БАЛТИКА ЧАСТ ТРЕТА: ТАЛИН

Пристигане в Талин

Когато с ферибот от Хелзинки пристигаме в Естонската столица в ранния следобед, слънцето щедро е спуснало лъчите си над града и температурата е цели 20 градуса, нещо необичайно за нашето северно пътешествие дотук. Апартаментът, който съм резервирала, и този път, както в Рига, се намира в самия център на Стария град. Проблемът е, че влизането с превозни средства е забранено и трамваят, който хващаме от пристанището, ни отвежда до една от портите на Стария град, откъдето трябва да се придвижим около 500 метра пеша. Разстоянието може да ви се вижда нищожно, но когато си с 20- килограмов куфар, и още няколко килограма раница на гърба, а улиците са калдъръмени, упражнението е доста изтощително, но както по- късно ще осъзнаем, усилието си струва, защото местоположението ни е перфектно за разглеждане на забележителности. Озоваваме се пред старинна къща на най- дългата улица в Стария град и хазяйката вече ни очаква, за да ни предаде ключовете. Следва още едно изпитание- да качим куфарите си по стръмното и тясно стълбище до втория етаж, където се намира нашият апартамент, чийто интериор е в старинен стил, явно за да е в унисон със сградата, в която се намира. Никак не съм сигурна, че това е най- функционалното решение за имот, който се отдава под наем за туристи, но важното е, че удобствата, които са ни нужни, са налице. Бързаме да излезем навън, за да започнем опознаването на града и да не пропуснем възможността да се насладим на хубавото време в днешния ден. Не сме си набелязали никакви цели за този ден и искаме просто да се ориентираме.

Разходка из стария град Талин

Благодарение на навигацията, съвсем бързо се озоваваме на най- централното място в Стария град- Кметския площад, на който е разположена внушителната сграда на Кметството, а наоколо са подредени красиви разноцветни къщи с остри покриви, изглеждащи като в някое китно германско градче. На партерните етажи на сградите са разположени ресторанти, кафенета и магазини.

На същия площад се намира и най- старата, непрекъснато действала и действаща и до днес аптека в Европа, където, освен че се продават лекарства, има и музейна експозиция, която посещаваме. И днес тук, стига да вярваш, че такива съществуват, може да си купиш любовен елексир или отвара за щастие, както и лекарство против всякакви болести.

В туристическия център ни информират, че можем да се възползваме от безплатна едночасова туристическа обиколка на английски с местен гид, без да е необходима резервация, но за днешния ден те вече са приключили и първата група, в която можем да се включим е в 10,30 на следващия ден, така че на този етап продължаваме самостоятелната си обиколка по живописните улички на Стария град, спираме в няколко сувенирни магазина и такива, в който се продават изделия от прочутия Балтийски кехлибар, и достигаме до северната част, където се намира църквата Св. Олав и портата с кулата „Дебелата Маргарита, от която се излиза към пристанището на Талин.

Тур в Талин с Екскурозовод

Близо до туристическия информационен център успяваме да открием отворено кафене, където освен английска закуска, от която вече няколко млади англичани се възползват, предлагат и прилично еспресо. След като спокойно си изпиваме кафето в приятна обстановка, отиваме към туристическия център, за да се включим в пешеходната обиколка, но докато си говорим, възниква идеята, с риск да ни погледнат лошо и да ни изгонят, все пак да попитаме дали няма някаква възможност за екскурзовод на руски, защото въпреки че поназнайваме някакъв английски, който по- скоро бих определила като „летищен“, доста по- добре разбираме руски, който явно добре се е запечатал в главите ни в училище, въпреки че е било твърде отдавна. В туристическия център, както и може да се предположи, нямат екскурзовод на руски, но любезното момиче ми дава две брошури, рекламиращи такива услуги. Тъй като едната брошура предлага организиран тур, но само в събота, звъним на телефона, посочен в другата брошура, на частна екскурзоводка на руски, на име Олга. Тя веднага се отзовава на нашето обаждане и, след като ни обявява цена 40 евро за два часа, ни определя среща след малко повече от половин час, времето, което и е необходимо да стигне от жилището си до тук. Вероятно бихме могли да смъкнем цената с пазарлък, като се има предвид, че руските екскурзоводи тук със сигурност нямат много работа, откакто границата е затворена и руските туристи не са добре дошли, но преценяваме, че като разделим цената на три, е напълно приемлива за нас, а от друга страна достатъчно мотивираща за екскурзовода. Екскурзоводката ни се оказва възрастна дама със спортно телосложение, която се представя и тутакси започва своя разказ, за да успее да се включи в определеното време, което според нея е твърде малко, за да ни покаже, както Горния град, разположен на хълма Томпеа, така и Долния град, в който са били всички наши досегашни разходки. Даже и без да се представя, веднага бихме предположили, че Олга е рускиня, но когато се представя, ни става съвсем интересно, защото разбираме, че е украинка, омъжена преди 40 години за руснак, роден в Талин, и оттогава живуща тук. Интересно ни е каква е политическата й ориентация с тази биография, но още щом започва разказа си, ни става ясно, че е проруски настроена. Всъщност не се учудвам от този факт, защото от няколкото ни пътешествия в бивши съветски републики вече съм се убедила, че през годините на Съветски съюз, с масови преселвания на хора и създаване на изкуствени граници, е създаден толкова сложен възел от противоречия, даващи поводи за бъдещи конфликти, че изобщо не можеш да разбереш кой какъв е в този възел. Решаваме, че ще преглътнем политическата ориентация на нашата екскурзоводка, в името на собствените си туристическите цели и, трябва да признаем, че макар да разказва историята по- различно, отколкото я изучават в естонските училища, като уважаващ себе си екскурзовод, Олга се придържа към доказаната фактология от официални исторически източници. Според нашата екскурзоводка, в дневни времена, датирани различно, от 3000 до 1500 години, тук се заселва унгрофинско племе, идващо от територията на Урал, което имало монголоидни черти. Прочитам по- късно в интернет, че естонците се считат за потомци на древно племе ести, които са коренни жители на тези земи и оттам идва името Естония. Тъй като, както и в нашата история, и тук древната история очевидно е повече в областта на догадките, отколкото на научните факти, преминаваме към по- късни времена, за които има сигурни исторически източници. Първите данни за съществувало тук селище, датират от 11- ти век, но възникването на града се датира по- скоро през 12-ти век, когато благоприятните условия за търговия привличат насам немски търговци. Долу- горе по същото време е построено първото защитно съоръжение на хълма Томпеа.

Малко по- късно се озоваваме до замъка, от който е запазена в автентичния си вид бойната кула, наречена „Дългият Херман“, а фасадата му, по времето на Екатерина Велика, е преустроена в стил барок и в който сега се помещава парламентът на Естония. В резултат на това, отпред и отзад сградата изглежда като две съвсем различни сгради от различни епохи.

Историята на страната преминава под знака на войните между големите сили в Балтийско море. През 17-ти век, тя се владее от Швеция, а през 1721 година, по силата на Нищатския мирен договор, сложил край на Северната война, става част от Руската империя. По думите на нашата екскурзоводка обаче, който и да е управлявал Горния град, Долният град винаги е имал самостоятелно управление, осъществявано от преобладаващите немски търговци, между които се избирали магистратите, едновременно градски управници и съдии. По време на Първата световна война, когато Русия започва да отстъпва, на 24.02.1918 година Естония обявява независимост, но на следващия ден тук идват немски окупационни войски. Въпреки това именно тази дата се чества като ден на независимостта. Само година по- късно Естония официално става независима държава и това продължава до 1940-та година, когато се присъединява към СССР. Според нашата екскурзоводка, това става напълно доброволно, защото естонците искат да получат защита срещу Хитлер. Веднага след това обаче, започват репресии- убийство и изпращане в Сибир не само на политици, а и на много обикновени граждани, а през 1941 г. територията бива окупирана от Германия, до 1944 г., когато съветската власт е възстановена. Най- новата история на страната ни е сравнително по- известна. През 1990 година правителството на Естония обявява независимост, която през 1991 г. е призната с подписа на Борис Елцин, а през 2004 г. се присъединява към Европейския съюз. Продължаваме разходката си в Горния град, преминаваме покрай Талинската катедрала, спираме се на двете панорамни площадки, откъдето се откриват гледки към Долния град и морето.

Остава ни малко време, за да довършим туристическата си обиколка с екскурзоводката, в което тя успява да ни запознае с най- важните забележителности на Долния град, които по- късно да разгледаме сами и ни предлага, ако искаме, на следващия ден да ни разведе с автомобил извън Стария град, където достигането пеша би отнело твърде много време. Предложението ни се струва добро и след като се уговаряме за мястото и часа на срещата, се разделяме за днес. След кратка почивка продължаваме своята самостоятелна обиколка. Влизаме в Църквата Свети Дух, средновековна лютеранска църква в центъра на Долния град, където срещу скромна такса можем както да разгледаме интериора, така и да се насладим на изпълнението на орган, което върви в момента.

Дали заради дъжда, който е завалял междувременно, или защото круизните кораби са отплавали, около 6 часа вечерта наоколо става съвсем пусто. Свикнали вече с превратностите на времето по тези географски ширини, ние не се плашим от дъжда и си правим една много приятна разходка.

След това влизаме в църквата Св. Александър Невски, където за наш късмет в този момент се провежда служба и можем да си запалим свещички и да послушаме православната литургия. Докато малко по- късно се придвижваме към квартирата си, не пропускаме да посетим някои от множеството магазинчета за сувенири и кехлибар и да се сдобием с някое и друго туристическо съкровище.

Втори Ден с Олга

Преди да се срещнем с екскурзоводката на следващия ден, слизаме да се огледаме, с надеждата някъде наблизо да намерим отворено кафене, в което предлагат еспресо. Съвсем до входа на нашата къща има заведение, което изглежда отворено. Оказва се италиански ресторант, в който истински италианец прави истинско италианско еспресо. Спасени сме! Вече можем спокойно да се отправим за мястото на срещата ни с екскурзоводката, която ни чака на място, докъдето може да стигне с кола. Това са три старинни къщи, наречени „Трите сестри“, още една забележителност на Талин. Легендата разказва, че били построени от богат местен търговец за трите му дъщери. Това разбира се е само легенда. През вековете сградите са принадлежали на различни собственици, но истината е, че са построени през 14-ти век. В непосредствена близост се намира църквата Свети Олаф.

По принцип Св. Олаф е норвежки крал от 11-ти век, довел докрай християнизирането на страната си, почитан и в другите скандинавски страни, но ето каква легенда ни разказва екскурзоводката: Когато местната управа решила да бъде построена църква и не успявала да намери майстор, се явил един чужденец, който се наел да направи църква срещу 50 бурета злато. Местните управници отказали, защото им се видяло скъпо. Тогава майсторът предложил да я направи безплатно, ако узнаят името му. Строежът вървял изключително бързо, за учудване на градските първенци и, малко преди да приключи, те решили да узнаят името на строителя с хитрост. Пратили шпионин, който подслушал какво говори в къщата му неговата съпруга на детето си, и разбрали, че името е Олав. Когато на следващия ден отишъл да получи възнаграждението си от злато, сигурен, че никой не е разкрил тайната му, Олав чул името си и от изненада паднал и умрял на място и се вкаменил. От корема му излязла жаба, а от главата му змия. Тогава местните разбрали, че църквата е била построена в резултат на нечиста сила. Когато била построена, през 15 ти век, кулата й била 159 метра и това била най- високата сграда в света за своето време. Когато през 17- ти век кулата изгоряла от мълния и умрели няколко майстори, опитващи се да я възстановят, била построена 2 пъти по- ниска кула и сега тя е 123,70 метра. През 1820 година отново кулата била ударена от мълния и тогава император Николай II наредил на мястото на ветропоказателя под формата на петел да се постави кръст. Може би нечистата сила, благодарение на която е построена, е причина за нейната участ, закючава нашата екскурзоводка, убедена православна християнка. В момента църквата принадлежи на баптистите, които единствени пожелали да се погрижат за нея. Излизаме от Стария град, за да се отправим към двореца Кадриорг- бивша резиденция на Петър I. Още през 1714 година, преди да приключи войната със Швеция, Петър I и тези земи не са официално във владение на Русия. Петър I купува извънградска вила и още няколко постройки за жилище на Екатерина I, а през 1918 година довежда тук архитекта Никола Никети и започва да оформя голям парк.

За съжаление, музеят отваря чак след 1 час, а нашият график за днес не позволява да чакаме толкова. През 18- ти век дворецът запада и eдва Александър I се погрижва той да бъде отново поддържан. След обявяването на независимостта на Естония през 1919 година немците бягат, домовете им са национализирани и много произведения на изкуството биват пренесени тук, където бива устроена художествена галерия. Президентът на Естония първоначално бил настанен в двореца, но тъй като той се оказал прекалено голям и неудобен за тази цел, през 1932 година е построено допълнително здание, което в съветско време е използвано от Президиума на Държавния съвет на Естонската СССР, а след обявяването на независимостта на Естонската република и до днес, тя отново е седалище на президента.

Пред двореца може да се види аранжираната още по времето на Петър I френска градина, в която се твърди, че цъфтят същите видове цветя, както по онова време.

Градината е напълно симетрична, с изключение на дъба, който бил посаден от шведския крал, който бил настанен в двореца, когато дошъл на официално посещение по време на Първата Естонска република, през 20-те година на ХХ век. Обширният парк от задната страна на двореца е аранжиран като английска градина с холандски канали.

Следващият обект, включен в нашата автомобилна обиколка, е огромна концертна сцена на открито, с размерите на стадион, побираща 100 хиляди зрители, но за съжаление, в момента тази забележителност е затворена, защото се подготвя за предстоящия следващата седмица фестивал на фолклорните състави от цялата страна, голямо културно събитие, което се провежда на всеки 4 години. Докато пътуваме по крайбрежната улица, долавяме неприятна миризма, за която Олга ни обяснява, че се дължи на сероводорода, образуващ се при гниенето на водораслите, което се дължи на факта, че Балтийско море изключително слабо солено. За мое учудване, оказва се, че това море е по- безсолно и от нашето и даже, когато проверяваме информацята в Интернет, разбираме, че Балтийско море и особено Финският залив са най- слабо солени в света.

Отбиваме се до двореца на графовете Орлов- Давидов, строен през 1874 г., където в съветско време е сниман филмът „Баскервилското куче“, а в момента се помещава музеят на киното, а в двора могат да се видят демонтираните от различни площади паметници на Ленин, Сталин и други видни личности от съветско време.

Сградата, освен за кметство, се е използвала и като съд, защото градските съвети са изпълнявали и функциите на съдии, право, дадено им от Датския крал през 1248, по силата на Любекското право. Разделение на властите през Средновековието не съществува. Въпреки идеята за него да възниква още в трудовете на Аристотел, то бива формулирано едва от Монтескьо. Кралят притежава цялата власт, законодателна, изпълнителна и съдебна, част от която е делегирал на Градския съвет. Тъй като властта се счита за дадена от Бог, и правораздаването се извършвало в Негово име. Процесите се провеждали на площада, а след това съветниците се събирали в заседателна зала с библейски сцени, на стената на която все още виси предупредителното писмо от кмета, на което, наред със съветите, се отправя и предупреждение, че ако не отсъждаш справедливо, ще гориш в адски мъки.

Властта на съветниците, разбира се, била само не територията на Долния град. На хълма Томпеа, където живеели аристократите, важали други закони.

До кулата може да се достигне по стълбище, срещу допълнителна такса, но ние, още купувайки си билети, сме решили да си спестим това усилие, а виждайки тясната стръмна стълба към тавана, преценяваме, че вероятно сме взели правилното решение.

Излизайки, оценяваме този музей като приятен и добре организиран и цената от 7 евро на човек, е абсолютно оправдана. След посещението си на музея, вече се чувстваме достатъчно наситени с информация и впечатления и решаваме да завършим своята визита в Талин с още малко безцелно шляене из града, след което да се приберем в квартирата, за да подготвим куфарите си за предстоящото на следващия ден пътуване до Рига с автобус.

Отпътуване от Талин и Отново в Рига

Тъй като носенето на тежките куфари не е най- приятното нещо, на следващия ден решаваме да си извикаме такси. Местната платформа за таксита, подобна на UBER, се нарича BOLT. Според предварителната ни информация, тя е разпространена и в трите Прибалтийски държави и ние предварително сме си изтеглили приложение на телефона. Поръчката ни бива приета, но когато се озоваваме с куфарите на улицата, таксито не идва. След няколко съобщения, които си пишем със шофьора, се оказва, че тъй като нашата квартира е в зона, в която не могат да влизат таксита, той ни чака на около 300 метра, разстояние, което трябва отново да преминем, влачейки куфарите си по калдъръмените улици. Шофьорът се оказва приятен млад узбекистанец, с който веднага си заговаряме на руски. Той остава много приятно изненадан, когато споделяме, че преди две години сме посетили Узбекистан и сме останали очаровани. Следващият приятен шофьор, с когото се срещаме през този ден, е този, на автобуса, на който малко по- късно се качваме, за да отпътуваме към Рига. Той се представя като Юрий и изглежда като етнически руснак, но очевидно освен руски, владее естонски и английски и, преди да тръгнем, ни дава информация и инструкции за ползване на тоалетната и бара за кафе и чай, на трите езика. Когато вижда личните ни карти и разбира, че сме българи, той искрено се учудва и заявява, че никога преди не е возил българи, с шеговит тон ни пита защо не сме на Черно море, а сме дошли да мръзнем тук. Откровено да си призная, в най- хладните дни от нашето пътуване, тайничко и аз съм си задавала този въпрос, но когато слънцето се покаже, без да е много горещо, искрено се радвам, че пропуснахме близо 40- градусовите жеги през тези дни в България. Автобусът е комфортен и се пътува приятно, а за пейзажа не мога да кажа нищо друго, освен, че е изключително еднообразен. До град Пряну, който се намира на естонско- латвийската граница, не виждаме нищо друго, освен гори. Когато навлизаме в Латвия, тук там се виждат постройки, но пейзажът също не е твърде разнообразен, чак докато стигаме в Рига и с учудване установяваме каква малка част от града представлява Старият град, който вече смятаме, че сме опознали добре.

Мястото за настаняване за поредната ни нощувка в Рига, преди да се придвижим на юг, към Литва, съм избрала така, че да бъде най- близо до автогарата и до автобуса за летището, докъдето на следващия ден ще се придвижим, за да вземем колата си под наем, която ще бъде наше возило през оставащите дни от нашето пътешествие. Хотелът ни, с гръмкото име „Бутик хотел Монте Кристо“, макар и да не оправдава 4-те си звезди, е приятен, наистина е близо до автогарата и никак не е далеч от центъра на стария град, а както ще се убедим по- късно, храната в ресторанта е с много добро качество, на сравнително приемлива, в сравнение с останалите заведения наоколо, цени.

След това се отправяме към квартала, построен в стил Арт Нуво. Разходката ни отнема около 20 минути пеша, но те минават неусетно, защото пътят ни минава покрай канала, в който плуват лодки, а пищната зеленина наоколо радва очите.

Когато пристигаме пред разкошната сграда на музея Арт Нуво, остават само 15 минути до затварянето му, които очевидно са съвсем недостатъчни да го разгледаме. Така и в този град, както и в много други, които съм посетила преди, ще остане едно място, заради което има смисъл да се върнеш отново. Вероятно в Рига има и много други съкровища, които няма да можем да видим за краткия ни престой тук, но на този етап се утешаваме, като разглеждаме сградите наоколо в квартала, които представляват истински музей на открито на стила Арт Нуово, характерен за край на XIX и началото на XX век.

На следващия ден започва последният етап от сложната транспортна схема на нашето пътешествие, в която до момента използвахме самолети, ферибот и автобус. През следващите няколко дни ще пътуваме през Латвия и Литва с автомобил под наем, който предварително сме резервирали. Цената на нашето двуседмично пътешествие, включваща транспорт и нощувки, е равностойна на цената на най- евтините екскурзии, които предлагат туроператорите за двойно по- кратко време и до този момент можем да се похвалим с перфектна организация. Надяваме се това да продължи и през следващите дни