ДЕН ШЕСТИ
Според предварителната програма на нашето пътешествие, в този ден ще напуснем Грузия, за да се върнем отново в Армения, но у мен остава усещането, че три дни са напълно недостатъчни и имам много още какво да видя в тази страна, в която, дори доста по- малка от нашата- 70 хил.кв.км., има всичко- море, планина, история, култура, но и един изключително сърдечен и гостоприемен народ, така че у мен вече се е оформило твърдото решение, че първото ми посещение в тази страна не трябва да бъде последно. Докато пътуваме към границата, моля нашата местна екскурзоводка да ни разкаже още малко за историята. Периодът от началото на 11 век, който започва с управлението на Давид Строителя, наричан още Давид Велики, до 13 век, свързан с управлението на Царица Тамар, се определя като Златен век в грузинската история. Любопитен факт е, че не само това е първата и единствена жена, която управлявала страната, при това изключително успешно, но и първата, която успяла да получи от църквата разрешение за развод със съпруга си Юрий Боголюбски. Гробът на Царица Тамар по нейно лично желание е неизвестен и грузинците до днес го търсят, за да се поклонят пред нейната слава.
Докато Марина ни разказва историята, преплетена с легендите, неусетно стигаме до границата с Армения. В зоната между двете граници ни посреща новата ни арменска екскурзоводка, чието собствено име Армени звучи почти като това на страната й. Преминаването на групата през двата гранични пункта става бързо, но възниква неочакван проблем. Поради срив на интернет, екскурзоводката ни, която е преминала граничния пункт на Армения с личната си карта, просто за да ни посрещне, без да влиза в Грузия, не успява да чекира картата си и да влезе обратно в Армения и това ни забавя близо час. Обяснявайки погрешно проблема, нашата българска екскурзоводка отново успява да настрои част от групата войнствено, а закъснелият с няколко часа обяд изостря напрежението и даже се чуват гласове за пропускане на единствения ни за този ден обект от програмата. Слава богу, макар да изглежда блага и усмихната, Армени се оказва костеливият орех, така необходим в момента за групата ни, и е твърдо решена да изпълни програмата, а именно, първо да ни заведе в манастира Хагпат, една от гордостите на Армения, а след това на обяд. Легендата разказва, че намиращият се наблизо манастир Санахин бил строен от баща и син, но двамата се скарали и бащата изгонил сина си, който бил нает да построи втори манастир. Когато бащата отишъл да види творението на сина си, погледнал зидовете и възкликнал: „Неразрушима стена“. Това станало и име на манастира. В първоначалната ни програма е включен и манастирът Санахин, но дали заради забавянето, или по друга причина, посещаваме само Хагпат. Манастирският комплекс се състои от две църкви и няколко допълнителни преддверия, параклиси и битови сгради за монасите.
Първата и главна църква се нарича Църква на Святото знаме и е построена в края на 10 век. Освен църквите и преддверията посещаваме и столовата, построена през 13-ти век, в която са се събирали 500 монаси.
Продължаваме да се просвещаваме в арменската религия и разбираме, че най- характерното за олтара на арменските църкви е завесата, която стои спусната пред олтара по време на великия пост. Тъй като, въпреки че при нас Великден предстои съвсем скоро, а тук той е минал преди три седмици, завесата е събрана.
По пътя до арменската столица местната ни екскурзоводка ни разказва още много интересни факти за местата, през които минаваме, а малко след като пристигаме, отиваме на вечеря в традиционен ресторант. Наред с традиционните храни, опитваме и дестилирани алкохолни питиета от кайсия, нар и круша, които тук, незнайно защо, вместо ракия, наричат водка.
Заведението е с жива музика, на която откриваме, че успешно могат да се играят и български хора, с което впечатляваме местните.
ДЕН СЕДМИ
Туристическата ни програма в последния ден от нашето пътешествие започва с посещение на Мтенадаран, Института за древни ръкописи, в който се съхранява най- голямата колекция, съдържаща 100000 арменски и над 4000 чуждестранни ръкописа, една част от които са изложени в музейната част, предназначена за посетители. Древните ръкописи, които в момента се намират в Мтенадаран, първоначално били съхранявани в различни манастири, а когато манастирите били нападани от врагове, били укривани в пещерите. Впоследствие били събрани в хранилището при катедралния храм Ечмиадзин, а след основаването на Института и построяването на внушителната сграда, открита през 1959 година, по- голямата част от тях са били преместени в нея. Институтът е наречен на името на Месроп Мащоц, създателя на арменската азбука. Неговият паметник заема централно място пред музея, а на фасадата са разположени скулптури на едни от най- изявените творци на арменската наука и култура.
Арменската азбука е създадена през 405 година и първоначално се е състояла от 36 букви, към които през 12-13 век са прибавени още три. На всяка буква от азбуката съответства цифра, и преди да започнат да използват общоприетите в цял свят римски и арабски числа, арменците са ползвали буквите си и като цифри. От 1997 г. колекцията е включена в регистъра на ЮНЕСКО и ,влизайки в музея, абсолютно се убеждаваме, че има защо. Тук се съхраняват уникални ръкописи от 5-ти и 6-ти век, които не само са запазени в оригинал, но цветовете на илюстрациите, получени от естествени материали, са останали непроменени.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Голяма част от ръкописите са преписи на Библията и евангелията, но има и книги по медицина, история, география.
Запазен е и първият арменски светски законник от края на 12-ти век. Интериорът на всяка зала в музея е различен, защото всяка от тях наподобява интериоръа на различен арменски манастир.
 |
 |
Освен арменските ръкописи, тук се съхраняват и древни и средновековни ръкописи от цял свят, голяма част от които представляват дарения от арменците, пръснати по света след геноцида.
Именно на геноцида, тази най- черна страница в арменската история, е посветен следващият обект от нашата програма- издигнатият в памет на жертвите мемориал и музея към него. Поглеждаме към мемориала отдалеч, защото междувременно, докато се придвижваме между обектите, е завалял дъжд и екскурзоводката ни Армени се опитва да ни разкзва версиите за тълкуване на символиката, но това, което аз виждам с очите си, е един типичен паметник в стил късен соц, макар и построен през 90-те години.
Влизам в музея с известен скептицизъм, защото разбирам, че той представлява разказ във фотоси, но скоро, вървейки от зала в зала, започвам да променям мнението си. Експозицията започва с мирния живот на арменците в Османската империя.
Въпреки ограниченията, арменците са водели един относително спокоен и щастлив живот в рамките на империята. Може би затова, малко по- късно от останалите народи, започва тяхното пробуждане. На Берлинския конгрес, на който Великите сили се отнасят несправедливо към нас, българите, разделяйки Санстефанска България на три части, арменците също се опитват да поставят своите искания за независимост, но изобщо не биват допуснати. От този момент нататък започват техните опити за съпротива, което върви ръка за ръка със зверствата от страна на османлиите, подобни на тези, каквито знаем и от нашата история.
Считайки, че султанът е виновен за тяхното страдание, част от арменците първоначално посрещат с надежда младотурския преврат, но скоро става ясно, че положението им не само не се подобрява, но и започват кървави разправи, чиято кулминация е през септември 1915 г., когато за няколко дни са убити 1,5 млн. арменци. В тези трагични дни загива цветът на арменската нация. На снимките на видни дейци на арменската култура, религия и наука има различни лица. Годините на раждане също са различни, но всички снимки си приличат по едно- годината на смъртта.
 |
 |
Една от залите е посветена на жените, които биват вкарани в хареми и татуирани, за да не могат да се скрият, в случай, че успеят да избягат.
 |
 |
 |
Друга зала е посветена на децата- сирачета, растящи в сиропиталища, които нямат спомени за своите родители.
Докато ни разказва, очите на нашата арменска екскурзоводка се насълзяват и сякаш не може да спре да разказва за страданието, преживяно от арменския народ. Навън продължава да вали дъжд, сякаш в унисон с настроението, в което всички сме изпаднали, разглеждайки музея, и едва когато излизаме, дъждът спира и ни дава възможност да разгледаме самия мемориал, кацнал на хълм високо над арменската столица и предлагащ красива гледка към града, но сякаш никой от нас в този момент не се интересува от гледката и на всички някак ни се иска да избягаме оттук, иска ни се всичко това да не се беше случвало. Вероятно това е причината, че когато по- късно разглеждам снимките, които сме направили, не намирам нито една с пейзажа от хълма на мемориала. Мисля, че завинаги ще запомня хилядите очи, които ме гледат от фотосите в музея, очите на обикновени хора, загубили живота си по една единствена причина, това, че са арменци. В ушите ми през цялото време звучи стихотворението на Яворов „Изгнанници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ, мъченик…“, което зная още от ученическите си години, но едва сега си давам сметка за истинския мащаб и ужас на случилото се.
Напускаме Ереван, за да се отправим към най- големия и най- важен храм на арменската църква- катедралният храм Ечмиадзин, седалището на арменския патриарх, намиращ се на около 20 км от столицата. Влизаме в комплекса през централната порта и първо разглеждаме олтара на открито, на който се провеждат службите, на които се събират особено много богомолци.
Наблизо се намира и сградата, където са се съхранявали древните църковни ръкописи, преди да бъдат преместени в Матадарана в Ереван, но все още и тук има запазена колекция.
Преминаваме и покрай други религиозни сгради, за да достигнем до главния храм, построен първоначално през 301-303 г. от цар Тиридат III и неговия кръстник и благодетел Св. Григорий Просветител и се счита за най- древната катедрала в света.
Легендата разказва, че царят извършил голям грях, заповядвайки да бъдат убити 36 монахини, които потърсили убежище в Армения, бягайки от Рим, след като една от тях отказала да се омъжи за царя. След това царят се разболял тежко и благодарение на Григорий успял да се излекува, след което приел християнството и го направил официална религия на страната. Друга легенда разказва, че при самото строителство Тиридат лично пренасял огромни камъни от планината Арарат, а Григорий вървял до него и се молел. Когато царят възроптал срещу тази несправедливост и Григорий преустановил молитвата си, за да му помогне физически за пренасянето, двамата не успели да повдигнат и на сантиметър огромния камък. Това окончателно убедило Тиридат в силата на молитвата и той продължил сам да пренася камъните. Впоследствие храмът е дострояван през вековете. Първоначално храмът е бил кръстокуполен, но през 5-ти век са поставени допълнителни ротонди, а през 17-ти век е изградена камбанарията и е изографисан храмът отвътре. За съжаление, в момента тече реставрация на фреските и в катедралата не се допускат посетители, за което наистина много съжалявам, тъй като от разказа на нашата екскурзоводка разбирам, че интериорът му е изключително интересен. В началото на 17 век много арменци са били изселени в Персия, за да се учат, да печелят пари и да повишават благосъстоянието на страната. Един от тези арменци е бил Нагаш Овнатан, талантлив творец, не само художник, но и поет, който бил поканен да изрисува стените и куполите на храма. Повлиян от персийската култура, той не нарисувал нито едно лице по стените, а вместо това, фреските изобразявали дървета и цветя. Когато той починал, делото му било продължено от неговите деца и внуци. Освен това, в храма се намира и най- голямото религиозно съкровище на Армения- свещеното копие, първоначално съхранявано в манастира Герхард, който посетихме в първия ден от нашата туристическа програма в Армения. В свободното време, което екскурзоводката ни дава след беседата, успяваме да разгледаме огромния комплекс, да влезем в две от другите църкви на комплекса, но, за съжаление ,те не могат да компенсират неудовлетвореността ни, че не успяваме да видим отвътре най- значимата и най- интересна арменска църква и усещането ми, че очевидно отново ще трябва да посетя тези места, все повече се засилва.
Докато се разхождаме, леко проръмява, гъсти облаци се събират над нас и искрено се моля пороят да изчака още малко, за да видим последния исторически обект за това пътешествие, намиращ се в близост- руините на храма Звартноц.
Звартноц на арменски означава Място на ангелите, а мястото му не е избрано случайно. Нашата екскурзоводка продължава своите разкази, в които историята се преплита с легендите. Според нейния разказ, когато цар Тиридат III се разболял тежко, Григорий Просветител бил в тъмница в подножието на Арарат и бил освободен и призован да излекува царя, който, въпреки болестта си, излязъл от столицата, за да го посрещне. Именно на мястото на тяхната среща, по- късно, през VII век, е издигнат храмът Звартноц. Храмът е бил висок цели 45 метра и куполът му се държал на четири колони, които за съжаление не успели да удържат конструкцията и само три века след построяването му, по време на голямо земетресение от 10-ти век, бил разрушен. Дълго време този шедьовър останал под земята, чак до началото на 20 век, когато бил открит при археологически разкопки. Археологът, който го открил, застъпвал идеята, че храмът е бил кръгъл, но никой не му повярвал, защото според познавачите на арменската религия, през 7-ми век тук не е имало такава традиция, но два по- късно открити артефакта на други места в Армения потвърждават теорията за кръглата форма. Цялата история около този храм е изпълнена с догадки и легенди и тази тайнственост и красота, съчетана с цвета на небето и светкавиците, които проблясват в далечината, правят преживяването ни особено мистично.
Шаманът удържа облаците за няколко минути, за да се насладим на това преживяване, но още щом се връщаме в автобуса, дъждът се изсипва като из ведро. За щастие, остава ни само една последна спирка от днешната програма, която не е свързана с обиколки на открито, а с храна, нещо ,от което всички вече имаме голяма нужда и го очакваме с нетърпение. Влизаме в дворчето на арменската къща, където ще присъстваме на мастерклас по приготвяне на типичното арменско ястие гата, но тъй като доста сме се забавили с програмата, домакините разбират, че е най- добре първо да ни нахранят и тогава да ни учат как се приготвя ястието. Вкусната домашна храна веднага подобрява настроението ни и дъждът, разбирайки това, побързва да спре, за да се насладим истински на красивото дворче и на гостоприемството на домакините.
 |
 |
 |
Когато сме се нахранили добре, вече с удоволствие можем да гледаме демонстрацията на приготвянето на ястието от страна на домакинята, бивша телевизионна звезда на Армения, а малко след това и някои смели кулинари от групата ни да пробват уменията си.
 |
 |
 |
Докато стоим на летището и чакаме да дойде часът на полета ни, бурята се завръща и аз леко се притеснявам дали ще успеем да излетим. Бурите в нашата група, по време на това пътешествие, определено се отразяват неблагоприятно на времето и даже Шаманът признава, че на моменти е безсилен да се пребори срещу отрицателната енергия, която витае наоколо, но всичко е добро, когато свършва добре, и малко преди да излетим, небето се успокоява и ни приема в обятията си, а три часа по- късно се завръщаме на родна земя.
Известно време след нашето пътуване имам колебания дали да публикувам този пътепис, но когато емоциите ми се поутоляват и остава избистреното усещане за преживяното, стигам до извода, че не искам да пропусна да споделя с читателите си това, което видяхме и научихме в Армения и Грузия, страни, едновременно толкова близки, но едновременно с това и доста непознати за мен досега.
