КИТАЙ ЧАСТ ПЪРВА: ВЕЛИКАТА КИТАЙСКА СТЕНА И ЛЕТНИЯТ ДВОРЕЦ

Китай е една много стара моя мечта, но това е едно от малкото места, за които със съпруга ми Дилиян, по прякор Шамана, нямаме единодушие по отношение на мечтите. Полагам доста усилия да го убедя, че преди да стане Китайска народна република, Китай има хилядолетна история, която си струва да научиш от първо лице, а също и природа, до която си струва да се докоснеш, и след много увещания и прилагане на малки женски трикове, най- после успявам. Веднага, когато получавам съгласие, макар и с половин уста, без да губя излишно време, избирам туристическата фирма и програмата, такава, с която поне малко да се опитам да събудя шаманския му интерес. Когато идва времето да започнем реалната подготовка за пътешествието обаче, почти започвам да съжалявам, че съм успяла да го убедя, защото трябва да понеса пъшкането и ругатните, придружаващи първата му среща с китайските правила и свързаните с тях технологии, които ни връхлитат още преди да сме тръгнали. Трябва да попълним митническата си декларация онлайн и да се снабдим с QR код за влизане в страната, а според инструкциите, които ни дава туристическата фирма, трябва да си купим електронна sim карта, за предпочитане от Airalo, да изтеглим няколко приложения и да се регистрираме в тях: в Wechat, за да можем да комуникираме помежду си, в Alipay, за плащаме, а всичко това се налага, защото в Китай не работят световните социални мрежи, не се приемат общопризнатите дебитни и кредитни карти и изобщо, там не важи нищо, което е общоприето в останалия свят. „Китай е друга Вселена“- това са първите думи, с които ни посреща екскурзоводът ни Стоил на летището. Да стигнем до нея обаче, се оказва доста трудно и бавно, тъй като, когато стигаме в Истанбул с полет от София, разбираме, че самолетът за Beijing, ще рече за Пекин, ще излети с 2 часа закъснение, които малко по- късно стават 4 часа и половина. Строго предупреждавам Шамана, че ако не погледне позитивно на тази екскурзия, лошият късмет заплашва да ни преследва навсякъде. Аз самата приемам обстоятелствата спокойно, защото цената на сбъдването на мечтите понякога е по- висока от очакваното. Тук е мястото да вметна, че впоследствие Шамана, не само че променя отношението си, но и успява да превърне негатива в позитив, като с помощта на изкуствения интелект успява да се пребори с Турските авиолинии и те ни изплащат дължимото обезщетение за закъснението,без прекалено протакане, и без да е необходимо да ползваме адвокатски услуги.

Когато стъпваме на китайска земя, си пожелавам лошият късмет да е останал някъде далеч зад нас и да преживеем едно прекрасно пътешествие, след което да се върнем в България живи, здрави и навреме, което в този динамичен и тревожен свят, се оказва немаловажно. Преминаваме граничен контрол, чрез който китайците вече имат снимки на нашите лица, отпечатъци от всичките ни пръсти, и всичките ни лични данни, и това се случва с такава прецизност и безкомпромисност, че ако някой е имал идея да върши нещо нередно, докато е в страната, още тук да му мине меракът. След като вземаме куфарите си от лентата за багаж, следва митнически контрол, при който се избират част от пътниците, на случаен принцип, чиито куфари да преминат през скенер. Ние с Дилиян се оказваме сред „късметлиите“, които ще бъдат проверени, но проверката се прави бързо, защото зад скенерите не стоят хора, а машини. Спокойна съм, защото като човек, който държи на спазването на правилата, не съм нарушила нито едно от митническите ограничения, за които предварително сме се информирали. Имам точно 1,5 литра алкохол в запечатани бутилки с бандерол, 1 стек цигари, което е два пъти по- малко от допустимото, нямам никакви продукти от растителен и животински произход, нито запалими предмети. Въпреки моите увещания, Дилиян е пъхнал в багажа си, освен бутилка уиски, и трилитров бокс вино, но дали от неразбиране, какво е това, или пък тъй като не е от значение за националната сигурност на Китай, скенерът не го отчита като проблем. Слава богу, и никой друг от проверените от нашата група не се оказва в нарушение и на изхода вече ни чака местният ни екскурзовод за Пекин, представящ се като Арнолд. По- късно ще разберем, че всеки от местните екскурзоводи, освен своето рождено китайско име, за улеснение на туристите, си е измислил английско име, с което да се представя. Качваме се на автобуса, за да се отправим към ресторанта, в който въпреки късния час, ни очакват за първата ни вечеря в Китай. През това време, вече сме успели да активираме e-simкартите си и сме се уверили, че с тях нямаме никакви ограничения да ползваме Fasebook. Viber и кой каквато си иска социална мрежа и всичките ни притеснения са били напразни, а сложният и неприятен китайски Wechat се оказва абсолютно ненужен. Приятните изненади продължават с вечерята. Бях чувала, че китайската кухня, която се предлага у нас, няма нищо общо с автентичната китайска кухня, но аз не оставам с такова впечатление. Даже и да има някакви разлики, определено нямам оплаквания към местната кухня. Освен това, въпреки че вечерята се поднася на въртяща маса, на която се храним 8 души, храната е обилна и достатъчна, за да може всеки да опита от всичко и никой да не остане гладен. Китайската бира, която се предлага срещу допълнително заплащане,е с нисък алкохолен градус, но аз я оценявам като приятна, вероятно защото не съм от най- големите ценители на бирата. Така или иначе,каквато и да е, ще трябва да се задоволим с нея, защото друга няма, а виното в Китай определено не е на почит. Когато пристигаме в хотела. наближава полунощ и ще трябва да спим бързо, за да сме готови за първия ден от нашата туристическа програма, който очакваме с огромно нетърпение.

През следващите векове стената е разширявана и доизграждана, видът ѝ и материалите за строителството ѝ са различни в различните й части- от широк каменен зид до насип от кал, яйца и трупи. Освен като укрепително съоръжение, тя е използвана за събиране на налози и мита, а в някои свои части и като път. Известен е фактът, че колкото и да се е считала за непреодолима преграда, през 13- ти век монголите, предвождани от Кубилай хан, успяват да проникнат през нея и да завладеят Китай, налагайки свое управление /1271-1368/. По- късно, през XV-ти- XVII- ти век, при династията Мин е извършена последната реконструкция на Великата китайска стена като защитно съоръжение, но в следващите векове тя постепенно загубва функцията си и започва да се руши. През 90- те години на ХХ век, когато Китай започва да се отваря за света, стената отново става обект на реконструкция, но не като защитно съоръжение, а като туристическа атракция, заемаща едно от челните места в класациите за топ- забележителностите в света. Цялата й дължина е около 9000 км., но малка част от нея е пригодена за туристически цели. В други части, тя е достъпна само за екстремни туристи. Ние ще посетим най- облагородената част на Великата китайска стена, която се намира на около 50 км от нашия хотел в Пекин.

Денят предвещава да е слънчев и има всички предпоставки да се насладим на преживяването. Още когато навлизаме в планината,по чиито хребет е построена стената, съм впечатлена от нейния интересен релеф и предвкусвам удоволствието да погледна колкото може от по- високо. На обширния площад в подножието на стената можеш да се възползваш от възможностите да получиш сертификат с името си, изписано на китайски върху дървен папирус или каменна плочка. Въпреки че отдавна съм стигнала до извода, че най- ценните спомени не са върху рафтовете и стените, а в съзнанието ми, в снимките и в написаното в моите пътеписи, едва не се поддавам на изкушението. Когато виждам скептичния поглед на Шамана, обаче, бързо идвам на себе си и подминавам сергиите. Довеждайки ни до мястото, откъдето започват стълбите, по които вече пъплят по- ранобудни от нас туристи, екскурзоводът ни дава 2 часа, но докато се мотаем и си правим снимки, времето се скъсява с около 15 минути.

Отдолу се вижда само следващата кула и нямам никаква представа какво ни чака след това. Когато я достигаме, установяваме, че стълбите продължават. След първата кула тълпата туристи намалява значително, тъй като мнозина тръгват да слизат обратно, но ние сме твърдо решени да продължим, защото времето все още не ни притиска и имаме сили. Отсрещните хълмове, покрити със сутрешна мъгла, постепенно започват да се разбулват и пред нас се открива все по- красива гледка. На отсрещния хребет стената продължава, а зад нея се издигат планини с причудливи форми.

Вървим все по- нагоре и когато достигаме до третата кула, виждаме, че нагоре има поне още две. Започваме да изпитваме известни колебания, дали да продължим, но все пак имаме още време и двамата с Дилиян решаваме да не се отказваме. Купуваме си бутилка вода от барчето, устроено в кулата, и отново тръгваме нагоре. Кулите са обозначени с цифри, които не съвпадат с нашето броене и според тях, третата кула е съоръжение № 9.

Малко преди да достигнем съоръжение № 11, срещаме част от по- младите туристи от групата, които са достигнали до това с № 12, уверявайки ни, че то наистина е последното rо от и гледката от него не е толкова различна, че да си струва изкачването.

Това се оказва много добро решение, защото потокът от туристи е станал още по- голям и придвижването надолу става доста бавно, особено за хора като мен, които не искат даже за миг да се отделят от парапета. В крайна сметка успяваме да слезем само 5 минути преди часа на срещата, определен от екскурзовода. Цялата група се събира навреме, за да продължим по своята програма за деня, която едва сега започва.

Разбира се, както е обичайно при повечето организирани екскурзии, след културна забележителност следва търговска, представена обикновено също като културна. Първата такава в нашата програма е фабрика за производство за нефрити, която по- скоро бих нарекла магазин с изложбена част, в която има няколко майстори, работещи зад стъклена преграда и демонстративни предмети от нефрит. Нефритът е особено ценен за китайците, защото освен чисто украсителната му функция, те му придават почти свръхестествени свойства, свързани със здраве, благоденствие и просперитет. Заедно с екскурзоводката на т.нар. фабрика, на входа ни посреща популярното митично животно Пишу, едно от децата на Дракона в китайската митология, чието докосване, според легендата, носи богатство, но всички сме наясно, че преди да забогатеем, очевидно ще трябва да обеднеем, похарчвайки колкото може повече юани в търговската зала, неколкократно надвишаваща по размер изложбената.

На подобни места, предназначени за туристи ,можеш да плащаш, както желаеш- с дебитна или кредитна карта или в брой, но на другите места плащанията стават основно чрез приложението Alipay, което предварително сме изтеглили на телефоните си, и което се ползва както в официалните магазини, ресторанти и кафенета, така и от улични автомати за напитки и храни и даже от някои амбулатни търговци.

Следващият обект от днешната ни програма е Летният дворец, намиращ се в околностите на Пекин, на брега на езерото Кунмин, чийто днешен облик се свързва с името на Цъси, може би най- влиятелната жена в историята на Китай, която, макар формално да не е била на трона, управлявала страната “зад завесата“ цели 53 години. Дъщеря на служител от аристократичен манджурски род, дамата с рождено име Юлан /в превод Магнолия/, която някои наричат Императрица Орхидея, а други- Господарката дракон, първоначално била наложница на китайския император Сиенфън от манджурската династия Цин, последната императорска династия в Китай. Когато родила единствения му син, тя станала негова втора съпруга. По време на втората опиумна война /1860 г./ летният дворец бил разрушен и разграбен от обединените сили на англичани и французи, нападнали столицата заради опита на китайския император да спре търговията им с опиум на своята територия. Малко след това владетелят починал, не успявайки да преживее поражението, а тронът бил наследен от неговия малолетен син Тунджъ, чиято майка Цъси, след като отстранила осемте регенти чрез дворцов преврат и назначила свой доверен човек за регент , поела практически изцяло властта. Властвайки не само над държавата, но и над регента, а и над самия император, тя по- късно отстранила назначения от нея регент принц Гун, който се опитвал да води собствена реформационна политика, а сина си- императора разделил от съпругата му,след което той се отдал на разгулен живот и през 1875 година починал, дали от едра шарка или от сифилис, историците до днес спорят. След смъртта на император Тунджъ, нарушавайки правилата на осиновяването, Цъси поставила на трона четиригодишния си племенник Дзайтиен, когото осиновила. Независимо от недоброто състояние на китайската икономика, тя хвърлила огромни средства за да възстанови Летния дворец Ихъ- юен, който е обект на нашето посещение. Възстановяването на двореца завършило през 1880 година, а когато новият император навършил пълнолетие, тя формално се оттеглила от властта и заживяла в двореца, потънала в разкош и удоволствия, докато бедите в държавата продължавали една след друга. След поражението на Китай във войната с Япония през 1894-1895 година, императорът започнал реформи за модернизация на страната, които не се харесали на Цъси, отявлен противник на новото и модерното, и с помощта на армията, обявявайки императора за неспособен да управлява, тя го поставила под домашен арест и отново поела властта. Това управление, белязано с неправилни управленски решения, жестокост и поражения, продължило до 1908 г., когато на трона се възкачил последният китайски имперетор Пу И, също избран от Цъси, който бил свален от трона само 3 години по- късно, когато в резултат на Синхайската революция държавното управление се променя и Китай става република. Въпреки, че причината за падането на монархията, до голяма степен е недалновидната политика и разхищенията на императрицата, по това време тя вече е покойница и не може да стане свидетел на обратите, на съдбата на последното си протеже Пу И, който от император става обикновен гражданин, служител в ботаническата градина, който разказва на посетителите своята история, по- късно пише книга, която заинтригува Мао Дзедун, а в края на живота си умира като член на Китайската комунистическа партия.

Целият парк на двореца е разположен на около 3 кв.км, голямата част от която е заета от езерото, което може да се прекоси по мост или с лодка. Нашата група решава да заплати допълнителната такса за лодка, защото така по- лесно и по- приятно ще се придвижим до отсрещната част на двореца, а после пеша ще се върнем към изхода, разглеждайки сградите.

Една от най- интересни части на дворцовия комплекс е навес с дължина 720 м, наречен най- дългия коридор в света, който бил построен, за да могат височайшите особи и в лошо време да се разхождат и да се наслаждават на околния пейзаж. Освен с дължината си, така наречения коридор може да се похвали и със своите 14000 рисунки в горната част на дървената конструкция. Тръгвайки по коридора, на места едва успявам да догоня високия ни китайски екскурзовод Арнолд, като се провирам през потока от местни и чуждестранни туристи, опитвайки да не изоставам, за да чувам в слушалката си беседата му, като едновременно с това да правя по някоя снимка. Особено атрактивна част от местните туристи са девойките, облечени в традиционни китайски облекла и прически, които, докато си правят снимки една на друга, нямат нищо против да позират и на нас

. Докато вървим по „коридора“, обръщаме внимание и на други важни сгради, част от разточителния живот на императрица Цъси. Едно от тях е мраморната лодка, използвана за приеми и забавления, докато страната тънела в град и мизерия.

Има и такива, които очевидно не са включени в нашата програма като красивата пагода, която виждаме само отдалече.

Докато преминаваме покрай личните помещения на Цъси, научаваме интересни подробности от живота на императрицата като това, че се е обличала изцяло в перли и на всяко хранене са й били поднасяни по 100 ястия, за да е красива трапезата, от които тя хапвала съвсем малко, не само защото е държала на фигурата си, но и защото е изпитвала панически страх от отравяне.

Всичко тук е построено по фън шуи, така, че да бъде в хармония с природата, което е особено важно за китайците. Пак заради принципите на фън шуи, тук бил докаран огромен камък, чието транспортиране струвало цяло състояние, поради което иронично бил наречен„Камъкът на бедността“.

Накрая достигаме до тронната зала, с което приключва нашата обиколка на Летния дворец.

Нашият местен екскурзовод е интелигентен и компетентен, и вероятно има много още какво да ни каже и покаже, но тъй като следва стриктно правилата на екскурзоводното обслужване, които вече започвам да приемам като част от националната политика на Китай, буквално прелита по най- дългия коридор, успявайки да се провре между тълпите туристи, за да има време да ни заведе в следващия търговски обект- магазин за перли, където щедро ни оставя достатъчно време за пазаруване. За да бъдем предразположени към покупки, тук ни правят видеопрезентация на български език, очевидно преведена с изкуствен интелект, след което правят демонстрация на крем от перли върху ръката на една туристка, преобразявайки я видимо. Макар да съзнавам, че тук вероятно има някакъв трик, този път си признавам, че и аз се поддавам на изкушението.

Докато пътуваме към мястото за вечеря, където ще опитаме популярната в цял свят патица по пекински, успяваме да разгледаме града от прозореца на автобуса. Наред с едноетажните сиви къщи с общи тоалетни, характерни за стария Пекин, които за мое изумление, днес се продават изключително скъпо, и типичните соцпанелки с решетки на първите два етажа, за които екскурзоводът ни обяснява, че са останали от 90-те, когато престъпността е била много висока, се извисяват стъклени небостъргачи и модерни жилищни квартали.

Въпреки че днес е събота и няма задръствания, разстоянията в 24 милионния град са големи и докато стигнем до заведението за вечеря, вече умираме от глад. Миризмата на печени патици, които се пекат, окачени на куки в гореща пещ, прави гладът ни още по- свиреп и необуздано се нахвърляме върху вкусните и многобройни ястия, които ни сервират преди основното. Въпреки това, и въпреки факта, че няколкото порции патица, които се сервират на всяка въртяща маса, се състоят повече от кожа, отколкото от месо, което ги прави особено мазни, даваме всичко от себе си, за да не остане нищо неизядено.

Малко след това леко съжаляваме за безотговорното ни поведение, защото тази вечер ни предстои още едно преживяване, организирано за желаещите от местният туроператор- масаж, който ще ни направят в хотелската стая.

Малко след като се прибираме и даже все още не сме успели да се изкъпем, на стаята се почуква. Виждам пред вратата мъж и жена, очевидно нашите масажисти.Пристигат по- рано от очакваното и започвам да им обяснявам на моя летищен английски, че не сме имали достатъчно време и се налага да дойдат след 10 минути, каквато е първоначалната ни уговорка, но веднага разбирам, че дали ще им го обясня на английски, или на български, е абсолютно без значение, поради което се налага да включа езика на жестовете. Когато малко по- късно масажът започва, ми става ясно, че все пак жената се е опитала да научи няколко думички на английски и че „софътъ?“ означава soft, а въпросителната след него е питане, дали искам масажистката да намали натиска, а „цинц“ означава change, което ще рече, че трябва да се обърна. Още след първите 10 минути обаче, за мен става абсолютно безразлично, че не си говорим на един и същ език, защото започваме да се разбираме без думи. През следващия час и половина масажистите не пропускат нито едно мускулче по уморените ни тела и ни пренасят в рая.

може да харесата и пътеписа за Йордания