Баварските замъци и предколеден Мюнхен

    Човек оценява нещо едва когато го загуби. Многократно съм имала повод да се убедя в тази максима и отново оцених правдивостта й сега, когато нямаме възможност да пътуваме. Връщайки се към спомените за пътуванията си, се сетих за един пътепис, който така и не публикувах, считайки че няма да бъде достатъчно интересен за широка публика, защото не мога да предложа твърде много снимки към него. Причината за това е, че вътре в баварските замъци снимането е забранено, а градините им в зимния сезон са покрити със сняг. Сега обаче, разглеждайки снимките, които съпругът ми Дилиян и синът ми Георги са направили, реших, че макар и малко, непременно си струва да се видят, а пътеписът, който ви предлагам да прочетете, вероятно ще представлява интерес за тези, които са жадни да научат нещо повече за историята и културата на Бавария и може да бъде изключително полезен като идея за бъдещо самоорганизирано пътешествие.

ПЛАНИРАНЕ И ПОДГОТОВКА

    Летните отпуски са свършили, септемврийските празници превалят. В края на септември отиваме за кратко до гръцкото море, за да се простим с лятото, и точно когато си мисля как ще преживея трите месеца до Коледа без емоции и приключения, идва свежо предложение от страна на наши приятели, с които сме на заключителното гръцко море. Предложението е да посетим Мюнхен преди Коледа, да усетим предколедното оживление, да се пошляем по известните мюнхенски базари, да похапнем вюрстчета с глювайн и тъмна бира и да разгледаме замъците на Бавария. Красивите баварски замъци са в списъка на мечтите ми от много време и така и не съм успяла да ги включа в програмата си, а що се отнася до баварската кухня и питиета, те са нещо, заради което със сигурност бих пропуснала коледните пости, на които и без това не съм голям почитател. На мен и съпруга ми Дилиян не ни трябва много време да размишляваме. По щастлива случайност точно тогава и синът ни Георги ще бъде свободен. Моята приятелка Ваня, от която идва предложението, е ентусиазиран организатор и любител на пътешествията като мен и двете веднага започваме планирането и организацията на екскурзията. Решаваме да тръгнем в края на ноември-началото на декември, когато украсата на градовете ще е вече направена, базарите ще са отворени, а няма да е още така претъпкано с хора, както се предполага, че ще бъде непосредствено преди Коледа. Без да губим време, купуваме самолетните билети, правим резервациите за хотелите, Дилиян се включва с резервацията на колата под наем, с която ще обикаляме Бавария, а по препоръка на наши приятели, живеещи по тези географски ширини, включваме в екскурзията си и един ден в най- големия СПА- център в света, който се намира в градчето Ердинг, съвсем близо до Мюнхен. Месеците до нашето пътуване до Германия не ми се струват толкова тягостни, когато имам за какво да мечтая. Докато работя, успявам да открадна по някоя минутка време да се поровя из сайтовете, описващи забележителностите на Бавария, да прочета няколко пътеписа в интернет, да направя предварителна резервация за най- важните замъци и да подготвя предложение за програмата ни по време на екскурзията.

М. ДЕКЕМВРИ 2017 г.

ДЕН ПЪРВИ

    Денят на нашето пътуване настъпва. Полетът ни е в ранния следобед и спокойно пътуваме към София, която вече е скована от студ и лед. За Германия сме си подготвили дебели дрехи и изобщо не ни плашат прогнозите за сняг и температури малко под нулата. Полетът ни закъснява с повече от час. Още в началото попадаме в доста неприятна турболенция, което ме кара да се разтреперя, но не успява да развали доброто ми настроение от предстоящото пътешествие. На летището в Меминген /градче близо до Мюнхен, където кацат нискотарифните полети/ се налага да чакаме на огромна опашка за паспортен контрол, която се точи бавно поради прецизността на германските полицаи. На гишето за коли под наем също се е струпала опашка. Така, с около 2 часа по- късно от предвиденото, успяваме да се натоварим на автомобила, който сме наели. Тъй като когато наемаш кола под наем, обикновено задаваш някакви параметри, но точната марка и модел на автомобила зависи от наличността, която в момента има компанията, имаме известни притеснения, защото сме шест души с един голям куфар и доста на брой по- малки куфарчета и чанти и определено имаме нужда от доста голяма кола. Слава богу, именно такава се оказва колата, която ни предоставят, и настанени удобно, потегляме към мястото, където е планирана първата ни нощувка- Фюсен- малко градче в подножието на Алпите, в непосредствена близост до най- известния баварски замък- Нойшванщайн.

    Хотелът ни се намира в сърцето на стария град, където влизането с кола е разрешено само през определени часове сутрин и вечер, но за щастие, часът, в който пристигаме, е именно в този часови диапазон. На рецепцията ни посреща усмихнато момиче, което, след като вижда резервацията ни, се усмихва още по- широко и заговаря на български. Тази приятна изненада окончателно оправя настроението ми, което леко беше помрачено от закъсняващия полет и дългото чакане на опашка. Въпреки че сме наели апартамент, което да ни позволи да си приготвим храна на място, поради късното ни пристигане всички магазини вече са затворени. Очевидно това, което предварително съм чувала за Германия, е вярно. Големите хранителни магазини затварят в 20 ч., а малките още в 18 часа. Момичето от рецепцията ни предупреждава, че в заведенията приемат поръчки до 21, така че трябва да побързаме. Перспективата да останем гладни, ни мотивира да оставим багажа си колкото може по- бързо и да се втурнем навън, за да намерим хранително заведение. Разбира се, предпочитанията ни са към ресторантите, които предлагат баварски специалитети, защото за пръв път сме в Бавария, въпреки че аз от първия момент се усещам на място, в което като че ли вече съм била, може би защото изгледът на градчето и околния пейзаж много прилича на тези, които съм виждала в така близкия до сърцето ми Тирол в Австрия. Слава богу, тъй като сме в самия център на града, бързо успяваме да намерим заведение, което съвпада с представата ни за баварска кръчма, и не оставаме разочаровани. Характерните за баварската кухня вкусотии от месо, които чудесно се съчетават с тъмна бира и червено вино, е всичко, което искаме в момента, а усмихнатите келнери с чувство за хумор допълват обстановката. Почитателите на постната храна също не са пренебрегнати. Гъбената супа, сервирана с хлебче, изглежда добре и ухае ароматно. Вечерята завършва с шнапс- бонус от заведението, който на желаещите се налива директно в гърлото от малко буренце. Това за българския мъж не представлява никакъв проблем и докато сервитьорът налива обилни количества в гърлото на Дилиян, виждам вперените погледи на азиатците на съседната маса, в които са смесени ужас и възхищение. След вечерята тръгваме на разходка из украсеното градче и в този час ние сме единствените хора по улиците. Това си има своето очарование и ние не пропускаме да му се насладим. Качваме се до замъка на Фюсен, спокойно снимаме осветените му кули, поглеждаме от високо към реката, която преминава през града. Наоколо е бяло от прясно навалелия сняг, витрините са отрупани с вкусни лакомства, а многобройните елхички по пешеходната зона светят и придават празничност, но тъй като студът щипе, а няма нищо отворено, където да се стоплиш, разходката ни не продължава дълго. Поради късното пристигане не сме си купили и нищо за пиене преди лягане и не ни остава нищо друго, освен да си легнем рано, както правят германците.

ДЕН ВТОРИ

    Ранното лягане всъщност не е никак лишено от смисъл, защото според предварителната резервация, която имаме за замъците Хоешвингау и Нойшванщайн, трябва да сме на гишето за билети в 9 часа. Предварителната резервация особено за Нойшванщайн, според предварителната ми информация, е полезна, поради засиления туристически интерес, но се оказва, че системата за резервации изобщо не уважава желанието на резервиращия за определен час на влизане. Пристигайки на място, се оказва, че в часовете след 10 се влиза с аудиогайд, а след 11 с екскурзовод на английски и така ние, предпочитащите беседа на руски, и синовете ни, предпочитащи обяснения на англйски, трябва да влезем поотделно, с един час разлика, което ще проточи посещението ни в замъците чак до следобед. Няма как, подчиняваме се на създадения от германците ред, а и красивият зимен планински пейзаж с двата приказни замъка, накацали на два от хълмовете, е нещо, заради което определено си струва да прекараш повече време в околността. Освен това, нашият личен шаман Дилиян, отново не си е губил времето и е поръчал да вали сняг предишния ден, за да украси гората в бяло, а в този ден времето да бъде почти слънчево, тук- там с облаци и лека мъгла, която само придава допълнителна призрачност на пейзажа.

    Влизаме първо в Хоешвингау, по- стария от двата замъка, построен от Максимилиан ІІ върху руини на средновековен замък, за който има най- ранни сведения от 12-ти век. Използван е от Максимилиан и неговата съпруга Мария като лятна резиденция и ловна хижа. В този замък е отраснал синът им Лудвиг ІІ- кралят- строител на замъка Нойшванщайн и на останалите два замъка, които сме планирали да посетим в този и следващия ден. Наричат го още Приказният крал или Лудият крал. Лудвиг е роден през 1845, кръстен е на френския крал Лудвиг ІХ, който е обявен за светец, и като че ли тази връзка с френските „Людвици” до голяма степен определя светогледа му. Още на 18 години, поради внезапната кончина на баща си, става крал на Бавария. Това е може би най- странният крал в баварската история, който не е водил войни, не се е женил и мразел всички обичайни за кралете дейности през 19 век, живеел в свят на митове и легенди, потопен в музиката на Вагнер и в собствената си самовглъбеност. На 40- годишна възраст, когато със строителтвото на три помпозни двореца почти успява да разори страната си, Лудвиг ІІ е обявен за недееспособен да управлява и отведен в двореца Берг под домашен арест. Още на следващия ден, след като пристига там, кралят излиза на разходка, заедно със своя личен лекар, и още същата нощ телата на двамата са намерени мъртви около Щарнбергското езеро при неизяснени обстоятелства, като официалната версия е самоубийство. Тъй като по- малкият брат на краля проявил признаци на душевна болест още в доста ранна възраст, след кончината на Лудвиг на трона остава неговият чичо Луидполд, в качеството на регент. Той преживява до дълбока старост и е най- продължителният обитател на замъка Хоеншвингау.

   За разлика от външния изглед на замъка Хоеншвингау, особено красиво открояващ се със своя охрен цвят на фона заснежените хълмове наоколо, интериорът му не успява да ме впечатли, след всички замъци и дворци, които съм виждала в Европа. Залите са сравнително малки, а тоновете приглушени и тъмни. Разбира се, не липсват многобройни произведения на изкуството и кралски интериори, но ако човек няма достатъчно време, спокойно може да пропусне този дворец и да посети само Нойшванщайн, замъкът, построен от Лудвиг ІІ през 19 век, в стил на средновековен замък. Между двата замъка, в същата местност се намира и музеят на френските крале, който ние не посещаваме поради липса на време, но доколкото успявам да разбера, там може да се види цялостната история на баварските крале и от историческа гледна точка представлява интерес.

    Пътят от Хоешвингау до Нойшванщайн е може би около 30-40 минути пеша. За по- мързеливите туристи се предлагат конски впрягове, които представляват и истинска атракция, защото два коня дърпат „талига”, в която са качени 10-15 души. Не е учудващо, че и самите коне са огромни и краката им са два пъти по- дебели от тези, на останалите породи. По принцип се предлага и транспорт с бус, но днес, вероятно поради прясно падналия сняг, този транспорт не функционира. Ние лично предпочитаме пешеходната разходка, за да се насладим на околния пейзаж и да се постоплим. Гледката към замъка, изглеждащ наистина като нарисуван на корицата на приказка, обграден от заскрежени борове и всичко това на фона на високи алпийски върхове, е невероятно удоволствие за очите. Макар че, за съжаление, точно в момента предната фасада на замъка е в реставрация, а мостът Мариенбрюке, откъдето той може да се наблюдава, е затворен поради опасност от подхлъзване, Дилиян намира места, откъдето да направи снимки, а аз си обещавам, че ще дойдем отново в друг сезон, защото тук със сигурност е посвоему красиво във всеки сезон.

 Идва часът, в който трябва да влезем в замъка. Тъй като турът е с аудиогайд, групата ни представлява една многонационална мозайка, но, слава богу, уцелваме сравнително кротки и тихи спътници. Зъмъкът е построен през 19- ти век в средновековен стил, но с елементи от по- късните векове. Дали представлява произведение на изкуството и архитектурата, или истински кич, могат да се произнесат специалистите, но за обикновения турист той е най- малкото интересен. За образец на своя замък на мечтите Лудвиг ІІ използвал замъка Вартбург, а по- късно неговият приказен замък е използван от Уолт Дисни за прототип на двореца на Спящата красавица.

    След като преминаваме през коридора с цветно изрисувани тавани, навлизаме в тронната зала, която е изключително впечатляваща със своите фрески с мотиви от митологията. За съжаление, снимането във всички дворци е забранено. Не че някои туристи около нас не се опитват да нарушат забраната с някой телефон, но ние решаваме, че тъй като сме в Германия, ще се държим дисциплинирано като германци и няма да нарушаваме забраната, още повече, че Дилиян смята, че снимането с телефон е под достойнството на всеки уважаващ себе си фотограф. Влизайки в следващите зали, все повече се убеждаваме, че Лудвиг определено не е бил лишен от чувство за естетика, но затова пък определено е страдал от разточителност. Кралят е бил изключително образован, страстен почитател на изкуството, меценат и всичко друго, но не и крал, който да управлява държавата. Вероятно поради тази причина е намерил смъртта си. Вървейки из двореца, неволно се потапям в света на Лудвиг, на легендите за средновековни рицари и омагьосани лебеди. В аудиогайда звучи музика на Вагнер, която допълва усещането. Достигаме до последната зала- най- пищната в двореца, наречена Залата на певците. Най- странното е, че всъщност кралят не е бил почитател на пищните празненства и огромната зала на певците почти не е била използвана. Всъщност и самият замък е бил обитаван от него твърде за кратко в края на живота му. Дали това е ирония на съдбата, или заслужено наказание, само Господ знае. В крайна сметка обаче „лудият крал“ на Бавария е оставил ценно наследство на своята страна, което привлича многобройни туристи.

    Докато изчакваме младежите също да приключат своето посещение с англоговорящ гид, се разхождаме наоколо и разглеждаме красивите постройки в типично баварски стил, част от които работят като заведения, след което хапваме по една топла супа в едно от тях, което в този студен ден ни действа истински животоспасяващо.

    За днес сме планирали да посетим още един от дворците на Лудвиг ІІ- Линденбург, който се намира на около 50 минути път с автомобил. Според туристическите справочници музеят затваря в 16 часа през зимата, а часът е вече доста напреднал, но все пак решаваме да пробваме да стигнем до там и ако имаме голям късмет, да успеем да се вмъкнем с последната група. Най- краткият път се оказва и много красив. Пътуваме покрай езеро, в което се оглеждат заснежените върхове на Алпите и си мисля, че даже и да не успеем да влезем в двореца, си струваше да опитаме само заради гледките, на които се наслаждаваме по време на пътуването.

    Пристигаме 10 минути преди 16 часа и за наше щастие се оказва, че този час всъщност е последният, в който може да се влезе, а не часът на окончателно затваряне на замъка. Определено късметът е с нас в тази екскурзия. Линдерхоф е лятната резиденция на Лудвиг ІІ, където той всъщност най- много е пребивавал. Дворецът не е голям, но всички помещения в него са пищно декорирани. Всички стаи са с позлатени елементи, а само една от тях е аранжирана със сребро. Многобройните произведения на изкуството, разнообразните цветове на интериора и красивите мебели правят двореца едно истинско бижу. Даже всеки от миниатюрните вестибюли е боядисан в различен цвят, пищно украсен с произведения на изкуството и скъпи мебели. Портретите на френските крале неизменно присъстват и тук, отново музиката на Вагнер и отново митологията. И така отново се потапяме в илюзорния свят, който е създал за себе си кралят. Не успяваме да се насладим пълноценно на градината със статуи и фонтани, грижливо покрити с дървени сандъци в този сезон, но външният изглед от двореца е единственото, което успяваме да снимаме, защото и в този замък снимките са забранени.

    Следващото планирано място, което посещаваме по пътя си, е градчето Оберамергау, известно с изрисуваните фасади на сградите. Когато пристигаме, вече е тъмно, но достатъчно осветено, за да разгледаме красивите къщи и да се насладим на богатата коледна украса. Доколкото може да се съди по витрините на магазините в този предколеден период, хората тук са дълбоко религиозни и това не е случайно. След 1633 година, когато чумата опустошава много градове в Европа, жителите на градчето дават обет, през всяка година, завършваща с 0, да възпроизвеждат живота на Христос. Събитието се нарича Мистериална драма и се поддържа и до днес. За съжаление, сегашната година не завършва на 0 и не можем да станем свидетели на многовековния ритуал, но разходката из градчето е приятна, въпреки щипещия студ навън.

    Следва едно двучасово пътуване до мястото, където ще прекараме нощта- град Розенхайм. Успяваме да пристигнем малко преди затварянето на рецепцията на хотела, която и тук работи до 9 часа, и да се настаним, след което по най- бързия начин отскачаме до най- близкия ресторант, който се намира в едно огромно кино, работещо до късно, благодарение на което не оставаме гладни. Когато блажено се прибираме в стаята си, която от пръв поглед сме забелязали, че е доста мизерна, въпреки че всъщност това е най- скъпото място, където спим през тази екскурзия, ни се случва инцидент, който не сме очаквали, че може да стане в подобна подредена държава. Докато Дилиян се опитва да отвори стъклената врата на банята, която с ужасен звук дере по пода, порой от стъкла се стоварва върху него, а дръжката остава в ръката му. Цялата стая се засипва в дребни стъкълца. Успяваме да се свържем с управителя на хотела, но той категорично ни отговаря, че ще решава проблема утре и ни оставя да се оправяме сами със ситуацията. Прекарваме следващия час в риене на стъкла и тупане на чаршафи и това, че Дилиян остана някак по чудо невредим, е единственото ни успокоение. През цялата нощ сънувам стъкла по тялото си. Извиненията на управителя на следващия ден и уверенията му, че няма да плащаме за щетата, не ни удовлетворяват, но решаваме, че няма да разваляме настроението си от пътешествието и няма да влизаме в по- дълбоки спорове. Обещавам си повече да не употребявам фрази като „това може да се случи само в България“ или „няма такава държава“!

ДЕН ТРЕТИ

  Правим кратка разходка из центъра на Розенхайм просто за да знаем къде сме били, но определено няма да останем с приятни спомени от този град.

 Така и не успявам да разбера защо цените на нощувките тук са толкова високи, дали близостта с езерото Химзее и двореца, намиращ се на един от островите, който е нашият основен мотив да бъдем тук, или минералните извори в околността, или пък има някаква друга причина… Както и да е, с удоволствие напускаме града и се отправяме към двореца Herrenchimsee, последния от поредицата, свързана с живота на Лудвиг ІІ.

    Пристигаме около езерото и първото нещо, което виждаме, е влак, изваден като че ли от историята на железопътното дело, с парен локомотив, който пуши. Не изглежда това чудо да може да се задвижи, но малко по- късно, когато си купуваме билети за кораба, с който ще достигнем целта си, ни питат дали сме дошли с влака, което искрено ни озадачава. Дворецът, който ще посетим, се намира на остров, наречен „Мъжки остров“, до който се достига с кораб. На съседния остров, наречен „Женски остров“, има женски манастир, а в този сезон и голям коледен базар, но ние решаваме да се ограничим само с посещение на двореца, защото времето ни е ограничено. Дворецът Херенхимзее е проектиран като копие на Версай, но от 70-те зали в него Лудвиг ІІ успял да завърши само 20. Голямата част от тях представляват в буквалния смисъл музей на Краля Слънце- Луи ХІV и ако човек е посетил Версай, наистина може да види приликата. Започваме обиколката с парадно стълбище, изградено по подобие на това във френския прототип, след което минаваме през една от друга по- пищно декорирани зали. За разлика от другите два, построени от Лудвиг, този дворец наистина е с огромни помещения. Липсват каквито и да било картини, свързани с баварската династия или със самия крал. Всичко е посветено на френския крал, който е идол на „лудия крал“. Кралската спалня и огледалната зала са нещо, което много ясно си спомням от посещението си във Версай, и мога да кажа, че тези тук наистина изключително ги наподобяват. Интересното обаче е, че Лудвиг никога не е спал в спалнята в червено- любимия цвят на Луи ХІV, наподобяваща версайската, а имал друга спалня в любимото си кралско синьо в другата част на двореца, а тукашната огледална зала, декорирана като точно копие на балната зала в двореца на Краля- слънце, тук не се е използвала за приеми, защото баварският крал обичал уединението и всички свещи били поставени, за да бъдат палени единствено за него. След като разглеждаме онази част от двореца, която е копие на Версай, преминаваме и през жилищните помещения. Въпреки че може би не е толкова пищна, тази част също е богато украсена и мебелирана. Интересен експонат е масата в столовата, която със специална система от лостове се е спускала в намиращото се отдолу помещение, за да бъде подредена от прислугата и да бъде качена отново нагоре. Подобна маса видяхме и в двореца Линдерхоф. Дали използването на тези модерни за времето си съоръжения са били израз на благоговението на краля към техническия прогрес, или просто е искал да не вижда никого, даже и слугите, за да бъде пълно уединението му, можем само да гадаем, но истината е, че използването на това съоръжение не е било твърде удобно, тъй като процесът на качването траел около половин час и през това време храната изстивала. Дворецът Херенхимзее останал недовършен, защото финансиите на краля се изчерпали и Лудвиг успял да прекара в този помпозен дворец едва 10 дни преди смъртта си. За съжаление, тук също не успяваме да видим градините, направени също по подобие на версайските, защото зеленината е затрупана с бяла пелена, а статуите са опаковани. Придвижваме се до пристана на корабчето. Пътят между пристанището и двореца отнема около 20 минути и може би в друг сезон ще бъде изключително приятен. Тук трябва да внимаваме кое корабче ще хванем, защото една част отиват до „Женския остров“. След известни колебания успяваме да се ориентираме и се натоварваме на правилния кораб, който ни откарва обратно в селището, където е колата ни. Докато се придвижваме до нея, с изумление забелязвам как влакът с парния локомотив се отделя от перона и потегля, обгърнат с черен пушек.

    С посещението на двореца Херенхимзее културната ни програма за днес приключва, защото се чувстваме доста пренаситени на пищни кралски интериори, и се отправяме към Мюнхен, за да се потопим в предколедното настроение, което вече цари в града. Настаняваме се набързо в хотела си, оставяме колата и с метрото достигаме до центъра на коледното оживление- базарът на Мариенплац. Баварски вурстове и характерното греяно вино- глювайн, е всичко, от което имаме нужда в момента. В съботния късен следобед площадът гъмжи от народ, който като нас е решил да се отдаде на предколедни наслади. Смесваме се с тълпата, разхождаме се наоколо из красиво украсените централни улици, изпъстрени с коледни сергии и празничен шум, после се връщаме на Мариенплац, за да се насладим на концерта, който по това време се провежда ежедневно на втория етаж на Кметството- може би най- пищната и красива сграда на площада

 

Когато решаваме, че сме се наситили достатъчно на предколедните забавления, а и студът е започнал да ни идва вповече, се отправяме към метрото, за да отидем в един по- отдалечен от центъра квартал, където мой приятел, живеещ в Мюнхен, е запазил маса в едно заведение в баварски стил, където приятно прекарваме остатъка от вечерта, обслужвани от усмихнати сервитьори в национални костюми. Заведението се посещава преди всичко от местни жители, които се наслаждават до късно на съботната вечер. Продължаваме да опознаваме баварската кухня и да опитваме различни видове бири. Аз лично не съм голям любител на това питие, но все пак се намираме в една от европейските столици на бирата.

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

    Сутринта предстои да разгледаме последния от кралските дворци, които сме предвидили да видим по време на тази екскурзия- Резиденцията на Мюнхен. Внушителното здание се намира в центъра на града, между Мариенплац и Одеонплац.

Пристигаме на входа за посетители малко преди отварянето му и решаваме, че първо ще посетим двореца и после ще закусим някъде, защото в 9 часа сутринта в неделя нищо наоколо не работи. Това се оказва груба грешка, защото за разлика от предишните дворци и замъци, които посетихме, този е наистина е огромен и изисква поне половин ден време, за да видиш всичко, което си струва да бъде видяно. Още в първия замък, който посетихме през тази екскурзия, си закупихме от гишето за билети карта, която е валидна 14 дни и дава възможност срещу 44 евро да посетиш колкото искаш от включените в нея дворци и замъци- собственост на немската държава. Купуването на подобна карта е доста изгодно, ако човек посети поне 3- 4 обекта. От всички, които посетихме до момента, само първият- Хоеншвингау, не е включен в тази карта, тъй като е частна собственост на наследниците на кралското семейство. В самия град Мюнхен освен Резиденцията картата включва и двореца Нимфенбург. Когато отиваме на гишето за билети в Резиденцията разбираме, че тук има отделни билети за кралските помещения, за съкровищницата и за кралския театър, и за щастие, нашата карта дава възможност да видим всичко това, без да заплащаме нищо допълнително. Администраторите на музея ни насочват най- напред към кралските помещения и снабдени с аудиогидове на руски и английски, тръгваме да обикаляме помещенията, където са живели и управлявали своята държава баварските крале. Преминаваме край великолепен фонтан, декориран с морски миди и позлатена статуя на Персей, и влизаме в най- голямата зала, наречена Антиквариум, богато изрисувана и украсена със статуи от древността, която най- напред била предвидена само да съхранява тези ценни реликви, а по- късно започва да се използва и като банкетна зала. Помещението е наистина огромно и това решение ми се струва доста практично.

Започваме разглеждането на помещенията, в които са живели кралете, и лично на мен историята на Бавария доста ми се оплита, защото и без това не я познавам добре, но разглеждането на интериорите както винаги представляват за мен интерес, въпреки че по време на тази екскурзия доста се наситихме на кралски интериори. Трябва да отбележа, че това е последният дворец от нашата туристическа програма, но първият, в който снимането е разрешено, така че този път фотографите имат възможност да се развихрят.

След кратка пауза за кафе навлизаме в съкровищницата, където се съхраняват както корони и други атрибути на властта, така и произведения на изящното изкуство.

    След като разглеждаме и този обект, стомасите ни така са започнали да стържат, че решаваме да пропуснем театъра, за което вероятно после ще съжаляваме, но понякога физиологичните нужди на човек са неумолими. Тръгваме да търсим подходящо заведение да утолим глада си и понеже вече преваля обяд, решаваме, че ни се полага и по чаша бира, заедно с обяда. Намираме се съвсем близо до най- старата бирария в света „Хофбройхаус“ и с помощта на навигацията на телефоните си лесно успяваме да я намерим. Влизайки вътре обаче, тутакси решаваме, че това определено не е нашето място за обяд. Помещенията са огромни и навсякъде гъмжи от народ. Вероятно това е подходяща за пиене на бира обстановка, но далеч не съвпада с представите ни за уютно място.

Задоволяваме се да разгледаме бирарията като поредния музей и веднага излизаме навън. Слава богу, скоро намираме подходящо заведение, където в приятна обстановка похапваме свинско джоланче- един от най- известните баварски специалитети, придружен с weisbier /в буквален превод „бяла бира“, а всъщност представляваща нефилтрирана бира/, каквато вече отдавна се предлага и у нас, но тук е някак по- вкусна, може би защото си е у дома.

    Продължаваме разходката си из Мюнхен и тъй като рано се стъмнява, решаваме да не влизаме в повече музеи, въпреки че тук има много какво да се види и вероятно всеки от нас ще страда, че не е посетил Старата и Новата пинакотеки /картинни галерии/, Музея на БМВ или техническия музей, наречен Deutcshe museum, но времето, което имаме в Мюнхен, е твърде кратко, за да видим всичко това, и решаваме просто да се разходим, да се насладим на прекрасната архитектура и на предколедното настроение в града. Тъй като, както вече неведнъж съм споменавала, съм страстен почитател на католическата архитектура и интериори, настоявам да влезем в най- големите църкви на Мариенплац- Свети Петър и катедралния храм Света Богородица. Храмът Свети Петър- най- старата обществена сграда в Мюнхен, се намира на най- високото място в стария град. Интериорът е пищен, както подхожда на католическа църква, а срещу 3 евро можеш да се качиш на часовниковата кула, за да погледнеш отвисоко. Решаваме да се възползваме от тази възможност в малко по- късните часове, защото в момента сме понатежали от обяда, а и светлината за снимки, както е известно, е най- добра при свечеряване. Катедралата Света Богородица не ни прави впечатление като интериор и фотографите даже нямат голямо желание за снимки. Тъй като времето е доста студено, след обиколката на площада и църквите имаме нужда да влезем на топло и намираме едно кафе на втория етаж на една от сградите на Мариенплац, от което прекрасно се вижда площадът, а самото кафе може достойно да съперничи на това, в най- изисканите италиански кафенета. За тези, които предпочитат горещ шоколад, той се сервира в отделна каничка, която да добавиш към чашата с мляко. Допълнителна екстра е, че келнерът, който ни обслужва, се оказва българин, което още повече ни стопля в този студен декемврийски ден.

    След прекрасното следобедно кафе вече сме готови да се качим на часовниковата кула на църквата Свети Петър и да погледнем града отвисоко. Около 16,30 започва да се смрачава, така че трябва да побързаме. Изкачването започва по особено тясна стълба и тъкмо когато си мисля, че ако дойде някой отсреща, просто няма как да се разминем, става по-  широко и с повече въздух. Винаги, когато си причинявам подобни изкачвания, проклинам своето влечение към красивите гледки, и винаги, излизайки на панорамната площадка, си благодаря за усилията. Този път не прави изключение. Гледката отгоре наистина си струва. Прекрасната баварска архитектура се ширва пред очите ни. Сградата на кметството отсреща грейва в пълния си блясък, а коледните украшения и светещите сергии долу по площада допълват впечатлението. Твърдо решавам, че със сигурност трябва да дойдем в този град отново, но вероятно в друг сезон, за да наваксаме пропуснатите музеи и особено пропуснатите градини и да се разходим на повече места в този красив град.

    Нашето пътешествие ще приключи в Ердинг- едно от съседните до Мюнхен градчета, известно и с производството на бирата Ердингер. Тъй като съм направила резервация за следващите вечери в частна къща в градчето, още щом се спускаме от кулата, отиваме да вземем своята кола под наем, която се намира в южната част на Мюнхен, за да потеглим с нея на североизток. Пътят ни през града и околовръстната магистрала отнема почти час, което не е учудващо, предвид мащабите на града. Започва да вали сняг и всичко наоколо бързо се покрива в бяло. Когато пристигаме в своя дом за следващите два дни, наоколо вече е бяла приказка. Настаняваме се и веднага излизаме в центъра на градчето, където има малък, но много приятен коледен базар и зимна пързалка. Коледните светлини и бялата феерия наоколо очевидно доста са ни върнали в детството и двете с Ваня се поддаваме на порива да се качим на зимни кънки, нещо, което аз лично не съм правила поне от 30 години, когато затвориха ледената пързалка в родния ми град. Веднага, когато се качвам на кънките, рязко се отрезвявам и с ясното съзнание, че едно падане би могло да развали екскурзията ми, бързо слизам от кънките, за да имам шанса да се насладя и на следващия ден от нашето пътешествие, в който ще се отдадем изцяло на удоволствието и релакса.

ДЕН ПЕТИ

„Терми Ердинг“ е най- големият увеселителен и спа- център в света с минерална вода, за който ще кажа само, че паркингът му е неколкократно по- голям от този, на летище София, и един ден е крайно недостатъчен да се насладиш пълноценно на възможностите, които предлага- безброй басейни, сауни, пързалки и атракции. Това е нещо, за което не може да се разказва, нещо, което трябва да се приживее.

ДЕН ШЕСТИ

    В деня на тръгването си отново се разхождаме из центъра на Ердинг, за да се насладим на красивия му център в светлите часове на деня и да направим последните си коледни покупки от красиво украсените магазинчета и сергии.