Балтика Част втора: Хелзинки - Пътеписите на Марта

След едночасов полет от Рига, за който отново сме се доверили на компанията превозвач AirBaltic, пристигаме в Хелзинки в ранния следобед и още докато се приземяваме, забелязваме, че навън е доста мрачно, вали дъжд, духа вятър и като цяло времето не изглежда твърде лятно. Тъй като самолетът каца на ръкав, а до гарата има топла връзка от летището, само предполагаме, че навън температурата не е особено висока и едва когато слизаме на спирката, за да достигнем до предварително резервирания си апартамент, съвсем осезаемо усещаме, че се намираме в най- северната столица на континентална Европа. За сравнение, в България в момента е 35 градуса и, идвайки оттам, някак се оказваме неподготвени за студ. Въпреки това сме твърдо решени да осъществим плановете си. Тъй като цените на нощувките в Хелзинки са доста високи и ако искаш да се настаниш в центъра, трябва да прежалиш доста солидна сума или пък да се задоволиш с хостел, аз съм предпочела варианта, да се настаним в един по- отдалечен квартал, но с редовен градски транспорт. Кварталът се нарича Haaga и до него се достига с влак от летището. От спирката до нашето място за настаняване трябва да повървим около 15 минути пеша, което по принцип не е проблем, но с тежък куфар, който едва влачиш със себе си, се оказва доста голямо изпитание. На всичко отгоре заръмява дъжд и трябва да разпънем и чадъри. Когато достигаме до адреса, сме доста уморени, но само няколко минути по- късно, освежени и преоблечени, сме готови да започнем своята туристическа програма в Хелзинки, напълно пренебрегвайки факта, че термометърът, окачен на прозореца, показва, че навън е 12 градуса. Към центъра на града води автобус № 40. Автобусът спира на 100 метра от нашата квартира, а и вече сме без куфари. Транспортът е редовен и не се налага да чакаме дълго. Билетите, които сме си закупили от летището, важат за целия градски транспорт за 24 часа от момента на купуването им, така че няма нужда да си купуваме нови в автобуса. Тъй като сме за пръв път в Хелзинки и не сме твърде ориентирани, включваме приложението Googlemaps, и след около 30 минути пътуване с автобус и после с трамвай, се озоваваме на Сенатския площад, най- емблематичното място във Финландската столица. Самият площад е впечатляващ с мащаба си, а точно срещу нас, високо над площада, се издига Хелзингската катедрала. Със съжаление отбелязваме факта, че част от фасадата на великолепната сграда в гръцки стил с фронтони и колони и цветни куполи, в момента е в ремонт и не можем да я видим в пълния й блясък, но даже и в този си вид, сградата е изключително красива.

Без да губим повече време, изкачваме стръмните стъпала пред храма и се озоваваме пред централния вход. Спомням си, че една екскурзоводка в друга държава ни беше казала, че при тях всички храмове се намират на високо място, защото за да се доближиш до Бога, трябва да положиш усилия. Дали това е бил замисълът на Карл Лувдиг Енгел, немския архитект, проектирал катедралата, както и някои от останалите сгради наоколо, само можем да гадаем, но струва ми се, че когато, задъхани, достигаме последното стъпало, желанието ни да влезем в храма се е увеличило. Разбира се, това може и да се дължи на влошаващато се време, но предпочитам да го отдавам на благоговението, което изпитваме към божия храм. За разлика от повечето църкви в Европа, които в последните години се превърнаха в платени туристически обекти, посещението на тази катедрала е безплатно и нещо повече, можеш да сканираш QR код и да влезеш безплатно в сайт, от който да разбереш повече за историята на строителството и основните елементи, на които трябва да обърнеш внимание, когато разглеждаш това великолепно произведение на архитектурата. Още по- приятна изненада е, че можеш да избираш на какъв език да прочетеш информацията и между много езици, от които правиш избора, има и български. Както може и да се предположи, предвид факта, че катедралата е Лутеранска, тук липсва пищният разкош, характерен за католическите църкви, но въпреки това интериорът е истинска наслада за окото дори на непросветения в архитектурно отношение турист.

В момента в катедралата тече вечерната служба, която се изпълнява на орган и оставаме известно време да послушаме, а когато малко по- късно излизаме навън, искрено съжаляваме, че не сме останали по- дълго време, защото, освен че е студено, е започнал да вали дъжд и климатът определено не е подходящ за градски разходки.

Ние обаче сме упорити и се отправяме към следващата забележителност- сградата на Парламента на Финландия, намираща се в непосредствена близост до катедралата. За съжаление се оказва, че и тази сграда в момента е в ремонт. Тъй като страничните фасади още не са в ремонт, успяваме да видим част от орнаментиката върху внушителната сграда от розов мрамор, а на предната фасада има скеле и е опакована по начин, който само може да ти подскаже колко е величествена в пълния си блясък.

Оставаме доста разочаровани от факта, че сме попаднали в Хелзинки по време на ремонти, но може ли, когато планира екскурзиите си, човек да предвиди кога на местните управници ще им хрумне да ремонтират някоя важна сграда. Тъй като времето става все по- лошо, но е твърде рано да се прибираме в този дълъг летен ден, но и късно, за да се вместим в работното време на православната катедрала, намираща се на около 15 минути пеша, се отправяме към сградата на Централната гара, която също представлява една от местните забележителности. Още докато вървим натам, вече сме наясно, че това ще бъде последната точка от днешния ни маршрут. Вятърът става свиреп и вече сме мокри и измръзнали, но широките площади и красиви сгради, покрай които минаваме, ни провокират да продължаваме да снимаме, с риск телефоните ни да се намокрят от дъжда.

Все пак туристическото ни усърдие си има граници и когато установяваме, че първата спирка на автобуса, който води до нашия квартал, е точно на Централна гара и с радост се мятаме на него, за да се приберем на топло. Влизайки в апартамента, усещаме температурата вътре като доста приятна, а когато влизаме да се изкъпем, установяваме, че радиаторът в банята работи постоянно и очевидно това изобщо не е случайно в този северен град. Предварително сме се подготвили с храна за вечеря и, след като приятно сме се стоплили с по един горещ душ, всичко вече си идва на мястото. Кварталът е изключително спокоен и през тревните площи около блока пробягват зайчета и катерички.

Белите нощи са в разгара си и можем да се радваме на светлината, докато решим, че е време за лягане, а хазяите са се погрижили за спокойния ни сън с плътни пердета. След като съм разкритикувала Шамана /Дилиян/ за нехайното му отношение към времето, заспивам с надеждата, че той ще си вземе бележка и ще оправи времето в следващия ден, за да можем да се насладим истински на този град, чиито широки площади и внушителни сгради с красиви фасади не убегнаха от погледа ми, въпреки лошото време.

Когато се събуждам сутринта и поглеждам навън, се чувствам обнадеждена. Облачно е, но дъждът е спрял, а термометърът на прозореца показва цели 15 градуса. Когато малко по- късно излизаме навън, установяваме, че и вятърът е спрял. Придвижваме се с автобуса до спирката на Националния исторически музей, но за съжаление и той в момента е в ремонт и явно ремонтът е сериозен, защото музеят изобщо не приема туристи, така че първия обект, който решаваме да посетим днес и който се намира на пешеходно разстояние от музея, е църквата Temppeliaukio. Когато телефонът на Дилиян обявява, че сме пристигнали, малко се учудвам, защото пред нас се намира скала, в най- високата част на която се вижда купол.

Оказва се, че сме атакували църквата от задната й страна, откъдето заради разликата в нивата на терена, не се достига до входа, а до купола на църквата, така че се налага да я обиколим цялата и да слезем до входа. Въпреки че изпитвам известен страх, докато слизам по стръмната скала, още влажна от дъжда, не съм недоволна от това преживяване, защото по този начин успяваме да видим още по- добре този уникален архитектурен обект. Temppeliaukio е съвременна църковна зала, изсечена в естествена скала, много различна от всички църкви, които сме посещавали, а за мен лично повече приличаща на концертна зала.

Единственото нещо, по което може да се познае, че това е църква, е кръстът и свещите върху маса, поставена отпред. Вероятно това трябва да играе ролята на олтар. Много по- забележим обаче е роялът, на който е седнал пианист и изпълнява класическа музика. Изживяването вероятно щеше да е много по- приятно, ако заедно с нас не беше пристигнала тълпа китайски туристи, неспиращи да си говорят шумно и да позират за снимки колкото може по- близо до рояла.

След като излизаме от църквата, се връщаме на главната улица, където е спирката на автобуса. Докато планираме следващите обекти за посещение, тръгваме на разходка в отсрещния парк Хесперия. Първо преминаваме около малко изкуствено езеро, изключително бистро и красиво и очевидно доста поддържано като културен обект, след което се отправяме към голямото езеро. Друга атракция на парка се оказват патиците, които бродят на големи ята по тревата и никак не се плашат от хората.

Въпреки че времето все още е облачно, слънцето леко започва да се прокрадва пред облаците и ние решаваме, че няма да се отказваме от първоначалните си планове и ще отидем до остров Суомелина, една от главните забележителности на Хелзинки. Навигацията ни насочва към един пристан, на който би трябвало да спират корабчета за острова, част от градската транспортна мрежа, но там в момента е акостирал само един малък ферибот, който не изглежда като пътнически, а по- скоро като товарен. Капитанът ни приканва да се качим и става ясно, че ще ни превози до острова. Освен нас на борда има още двама души, но тъй като няма седалки за пътници, се налага да седнем върху шкафовете за пожарогасители. Давам си сметка, че това е първата ни среща с Балтийско море, въпреки че вече пети ден сме в прибалтийски държави. Тъй като морето е спокойно, можем да се разхождаме по широката платформа и да правим снимки, а за наш късмет, или по заслуга на Шамана, и слънцето все по- често се показва сред облаците. Малко по- късно капитанът ни стоварва на едно товарното пристанище на острова и не отваря и дума за заплащане. Явно услугата е била бонус от него.

Слава богу, разстоянието не е голямо и скоро се озоваваме на място, където виждаме, че акостират истинските туристически корабчета.

Всичко, което знам предварително за Суомелина е, че на острова е разположена крепост, в момента превърната в музей, а още щом слизаме, виждам, че пейзажът наоколо е истинска радост за окото. От информационните табла разбираме, че само срещу 5 евро можеш да си изтеглиш на телефона аудиогид на много езици, сред които и български, и ние веднага се възползваме от предложението, за да бъде разходката ни, освен приятна, и познавателна. Островите, на които е разположен сегашният туристически обект Сумелина, са били известни в миналото като Вълчите острови. Не зная дали тук е имало вълци, но във всички случаи те са били едно доста неприятно място. Строителството на крепостта, разположена на два от островите, започва през 1748 година, когато Финландия е част от Кралство Швеция, за да бъде използвана като военноморска база, наречена Свеаборг. Постепенно около защитното съоръжение изникват къщи, търговски сгради и църква, а за да се направи по- приятен животът на войниците, служещи в крепостта, даже е създаден парк с изкуствено езеро. По- късно, когато Финландия е завладяна от Руската империя, крепостта, вече под името Виапор, отново играе отбранителна роля, но вече под друго управление. След обявяване независимостта на Финландия през 1918 година, крепостта е преименувана в Суомелина. Мястото продължава да изпълнява военни функции до 1973 година, когато е предадено на Министерството на образованието и превърнато в музей и е включено в списъка са световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Пътеводителят е устроен така, че може да ти показва маршрута и във всеки един момент да знаеш къде се намираш. Цялата площ на Суомелина е 80 хектара и в нея са разположени около 200 сгради, така че ако искаш да видиш всичко, да хапнеш на обяд или да пиеш кафе с гледка към морето, спокойно можеш да прекараш тук цял един ден.

За съжаление, ние не разполагаме с толкова време и отделяме около 3 часа, след които се чувстваме достатъчно наситени с впечатления, а и леко уморени, и се отправяме към пристанището, където, според навигацията ни, ще пристигне следващото корабче. Налага се почти да пробягаме разстоянието дотам, за да не се налага да чакаме следващия кораб и успяваме да го хванем в последния момент. Оказва се, че корабчето наистина е част от градския транспорт и нашите карти, закупени предишния ден, все още са валидни. Този път плаването ни е по- дълго, защото корабчето спира на друго пристанище и можем по- дълго да се насладим на гледката първо към острова, после към града.

Корабчето акостира на Пазарския площад, където са разположени сергии със сувенири, но откровено казано, нищо не грабва окото ми.

Намираме се съвсем близо до Успенската катедрала- православната катедрала на Хелзинки, към която се отправяме, радвайки се на опитите на слънцето да се покаже зад облаците.

Сградата е красива както отвън, така и отвътре. Тук, както и в лутеранската катедрала „Свети Никола“, която разгледахме предишния ден, също можеш да се възползваш от безплатен гид, който си изтегляш на телефона. Катедралата е построена по времето на Александър II, царят, който ние почитаме като Освободител, а руснаците също го наричат „цар освободител“, но поради друга причина, а именно премахването на крепостното право. По това време Финландия е била автономно велико херцогство в състава на Руската империя. Катедралата е проектирана от руския архитект Алексей Гоностаев, а след смъртта му през 1862 година, строителството е довършено под ръководството на архитект Иван Варнек. Счита се, че това е най- големият православен храм в Северна и Западна Европа.

След като посещаваме и този, предварително набелязан, туристически обект, решаваме просто да се разходим из града и да намерим място, откъдето можем да купим по някой сувенир за спомен. Това се оказва доста трудна задача. Хелзинки не е типичния туристически град и за разлика от Рига, където всички магазини за сувенири са струпани в стария град, тук няма подобно нещо. Достигаме с трамвай до гаровия площад и този път, без да сме притеснени от метеорологичната обстановка, както в предишния ден, можем спокойно да разгледаме внушителната сграда на Хелзинкската гара.

Докато търсим сувенирен магазин, попадаме на още няколко красиви площада, между които Ласипалаци, площадът, на който се намира музеят на изкуството Амос Рекс. Не сме планирали да посещаваме този музей, но инсталацията на площада определено е интересна, а докато се шляем, попадаме и на други произведения на модерното и традиционното скулптурно изкуство.

Наоколо има изключително много МОЛ-ове и никакви малки магазинчета, в които би било подходящо да се продават сувенири. Най- после намираме някаква дупка, стоката в която ми се вижда с твърде съмнителен произход, но все пак успявам да си купя чинийка за колекцията ми на стената, която съм нарекла „Стена на пътешественика“. Така с чувство за удовлетвореност вече можем да се качим на автобуса, за да се придвижим до квартирата, където да отпочинем, преди следващия ден, в който ще пътуваме с ферибот по Балтийско море, за да достигнем до следващата точка от нашия маршрут- столицата на Естония, Талин.

Най- удобният начин да се придвижиш от Хелзинки до Талин е по море. За около 2 часа и 30 минути фериботите пресичат Финландския залив и достигат до другия бряг. Фериботи има по няколко на ден, на различни компании, но тъй като винаги обичам да залагам на сигурността, сме си купили билети един месец преди плаването. Според предварителната ми информация, има две основни пристанища, от които тръгват фериботи за Талин. Корабът, за който са нашите билети, тръгва от полуостров Katajanokka, същият, от който отплавахме предишния ден към Суомелина. На полуострова има няколко пристанища и това, от което тръгват фериботите, е различно от двете, от които тръгват корабчета към Суомелина. За да не се лутаме с тежките куфари, предния ден сме проходили пеша полуострова, знаем къде точно е терминала, до който се достига с трамвай от Централна гара. Когато, около 40 минути преди обявеното време за отплаване, се озоваваме на мястото, откъдето ще отплаваме, там вече се е събрала огромна тълпа. Очевидно, въпреки че линията е редовна и фериботите са много, пътници също не липсват и решението да си закупим билети предварително е абсолютно правилно. Забелязвам много майки с деца, които очевидно отиват до Талин просто на разходка. По- късно нашата екскурзоводка в Талин ни обяснява, че много финландци ходят често до Талин, за да ползват по- евтините услуги- фризьор, маникюрист, зъболекар, след което си купуват водка и се връщат в рамките на деня. Цената на билета за ферибота е около 25 евро на човек, но тъй като алкохолът във всички страни на Скандинавския полуостров е изключително скъп, а явно това се отнася и за услугите, очевидно си струва да преплаваш финския залив напред и назад и да платиш цената на билета. Фериботът напуска финландския бряг и ние правим последни снимки от кораба на града и остров Суомелина.

За наше щастие, в този ден времето е слънчево, а морето е спокойно. На борда има всичко необходимо, за да се чувстваш комфортно- барове, ресторант със сервиране и такъв на самообслужване, открити и закрити палуби. Времето минава неусетно и в ранния следобед вече сме на пристанището в Талин, столицата на Естония, за която ще ви разкажа в третата част на пътеписа.