за да намираш близките до теб места за пушене. В заведенията, дали се пуши или не, зависи от собственика, но като цяло, освен в баровете и дискотеките, където често пушенето е разрешено, в другите заведения е голямо изключение, а в голяма част от тях няма даже и обособена стая за пушене. На улицата пушенето е абсолютно забранено и, макар че глобите не са прекалено високи, може би от порядъка на 20-25 лева, а полицаите понякога прощават провиненията, просто събирайки недопушената ти цигара в малък портативен пепелник, от най- пушещата нация, за съвсем кратък период, японците са се превърнали в масово непушеща нация. Може би това се дължи на факта, че те са дисциплинирани хора, и за разлика от нас, не са склонни да нарушават забраните.
