БАЛТИКА ЧАСТ ПЕТА: ПРИРОДАТА НА БАЛТИКА

или ЕЗЕРО, ЛАГУНА, БЛАТО И МОРЕ

Нашето пътешествие в Балтика и конкретно в Литва, навлиза в последната си част. След като посетихме четирите столици на балтийските държави, време е да се запознаем и с провинцията. Отправяме се към втория по големина в Литва град Каунас, като основната ни цел, преди да стигнем до него, е дворецът Тракай. Това е бил главният замък на Литовските велики князе, преди столицата да бъде преместена във Вилнюс, а най- интересното е, че дворецът е разположен в езеро. Виждайки предишния ден какво е останало от двореца във Вилнюс, не очаквам в Тракай да се е запазило нещо автентично. Така се и оказва. Отдалечe се забелязва, че дворецът e едно откровено ново строителство, което даже не е завършило, но ние все пак сме тук и твърдо сме решили да го посетим. По- късно ще установим, че цената от 12 евро за билет, също като и тази в Двореца на великите дукове предишния ден, не е твърде оправдана, защото в експозицията, макар да дава известна представа за времето, през което дворецът е съществувал, няма нищо автентично. Срещу още 2 евро си зареждаме аудиогид, защото все пак искаме да научим нещо. Съществували са общо 3 замъка, първият от които, Старият Тракай, е построен през 14 век, още преди официално да се създаде Литовското Велико княжество. Именно в него е роден Витовт, един от най- великите владетели на на Литва. По- късно е създаден замъкът, реплика на който може да се види днес, а най- късно третият, който, доколкото разбирам, също е възстановен и може да се посети, но ние решаваме да го пропуснем. Другото интересно нещо е, че и трите замъка са били тухлени. Когато е строен вторият замък, нивото на езерото е било доста по- високо и, макар че е строен върху изкуствен остров, основите му са били положени буквално във водата. По- късно нивото на водата спада и сега замъкът е издигнат върху твърда земя, а до него се достига по мост от едноименното градче.

Eдинствената автентична картина на трите замъка, запазена до днес, се съхранява в музея, и това може би е един от най- ценните артефакти в него. Останалото са колекции от предмети, част от които са от много по- късни времена.

Не може да се отрече обаче, че замъкът, погледнат от брега или откъм езерото, изглежда много красиво и ако човек има по- силно въображение, може да се върне в Средновековието и да си представи какво се е случвало зад стените му.

Може би най- приятното нещо, което правим през този ден, е разходката с корабче по езерото Гавле, която предприемаме веднага след посещението на двореца, и която напълно осмисля посещението ни тук.

Продължаваме към град Каунас, намиращ се съвсем наблизо до замъка Тракай. Решаваме първо да се настаним в квартирата си и тогава да предприемем обиколката на града. Този ден е най- горещият, откакто сме около Балтийско море. Шаманът вече 10 дни се мъчи да оправи времето в тези северни страни и най- после успява, но малко е прекалил. Температурата доближава 30 градуса и литовците сигурно се чудят какво им се случва. Ние вече също сме забравили какво е жега, но може би е време да се аклиматизираме, преди скорошното ни завръщане в България, където градусите вече две седмици не са спадали под 35. Апартаментът, който сме наели в Каунас, се намира съвсем близо до стария град, буквално на един подлез разстояние. Преминаваме през подлеза, който се различава от други подобни, защото в него се продават цветя, и се озоваваме на главната улица на Стария град. Веднага щом виждам църква по пътя, се запътвам натам. След безкрайното обикаляне на църкви през предишния ден, и тримата сме уморени от подобен вид забележителности, но все пак решаваме да дадем шанс и на тази църква да ни впечатли и тя успява. Това се оказва катедралата на Каунас, изключително богато и пищно декорирана.

От предварителните проучвания на картата сме установили, че в този град също има замък и ние се отправяме към него. Оказва се доста подобен на този в Тракай, също тухлен и с почти същия островръх конусовиден покрив, но без екстрата- да е построен в езеро. В него също има музей, но ние вече сме решили да приключим с музеите, след последните две разочарования, и се ограничаваме с разглеждане отвън.

Просторната зеленина наоколо, в съчетание с няколко красиви сгради, ни е напълно достатъчна, за да се почувстваме доволни, след което продължаваме разходката си през обширен зелен парк, за да достигнем слива на реките Неман и Нерис.

На връщане преминаваме покрай най- старата запазена къща от 15 век, около която витаят легенди, свързани с бог Перкунас, който е върховен бог и гръмовержец според старите езически вярвания на литовците.

Апартаментът, в който сме настанени, изглежда доста приятно, макар че, по наше мнение, е с ненужно много декоративни елементи, за сметка на необходими удобства като маса за хранене и столове, а ние в този момент нямаме нужда от допълнителна естетика, а само от един горещ душ и вкусна вечеря, за която предварително сме се подготвили в близкия супермаркет. Докато се суетим около приготвянето на вечерята, се готвим един по един да влезем под душа, установяваме, че няма топла вода. Намираме виновника за това- газов котел, на който се разчита за отоплението през зимата и за топлата вода целогодишно. Опитите ни да се справим сами се провалят и се налага да се обадим на хазяите. След неколкократни разговори на английски с млад мъж, от които схващам, че ни съветва да рестартираме котела, да извадим кабела, все неща, които вече сме направили, се появява истинският собственик на апартамента- жена , близка до нашата възраст, която веднага ни пита дали говорим руски, защото очевидно, също като нас, изпитва затруднения с английския. Тя започва да се суети наоколо и да се опитва да се справи с котела, което очевидно се оказва невъзможно, защото дисплеят упорито показва грешка, очевидно изискваща намеса на техник, какъвто по това време е невъзможно да се намери. Жената е мила, а безспорен факт е, че повредата е възникнала сега, тъй като, когато се настанихме следобед, имаше топла вода, но фактът си е факт и трябва да се примирим с мисълта, че няма да можем да се изкъпем тази вечер. Спазаряваме се за връщане на част от цената, която вече сме платили, след което си спомняме как са се къпали бабите ни, и последваме техния пример. Какво да се прави, колкото и добре да е организирано едно самостоятелно пътуване, винаги са възможни изненади, а и нали после трябва да има на какво да се посмеем.

Сутринта се отправяме към Клапейда, морската столица на Литва, където се намира единственото пристанище на страната и уникален природен обект, защитен от ЮНЕСКО- Куршска коса, тясна ивица земя, обградена от двете страни с вода, от една страна- Балтийско море, а от другата страна- огромна затворена лагуна, която някъде наричат Куршски залив. Ивицата е дълга около 100 км, но само северната половина от нея попада в територията на Литва, а южната се намира в Калининградска област, територия на Русия. Според информацията, която прочетох, мястото е романтично и обвито в легенди. Една от тях разказва, че гигантска и силна жена на име Неринга хвърляла пясък, за да предпази брега от бурите и така защитила морето. Навигацията ни отвежда до ферибот и ни съобщава, че посещението ни на Куршска коса ще ни струва 70 евро. Тази информация малко ни изненадва, но все пак обектът е главното нещо, заради което сме пропътували целия път до Клапейда. Фериботът струва 23 евро за лек автомобил и макар че пътуването трае не повече от 10 минути, за да се озовеш на другия бряг, където е уникалният природен обект, я приемаме за поносима, в сравнение с тази, съобщена ни от навигацията, и смятаме, че сме се разминали тънко. Тръгваме през широколистна гора, която е доста широка, и не виждаме никакви брегове от двете страни. В един момент стигаме до бариера, където ни поискват още 50 евро.Очевидно JPS-ът не ни е излъгал. Не знаем дали цената си струва, но вече нямаме избор, освен да я платим. Продължаваме нататък и започваме да преминаваме покрай курортни селища и места за почивка, а в далечината се виждат огромни като планини пясъчни дюни. Приближаваме се ту до единия, ту до другия бряг. Когато се озоваваме наблизо до морето, прочитаме по табелите, че там има плаж. Паркираме колата си срещу 3 евро на час и отиваме да видим за какво става дума. Въпреки че това е един от топлите дни от нашето пътешествие, температурата на въздуха тук, според термометъра в колата ни, е 21 градуса, а според информацията, която виждаме на място, температурата на водата е 17 градуса. Това определено не отговаря на нашите представи за комфортен плаж, но все пак си правим разходка по плажа, потапяме краката си в морето.

Докато ходим, веднага ми правят впечатление разноцветните камъчета, между които има някои, жълти като кехлибар. Бях чела, че ако имаш голям късмет, тук по брега можеш да намериш кехлибар, и въпреки че не вярвам в легенди, слагам някое камъче в джоба си. Облаците, които прииждат и се сгъстяват, окончателно прекратяват колебанията ни, дали все пак да не си облечем бански.

Качваме се на колата и продължаваме към най- голямото населено място- Нидас, разположен на брега от страната на лагуната. Отново плащаме паркинг и тръгваме пеша по брега. На това място няма плаж, а брегът е стръмен и, въпреки, че е красиво, няма много какво да се прави, освен да седнеш в местен ресторант и да похапнеш.

Все повече започвам да се убеждавам, че цялото ни пътуване до тук и немалката такса ще се окажат малко безсмислени, защото това по- скоро е място за почивка, отколкото за еднодневна екскурзия. Някои от ваканционните къщички, които виждаме, изглеждат много приятно. Сезонът тук едва сега започва и практически има един ресторант, където можеш да обядваш, за което, абсолютно очаквано, се налага да чакаме на опашка, а накрая да платим значителна сума. Единственото нещо, което ни остава да проверим, са пясъчните дюни, на които съм виждала снимки. Когато напускаме Нидас и се качваме на колата обаче, завалява дъжд, което рязко намалява мотивацията ни да я оставим отново и да продължим пеша. Когато по- късно чета отзиви от организирани екскурзии, схващам, че може би най- интересното нещо тук са беседите на екскурзоводите, но организираните екскурзии, за които има оферти в интернет са неоправдано скъпи. Вероятно е най- добре човек да си намери гид на място, който да му разкаже красивите легенди за това място.

Именно една легенда ни отвежда до следващото място, което искаме да посетим, и тя отново е свързана с прочутия балтийски кехлибар. Преданието разказва, че от кехлибар бил изграден замъкът на богинята Юрате, който бог Перкунас разрушил, за да я накаже за любовта й към смъртен рибар. Замъкът се пръснал на парчета, които и сега могат да се намерят по балтийския бряг. Поглеждам камъчетата в джоба си, но извадени от водата, те вече не блестят. Затова се отправяме към Amber Queen, място, обозначено като музей и магазин. Когато пристигаме обаче, се оказва, че си е един голям магазин, който има няколко витрини с експонати, които не се продават и се третират като музейни. Разглеждаме ги, а след това, разбира се, не пропускаме и витрините с експонатите, на които има цени. За мое огромно учудване, тук цените са доста прилични, в сравнение с тези, които видяхме на други места.

В последния ден на нашето пътешествие напускаме Литва, за да се върнем отново в Латвия, откъдето на следващи ден е обратният ни полет до България. Вместо по магистралата, избираме да пътуваме по първокласен път, който минава през множество малки населени места, за да се потопим в атмосферата на литовската и латвийската провинция. Селцата, през които минаваме са китни и изключително подредени, а когато спираме на едно крайпътно заведение за обяд, установяваме огромната разлика между цените на местата за туристи и тези, където се хранят местните. Докато предишния ден на Куршска коса сме платили по 15 евро на човек за основно ястие и 5 евро за бира, тук цената на една обилна порция храна е 5 евро, а на бирата- 2 евро. Очевидно, така и не сме придобили истинска представа за стандарта на живот в тези страни. Освен това местенцето е изключително приятно, с много зеленина и цветя наоколо.

Обектите, който сме си определили за посещение през този последен ден ,са латвийският морски курорт Юрмала и Националният парк Кемеру. Чудех се дали да включа този обект в програмата ни, защото прочетох, че той се състои от блата. Не ми звучеше много надеждно, но тъй като Кемеру практически представлява част от Юрмала, където съм запазила последната ни нощувка, все пак решаваме да го посетим. Преди да достигнем до паркинга на Националния парк, доста се залутваме Оказва се, че целият район е покрит с блата и езера и мястото трудно се открива на картата, а времето напредва и вече почти сме се отказали, когато Дилиян някак успява да улучи какво трябва да зададе на навигацията.

Навлизаме първо в гора и рояци комари започват да кръжат около нас и не ни оставят да се насладим за дълго на огромните плантации от напълно узрели боровинки, които, кой знае защо, растат на сянка под дърветата и за разлика от тези при нас, които се срещат само в планините, тук са на равно място, на самото морско равнище. Мисля си, че колкото по- близо отиваме до блатата, нашествието от комари ще се увеличава, но за огромно учудване, още щом излизаме на открито, комарите тотално изчезват. Може би причината за това е приятният прохладен вятър, който духа. Според указателните табели, човек може да избира между два варианта, единият от които е дълъг 1,4 км, а другият 3,3 км, но на картата на националния парк, която посочва двата маршрута, ясно се вижда, че основният брой водни обекти, някои от които се определят като блата, а други като езера, могат да се видят само, ако избереш дългия маршрут. Тъй като през този ден само сме пътували с кола и краката ни са отпочинали, без колебание избираме дългия маршрут и не оставаме разочаровани. Движението в целия партк става по дървени скари, които от една страна предпазват природата от туристите, а от друга- пазят туристите от пропадане в някое мочурище.

На най- красивите места са поставени дървени пейки, където можеш да поседнеш и да се полюбуваш на гледката, а черешката на тортата е дървена платформа, от която може да се наблюдава районът отвисоко.

Растителността наоколо не е особено разнообразна, защото само определени видове растения могат да виреят на подобни места, но зеленината е достатъчна, за да направи пейзажа много приятен, а белите облачета, оглеждащи се в сините води, неповторимо допълват пейзажа.

Не усещаме как сме извървели трите километра до края на дървената пътечка. Посещението на мъховото блато, както по друг начин се нарича обектът, е напълно безплатно, с изключение на нищожната цена от 2 евро, която плащаме за паркинга, въпреки че поддръжката на дървените скари със сигурност изисква значителни средства. Очевидно за това се грижи Латвийската държава, а ние само можем да й благодарим за удоволствието да видим този уникален природен обект, без да затънем в някое блато и даже без да намокрим краката си.

Надвечер пристигаме в Юрмала, най- големият морски курорт на Латвия, намиращ се само на 30 км от столицата Рига. След неуспешния опит за плаж предишния ден, и предвид факта, че в момента сме на 300 км. по- насевер, не сме включили плажа в програмата си, но все пак искаме да видим Балтийско море за последен път в тази екскурзия. Когато достигаме до плажа, се оказва, че пясъкът е много ситен, но съвсем мокър и всички хора, които виждаме по плажа, използват огромната пясъчна ивица по- скоро като алея за пешеходна или велосипедна разходка и като игрище, отколкото за плаж, в смисъла, в който сме свикнали да го разбираме. Тръгваме и ние по пясъка, така както сме си с маратонки, и си правим една много приятна разходка край морето, наблюдавайки странните черноглави чайки и разглеждайки къщите наоколо.

На връщане минаваме през градчето и отново разглеждаме къщите. Има много къщи, които определям като вили от 19- ти и началото на 20-ти век, някои от които са реновирани, а други са си истински развалини. Има и лъскави нови постройки и хотели, но не се виждат следи на презастрояване.

Очите ми гледат към двете църкви, едната от които изглежда като православна, а другата като католическа, но никой от моите спътници вече не иска и да чуе за църкви. За съжаление и времето е напреднало доста, а на следващия ден ни чака обратният път към дома.

Организирайте вашето самостоятелно бягство сред природата на север с помощта на нашия [Пътеводител за Балтика].

Ако ви харсва разказа за море, блата и Балтийско море може да прочетет и другите части на нашето приключение в Балтика Вилнюс Талин Хелзинки и Рига