БАЛТИКА ЧАСТ ЧЕТВЪРТА Рундал и Вилнюс

Една чисто нова Тойота Корола ни чака на паркинга за коли под наем, до който ни закарват с шатъл от летището, след като сме сключили договора. Такава екстра не сме ползвали и в най- рзвитите европейски държави, които предлагат коли под наем.

Основната точка от програмата ни за този ден е дворецът Рундал, намиращ се наюг от Рига, по пътя ни за следващата прибалтийска столица Вилнюс. Навигацията ни предлага две възможности да стигнем до Рундал ,но тъй като днешния ден сме посветили на дворците на бившето Княжество Курландия, ние избираме да минем през град Елгава, където също има дворец, за който предварително нищо не знаем, освен че на снимките изглежда красива сграда, оглеждаща се в голяма река. Когато стигаме в Елгава, само на около 40 минути път от Рига, прочитаме информационните табели наоколо, от които разбираме, че мястото има многовековна история. Първият замък на това място е построен от магистъра на Ливонския орден между реките Дрикса и Лиелупе през 1265 г. Замъкът е наречен Митове, откъдето произлиза и историческото име на града Митава. По- късно, през 1345 г., дървеният замък е опожарен и е построен нов дворец от камък. През втората половина на 16-ти век последният магистър на Ливонския орден и първи херцог на Курландия и Земгалия, Готхард Кетлер, избира двореца за своя резиденция, а през 1737 г., когато за владетел на двете княжества е избран Ернст Йохан фон Бирон, той взривява стария замък и построява пищен бароков дворец, проектът на който е възложен на известния архитект Франческо Растрели. През 1937 г. е построено западното крило за нуждите на Елгавската селскостопанска академия.

По време на Втората световна война дворецът значително пострадва, но през 50-те години на ХХ век е възстановен и отново се използва за нуждите на учебното заведение. Въпреки че прочитаме, че от 1968 г. в сградата функционира и музей, решаваме просто да се разходим и да направим няколко снимки на двореца и околния парк, кокетно разположен между две реки, и да продължим нататък към основния обект от днешната ни програма:

Пристигаме в двореца Рундал. От няколко възможни предложения, избираме да си купим билети, даващи възможност срещу 17 евро да се разгледа дворецът отвътре и френската градина зад него, което, според предварителната ни информация е най- важно. Сканирайки QR кода на билета си, получаваме като бонус аудиогид. Историята на този дворец, както и на двореца в Елгаве, се свързва с името на Ернст Йохан фон Биро- син на незначителен и беден аристократ, чиято съдба му представлява низ от възходи и падения. Неговата щастлива звезда изгрява, когато Фридрих Вилхелм, внук на херцога на Курландия и Земгалия, женен за племенницата на Петър I, Анна Ивановна ,умира. Младият Ернст Йохан започва да работи в канцеларията на вдовицата и бързо печели симпатиите й, а заедно с тях се сдобива с влияние и власт. През 1730 година Анна Ивановна изненадващо става императрица и Бирон се отправя, заедно с нея, в Петербург, получавайки титлата граф и висока длъжност в администрацията на руския дворец. През 1735 година той купува имението в тогавашното херцогство Курландия, за да построи своя ловна лятна резиденция и започва мащабни строителни работи, щедро харчейки парите на руската хазна и надявайки се, че самият той ще стане владетел на херцогството. Проектът е възложен на Франческо Растрели, най- известния за времето си архитект на руския двор, проектирал едни от най- значителните сгради в Санкт Петербург, между които и двореца Петерхоф. Растрели проектира целия ансамбъл на Рундал- дворец, градина и помощни постройки, а с щедрото покровителство на императрицата, благодарение на него фон Бирон може да си позволи да бъде разточителен. През 1737 година се сбъдва и най- съкровената му мечта. След смъртта на Фердинанд, последния херцог от фамилията Кетлер, Ернст Йохан фон Бирон е избран от местната аристокрация за херцог на Курландия. Тогава той започва да строи и двореца в Елгава и насочва основните си усилия натам, като забавя темповете на строителството на Рундал. Оказва се обаче, че късметът не е постоянна величина, и когато Анна Ивановна умира през 1740 година, Бирон изпада в немилост. Обвинен е в разхищение и други престъпления и е осъден на смърт, но е помилван и изпратен, заедно със семейството си, на заточение в Сибир, където прекарва повече от 20 години, докато руският трон принадлежи на Елисавета Петровна. Съдбата на Рундал не е по- радостна от тази, на своя създател. До този момент той е построен в груб строеж и едва е започнало оформлението на вътрешните помещения. С изпращането на Бирон в Сибир строителството е прекратено и строежът бива изоставен. След смъртта на Елисавета Петровна настъпва нов обрат в кариерата на Ернст Йохан фон Бирон. Екатерина II го връща в Петербург, възстановява титлата и трона му в Курландското херцогство. Въпреки че дворецът Рундал се намира в плачевно състояние, започва бързото му възстановяване. През 1764 година тук се завръща и Франческо Растрели, който променя проекта си и заедно с възстановяването ,дворецът е модернизиран, като само първият етаж остава в излезлия вече от мода барок, а останалите помещения са проектирани в стил рококо. Дворецът е използван като лятна резиденция на Ернст Йохан, който се отказва от трона през 1769 година в полза на сина си Петър, но до смъртта си през 1772 година живее там, а след смъртта му дворецът основно се обитава от вдовицата му, тъй като синът му предпочита двореца в Елгава. През 1795 година Курландското херцогство е присъединено към Руската империя. Херцог Петър фон Бирон се премества в своите владения в Бохемия и отнася голяма част от мебелите и картините си, а Екатерина II подарява двореца на граф Зубов. По- късната му история се свързва с руския дворянски род Шувалови. Дворецът претърпява съществени поражения през Първата световна война, а в първите години на съветската власт даже е използван като склад, но за щастие не е разрушен. Той почудо оцелява и по време на Втората световна война и през 1964 година започва да функционира като филиал на Бауския краеведчески музей, а от 1972 година придобива статут на самостоятелен музей, което дава начало на неговата реставрация и консервация и на оборудването му с художествени произведения и мебели от 18-ти и 19 век, до 2014 година, когато придобива настоящия си вид, а той е наистина впечатляващ.

Докато слушаме на аудиогида историята на двореца, се наслаждаваме на неговата разкошна фасада и с нетърпение очакваме да влезем вътре. Не оставаме разочаровани и когато започваме своята обиколка на двуетажната сграда, влизайки едно след друго в помещенията, които до едно са истински празник за сетивата. Разточителството, с което е проектиран и изграден дворецът и фактът, че за щастие не е напълно разрушен и изграден отново, а просто реставриран, допринасят изключително много за да придобиеш усещането, че се потапяш в аристократичната атмосфера на 18-ти и 19-ти век. Експозицията е разположена в 48 помещения, представителни и бални зали, кабинети, коридори, лични помещения на обитателите и даже санитарни помещения, до едно аранжирани с изключителен вкус и внимание към детайла на всеки таван, стена или под, допълнено от мебели, картини и произведения на изящното изкуство.

Освен вътрешната обиколка на двореца, билетът ни включва и общирния вътрешен двор, аранжиран по всички правила на ландшафтния дизайн на френската градина. Дървета и храсти, подрязани в правилни геометрицни форми, симетрия, зелени стени и лабиринти – това са типични елементи, които заедно с няколкото павилиона и приятно оформено пространство около тях, трябвало да създават естетическа наслада във всеки един сезон и да предразполагат към размишления и приятни разговори. Като страстен почитател на розите не мога да не спомена, че в градината са засадени стотици, може би хиляди рози от различни видове, в различен цвят, които доставят изключителна наслада както на очите, така и на обонянието, а ние сме щастливи, че посещаваме градината именно в сезона, когато розите цъфтят.

Ако човек се спира на всеки детайл, на който е обърнато внимание на разходката с аудиогида в двореца, а след това спокойно се разходи из градината, което може да стане пеша или с туристическо влакче, може да прекара тук цял ден и този ден ще бъде изключително приятен. Ние предварително сме си определили около 3 часа за посещение, които се оказват недостатъчни и си отпускаме и още малко време, както и време за обяд в приятния парк около двореца, което не е проблем, предвид дългия ден.Напускаме двореца с чувство на изключително удовлетворение и увереност, че цената на билета си струва всеки един цент.

Тентативния списък на ЮНЕСКО за Двореца Рундал.

Качваме се на колата, за да продължим към следващата спирка от нашето пътешествие- Литовската столица Вилнюс. Рундалският дворец е близо до границата между Латвия и Литва и не след дълго се озоваваме на територията на най- южната от трите Прибалтийски държави. Виждаме паркинг, на който са спрели много камиони и има указателна табела за продажба на винетки. След като провеждаме кратък, но съдържателен разговор на развален руски с продавачката, който започва с искане на талон от нейна страна и обяснение от наша страна, че имаме само договор и то ,изпратен на телефона, последван от учудени изражения от нейна страна, предизвикващи стрес от наша страна, в крайна сметка разбираме, че винетките са само за товарни автомобили и ние не се нуждаем от такива.

Пристигаме във Вилнюс в час, в който вече всички туристически обекти са затворени, но има още много светло време, през което можем да си направим разходка. Мястото, което съм избрала за настаняване, отново е почти в идеалния център на Стария град, но този път е и с допълнителна екстра- вътрешен двор, в който можем да паркираме возилото си. Оказва се, че хазяинът, младеж на видима възраст около 30 години, живее в един от няколкото партерни апартаменти, подредени около вътрешен двор, между които се намира и нашият малък нает апартамент. Младежът ни посреща, въпреки че не сме го очаквали, предвид дадените инструкции, и любезно предлага да ни помогне за паркирането на автомобила ни. Първоначално приемам това като знак на добра воля и любезност, но впоследствие установявам истинската причина- паркираният лъскав Ролсройс, очевидно собственост на хазяина, е на място точно до това, където ние трябва да паркираме. Квартирата, макар че не бих я нарекла мизерна, не тъне в разкош и изобилие на удобства, но все от нещо трябва да се спестява, за да си купиш и да поддържаш подобна кола. По- важното за нас обаче е, че се намира точно на 3 минути от най- емблематичното място в Литовската столица- Катедралният площад, където се намират най- важните забележителности на града- Катедралата на Вилнюс, Часовниковата кула и Дворецът на великите дукове /князе/ на Литовското Велико княжество, а на близкия хълм се извисява кулата Гедимин, символ на града, наречена на името на най- почитания велик княз на Литва, управлявал в периода мужду 1316 и 1341 година, чиято скулптурна фигура на кон може да се види на площада до катедралата.

След като разглеждаме площада и правим по някоя снимка на мека вечерна светлина, посядаме за малко в парка, където се носи ухание на липи и правим кратка разходка по централната пешеходна улица, се прибираме в квартирата с покупки от близкия супермаркет, с които да си устроим вкусна, почти домашна вечеря.

Имаме само един ден на разположение, за да разгледаме Литовската столица, но колкото и да сме организирани, вече сме свикнали с местния ритъм, според който животът започва в 10 часа. Малко преди този час се отправяме към Катедралата Св. Станислав и Св. Ладислав, именована по- често Вилнюската катедрала, която предишната вечер видяхме само отвън. Първата катедрала на това място е издигната на мястото на езически храм, веднага след официалното приемане на християнството през 1387 година, след което многократно е опожарявана, разрушавана и възстановявана. Сегашният й облик в стил неокласицизъм с елементи от барок и готика е от началото на 19 век. Опитваме се да се абстрахираме от факта, че долната част на предната фасада е в ремонт и не може да се види в пълния си блясък, защото ремонтите са очевидно неприятна подробност, която ще ни преследва до края на това пътешествие, и обръщаме внимание на статуите в предната част на покрива, на най- високото място на който стои скулптрурно изображение на Света Елена, държаща златен кръст, а от двете й страни са статуите на Св. Казимир, покровител на Литва и на Св. Станислав, покровител на Полша.

Католическите църкви са моя слабост от първата, която видях в Полша, още когато като ученичка бях на пионерски лагер там. Дали пищният интериор или звукът на органа, когато тогава чух за първи път, ме плени за цял живот, не зная. Въпреки че през годините след това, съм виждала стотици католически църкви, влизането в Катедралата на Вилнюс ме връща точно към онзи момент, може би защото Литва и Полша имат почти 500 години обща история, а може би поради факта, че след много лютерански църкви в другите три държави, които вече посетихме, се усеща контрастът на аскетичния протестантски интериор с богатата украса, характерна за католическата религия, която преобладава в Литва, изповядвана от около 75% от населението.

За посещение на катедралата не се плаща такса, а в криптата, където се съхраняват мощите на Св.Казимир, може да се влезе само с местен гид. Ние си спеставяме тази атракция, както и възможността да се покачим на върха на 52 метровата часовникова кула, до горната част на която се достига по стълби, и се отправяме към музея- Дворец на великите дукове.

Билетите, които се предлагат, са разделени на няколко основни маршрута, първият от които включва история и археология, вторият- интериори, а третият и четвъртият- изложби. Тъй като това е основният обект, който сме предвидили за посещение, избираме комбиниран билет, включващ всички маршрути. Експозицията започва в подземието на музея, където могат да се видят руините на бившия Долен замък, на мястото на който е издигнат настоящият музей, а горе на хълма, където е символът на града- кулата Гедимин, е бил Горният замък, част от който е самата тя. Оставаме леко разочаровани, тъй като освен руините на подземния етаж,както самата сграда, така и интериорите в нея нямат никаква автентичност, а представляват съвременни реплики.

Склонна съм да простя това на литовците, които с право се гордеят с историята си, много различна от тази на останалите две Прибалтийски държави, които посетихме. През 12-ти век на територията на сегашните Литва и Беларус възниква Великото Литовско княжество. Първият известен владетел се наричал Миндовг, който през 1251 година приел християнството, бил коронован през 1253 г,, а впоследствие отново се върнал към езичеството. В следващия един век страната значително се разширява и достига чак до Черно море, а литовските князе водят ожесточени битки с Тевтонския орден, което налага да се съюзят с Полша. През 1385 година Великият литовски княз Ягайло /или Ягело/ подписва Кревския договор, с който се задължава да обедини Литва с Полша, при положение че бъде избран за полски крал, като коронацията му става на следващата година, а през 1387 година той официално приема християнството. Именно негов потомък e Владислав III Ягело, известен в нашата история като Владислав Варненчик. Съюзът между Литва и Полша продължава през следващите векове, макар да имат относителна самостоятелност, а през 1569 година е създадена дуалистичната държава, наречена Жечпосполита, известна още като Държава на двата народа, просъществувала до чак до 1795 година. Тази държава, чието трудно произносимо име лично аз чувам за пръв път, цели два века е била сред най- големите и мощни европейски държави, успешно удържала на нападенията първоначално на Тевтонския орден, а след това и на империи като Монголската, Руската и Османската. Владетелите са се титолували Велик княз литовски и Крал полски и докато разглеждаме музея многократно чуваме тази титла за различни владетели, свързани с историята на Двореца на великите князе. За съжаление, от момента, когато Литва бива завладяна от Руската империя, чак до превръщането й в самостоятелна държава в наши дни, голяма част от историческите сгради и артефакти са унищожени.

Когато излизаме от двореца, преценяваме, че въпреки огромната площ, на която е разположен, цената на билетите от 18 евро на човек е твърде висока, за това, което предлага експозицията, и като че ли нямаме желание да влезем в намиращия се наблизо Национален исторически музей на Литва, а предпочитаме директно да се отправим към хълма, където се намира кулата Гедимин.

Хълмът е висок и много стръмен, но срещу 3 евро такса, можеш да си спестиш усилието да се катериш по стълби и да се възползваш от лифта, който само за секунди те изкачва горе, където гледката е фантастична. Срещу още 8 евро такса може да се посети музеят в кулата и да видиш града от още по- високо, но комбинацията от разочарованието от предишния музей, заедно с вятъра, чиито пориви ни карат да държим здраво телефоните си, рязко намаляват мотивацията ни. Височината на хълма е напълно достатъчна, за да видиш града, да го оцениш по достойнство и да направиш хубави снимки.

Недалеч от хълма живописно се вие река Нерис. В далечината се виждат лъскави нови бизнес сгради, но това, което е може би най- впечатляващо, е огромният брой църкви, които се виждат навсякъде в града. Няколко от тях сме набелязали за посещение в следобедната си програма.

След кратка обедна почивка, тръгваме към най- близко разположената до нашата квартира църква Света Анна, чиято готическа архитектура оценихме като много интересна, още докато гледахме града от високо.

Оказва се, че църквата е част от комплекса на Бернардинския манастир, в който има и още една църква- Св. Франциск от Асизи.

Манастирът е основан през 1469 година и част от сградите са оцелели, въпреки че впоследствие комплексът е бил преустройван. Функционирал е до 1864 г., когато е затворен от руското царско правителство и част от него е използван за казарми. Възстановен е едва през 1994 г. от бернардинците. Влизаме последователно в двете църкви от комплекса и продължаваме разходката си.

Посещаваме и наблизо намиращата се православна църква, но я оценяваме като доста семпла, в сравнение с нашите православни църкви, след което се отправяме към хълм, на който е разположена друга църква, която ни се струва красива. Тя се оказва затворена, но пък попадаме на интересна крепост. Както се казва: „Когато не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде“

Продължаваме към следващата забележителност на Вилнюс- Портата на зората, която, погледната отвън, си изглежда като най обикновена порта, но когато преминеш под нея, пейзажът става съвсем различен, а когато влезеш вътре, наистина ахваш от изумление каква голяма ценност се крие в такава малка сграда. Намиращият се във вътрешността портата „Параклис на Светата майка“ е пищно украсен и представлява едно от най- почитаните места от католиците, защото тук се съхранява чудотворна икона на Света Богородица. Виждайки, как една жена пълзи по стълбите на колене, за да достигне до горния етаж, където се намира иконата, решаваме да не се застояваме дълго, защото мястото очевидно е по- скоро за поклонници, отколкото за туристи и с голямо притеснение щраквам само една снимка отстрани за целите на пътеписа.

Продължаваме към поредната църква- Света Тереза. Влизаме вътре по време на вечерната молитва и оставаме известно време да послушаме, като гледаме да не прекаляваме със снимките.

Същото правим и в църквата Свети Казимир, покровителят на Литва, характерна с купола си под формата на корона.

Вероятно това се дължи на факта, че исторически, канонизираният след смъртта си като светец Казимир, роден през 1458 година, е бил син на Великия княз на Литва и крал на Полша Казимир Ягелони и Елизабет Австрийска и трябвало да наследи короната, но той предпочел духовния път, пред светската власт. Преброяваме общо 7 църкви, които сме посетили в този ден и, въпреки че във Вилнюс има още много, вероятно една от друга по- красиви, считаме, че сме изпълнили тази част от програмата си. Трябва да отбележа, че не само катедралата, но и всички църкви тук, за разлика от тези в другите две балтийски столици, са безплатни за посещение.

Продължаваме разходката си към площада пред Кметството, а след това към Президентския дворец.Пространството зад двореца е приятно аранжирано с фонтани и места за почивка, а непосредствено до него има зелен парк. Тъй като определено имаме нужда от почивка, не пропускаме да се възползваме.

Организирайте вашето самостоятелно бягство сред природата на север с помощта на нашия [Пътеводител за Балтика].

За да планирате перфектна разходка из бароковия Стар град на литовската столица, разгледайте препоръките на Официалния туристически борд Go Vilnius…https://www.govilnius.lt/visit-vilnius

Ако това ви харесало може да прочетет и: Балтика Талин, Хелзинки Рига и пътеписа за природата на Балтика