Трите балтийски държави- Литва, Латвия и Естония, макар и не много отдалечени от България, като че ли са малко познати за нас като история и култура. Интересно е, че макар и да са били част от бившия Съветски съюз, известни под общото име Прибалтика, те не са били твърде популярни дестинации в България по времето, когато и ние бяхме сателит на „Големия брат“. Обичайните екскурзии бяха до Москва, Ленинград и Киев и може би само заклети пътешественици като моя бивш учител по химия Георги Байданов, който беше обиколил всички съветски републики, бяха стъпвали там. Като един съвременнен заклет пътешественик, който иска да опознае колкото може повече народи и култури, от известно време планирам посещение на трите държави, като добавям към палитрата от култури и една скандинавска- Финландия, която не успяхме да включим в програмата си по време на нашата обиколка на Скандинавския полуостров.
Преди окончателно да реша дали пътешествието ще бъде организирано, или самоорганизирано, преглеждам няколко оферти на туроператори, които водят туристи в Балтика. Някъде не ми харесва програмата, другаде цената и, тъй като в Европа вече сме свикнали да ходим сами, и този път се спирам на варианта сами, в тесен семеен кръг- аз, съпругът ми Дилиян и неговата сестра Веси да си организираме пътешествие. Да посетиш четири държави и да видиш колкото може повече от тях, изисква доста време, особено ако целта е не просто да се тагнеш на всички места, а наистина да ги разгледаш и да усетиш атмосферата на всяко едно от тях. Така че, решавам, нехарактерно за мен, като една делова жена, свикнала да се надпреварва с времето, щедро да си отпусна две седмици за екскурзията. Проучването, което правим със съпруга ми Дилиян, показва, че единствената от трите балтийски столици, до която има директен полет от София, е Рига. Компанията Airbaltic, която изпълнява полетите, не е може би от най- типичните нискотарифни компании, но преценявам, че цената от около 500 лева на човек с голям чекиран багаж за отиване и връщане, е прилична. Проблемът е, че трябва да кацнем в Рига и след като обиколим всички места, които искаме, да се върнем отново там. Това е доста голямо предизвикателство даже за човек с богат опит в организирането на пътувания, но след известни проучвания скоро съм готова с купуването на самолетни билети и запазване на хотели. По- голяма сложност за мен представлява транспортна схема, но там, както обикновено, се включва съпругът ми Дилиян и в крайна сметка се получава една доста интересна, динамична и разнообразна програма, за осъществяването на която сме твърдо решени да дадем всичко от себе си, а за останалото разчитаме на Божията помощ, защото след провала на пътуването ми до Еквадор преди няколко месеца, поради неотложен здравословен проблем, възникнал само няколко дни преди пътуването, все повече осъзнавам колко е важна тя.
***
Едва дочаквам деня, в който трябва да потеглим, а това е денят на лятното слънцестоене. В България жегата започва да става осезаема, а според синоптиците в следващата седмица ще стане почти нетърпима, а ние тръгваме с очаквания за прохладно време и бели нощи, които ще ни позволят да се разхождаме до късно през нощта. Докато самолетът ни се снишава над Рига, преминаваме през плътен слой облаци, а когато излизаме навън, веднага побързваме да си облечем връхните дрехи, които предвидливо сме сложили в ръчния си багаж. Придвижването от летището до стария град на Рига е много удобно и евтино с автобус № 22, само срещу скромната сума от 1,80 евро на човек. Апартаментът, който съм резервирала, се намира на около 7 минути пеша от спирката на автобуса, но с тежките куфари, които, освен всичко друго, трябва да пренесем през подлез, разстоянието ни се струва доста по- голямо. Апартаментът ни се оказва действително на изключително централно място в Стария град на Рига, голям и удобен, с всичко необходимо за приятен престой. Междувременно, докато се настаняваме, облаците са се разкъсали и слънцето се е показало. Часът е 7 вечерта, прекрасно време за разходка в Рига. Още щом излизаме и заставаме срещу църквата Свети Петър, един от символите на града, попадаме на група с екскурзовод на руски, от който разбираме, че златният петел на купола на катедралата е символ на Рига, която наричат „Градът на златния петел“. Това е първата информация, която получаваме за града, и която се надяваме да обогатим многократно през следващите два дни.
Второто нещо, което ни прави впечатление, са множеството добре изглеждащи ресторантчета, едно от друго по- примамливи, с много цветя, но когато поглеждаме цените, установяваме, че те не са чак толкова примамливи. Основните ястия започват от 20 евро, а супите и салатите варират между 10 и 15 евро. Решаваме, че това се дължи на факта, че се намираме в Стария град на Рига и цените са като за туристи, така че се надяваме в следващите дни да намерим местата, където се хранят местните.
За тази вечер решаваме, че ще си останем вкъщи и, заедно с гражданите на Рига, пазаруваме от местния супермаркет, където има всичко, за да си направим една вкусна вечеря. Докато се шляем, прибирайки се до квартирата, забелязвам още няколко приятни неща- красива архитектура в немски стил, спокойна атмосфера и рок музика, която звучи в много от заведенията. Не пропускаме, разбира се, да видим просяци, както и няколко местни пиянки, които, защо ли това не ме учудва, се карат на чист руски. Докато вечеряме и правим планове за следващите дни, времето напредва, но дори не усещаме, че е станало 22 часа, защото навън все още е светло. Смрачава се едва към 23 часа. Когато си лягаме, за да съберем сили за следващия ден, се налага да затворим прозорците, не само защото навън става хладно и завалява дъжд, а защото нощният живот на младите латвийци в съботната вечер тепърва започва.
Събуждаме се бодри и готови да опознаем града. Предварително съм резервирала безплатна пешеходна обиколка с местен гид на английски, каквато възможност се предлага на сайта https://www.rigafreetours.com/ Обиколката започва в 10 часа. Тъй като имаме навик, когато сме на екскурзия, да ставаме рано, за да използваме максимално деня, изскачаме в 9 часа от апартамента, с намерението, преди часа на срещата ни с гида, да влезем в Църквата Св. Петър, която е буквално в задния двор на сградата, в която сме настанени. Оказва се, че църквата е затворена, а наоколо в 9 часа няма жива душа. Дали това се дължи на факта, че е неделя и местните, както и туристите, са уморени след нощния живот в събота, или на ледения вятър, който прониква през дрехите и създава усещане по- скоро за късна есен, отколкото за лято. Не зная, но ние нямаме нищо против да се поразходим по пустите улици и да си направим снимки пред някои от забележителностите на Рига, без да се блъскаме с тълпи туристи. Попадаме на красив площад с много интересни сгради в съвършено различни архитектурни стилове, за които нямаме търпение да научим повече.
Когато се връщаме пред църквата Св. Петър, там вече се е събрала група. Всички като нас са облечени с якета, а в средата е застанал млад мъж по тънка риза и бадж на врата, който не показва никакви признаци на студ. Очевидно това е нашият гид, който като повечето местни жители, има друга представа за студено и топло. След като последните хора, записани за тура, пристигат, екскурзоводът започва своята беседа. Научаваме, че Рига е основана в началото на 13-ти век от германците. Преди това тук съществувало селище на балтийско племе, наречено „ливи”. За основател на града се счита епископ Алберт от Бремен, подпомогнат от немски търговци, имащи интереси в района, които съвпадали с интересите на църквата да християнизира местното население. Градът остава под немско влияние няколко века, след което през 17 век е завладян последователно от поляците и шведите, а в началото на 18 век, по времето на Петър I, попада под хегемонията на Руската империя, чак до Първата световна война. През 1917 година, с подписването на Брест- Литовския мирен договор, в който, както знаем от нашата история, България играе съществена роля, Германия отново получава контрола над Балтийския район, но само една година по- късно, когато Германия излиза победена от войната, латвийците най- после обявяват своята независимост, която продължава до 1940 година, когато Съветският съюз анексира латвийската държава. До ден днешен в Рига живеят много руснаци и, когато вървиш по улицата, рязко можеш да ги отличиш по езика, който говорят и който няма нищо общо с езика, който говорят латвийците. По думите на нашия гид, латвийският език не принадлежи нито към славянската, нито към унгрофинската, нито към германската езикова група и единствено се родее с литовския, но не чак толкова, че двата народа да се разбират помежду си без преводач. Трите държави, Литва, Латвия и Естония, които ние обикновено възприемаме като едно цяло, в етническо отношение всъщност са много различни. Общото между тях е еднаквата им историческа съдба, или по друг начин казано, общият враг. След като ни разказва още интересни факти за историята на града и страната си, екскурзоводът ни повежда към същия площад, на който малко по- рано си направихме снимки насаме. Тук е разположена сградата на Кметството на Рига, както и една от емблематичните забележителности- Къщата на черноглавите. Сградата изглежда като истински архитектурен шедьовър и на нея е записано, че е построена през 1334 г. и реставрирана през 1999 година, но според думите на нашия екскурзовод, това, което виждаме, не е реставрирана, а напълно отново изградена сграда, реплика на съществувалата тук преди Втората световна война, когато сградата е била срината до основи. Същото се отнася и до сградата на Кметството на Рига.
Другите сгради, които се виждат на площада, са построени през съветския период и в една от тях, построена в стил брутализъм през 70- те години на ХХ-ти век, се помещава Музеят на окупацията, а другата е в сталински стил от 50-те.
На площада се намира статуята на Коледното дърво, традицията за което, латвийците твърдят, че произхожда оттук, но и този мит бива развенчан от нашия екскурзовод.
Продължаваме своята разходка в Стария град към по- голям площад, на който се намира Националното радио в сграда на бивша банка, както и сградата на бившата стокова борса, в момента превърната в картинна галерия, и разглеждаме отвън Рижката катедрала, която планирам да посетим по- късно самостоятелно.
Продължаваме към сградата на Парламента, където екскурзоводът ни запознава с държавното устройство на страната- парламентарна република с еднокамарен парламент, състоящ се от 100 депутати. Президентът тук, както и при нас, има по- скоро представителни функции.
През съветския период, заради своята разнообразна архитектура, Рига е използвана за снимачна площадка за множество филми, чието действие се развива в различни европейски градове. Именно тук е снимана поредицата за Шерлок Холмс, която беше излъчвана по Българската телевизия и екскурзоводът ни показва как изглежда къщата, която трябва да наподобява дома на известния детектив на Бейкър стрийт в Лондон.
Макар и да няма нищо общо с оригинала, за представите на невиждалия свят социалистически гражданин през 80-те това си е като истински Лондонски пейзаж. Не пропускаме и сградата, наречена Котешката къща, заради двете черни котки, които стърчат на покрива й, които, според официалната версия, били обърнати с гръб към Великата гилдия на търговците, отказала да приеме за свой член собственика на къщата.
Според нашия гид, непроявяващ никакъв интерес към градските легенди, развенчава поредната от тях, обяснявайки, че просто по времето, когато е строена сградата, било модерно да се поставят фигури на животни по фасадите и покривите. Нашата пешеходна обиколка продължава малко повече от час и приключва отново пред сградата на църквата Свети Петър, където е и друга емблематична за града забележителност- статуята на Бременските музиканти, чиито муцунки туристите докосват за късмет. Статуята е особено ценна за гражданите на Рига, тъй като създателите на града са от Бремен и двата града са побратимени.
Църквата вече е отворена. Таксата за посещението й е 3 евро, но срещу такса от 9 евро можеш да си купиш билет, който включва и панорамна площадка, до която се достига с асансьор. Въпреки че времето не е твърде подходящо за панорамни гледки, решаваме да се възползваме от възможността да видим града отвисоко. Когато се качваме на панорамната площадка, разположена на 72 метра височина, под камбанарията на църквата, първото нещо, вятърът, с който долу като че ли бяхме посвикнали, се оказва още по леден и свиреп. Въпреки това, като едни самоотвержени туристи, вадим телефоните си и започваме да снимаме, като внимаваме вятърът да не ги отнесе, защото, както казват фотографите, най- хубавите снимки стават в облачно време.
Вече започваме да се ориентираме в града. Старият град, в който се намираме, е разположен на десния бряг на внушителната река Даугава, която недалеч оттук се влива в Прибалтийско море.
Разходката с корабче по реката оставяме за следващия ден, с надеждата времето да бъде по- благосклонно. Разглеждайки града отвисоко,ни правят силно впечатление множеството църкви, чиито островърхи куполи се извисяват на фона на околния пейзаж.
Най- разпространената религия в Латвия е Лутеранството, наложило се тук от 1522 г., когато започват гонения срещу католиците. Затова най- централните църкви в града са лутерански, но не липсват и католически църкви, а заради многото руснаци, които живеят тук, православието също е силно застъпено и освен Рижката катедрала, която се намира наблизо, има и православна катедрала, която не може да бъде сбъркана с друга, заради своите златни куполи, наподобяващи на тези, на Св. Александър Невски в София.
Други забележителни сгради, които се виждат отгоре, са телевизионната кула, намираща се на остров в реката, сградата на Централния пазар и високата сграда в Сталински стил на Латвийската академи на науките, на които ще обърнем по- специално внимание през следващите дни.
Слизайки от панорамната площадка, не пропускаме да разгледаме църквата, в която местният хор тъкмо започва да се разгрява и разпява, което продължава твърде дълго и започва да дразни ушите ни и ние така и не успяваме да дочакаме истинския концерт, за което после малко съжалявам.
Жадни да видим колкото може повече обекти, поемаме към Къщата на черноглавите, която работи като музей, очаквайки, че въпреки и да не е запазена в автентичния си вид, ще ни даде още по- ясна представа за историята на града. Къщата е била резиденция на гилдията на млади неженени търговци, избрали за свой покровител Свети Мавриций, който се изобразява като чернокож и оттам идва тяхното наименование- черноглави. Начинът им на живот, който ги принуждавал и да се защитават по време на дългите им пътувания, бил подобен на войниците, поради което наричали себе си „рицари на Крал Артур“. В подземията на музея са запазени основите, останали от автентичната сграда, както и демонстрация на отоплителната й система, а на горните етажи могат да се видят интериори, характерни за различни епохи, без претенции да приличат на автентичния интериор. Въпреки това, разходката из музея е приятна и не съжалявам за дадените на входа 7 евро.
Тъй като, докато обикаляме стария град, стомасите ни започват да алармират, се оглеждаме наоколо и виждаме, че най- много хора се тълпят в заведение с табела Lido, за което се сещам, че бях чела, че е бюфет на самообслужване, много подходящ за обяд. Дългата опашка минава бързо, храната е вкусна и за около 20-25 евро на човек се сдобиваме със супа, основно ястие- месо или риба с гарнитура, и по халба бира, което на фона на останалите цени наоколо изглежда прилично. Е, въпрос на гледна точка, като се има предвид, че толкова ни струва и нощувката на човек в огромен апартамент в центъра на Стария град с две спални, хол и кухня. След като добре засищаме глада си, без да губим ценно време, продължаваме разходката си. Опитът ни да влезем в Рижката катедрала се оказва неуспешен, тъй като там в момента се провежда концерт. Билетът е 15 евро, но ние така или иначе сме го пропуснали и ако искаме да хванем следващия, трябва да почакаме до утре. Плановете ни за следващия ден са още неясни, а в настоящия момент искаме да видим колкото може повече от Стария град на Рига. На Катедралния площад виждаме туристически влакчета, снабдени с аудиогид, което ни се вижда приятен и удобен начин да продължим обиколката си. Така се и оказва. Получаваме още информация за града и неговите забележителности, покрай някои от които не сме успели да минем по време на пешеходната обиколка. Такова място са къщите, наричани Трите братя, които са построени съответно през 15-ти, 16-ти и 17- ти век и представляват още едно от емблематичните места на града, както и Паметникът на свободата, построен в чест на независимостта, която Латвия получава след Първата Световна война, който виждаме отдалече. Тъй като снимането от влакчето е почти невъзможно, решаваме, че ще посетим тези места по- късно пеша и веднага след като слизаме, пристъпваме към реализиране на намеренията си, като пътьом не спираме да се оглеждаме и да си правим снимки на всички места, които ни се струват интересни.
 |  |
Паметникът на свободата се намира на пътя ни към православната катедрала Рождество Христово, която е поредна точка от програмата ни за деня.
Тази катедрала няма входна такса, но снимането е забранено. По принцип не обичам да нарушавам правилата, но докато Дилиян ми обърне внимание на този факт, който съм пропуснала при влизането, вече съм успяла да направя една- две снимки на пищния интериор на православния храм.
Тъй като за никъде не бързаме, излизайки навън имаме време спокойно да се разходим из парка наоколо и да се полюбуваме на зеленината, фонтаните и красиво аранжираните цветя, а връщайки се към Стария град, преминаваме покрай сградата на Националната опера.
Тъй като имаме още много светло време, макар да чувстваме лека умора, се отправяме към централния пазар, чиято закрита част се помещава в бивши военни хангари. Това определено го прави по- атрактивен отвън, отколкото отвътре, още повече като се има предвид, че стоките, които се продават в закритата част, ни карат да го определим като голям китайски МОЛ.
В откритата част продават плодове и зеленчуци и, след проучване, установяваме, че цената на черешите- от 7 до 9 евро- не са много по- различни от тези, на които тази година се предлагат в България. Цената на ягодите варира между 4 и 6 евро, а на една сергия, на която ягоди се предлагат по 3 евро, се е извила дълга опашка. Тъй като нямаме намерение да чакаме на опашка, си купуваме малко плодове от друга сергия, както и малко домати, които не са на много по- висока цена, отколкото в момента по нашите пазари, което е доста учудващо, имайки предвид, че даже и да се произвеждат в Латвия, едва ли е в този мащаб, както в България. Опитвайки ги малко по- късно, установяваме, че на вкус не са много по- различни от доматите, които се предлагат у нас в началото на лятото и вървят много добре като допълнение към латвийска водка. Надвечер вятърът утихва и слънцето се показва, нямайки никакво намерение да залязва, но ние доста сме пообикаляли през деня и умората си казва думата. Все пак не бързаме да си лягаме, за да видим кога ще се смрачи, а това става едва около 11 часа, за да просветне около 4ч. сутринта.
Решили сме, че на следващия ден няма да бързаме, за да дадем шанс на времето да се постопли , но явно и то е решило да ни даде шанс да видим Рига в по- слънчева обстановка.
Тъй като сме се убедили, че можем да очакваме всякакви изненади от местния климат, още щом виждаме слънце, бързо се мятаме на едно корабче с открита палуба, което провежда панорамни разходки по река Даугава, с надеждата, че поне за един час времето ще остане стабилно. Разходката е изключително приятна, а на борда се предлагат бира и коктейли, които правят преживяването още по- приятно. Старият град се намира на десния бряг, а отсреща, на левия бряг на реката, най- силно впечатление прави сградата на Националната библиотека, както и няколко други високи съвременни сгради, а около самата река е разположен огромен парк, който местните използват за почивка и плаж.
Даже и в днешния, сравнително слънчев и топъл, в сравнение с вчерашния, ден не бих си и помислила за плаж, но не на това мнение са местните. Очевидно тук усещането за лято е доста по- различно. Плавайки срещу течението, преминаваме покрай остров, на който не забелязвам други сгради, освен телевизионната кула, извисяваща се над града със своите 368,5 метра, които я правят най- високата сграда в Прибалтика и, ако е вярна информацията, която по- късно ще прочетем, трета по височина в Европа.
Заобикаляме острова и тръгваме по течението, за да се насладим на гледките по десния бряг на реката, където се намира Старият град.
Освен високите куполи на църквите, прави впечатление Рижката крепост, която бързаме да разгледаме отблизо, още щом слизаме от кораба. В сградата на крепостта е разположен исторически музей, но за съжаление, в понеделник, както и повечето музеи тук, и този е затворен.
На принципа, ще видим всичко, което е отворено, влизаме в църква, чийто островърх купол почти не отстъпва на този, на Катедралата. Оказва се, че това е първата католическа църква, построена след Реформацията, когато католиците тук са били подложени на гонения. Може би и затова интериорът е доста по- скромен от обичайния за католическите църкви.
 |  |
Отправяме се към Рижката катедрала, но отново удряме на камък, тъй като обедният концерт тъкмо е започнал. Затова решаваме, докато катедралата отвори след концерта, да се разходим наоколо. Чуваме приятна музика и се отправяме към мястото по слухов ориентир. Озоваваме се пред трите къщи от 15-ти, 16-ти и 17-ти век, наречени „Тримата братя“, около които се е събрала тълпа, наслаждаваща се на изпълнението на популярни песни, изпълнявани на духови инструменти от двама улични музиканти. Това ни ободрява и повдига настроението ни, както и на останалите туристи, стълпили се наоколо.
Малко по- късно успяваме да влезем най- после и в Рижката катедрала. Цената за вход, извън часовете на концертите, е 5 евро, която по мое мнение е оправдана, ако си почитател на красиви витражи и мащабни църковни зали, а на разположените по стените табла и в музейната експозиция, разположена зад колонадата, разположена в кръг около вътрешния двор, човек може да получи и допълнителна информация, както за самата катедрала, така и за историята на града.
 |  |
 | 
|
 |  |
В този ден сме решили, за да не се уморяваме прекалено рано, да се възползваме от централното местоположение на квартирата, и да си направим една дълга обедна почивка, необичайна екстра по време на екскурзия. Когато, два часа по- късно, вече започвам да смятам, че сме почивали твърде дълго, поглеждам навън и установявам, че вали. Дилиян, по прякор Шамана, който по принцип отговаря за времето по време на нашите пътешествия, още прохърква до мен и ми отнема доста време да го вдигна, за да изпълни задълженията си. Когато излизаме навън, дъждът е намалял, а след малко окончателно спира, за да ни позволи да се насладим на още една разходка. Тръгваме отново по уличките на Стария град, след което се отправяме към сградата на Латвийската академия на науките, която, когато видях сутринта от корабчето, нарекох Съветската сграда, защото много ми заприлича на така наречените Сталински небостъргачи или Седем сестри в Москва. Малко по- късно, прочитайки историята на сградата, разбирам, че приликата никак не е случайна. Сградата е проектирана през 1951 г. и е било предвидено да бъде открита за рождения ден на Сталин, но в крайна сметка е окончателно завършена едва през 1961 г., когато той отдавна е бил покойник. За времето си вероятно това е бил истински небостъргач.
На 17-тия етаж има панорамна площадка, до която се достига с асансьор и не можем да пропуснем да видим още веднъж града отвисоко. Междувременно, слънцето се е показало отново и можем истински да се насладим на гледката. Вече се ориентираме много по- добре и познаваме най- емблематичните сгради на Стария град, но другото нещо, което виждаме отвисоко, е колко далеч отвъд познатата ни вече територия се простира градът.
В непосредствена близост до високата сграда на Латвийската академия на науките има руска православна църква, в която влизаме да запалим свещ, след което се отправяме обратно към центъра на Стария град.
Пътят ни минава през пазара, който в днешния ден изглежда различно. Вместо традиционно с плодове и зеленчуци, повечето сергии са покрити с цветя, от които жените по сергиите умело плетат венци.
 |  |
Днешният и утрешният ден, 23 и 24 юни, в Латвия са обявени за официални празници, на които се отбелязва местният празник, свързан с лятното слънцестоене Лиго или Яни, а нощта между тях е времето, когато местните излизат с венци на главата от цветя и клонки, които по принцип трябва да берат, но в наши дни явно си купуват от пазара. Изглежда доста странно, защото като че ли нямаме нищо общо с латвийциге, но местният празник Яни поразително си прилича с нашия празник по същото време, който се отбелязва от църквата като Еньовден, но според старите вярвания се нарича Яньовден и също е свързан с лятното слънцестоене.
Когато на сутринта след третата ни нощувка в Рига напускаме града, се чувствам напълно удовлетворена от чудесно прекараното време. На изпроводяк латвийците още веднъж ни изненадват приятно, защото се оказва, че по случай празника, градският транспорт в този ден е безплатен. Въпреки че за два дни видяхме много от забележителностите и то спокойно, без да бързаме, все пак се радвам, че след няколко дни ще прекараме тук още една вечер, защото има още няколко места, до които не успяхме да достигнем, за да бъде програмата ни изцяло изпълнена.
***
На път между Талин и Вилнюс, няколко дни по- късно се връщаме в Латвийската столица. Мястото за настаняване за поредната ни и последна нощувка в Рига, преди да се придвижим на юг, към Литва, съм избрала изцяло по логистични съображения така, че да бъде най- близо до автогарата, от която ще пристигнем и до автобуса за летището, докъдето на следващия ден ще се придвижим, за да вземем колата си под наем, която ще бъде наше возило през оставащите дни от нашето пътешествие. Хотелът ни с гръмкото име Бутик хотел Монте Кристо, макар и да не оправдава 4-те си звезди, е приятен, наистина е близо до автогарата и никак не е далеч от суперцентъра на стария град, а както ще се убедим по- късно, храната в ресторанта е с много добро качество, на сравнително приемлива, в сравнение с останалите заведения наоколо, цени. Пристигайки, обаче, все още не сме настроени за вечеря, а бързаме да обиколим още няколко места, които не успяхме да видим, когато бяхме тук в началото на нашата екскурзия. С помощта на навигацията безпогрешно откриваме Шведската порта- запазена автентична порта от крепостната стена на Стара Рига, която се оказва, че сме видели при първото си посещение на града, без да й обърнем внимание. Сега получава от нас нужното внимание и снимки.
 |  |
Отправяме се към квартала, построен в стил Арт Нуво, като пътьом се наслаждаваме на красиви зелени паркове и гледки към канала, потънал в зеленина, по който плават лодки.
Разходката ни отнема около 20 минути пеша и, когато пристигаме, до края на работното време на музея Арт Нуво, остават само 15 минути, съвсем недостатъчни да го разгледаме, поради което просто разглеждаме сградите наоколо, които представляват истински музей на открито на стила, характерен за край на XIX и началото на XX век.
На следващата сутрин окончателно се сбогуваме с Рига, но не и с Латвия, защото имаме още какво да видим от тази страна, но затова ще ви разкажа в последните две от общо четирите части на този пътепис, а във втората част, която ще можете да прочетете скоро, ще напуснем за кратко Балтика и ще отскочим до Скандинавския полуостров, за да посетим Хелзинки- единствената столица, която остана извън полезрението ни, когато преди няколко години пътувахме до Скандинавия.
