НЕПАЛ И БУТАН Част първа НЕПАЛ: ТРИ СТОЛИЦИ И ПОЛЕТ НАД ХИМАЛАИТЕ

    „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш“, казва героят на Николай Хайтов в „Мъжки времена“. Поисках го преди много години, още откакто чух името Бутан от устата на един приятел- пътешественик, който беше посетил тази страна тогава, когато повечето хора в България изобщо не знаеха, че съществува. Звучеше ми толкова неземно, като някаква паралелна вселена, която съществува някъде толкова далеч, че е трудно да си я представиш, камоли да я докоснеш, някъде, където приказките за добри крале и дракони все още са живи, а хората са открили какво е щастието и имат специално министерство, което да го управлява. Пътешествията до тази страна бяха много ограничени и ужасно скъпи, но Бутан си оставаше за мен една мечта, която се надявах все някога да осъществя. Не зная колко години минаха оттогава, но нещата явно се промениха, защото все повече фирми и на все по- достъпни цени започнаха да предлагат посещение до тази далечна страна и ето че освен желанието, дойде и възможността. Оставаше да го направя, защото мечтите стават реалност само когато си помогнеш сам, преди да помолиш Господ да ти помогне.
От известно време започвам да следя офертите на туристическите фирми. Във всички тях Бутан върви заедно с Непал, защото начините да стигнеш до Бутан не са много. Седем месеца преди датата на пътуването, вече съм избрала туристическа фирма и маршрут и през всички тези месеци тръпна дали ще се събере група, за да бъде осъществено пътуването и едновременно с това се моля да сме живи и здрави, защото след провала на последното ми далечно пътуване, заради здравословен проблем, съм се убедила не за пръв път колко е важно здравето, за да осъществиш плановете си. Един месец преди планираната дата на заминаване, поколението Z в Непал се вдига на протест, който не преминава безкръвно. Летището е затворено и съдбата на страната е неясна. Слава богу, няколко дни по- късно разбирам, че е постигнато съгласие и назначено временно правителство. Новините за налагане на ограничения от страна на военните, между които и комендантски час, никак не ме радват, но от туристическата фирма ме успокояват, че няма причина за притеснение. Ако е писано, ще стане, успокоявам се аз самата на свой ред.
Най- после, дългоочакваният ден в началото на октомври настъпва и ние се отправяме към летището, за да излетим за Катманду. Прогнозите за лошо време и проливни дъждове, които в други случаи сериозно ме притесняват, този път са се претопили някак в кълбото от тревоги и оставям Шамана /уточнявам за тези, които за пръв път четат мой пътепис, че това е съпругът ми Дилиян, спечелил си този прякор преди години и неведнъж доказал, че го заслужава/, да се оправя с времето. Той, както обикновено, нехайно поглежда прогнозите и замълчава многозначително.
На летище София се срещаме с представител на туристическата фирма, който ни раздава пакетчетата, съдържащи ваучери, програма и други материали за пътуването и ни изпраща на терминала. Не знаем кои от всички пътници са от нашата група, а екскурзоводът ни, за който предварително зная само, че се казва Христо, изниква пред нас непосредствено преди бординга, долитайки от друга дестинация, обут със сандали и носещ на гърба си раница, която по- късно разбирам, че е единственият му багаж. Всичко това веднага му изгражда в очите ми един романтичен ореол на пътешественик, който, както ще се убеждавам през цялото ни пътуване, напълно му подхожда. Слизайки на летище Истанбул, групата се събира. Оглеждам лицата на останалите, за да видя кои са другите 15 луди, освен нас двамата, които въпреки лошите новини и прогнози, са готови на всичко, за да осъществят мечтите си. Изглеждат нормални зрели хора, както вероятно изглеждаме и ние, но пътешествията са някакъв особен наркотик, към който, както сега предполагам, а по- късно ще се убедя, всички в групата сме пристрастени. След кратък престой на летище Истанбул се качваме на самолета за Катманду. Полетът продължава 7 часа, а часовата разлика с България е странната цифра 2 часа и 45 минути. Това може би също е някаква странна приумица на непалците да бъдат различни от целия свят, също като странното им знаме, състоящо се от два триъгълника, вместо правоъгълник, както изглеждат знамената на повечето държави в света.

КАТМАНДУ

    Докато се снишаваме, преминаваме през плътна облачност и почти съм убедена, че прогнозите за дъжд не са напразни, а когато пристигаме, разбираме, че изключително проливен дъжд се е излял предишния ден и всичко е било под вода, което не е минало без жертви, при това доста повече от нашите от проливните дъждове, които се изсипаха в България само преди няколко дни, но дъждът току- що е спрял. Шаманът явно и този път си е свършил работата и в момента на нашето пристигане слънцето се опитва плахо да се покаже през облаците. Тръгнала съм от България, навлечена с няколко слоя дрехи, не само заради студа, който рязко обхвана нашата страна предишните дни, но и заради идеята, че все пак отиваме близо до Хималаите. Въпреки че високите части на планината, за съжаление не са част от нашите планове, общата надморска височина на страната е доста висока, което ,по мое мнение, предполага да е хладно, но още когато излизаме от на летището в Катманду, разбирам, че съм сгрешила, и започвам да свалям дрехи. Виждам, че по подобен начин са подходили и доста хора в групата. Даже Шамана, който обикновено ходи по къс ръкав до късна есен, този път е облякъл блуза с дълъг ръкав. Местният ни екскурзовод ни посреща на летището, като окача на врата на всеки от нас герданче от пресни цветя за добре дошли.

    Другата ми приятна изненада е въздухът. Както обикновено, преди всяко пътуване прочитам доста пътеписи на колеги- блогъри, посетили дестинацията, и очаквам още щом стъпя в Непалската столица, да започна да дишам трудно и да кашлям, заради праха и миризмите. Нищо подобно! Дали заради вчерашния дъжд, или поради факта, че току-що е приключил сезонът на мусоните, когато се изсипват обилни количества валежи, днес тук се диша леко. Отправяйки се към хотела с двата минибуса, с които ще се транспортира групата ни през тези дни, установявам, че и трафикът не е толкова голям, колкото очаквах, което пък вероятно се дължи на факта, че е рано сутринта в събота, а и цяла седмица преди това в страната е имало празници. Тези няколко приятни изненади истински ме радват, но все пак през следващите дни ще разбера дали са плод на случайни събития, или колегите- блогъри малко са прекалили с черните краски. Като една непоправима оптимистка се надявам да е второто.
Стигаме до хотела си, който се нарича Малла, на името на най- дълго управлявалата династия в Непал. Като един заклет почитател на историята, приемам това име като един добър знак за дните, които ще прекараме тук, а зелената и красиво аранжирана градина на хотела ме кара да се чувствам като в един оазис в центъра на шумния град.

 

    Тъй като сме в хотела твърде рано, много преди часа за настаняване, нашите екскурзоводи излизат с предложение да изпълним програмата си сутринта, а следобед да имаме време за почивка. Въпреки че сме спали само 2-3 часа, всички приемаме предложението като разумно и отново се товарим на двата минибуса, с които, в този ранен утринен час, за около 10 минути достигаме до стария град, обявен от ЮНЕСКО за обект от световното културно наследство.
Улиците са спокойни и освен нашата група, тук се виждат само бездомните кучета, които се разхождат необезпокоявани, работничките по чистотата, които метат водата от вчерашния дъжд, и първите търговци, които започват да подреждат сергиите си. Моментът е прекрасен, за да се насладим на гледката към кралския дворец и множеството храмове по площада, без да се блъскаме с тълпи туристи.

Екскурзоводите ни започват беседата си, без да се надвикват с други техни колеги. На това място се е намирала столицата Кантипур, на едно от трите княжества, съществували преди обединението на Непал през 18-ти век. В двата следващи дни ще разгледаме столиците и на другите две княжества- Бактапур и Патан. Тъй като не съм ходила в Индия, а най- разпространената религия в Непал е хиндуизмът, изповядвана от малко повече от 80 % от населението, и храмовете в историческия център са посветени основно на хиндуистките богове, с интерес започвам да се запознавам с тях, но тукакси започвам да се обърквам. Това, което успявам да схвана на този етап, е, че трите основни божества Вишну, Шива и Брахма имат по няколко реинкарнации, като само преражданията на Вишну са 10, между които има такива в животински образ и такива, които са познати с други божествени имена, като Буда и Кришна, а бъдещото му превъплъщение, с което ще дойде ерата на любовта, е Калки. Към трите основни божества с техните реинкарнации, се прибавят съпругите им- Лакшми на Вишну и Правати на Шива, които също имат по няколко реинкарнации, децата им, от които до този момент ми е известен само Ганеша, изобразяван със слонски хобот, както и множество други божества, които казват, че наброяват 33 милиона. Дали е вярно, или не, може би и те, самите хундуисти, не знаят, но даже и цифрата да е преувеличена, със сигурност няма смисъл човек да се опитва да ги запомни по имена. Друг интересен факт е, че тук, в Непал, си имат жива богиня, наричана Кумари, която се избира между момиченца от 2 до 5 годишна възраст и продължава да бъде богиня до първия си менструален цикъл, след което бива пенсионирана и на нейно място се избира друго дете. Изборът се основава, освен на кастата, от която произхожда и на външна красота на момиченцето, така и на изпитания на неговата смелост и интуиция. През времето, докато е богиня, Кумари не прави нищо, освен, облечена в червена рокля и силно гримирана, да се показва от един прозорец няколко пъти дневно, за да благославя вярващите. След като „мандатът“ й приключва, тя практически не може да се омъжи, не само защото не може да прави нещата, които умеят обикновените жени, а и защото докосването до нещо с божествен произход от простосмъртни се счита за лоша поличба. Въпреки това кандидатките са огромен брой, защото това носи изключителен престиж на семейството. Само преди няколко дни е избрана поредната Кумари, която е на възраст 2 години и половина. Храмът й се намира на централния площад Дурбар и е първата точка от нашата туристическа програма за този ден. Влизаме в двора на храма, където едва от няколко дни живее новата Кумари и поглеждаме към втория етаж с надежда, че богинята ще се появи да ни благослови, но нашият екскурзовод охлажда ентузиазма ни с думите, че тя все още не е обучена и тези дни няма да се появява на прозореца. Ще трябва да се примирим и да си тръгнем неблагословени, но се надяваме това да не ни попречи да изпълним успешно останалите точки от своята туристическа програма.

Излизайки навън, отново се озоваваме на площад Дурбар, както междувпрочем се наричат главните площади и на останалите две стари княжества, от обединението на които е създаден днешния Непал, и заставаме пред новата част на кралския дворец, построена в европейски стил през 1908 година и реставрирана след земетресението през 2015 г., която ярко контрастира с всички сгради наоколо, построени в непалски стил с богати дърворезби и хиндуистката символика.

Преминаваме през храма Каштамандап, за който легендата разказва, че бил построен от едно единствено дърво, но това в момента вече не е така, тъй като покривът на храма, заедно с дървените греди се съборил по време на земетресението през 2015 г., точно когато там се провеждала кръводарителска акция и много хора намерили смъртта си, и продължаваме към следващия храм, пред който се издига висока колона, а на площадчето пред него са накацали стотици гълъби. Още преди да чуем от екскурзовода, че това е най- предпочитаното място за снимки от туристите, и ние сме се нагласили за снимка, защото мястото наистина е изключително фотогенично.

Сигурно още с часове не бих се уморила да снимам храмовете по площада, един от друг по- красиви, но времето напредва и трябва да продължим по програмата.

    Влизаме в двора на кралския дворец, където наред със съвременната четириетажна бяла сграда в европейски стил, е запазен старият дворец- сграда на 9 етажа с типична Непалска архитектура, построен от първия крал от династията Шах, произхождаща от кралството Гуркха, който свалил династията Малла от власт, обединил кралството през 1770 година и обявил Кантипур или днес Катманду за единствена столица. Разглеждаме вътрешните дворове, като обръщаме особено внимание на дърворезбите, с които пищно са украсени фасадите. Нашата група е почти единствена тук, дали заради ранния час, или пък защото не са много смелчаците, които желаят да посетят Катманду толкова скоро след кървавите протести преди по- малко от месец.

Водата на езерото в двора на двореца е спокойна и зелена и с нищо не напомня оня злокобен момент през 2001 година, когато е била обагрена в кралска кръв, след като престолонаследникът Дипендра, жестоко разярен от забраната да се ожени за своята любима, убива 10 души от собственото си семейство и ранява още няколко, след което се прострелва и изпада в безсъзнание и тъй като кралят Бирендра и негов баща е мъртъв, става крал за няколко дни, докато лежи в болница и така и не идва в съзнание.23Katmandu След кървавата драма, на престола се възкачва Гянендра, чичото на кървавия престолонаследник, чието управление се разтърсва от гражданска война и непрекъснати бунтове, оглавявани от маоистката комунистическа партия. Опитвайки се да задържи властта си, кралят прибягва до суспендиране на конституцията, приета при управлението на брат му Бирендра, и до разпускане на парламента, но дните на монархията са преброени и през 2008 година тя официално престава да съществува. В момента дворецът е превърнат в музей, а днешните представители на бившето кралско семейство продължават да живеят в Катманду, но се помещават в друга сграда и нямат никаква роля в управлението. Държавното устройство на страната е република, но демокрацията очевидно не е безспорна и безпроблемна, което стана достояние на целия свят след последните младежки бунтове и даже непредубеденият турист не може да не забележи факта, че всички възлови места на столицата, включително хотелите, се охраняват от тежковъоръжени военни.
Излизайки отново на площада, спираме пред цветния барелеф на Шива в образа му на разрушителя. В пантеона от местни вярвания, далеч не всички божества са благи и всепрощаващи, но разрушението отваря пътя на съзиданието, което се свързва с името на другото от трите главни божества- Брахма.

 

    Докато се разхождаме и разглеждаме религиозните сгради наоколо, край нас прелитат гълъби, които първоначално ме радват и забавляват, но скоро започват да ми създават усещането, че се намирам във филма „Птиците“ на Хичкок.

Качваме се на микробусите, за да се отправим към едно друго важно, но не по- малко злокобно място в непалската столица. Това е Пашупатинат, религиозен комплекс, построен на брега на река Багмати, където се извършват кремациите на починалите. Комплексът с храмовете и кладите е разположен от едната страна на реката, където не се допускат туристи и затова от отсрещния бряг наблюдаваме процеса от прощаването с покойника, пренасянето му до кладата, запалването и изгарянето на трупа и накрая разпръскването на праха във водите на реката.

 

Според местните вярвания, светът се състои от пет елемента- вода, въздух, огън, земя и небе. По време на изгарянето всеки елемент от тялото си отива на мястото, а душата излита към небето. Слава богу, вятърът духа в друга посока и до нас само от време на време достига неприятната миризма, свързана с церемониите на другия бряг. Накрая се изкачваме на едно високо място, откъдето се вижда най- добре храмът- златния храм на Шива, който, като част от комплекса, също не е разрешен за посещение от туристите. Поглеждайки отгоре, ако се абстрахираш от предназначението на комплекса и от факта, че димът, който се вижда, е свързан с изгаряне на трупове, гледката изглежда красива със златния покрив на храма на фона на отсрещните хълмове на Предхималаите.

    С това туристическата ни програма за днес приключва и е време да се настаним в хотела си. Преди да се отдадем на така необходимата ни вече почивка, двамата с Дилиян решаваме да отдадем нужното и на стомасите си. Чувала съм страховити истории за натровени хора от храна в Непал, но се надявам, че все пак на ресторанта в хотела може да се има по- голямо доверие, отколкото на някоя случайна непалска кръчма. Въпреки това решавам да не рискувам с традиционна храна и си поръчвам ястие от европейската кухня. Дилиян е по- смел и решава да пробва местната кухня. В крайна сметка и двамата оставаме много доволни и трябва да призная, че в този и следващите дни на нашия престой, съблюдавайки стриктно принципа да не правим експерименти с хранене на случайни места, нито един от нас не се сблъсква със стомашни проблеми. След един освежителен следобеден сън, решавам да се поглезя с един масаж в СПА центъра на хотела, след който се чувствам напълно възстановена от дългото пътуване и готова за предизвикателствата, които ни очакват през следващите дни.

ДЕН ВТОРИ
БАКТАПУР И СТУПАТА БОНДАТ

Оправяме се към Бактапур, столица на второто от трите бивши княжества, обединени през 18 век. В буквален превод името на града означава „Град на многото вярващи“. Както предполага името, в централната част на града са разположени множество храмове, но освен това, тъй като градът е известен със своите майстори дърворезбари, голяма част от сградите, използвани като жилища и обществени сгради, са богато украсени с дърворезби, носещи религиозна символика и представляващи изключително приятна гледка за окото. Не е случаен фактът, че градът е оценен от ЮНЕСКО по достойнство и включен в списъка на световното културно наследство.
Първото място, на което се спираме пред малка будистка ступа. 34Katmandu Другата най- разпространена религия в Непал, освен хиндуизма, е будизмът, тъй като много жители на Тибет се заселват в Непал след китайското нашествие през 1950 година, така че в следващите дни ще виждаме много често ступи в характерния тибетски стил, особено характерни за който са всевиждащите очи, гледащи в четирите посоки на света. Според най- разпространеното схващане, това са очите на Буда, но има и други теории. Преди години съм чела книгата на руския офталмолог Мулдашев „От кого сме произлезли“, в която характерната форма на очите, изобразени на тибетските храмове, се свързва с цивилизацията на атлантите, които според автора и неговите източници, са предишната раса, населвала земята преди нашата, представители на която в състояние „сомати“ все още съществуват в пещерите под планината Кайлаш и други части на Хималаите.
След будистката ступа, разглеждаме няколко индуистки храма и научаваме още за Ведическото учение, както хиндуистите предпочитат да наричат своята религия. Пътят ни преминава през храм, на висока колона пред който е разположена статуя на Бог Вишну, заедно с птицата Гаруда, на гърба на която, според Ведите, той се придвижва.

Преминаваме покрай множество сгради с красиви дърворезби по фасадите и около храм на Шива, разположен във внушителна дървена пагода.

Увлечени в разказите на екскурзоводите си, неусетно достигаме до площад Таумадхи, където се намира най- високият храм в Непал, Ниатапола.  Храмът е на около 300 години и постаментът му има пет нива, символизиращи петте елемента, като от двете страни на стръмното стълбище са разположени 5 двойки, първата от които са човешки образи, а следващите- животни и митични същества, като според преданието всеки следващ пазител на храма е 10 пъти по- силен от предходния.

 

Решаваме да се изкачим по стръмните стъпала, за да обиколим храма по посока на часовниковата стрелка, както правят местните вярващи, а и да погледнем площада отвисоко. Гледката към площада и отсрещните зелени склонове на Предхималаите оправдава усилията от изкачването на стръмните стълби, а другата сграда, която се откроява на площада и която прекрасно се вижда оттук, е намиращият се отсреща храм на Шива в неговото страховито проявление на разрушител, с чийто образ вече се запознахме предишния ден, чрез барелефа му на площад Дурбар в Катманду.

Централният площад в Бактапур, който е следващата спирка от пешеходната ни обиколка, също се нарича Дурбар и на него, както и в Катманду, е разположен кралският дворец. Тук е запазен автентичният дворец на династията Малла, управлявала от 9-ти до 18-ти век. Освен сградата на двореца с 55-те прозореца, на площада са разположени множество храмове, всеки с различна архитектура и украса, но заедно създаващи един цялостен ансамбъл.

Влизаме в двора на бившия дворец през Златната порта, представляваща истинско произведение на изкуството, а в оставащото ни свободно време посещаваме Националния артмузей с произведения на религиозна тематика от различни майстори и периоди.

Напускаме Бактапур и се отправяме към следващия обект от нашата туристическа програма, ступата Бондат, един от най- известните религиозни обекти на Будизма в Непал, но преди да утолим духовния си глад, утоляваме физическия, с обяд в местен ресторант, разположен точно срещу ступата, от чиято тераса се открива превъзходна гледка.

    Въпреки, че усещам лек укор в очите на Буда, който ме гледа от отсрещната ступа, как преяждам, не успявам да се откажа от нито едно блюдо. Обядът започва с леко пикантна доматена супа, продължава с основно ястие, състоящо се от няколко компонента: пълнени тестени хапки с късчета от месо, подобни на тези, които в други краища на света са познати като гьози, пелмени или хинкали, но тук се наричат момо, тестената коричка, която пък прилича на гюзлеме, всъщност е много тънка и хрупкава, паста, хапки, картофки и към всичко това кърисос, който само леко пикантен, за да е поносим за туристите. Накрая получаваме и традиционен десерт- кисело мляко от як, което на вид не изглежда твърде апетитно, но на вкус е превъзходно, както и всичко останало в менюто, а специалистите в групата оценяват и местната бира като доста прилична.

    На живописния площад около ступата можеш да намериш всичко- ресторанти, магазини и храмове, в един от които будиски монаси благославят желаещите. Не пропускам да се възползвам от тази възможност и заедно с благословията се сдобивам с гривна от цветни кончета, които се надявам да ме пази в следващите дни на нашето пътешествие.

След като казва няколко думи за самата ступа, наименованието на която Бондат буквално означава Бог Буда на тибетски, без да бъде прекалено словоохотлив, с което вече сме свикнали, непалският ни екскурзовод ни дава свободно време, за да я разгледаме. Събуваме обувките си, както е прието в будистките храмове и се качваме на първото ниво на кръглата бяла основа на ступата, който е достъпен за туристи, за да я обиколим по посока на часовниковата стрелка, както повелява традицията, под зоркия поглед на всевиждащите очи, гледащи в четирите посоки на света.

Наблюдаваме ритуалите, които правят местните и също като тях сядаме в кръг и заемаме поза за медитация. Когато слизам, се чувствам заредена с енергия, част от която не пропускам да използвам за купуване на сувенири и подаръци от многобройните пъстри магазини и сергии наоколо. Пазаруването продължава и по- късно вечерта, на колоритния пазар Тамел, който се намира съвсем наблизо до нашия хотел, където освен традиционните магазини за сувенири и текстил, има и много магазини за туристическо оборудване, което не е учудващо предвид факта, че оттук тръгват повечето експедиции за Хималаите, но както скоро установяваме, голяма част от предлагатата стока не е с твърде високо качество. Не липсват и дрехи с фалшиви етикети на известни фирми, но всъщност и цената, която можеш да постигнеш с малко пазарлък, напълно отговаря на качеството. Виждаме само един- два магазина, в които планинското облекло изглежда сериозно, но алпинистите вероятно знаят къде да за пазаруват, а нашата програма в тази екскурзия не включва планински маршрути.

ДЕН ТРЕТИ
ПОЛЕТ НАД ХИМАЛАИТЕ, СТУПАТА СУАЯМБОНАТ И ПАТАН

Високите върхове на Хималаите могат да се зърнат от Катманду само при много ясно време и то само като силуети, защото се намират твърде далеч, но за туристите, които искат за зърнат заснежените хребети на най- високата планина в света, без да се налага да я изкачват, се предлага възможност да го направят със самолет. След известни колебания, свързани с опасностите, които крият полетите с малък витлов самолет, както и с цената от малко над 200 евро, в крайна сетка двамата с Дилиян решаваме да не пропускаме тази възможност. За да получиш, трябва да дадеш, или с други думи казано, за да сбъднеш мечтата си, трябва да жертваш нещо, а в случая освен пари, трябва да жертваме и съня си, защото в 5 часа сутринта ще дойдат да ни вземат от хотела, за да ни отведат към летището, откъдето ще излети нашият самолет. Дали от вълнение, примесено с лек страх, дали заради пълнолунието, или по някаква друга причина, почти не успявам да спя, но се надявам енергията, която съм генерирала след многото храмове, посетени предишния ден, да ми позволи да преживея още един пълноценен ден.
Пристигаме на летището навреме, защото в този ден няма трафик, но там започват едни дълги процедури, които ни отнемат много време, защото туристическите самолети и тези, на вътрешните непалски линии, се редят на общи опашки за проверка на багаж. Освен това, при издаването на бордните карти, по няколко пъти объркват имената на всеки от нас, и накрая ни изпращат на терминала с нови имена, някои от които нямат нищо общо с нашите. Цяло чудо е, че успяваме да излетим само с 10-15 минути закъснение, и то само защото сме първият полет на деня. Според нашия водач, както ще стане по- късно, със всеки полет закъсненията се натрупват. Самолетът е витлов, но не е съвсем малък, около 40- местен. Седалките са двойни, но за всеки турист е отредена двойна седалка с достъп до прозорец, така че пасажерите са два пъти по- малко от местата. Чувствам се леко прецакана, защото ми се пада прозорец под крилото, който на всичко отгоре е доста надраскан, а времето е облачно и вероятността да сме дали парите си напразно никак не е изключена. Предварително сме предупредени, че при лошо време самолетите изобщо не излитат и парите ще ни бъдат върнати, но няма никаква гаранция, че ако самолетът излети, видимостта ще е добра. Остава ми само да разчитам на Дилиян да се постарае както в ролята си на фотограф, така и на Шаман. След излитането известно време кръжим над града, след което влизаме в облак и летенето в него продължава доста дълго.

Вече почти съм изгубила надежда, че ще видим нещо, когато стюардесите започват да сочат в посоката, обратна на тази, към която гледа моят прозорец, където явно вече се виждат върхове. Успокоявам се, че ако не аз, поне Дилиян ще успее да види нещо, ако случайно отново попаднем в облак, когато самолетът се обърне от нашата страна. Предварително са ни раздадени карти, или по- скоро картинки, на които са изобразени върховете така, както ще изглеждат от самолета, за да ги познаем. Според нея по време на полета ще видим осемхилядниците Лохотце, Еверест и Макалу, няколко седемхилядника и още няколко по- ниски върхове, между които свещеният връх за непалците … След като достигаме крайната точка на полета, самолетът прави кръг, и после още един кръг, за да можем и ние, които сме седнали от дясната страна, да видим върховете. Опитите ми да направя хубави снимки не се оказват твърде успешни, защото телефонът ми упорито отказва да фокусира, но все пак успявам да направя 2-3 що годе прилични снимки, а най- голямата ми радост е, че все пак сбъднах мечтата си да видя Еверест, макар и от прозореца на самолета. 

Както може и да се предполага, Дилиян се е справил доста по- добре с фотоапарата си.

    Връщаме се в хотела съвсем навреме за закуска и даже за малко почивка, преди да започне днешната ни програма, а тя започва с посещение на другата голяма будистка ступа в околностите на Катманду- Сваямбхунат. От паркинга до ступата има 365 стъпала, които изкачваме, за да достигнем до нея. Наричат Бондат тибетската ступа, а Сваямбхунат- непалската ступа.

    Името, с което е по- известна сред туристите, е Храмът на маймуните и когато пристигаме, веднага разбираме, че това прозвище е напълно оправдано. Навсякъде около нас подскачат маймуни и гидовете ни предупреждават да пазим вещите си и самите себе си от нападения.

    Легендата разказва, че на това място до преди 2300 години е било езеро. Тогава Буда дошъл тук, видял върху водата лотосов цвят и решил, че морето е плитко. Разскъсал го и то изтекло. Още тогава тук била построена първата ступа. В днешния ден тук са се събрали много поклонници, които имат празник, свързан с пълнолунието, и то точно днешното пълнолуние, защото се празнува един път годишно. Нашият непалски екскурзовод ни разказва, че на този ден семействата от две от по- висшите касти се събират, за да бъдат благословени момченцата в семейството.

Това по принцип е хиндуистки ритуал, а ступата е будистка, което малко ме обърква, но както вече започвам да схващам, тук хиндуизмът и будизмът в Непал съществуват в мир и сговор и не си противоречат. В будистките храмове има хиндуистки символи и обратно. Обикаляме ступата по часовниковата стрелка и се забавляваме да наблюдаваме маймунките, които необезпокоявано се разхождат навсякъде и мирно съжителстват с бездомните кучета, които също са в изобилие, а великолепните гледки отвисоко допълват преживяването.

    Отправяме се към Патан, столицата на третото бивше княжество Лалитпур, преди обединението на Непал. Това е градът на нашия непалски екскурзовод Сурендра и той иска да ни заведе на много места, да ни покаже колкото може повече от своя град, в който има 108 будистки манастира. Започваме с няколко интересни манастира, извън основния туристически поток. Първият от тях е манастир на повече от 1600 години, защото градът е бил религиозен център на будизма още през V-ти век пр. Хр., и друг, пищно украсен с произведения на изкуството от метал, защото градът се слави със своите майстори на произведения на изкуството от метал.

Много такива експонати, всички с религиозна тематика, могат да се видят и в бившия кралски дворец, сега превърнат в музей, който е следващият обект за посещение в нашата програма.

След като разглеждаме експозицията, разположена на няколко етажа, преминаваме през вътрешните дворове. В първия от тях има малко езеро, по което кралското семейство се разхождало с лодка.

На широката тревна площ пасат бивол и коза, покрай които преминаваме, считайки ги за част от атракциите в двореца, за да влезем в следващия, наречен хубавият двор, в който също има малък басейн, където кралското семейство се е къпало.

Накрая влизаме в главния двор, който е използван за религиозни и политически събития. До днес тук се извършват религиозни ритуали и в момента се събират хора, защото и днес предстои да бъде извършен ритуал в чест на богинята на смъртта Кали, на която с ужас разбираме, че ще бъдат пренесени в жертва биволът и козата, които видяхме в първия двор. Тъй като туристите не са желани гости на церемонията, а и ние не желаем да присъстваме на жертвоприношението, излизаме навън, където пък в момента се провежда будистко шествие. Щастливи сме, че сме уцелили толкова специален ден за посещението си в Патан, но нашият екскурзовод леко охлажда ентусиазма ни, обяснявайки ни, че тук празниците са много и следват един след друг.

Централният площад в Патан, също носещ името Дурбар, както и в другите два града, които посетихме предишните дни, се счита за най- красивият от трите, или поне така е по думите на нашия гид Сурендра. Макар че вероятно е пристрастен, като местен жител, не мога да не оценя по достойство този площад.

Централно място на площада заема храмът на Кришна, изцяло направен от камък, по което се различава от останалите сгради наоколо, в които преобладава дървото. Непосредствено до него се издига колона, на върха на която е кацнала птицата Гаруда в човешки образ.

 

В желанието си да ни покаже колкото може повече от своя град, Сурендра малко обърква организацията, което създава негативни настроения в групата, което тутакси предизвиква облаците да се струпат над главите ни, а когато отрицателната енергия завладее групата, от опит знам, че даже и Шаманът е безсилен да оправи времето, вследствие на което той самият доста се намокря от внезапно рукналия дъжд, защото по традиция е забравил да си вземе чадър.
Вечерта имаме организирана официална вечеря в атракционен ресторант с програма от типични национални танци и набор от традиционни ястия. Дали заради емоцията, създадена от танцьорите, или от оризовата ракия, която ни поднасят по време на вечерята, настроението на групата рязко се подобрява, всички великодушно прощаваме на Сурендра малкото провинение през деня и се сбогуваме с него с добро чувство, а доброто чувство и позитивната нагласа са важни по принцип, но особено за утрешния ден, когато предстои да излетим за Бутан, страната, в която „брутното национално щастие“ е по- важно от брутния вътрешен продукт.

линк към втора част:

НЕПАЛ и БУТАН част втора БУТАН И БРУТНОТО МУ НАЦИОНАЛНО ЩАСТИЕ