КИТАЙ ЧАСТ ВТОРА: В СЪРЦЕТО НА ПЕКИН

Във втория ден от нашето пребиваване в Китай ни предстои да навлезем в сърцето на Пекин и да посетим най- емблематичните места за града. Денят е неделя и не се очаква трафикът да е твърде сериозен, но въпреки това екскурзоводът ни определя начален час 7,30, за да изпреварим огромните тълпи туристи, ако това изобщо е възможно.Когато достигаме до площад Тянанмън, автобусът ни оставя на известно разстояние, което трябва да преодолеем пеша и да се наредим на опашката пред гишетата за сигурност, за да бъдем проверени щателно за оръжие, каквото според китайците представляват даже запалките.

Досега не бях чакала на опашка, за да изляза на площад, особено на такъв, чието име свързвам най- вече с кървавото потушаване на студентските вълнения през 1989 г., но чинно се нареждам на опашката, заедно с останалите туристи, повечето от които китайци, дошли от всички краища на огромната си страна.

Когато най- после се озоваваме на площада, след около един час чакане, екскурзоводът ни отбелязва, че сме големи късметлиии, защото тук обикновено се чака по 2-3 часа. Дали поради ранното тръгване, или наистина сме късметлии, но когато излизаме на площада, той е почти празен и можем да чуем беседата на екскурзовода и след това на спокойствие да си направим снимки. На огромния площад, дълъг 800 метра и широк 500 метра, което го прави най- големия площад в света, имаш богат избор на места за снимки: мавзолея на Мао Дзедун, в който вече няма мумия, сградата на парламента, който се състои от 10000 души и се събира на всеки 4 години веднъж, или паметникът на загиналите за китайската революция- типичен соц. паметник, на каквито достатъчно сме се нагледали.

Ние избираме да си направим снимка пред красивата цветна градина, зад която се намира Националният музей на Китай. Искрено съжалявам, че нямаме време да посетим самия музей, но за съжаление, времето ни в Пекин е твърде малко, а обектите за посещение- много.

Въпреки че времето изглежда облачно, никак не е хладно, а облачността, както по- късно ще разберем, си е чистопробен смог, който разваля качеството на снимките ни и никак не пречи на слънцето да изгори кожите ни, но това ще разберем едва вечерта. Не твърдя, че съм обиколила всички най- големи площади на света, но тук мащабът наистина е поразителен. Огромната площ, на който се простира площад Тянанмън е нещото, което действително ме впечатлява най- много и с което ще го запомня.

След най- големия площад предстои да посетим и най- големия дворцов комплекс в света- Забранения град, както е прието да се нарича китайският императорски дворец. Град Бейджинг, както се нарича на китайски, или Пекин, както го наричаме ние, става столица на Китай в началото на XV- ти век, когато Джу Ди или император Йунлъ, третият от династията Мин, идва на власт след гражданска война, при която в двореца си в дотогавашната столица Нандзин загива баща му. Именно тогава, от 1406 до 1420 година, Джу Ди строи Забранения град и премества столицата си тук. Впоследствие той се използва от останалите императори от династията Мин, а от 1644 до 1911 г. от последната китайска династия Цин, с част от историята на която се запознахме предишния ден, при посещението на Летния дворец.

Ако в миналото през централната порта на двореца, наречена Врата на небесното спокойствие, са имали право да влизат само императорът, кралете, т.е. неговите братя и братовчеди, министрите и чиновниците, обслужващи двора, сега това е едно от най- посещаваните места в света и около 20 милиона туристи ежегодно се трупат пред вратите, за да се докоснат до величието на Китайската империя. Като някакъв странен анахронизъм, точно над централната арка, откъдето е влизал императорът, днес стои ликът на Маодзедун, който през 1949 година, тук обявил създаването на Народна република Китай.

Главната порта се намира на най- външната от четирите стени на забранения град, която е дълга е 3400 метра и е висока 11 метра. Огражда пространство от 720 хил. кв.м., в което са разположени дворцови и административни помещения, храмове, библиотеки и ателиета и павилиони с общо 9999 стаи, тъй като не трябвало да бъде достигнато числото 10000, което според китайците символизира безкрайността и е достъпно само за Бога.

Започваме разглеждането на дворцовия комплекс, като преминаваме една след друга през стените на Забранения град.

Нашият местен екскурзовод ни обръща внимание върху детайлите и символите на китайската традиция. Златните покриви, отличаващи се от всички останали сиви покриви, всъщност са изработени от гланцирани жълти теракотни плочки, които блестят на слънцето като златни, а на всеки от четирите ъгли от сградите са подредени фигурки на същества, наричани в китайската митология „Децата на Дракона“, пазители на двореца, тъй като според местните вярвания винаги злото слиза през покрива. Колкото е по- важна една сграда, толкова повече са на брой фигурките, като максималният брой е бил 9 при построяването на двореца, но четвъртият император от династията Цин, който се считал за най- великия от великите, поставил по още 2 от всяка страна на тронната зала.

Разглеждаме тронната зала, най- голямата сграда в двореца, в която, колкото и да ни се струва като чисто разхищение на площ, се е помещавал единствено и само тронът на императора, а после преминаваме към следващия вътрешен двор, където се намирали императорските спални и помещенията на императрицата и наложниците. Научаваме нещичко за церемониите, за живота на императорите, за традициите, както и някоя пикантна подробност от личния им живот. Интересни факти научаваме и около залата за изпити, където най- успешните зрелостници са полагали своя изпит, като най- добре представилите се от тях ставали чиновници в двореца.

Представата ми, че ще видим дворцови интериори с китайски вази и порцелан, на каквито със сигурност се е радвало императорското семейство, се оказва илюзорна, защото огромен брой експонати от двореца, престанал да съществува като такъв през 1911 година, когато Китай става република, са изнесени по време на гражданската война в Тайпе, Тайван, а друга част би следвало да са някъде тук, но очевидно не са включени в нашата обиколка. Накрая посещаваме императорската градина, аранжирана по правилата на фън шуи за постигане на хармония. На излизане преминаваме над 6- метровия воден ров, ограждал двореца, и се качваме на автобуса, който ще ни отведе до следващия обект от нашата програма.

Небесният храм е мястото, където китайските императори са общували с Бог. Построен е по същото време, както Забраненият град. Единствено императорът имал право да се моли директно на Бога, а поданиците можели да общуват с Бог само чрез него. Храмът представлява кръгла дървена постройка, изградена върху колони, чийто брой крие символика.

Четирите основни колони символизират четирите годишни времена. Всеки етаж има по 12 колони, както годината има 12 месеца, а общият брой на колоните- 24, са толкова, колкото са часовете в денонощието. След като свършва беседата, имаме възможност да разгледаме храма, разбира се, само отвън, защото както по времето на императорите Мин, така и днес, вътре не се допускат простосмъртни. За разлика от поданиците на императора обаче, на нас ни е разрешено да надникнем и да направим снимки, промъквайки се с лакти до една от вратите на залата, както правят всички посетители.

Последната ни спирка от програмата за днес е китайска традиционна лечебница, където ще ни направят презентация, масаж на краката за желаещите, който по принцип е безплатен, но има препоръчителен бакшиш с определен размер, след което „съвсем безплатно“ ще ни направят диагностика и ще ни предпишат билки, които, разбира се, можем да си закупим при тях.

Преди да се приберем в хотела, преминаваме през олимпийското село, построено за олимпиадата през 2008 година, за да видим отблизо световноизвестния стадион, наречен „Гнездото“, заради своята специфична форма, който събира 191000 зрители и плувния басейн, построен от германци, чиито стени приличат на пъзел от мехури, всеки с различна форма, за сглобяването на които са използвани JPS координати.

След екскурзоводната беседа, имаме малко свободно време да отдадем необходимото внимание на множеството сувенирни магазини наоколо, където цените са доста по- приемливи, отколкото на най- туристическите места.

Не пропускайте и останалото написано за Китай… част 1