Италианските езера-
едно романтично пътешествие

месец септември 2014 г- 

    1-ви ден: Любляна  

 След едно дълго пътуване, което е неизменната и не най- добрата част на автобусните екскурзии, по тъмно пристигаме в Любляна- една красива столица на малка, но изключително китна държава, каквато е Словения. Вечерта градът като че ли е още по- очарователен и изключително спокоен в този делничен ден. По улиците се носи музика от малкото отворени заведения, но правещи впечатление с изискан стил. Словения е едновременно на Балканския полуостров, в Средна Европа и на Средиземноморието и е доста трудно да се определи кое влияние надделява, но по мое мнение от предишните ми посещения в тази страна, тук балканският манталитет почти не се усеща. Това личи в стила на сградите, в подредбата на дворовете, селищата и обработваемите площи, както и при общуването с хората. Затова почти не намираш разлика, когато от тук преминеш австрийската граница, каквато е нашата по- честа посока за пътуване. Сега обаче нашият път е на запад, към Италия, където предстои да посетим езерата Гарда, Изео, Маджоре и Орта. Когато при една предишна екскурзия преминахме високо над Лаго Маджоре, аз бях очарована от гледката и веднага го включих в списъка с мечтите. Ето, сега и тази мечта е на път да се сбъдне, но тъй като туристическата програма, която сме избрали този път, е без нощни преходи, първата ни нощувка е в Словения.
   Разходката ни в Любляна е кратка, поради късния час, но изключително приятна в ненатоварения по това време от местни жители и туристи център на града. Автобусът ни спира на площад Конгресни. В далечината над нас се вижда крепостта, живописно кацнала над града.Намираме се пред сградата на Университета и срещу тази на Филхармонията- една от малко запазените сгради след земетресението през 1823 година, поне в частта на фасадата си, която гледа към площада. 

   Съвременният си облик Любляна почти изцяло дължи на таланта на архитекта Йоже Плечник, който е автор на повечето от главните сгради, както и на цялостното оформление на града.

  Прекосяваме площада и не след дълго достигаме до друг площад, където се намира сградата на Доминиканския манастир и църквата към него, изпъкваща с бароковия си стил между останалите също красиви сградии паметника на словенския писател Пресерен.

Непосредствено пред нас е Тройният мост- един от трите най- известни моста в Любляна. Преминаваме по него и тръгваме покрай река Любляница, за да достигнем до друг мост- „драконовия“, характерен с четирите си дракона от всяка страна, които на нощна светлина изглеждат като истински. Преминаваме покрай пазара- спокоен и пуст в този час, за разлика от пъстрото и оживено място, което си спомням от предишното си посещение в словенската столица. Тръгваме по улицата на гилдиите, от стария облик на която, за съжаление, почти нищо не е останало. Само сред лъскавите магазини на модните къщи тук- там виждаме по някой надпис- „Рибарница“ или „Колбасарница“. Така достигаме до моста на обущарите, в непосредствена близост до който обикновено, както ни обяснява нашата екскурзоводка, виси едно въже с окачени обувки по него. Поради ремонтните работи, които се извършват тук, за съжаление въжето е прибрано и не успяваме да видим тази местна забележителност. Преминаваме покрай главния катедрален храм- Свети Николай, който в този късен час успяваме да разгледаме само отвън. След тази кратка разходка се връщаме в автобуса, който ни отвежда до хотела ни, където да отпочинем от дългото пътуване, за да подготвим сетивата си за прелестите, които ни предстоят.

                2-ри ден- езерото Гарда
   Този вълшебник- сънят, е сътворил магия и на сутринта се чувствам като новородена. Този ден също имаме да преминем доста километри разстояние, но времето като че ли минава по- бързо. Очевидно вече съм влязла в обичайното си екскурзионно настроение и светът ми се струва по- розов. Веднага след като навлизаме в Италия, две доста напрегнати ситуации на пътя ни карат да се убедим в мнението на екскурзоводката ни, че италианците не са най- примерните шофьори, но в днешното ми ведро настроение даже това не успява да ме стресира.
   Малко преди да достигнем до района на езерото Гарда, преминаваме покрай селището Солферино, известно с битката на ломбардците и пиемонтците, подпомагани от Наполеон ІІІ срещу австрийското владичество, състояла се в средата на 19-ти век. Тази битка е станала повод за учредяването на международната организацията на Червения кръст, след като учредителят на организацията Жан-Анри Дюнан станал свидетел на нейната особена жестокост. В момента в кулата на Солферино е устроен музей- панорама, пресъздаващ военните действия, но тъй като ние сме на романтична екскурзия по красивите италиански езера, подобни музеи не са вкючени в нашата програма.
   Първото езеро, което ще посетим, e Лаго дел Гарда- най- голямото езеро на територията на Италия, с площ от 370 кв.м. Всъщност, Лаго Маджоре е по- голямо по площ eзеро, но тъй като частично попада и в територията на Швейцария, италианците считат Гарда за най- голямото италианско езеро, разположено в подножието на масива Монте Балдо. Северната част на езерото е тясна и сгушена в Доломитите- така се нарича италианската част от Алпите, а южната му част е по- широка и разлята като в тази част широчината достига 17 км. Езерото е дълго 56 км.
   Първата ни спирка за днес е Сирмионе- курортно градче, живописно разположено на врязан в езерото нос и представляващо предпочитано място за почивка на доста заможни италианци и чужденци не само поради разположението си на езерото, а и заради своите минерални извори, популярни още от времето на римляните, когато тук са отсядали императорите Клавдий и Август и са се наслаждавали на минералната вода, която извира с температура от 69 градуса. Първото нещо, което грабва погледа ни, още когато слизаме от автобуса, са високи кипариси, подстригани така, че да приличат на огромни цилиндри.

Приятно съм изненадана от тази гледка и с любопитство продължавам да вървя заедно с групата към нашата цел- стария град. Малко преди навлизането си в него забелязвам друга приятна гледка- усмихнат продавач на фреш от лимони и люти чушки /лютива лимонада/ е застанал пред сергията си и само един поглед към него е достатъчен, за да създаде настроение.

/снимка на автора на текста/

Не след дълго навлизаме в стария град и веднага до портата вдясно виждаме замъка на фамилията Скалинджери, управлявала областта през 12-ти- 14-ти век. Замъкът е имал преди всичко отбранително значение и е стратегически построен върху една скала в езерото, ограден с вода от всички страни. Има пет кули, най- високата от които е 47 метра, но интериорът вътре не е запазен.

Ако реши да посети тази забележителност, човек може да се разходи по високите крепостни стени и да погледне от високо градчето и езерото, но за съжаление, в момента на нашето пристигане в градчето времето е облачно и видимостта не е особено добра. Този факт определя решението ни вместо да влезем в крепостта, да се пуснем по живописните улички на градчето.

Първоначално правим кратка обиколка заедно с нашата екскурзоводка, а след това продължаваме сами. Това, което ми прави може би най- силно впечатление в това градче, са прекрасните фасади на къщите- някои каменни, а други- боядисани в свежи цветове, по които висят цветя и придават особено очарование на мястото.

В местния климат вирее както средиземноморска, така и субтропическа растителност. Особеният климат около езерото Гарда, който позволява това да се случи, се нарича „макрокосмос“. Достигаме до централния площад, където множество туристи са насядали по заведенията с по чаша кампари в ръка.

В този момент ми се приисква да се присъединя към тях и да се отдам на удоволствието, но тъй като тук сме за кратко, бързо преодолявам порива и продължавам напред. Минаваме покрай къщата, където е отсядал Данте Алигиери при посещенията си в Сирмионе- каменна сграда с висящи цветя по фасадата, а малко по- късно достигаме мястото, където са били старите римски терми, а сега има луксозен СПА- хотел.    След известно време достигаме и до другата местна забележителност- останките от Римската вила Гроте ди Катуло, в която археолозите са доказали, че е роден и живял Гай Валерий Каталус- известен римски поет от първи век преди новата ера, от когото до нас са достигнали 116 стихотворения, една част от които осмиват порядките и политиката в Древния Рим, дори и самия Цезар, а другите, посветени на любимата на поета. Изпитвам особена наслада да вървя по тесните улички на градчето, даже не обръщайки внимание на шумната тълпа туристи. Всъщност по улиците наистина е доста оживено, макар че,според твърдението на нашата екурзоводка, днес е сравнително спокоен ден в центъра на Сирмионе. Влизаме в Църквата Санта Мария Маджоре и след няколко минути в тишината на храма отново се провираме между къщите, след което излизаме отново до замъка Рока Скалиджери. Спираме за известно време, за да наблюдаваме патиците и едрите шарани в бистрата вода в рова около замъка, след което отиваме до пристанището, за да погледаме езерото и неговите обитатели- патици и гмуркачи, които ни устройват страхотно представление.

                                                                                              /снимка на Дилиян Иванов/

Неусетно някак времето напредва и ни принуждава да напуснем стария град и да се отправим към автобуса, за да продължим напред по програмата. Не пропускаме да си купим бутилка бяло вино, която ще дегустираме вечерта. 

   Следващата кратка спирка от маршрута ни е заливът Пунта дел Виджилио- един от най- живописните заливи по езерото, където е вилата, построена от известния архитект Сан Микеле. Вилата се отдава под наем за скромната сума от около 2000- 2400 евро на нощ. Това обаче очевидно не притеснява отсядащите тук персони, между които са представителите на британското кралско семейство.

С непрофесионалното си око на турист, поне на външен вид не намирам някакво особено очарование в архитектурата на тази вила, освен самото й местоположение непосредствено на каменистия бряг. Не така очевидно смятат аристократите и представителите на хайлайфа, които отсядат тук. Точно отсреща се намира скалата, легендата за която разказва, че това е вкаменената нимфа Стела, превърната в скала от един от наследниците на сатира Фавн, защото не отговорила на любовта му. Очевидно нашата група няма никакво въображение или не е настроена достатъчно романтично, тъй като никой не успява да види нещо, приличащо на нимфа в тази скала.

Неромантичността ни стига дотам, че повечето от нас успяват да я оприличат единствено на крокодил. Гледам „скалния крокодил“ пред мен е си мисля, че е удивително как италианците успяват да направят някое място туристическа атракция не само като използват историята, каквато никак не им липсва, но и като го свържат с някоя легенда, придаваща му романтичен привкус. Разбира се, усещането за романтика е изключително индивидуално, но за мен в днешния ден тя се спотайва из тесните италиански улички с китни цветни къщи, накацали по тях, в спокойно плуващите птици по езерото и във веселото оживление, което кипи в градчетата около него.
   Последното място около езерото Гарда, което посещаваме, е Бардолино- отново едно малко китно градче с красиви площадчета и улици и красива крайбрежна част, по които навсякъде са разположени заведения и магазинчета.

Бардолино е известно със своето червено вино, от което не пропускаме да си купим. Тъй като в това градче нямаме наситена туристическа програма, спокойно се разхождаме по улиците, а след това с удоволствие сядаме да вечеряме в едно от многобройните заведения, където ни очароват с бързо и галантно обслужване и вкусна храна, а хубавото домашно италианско вино е приятно допълнение на вечерята ни.

                3-ти ден- езерата Изео и Комо
   В този ден по програма ще посетим две езера- Изео и Комо. Тъй като ни предстои пътуване с ферибот по първото езеро и с бърза комета по второто и трябва да се съобразим с разписанията на транспортните средства, се налага да се събудим доста рано, но тъй като, както се казва „от със спомени няма“, сравнително лесно преглъщам този горчив хап.
   Спираме за кратка разходка в градчето Изео, намиращо се на едноименното езеро.

/снимка на автора на текста/

За кратко се отбиваме до паметника на Гарибалди, след което, навлизайки към централния площад, се оказва, че днес е пазарен ден и навсякъде са разположени сергии със стоки, по нищо неразличаващи се от тези на нашите битаци, но на неколкократно по- високи цени. Въпреки че все още е рано и около сергиите няма тълпи от пазаруващи, нямаме намерение да се щураме между сергиите, тъй като и без това е трудно да се видят сградите и да се усети атмосферата и предпочитаме да седнем на крайбрежната улица и да изпием по едно кафе- късо, силно и ароматно, както го предпочитат италианците и да се насладим на красотата на пейзажа. 

   Езерото Изео, по което ще пътуваме с ферибот от едноименното градче, е най- широкото и 6- то по големина от италианските езера, но затова пък Монте Изола- островът, който ще посетим, е най- големият езерен остров в Европа с площ от 12,80 кв.км., население 1800 души и 9 населени места. Както личи от наименованието му, островът е планински, като най- високата точка е на 628 м. Освен него на това езеро има още два острова- Лорето и Сан Паоло.
   Качваме се на ферибота и потегляме към Монте Изола. По своя маршрут фериботът преминава покрай острова Лорето достатъчно близо, за да можем да снимаме, и достатъчно далеч, за да не нарушаваме усамотението на монасите от намиращия се на острова манастир.

 

Достигайки до Монте Изола, корабчето ни първо спира на пристанището Сенсоле, което успяваме да разгледаме от борда, след което продължава към Пeскиера, където слизаме, за да се разходим.

 

Основният поминък на населението тук в миналото е било плетенето на рибарски мрежи, но днес този занаят се е променил заради големия туристически поток и местните занаятчии са се специализирали в плетенето на дамски чанти и други аксесоари от рибарско сукно. Тръгваме по уличките на селцето и отново се потапяме в типична италианска атмосфера- тесни улички, къщи в различни цветове и много цветя.

    Селището е малко и освен местната църква няма някакви особени забележителности, освен ако човек не е решил да се качи високо нагоре в планината, за да разгледа крепостта на фамилията Олдофреди – Мартиненго и църквата Санта Мария де Чериола. По програмата за този ден обаче ние трябва да посетим още едно езеро и затова времето ни е ограничено. Оползотворяваме го в безцелно лутане по живописните улички и съзерцание на езерото, от което се чувстваме все по- успокоени и позитивно настроени.

   Връщайки се към пристанището Изео, където ни чака нашият автобус, потегляме към град Комо и едноименното езеро- най- дълбокото от италианските езера със своите 410 метра дълбочина. Самият град Комо не ми прави особено впечатление, може би поради факта, че докато пътуваме към него, времето се е променило, в небето са надвиснали тъмни облаци и хвърлят своите сиви сенки около всичко наоколо. Най- впечатляващата сграда в Комо е катедралата, строена през 14 век и имаща внушителни размери. Историята разказва, че за да бъдат постигнати тези размери, се е наложило да бъде разрушена една част от сградата на Кметството, тъй като по време на строителството Комо и Милано са влезли в надпревара чия църква ще бъде по- голяма и по- красива. Моето лично мнение е, че Милано определено е спечелил това състезание, но, разбира се, катедралата в Комо също заслужава внимание. Според дадената ни от екскурзоводката информация, в този град се намира най – големият музей на коприната, а интересен факт за нас, българите, е, че именно тук именитият ни поет Пенчо Славейков е прекарал последните две години от живота си- в една вила на хълма Брунате, намиращ се високо над града, до който сега може да се достигне с лифт. Ние обаче нямаме време за посещение на забележителности в този град, тъй като за нас той е само отправна точка към мястото, където ще прекараме остатъка от днешния ден, а именно курорта Беладжо. Тъй като междувременно дъждът се усилва, почти тичайки, се отправяме към пристанището, където се качваме на бързата комета, за да потеглим към Беладжо- едно предпочитано място от световния хайлайф.

   Комо е езерото, цените на имотите около което са най- високи и това се вижда даже докато пътуваш с бърза комета по него. Оглеждайки се наоколо въпреки дъжда, не можем да не оценим красотата на селищата, покрай които минаваме, живописно кацнали по стръмните планински хълмове. Другият голям град около езерото се нарича Леко, но той остава на другия ръкав на езерото, което има формата на буквата „У“. Селищата, покрай които минаваме, са едно от друго по-живописни, а по бреговете са накацали помпозните вили на богатите и известни люде. Преминаваме покрай селището Чернобио, в което се намира вила Есте, за кратко била собственост на Жозефин- първата съпруга на Наполеон, и което няма нищо общо със злополучния град в Украйна със сходното име. Продължавайки по своя път, преминаваме и покрай Ленно- мястото, където е сниман филмът „Казино Роял“, както и сцени от филмите „Междузвездни войни“, „ Бандата на Оушън“, заснети в този район. След около 50 минути пристигаме на пристанището на Баладжо. Програмата ни тук включва посещение на градината на вила Мелци- едно от известните местни имения, където ще имаме възможност да видим огромно растително разнообразие и изящна аранжировка, но за наше нещестие, Беладжо ни посреща с пороен дъжд и гръмотевици. Небето става толкова тъмно, че автоматичното улично осветление се включва. Екскурзоводката ни дава половин час почивка, защото в този дъжд е просто невъзможно не само да разглеждаш градини, но даже и да се движиш под стрехите на сградите. Отправяме се към най близката пицария, за да използваме времето за почивка и да заглушим ставащите все по- настойчиви вопли на стомасите си и тъкмо когато съм на път да загубя доверие в нашия шаман /както е известно от предишните ми пътеписи, това е планинската длъжност на моя съпруг Дилиян, който поддържа пряка връзка с наставника си отгоре и отговаря за времето/, той хапва една пица, пие чаша червено вино и физиономията му видимо се променя. В този момент дъждът намалява и когато достигаме до входа на вила Мелци, вече е съвсем спрял.

 

 

   Сега можем да се насладим истински на красиво аранжираната растителност в градината и прекрасните гледки към езерото, които се откриват от нея, а облаците, които се стелят по отсрещните хълмове, вече са просто допълнение към пейзажа. 

   След като излизаме от градините на вила Мелци, тръгваме по улиците на градчето. За разлика може би от други туристи в района, не държим да срещнем Джордж Клуни, който има имение тук, за да му вземем автограф, даже си мисля, че и да го срещнем, сигурно бихме го подминали, защото очите ни непрекъснато са вперени в езерото, пленени от неговото очарование. След като се връщаме към пристана, сядаме да пием кафе в заведението на един от централните хотели- Хотел де Лак, където можеш да спиш „само“ срещу сумата от 240 евро на вечер. За сравнение, в близко намиращия се хотел Сербелони цената на нощувката се измерва в четири цифрени числа. Докато останалите пием кафе, шаманът си поръчва коктейл с мартини, за да се отпусне заслужено след „изнурителния труд“ по оправяне на времето.

/снимка на автора на текста/

За мен остава загадка защо тук коктейлите с кампари и мартини имат един и същ специфичен оранжев цвят. След като отпочиваме в кафето, продължаваме разходката си из града, качваме се нагоре по стръмните улички, минаваме около църквата, провираме се между магазинчетата и малко преди определеното време за отпътуване слизаме по една от стръмните калдъръмени улички към пристанището. Докато пътуваме по езерото обратно към Комо, дъждът отново завалява, вятърът се усилва и даже в един момент кометата започва да се клати заплашително, след което спира за известно време и тръгва отново с постепенно ускорение. Това, разбира се, всява известен смут в душата ми, но в моменти като този нищо не може да развали доброто ми настроение.

Малко по- късно, след още една кратка разходка из Комо на вечерна светлина, се прибираме в хотела, където доброто ни настроение след този ден, в съчетание с хубавата италианска кухня и вино в уютния ресторант, ни карат да се чувстваме наистина щастливи.

    4-ти ден- Лаго Маджоре
В този ден предстои да посетим езерото Лаго Маджоре, гледката към което по време на миналогодишното ни пътуване до Швейцария ме накара да включа италианските езера на предно място в списъка с мечтите си. Още щом отварям очите си, поглеждам навън и с притеснение установявам, че небето е сиво и облаците така ниско са надвиснали над хоризонта, че като че ли нямат никакво намерение да допуснат появата на някое късче синьо небе, камо ли да разрешат на слънцето да се покаже. Докато пътуваме с автобуса към градчето Стреза, завалява дъжд и започвам още повече да се притеснявам. Не издържам и събуждам спящия до мен шаман. Той отваря сънено очи, поглежда нагоре и само след няколко минути облаците плахо започват да се разкъсват, а когато влизаме в Стреза, вече съжалявам, че не съм си облякла по- тънки дрехи. Още първият взор, който хвърлям към езерото, ме кара да го определя като най- красивото от всички, които сме видели до сега.

Преди да достигнем до пристанището, преминаваме покрай редицата от лъскави хотели. Особено впечатляващ е хотел Боромео, хотелът, в който обичал да отсяда Хемингуей.

 Следват не по- малко пищните Астория и Реджина Палас- хотелът, в който през 1946 година се провежда първият конкурс „Мис Италия“. Спираме на пристанището, за да вземем от там моторна лодка, която ще ни отведе но Боромеовите острови. Най- близкият и най- красивият от тях е островът Изола Белла.

Спори се дали наименованието му значи просто „красив остров“ или целта е била звученето да бъде близко до името на Изабела- съпругата на Карло ІІІ Боромео, който започнал да изгражда своя дворец на острова, на който преди това е било разположено рибарско селище. Фамилията Боромео е аристократична фамилия от областта Тоскана, занимаваща се с финанси, която ,след като се опълчва на Медичите, се мести в Ломбардия. Основната резиденция на семейството е в Милано, а дворецът на Изола Бела е построен, както се твърди, по настояване на благородните дами от фамилията, които не са се чувствали уютно в каменните замъци с отбранително значение от онова време. Стремежът на богатата аристократична фамилия да демонстрира благосъстоянието си, е намерил изключително ярък израз в двореца на острова, който е първа спирка от нашия круиз по езерото Лаго Маджоре. Островът Изола Белла е дълъг 320 и широк 160 метра и изцяло е зает от двореца и градината към него, оформена на тераси под формата на пирамида.

Самият остров с помощта на камъни и други строителни материали е оформен така, че погледнат отгоре, да прилича на кораб. Дворецът е построен в бароков стил, със специфични допълнения, които карат специалистите по архитектура да го определят като Ломбардски барок. С влизането в двореца посетителят попада във фоайе със стълбище, по стената на което са изобразени гербовете на фамилията. Преминаваме през трапезарията, където е разположена дълга маса с прекрасен сервиз в синьо и полилей, направени от венецианско стъкло. Балната зала се различава от тези, които сме виждали в другите дворци, по това, че има кръгла форма с оформени няколко нищи в стените, които са се ползвали за уединение по време на приемите. До покоите на фамилията, разположени над балната зала, се достига по тайно стълбище, а над балната зала е разположена тераса, от която домакините са можели да наблюдават случващото се в нея. В момента спалните помещения, намиращи се над балната зала, не са отворени за посетители, тъй като и до днес се ползват от наследниците на фамилията Боромео, която продължава да бъде и до днес собственик на този и останалите два острова, които ще посетим. Следващите интересни зали за посещение са кабинетът и спалнята на Наполеон, пребивавал в двореца два пъти с първата си съпруга Жозефин, която била влюбена в езерото Лаго Маджоре и искала да закупи един от островите. По това време обаче фамилията Боромео не продавала острови. Едва по- късно два от всичките пет острова, които са били собственост на фамилията, са продадени. 

  Може би най- интересното нещо за мен вътре в двореца са така наречените пещерни помещения, намиращи се под основните зали в двореца, които са се използвали за охлаждане и релаксация в горещите летни месеци. Тези помещения представляват истински произведения на изкуството със своите стени и тавани, облицовани с цветни мозайки от езерни камъни, изкусно подредени и изобразяващи подводния морски свят.

 

/снимка на Дилиян Иванов/

Още един интересен експонат, който може да се види в двореца, е масичката, подарена на фамилията Боромео от кралица Виктория, за която на проведен в съвремието търг един от наддаващите е бил готов да даде 3400000 евро.
   Излизайки от двореца, попадаме в градините му, които са не по- малко пищни от самия дворец. Разположени на каменни тераси под формата на пирамида, градините представляват уникално произведение на ландшафтния дизайн, а най- красивото място е амфитеатърът, облицован с речни камъни и украсен със скулптури и морски мотиви, а в най- високата му част е изобразен еднорог- един от символите на фамилията Боромео.

 

 /снимка на Дилиян Иванов/

Разглеждайки градината, виждаме различни растителни видове- средиземноморски и субтропични. С наслаждение се разхождаме около многобройните видове палми, снимаме се под огромното тисово дърво, оформено в пирамидална форма, очите ни се радват на пъстротата на цветята, на лилиите в езерото, впечатлени сме от различните сортове лимони, които растат в градината наред с декоративните видове, някои от които по- големи от грейпфрути. Часовникът неумолимо тиктака и приближава до часа, в който трябва да напуснем острова, а на мен ми се иска да остана тук колкото може по- дълго. Гледката оттук към следващия остров- Изола Пескатори или Рибарския остров също изглежда привлекателна. 

   Когато достигаме до него обаче, установявам, че очите ми са толкова разглезени от тази красота, че точно в този момент не могат да се впечатлят от нищо повече. Очевидно и моите сподвижници са на същото мнение и на следващия остров, който се нарича , сядаме в първото срещнато заведение, за дадем почивка на очите си и да отдадем заслуженото и на своите вкусови рецептори, които оценяват високо платото от различни видове езерна риба, която ни се сервира. Разбира се, гледката, която се открива от ресторантчето към морето, допълва удоволствието от хубавата храна. Очевидно повечето туристи имат същите потребности като нас, идвайки на този остров, и затова рибарите на острова отдавна вече са променили основния си поминък и сега обслужват туристите в многобройните заведения и магазинчета. 

   Третият остров, към който се отправяме с моторната лодка, е островът Изола Мадре- най- големият от трите острова, превърнат в ботаническа градина с над 1500 растителни вида.

Въпреки че сетивата ни вече са пренаситени от красотата на първия от островите, и тук има какво да се види. Лично за мен, особено впечатляващо е огромното кашмирено дърво пред входа на двореца, намиращ се на този остров, както и градината с лотоси.

Прекрасно и естествено допълнение към този растителен пейзаж са пауните и фазаните, които свободно се движат из градините и устройват нережисирани представления за туристите.

   Посещаваме двореца на този остров, далеч не така пищен като този на Изола Белла, тъй като е бил използван като сграда за прислугата, но сега използван като музей, в който са изложени картини, мебели от тези и други сгради на фамилията Боромео и други аристократични фамилии, както и облекла от времето на Карло ІІІ и неговите синове. Друга част от експозицията, която заслужава внимание, е кукленият театър, оформен в една от експозиционните зали, и механичните кукли, които са били използвани за представленията. Този вид изкуство е бил изключително модерен през 17-18 век, а особено впечатление прави фактът, че повечето от куклите са грозни и страшни, а не миловидни и красиви.


След като излизаме от двореца и се разхождаме още известно време в ботаническата градина, решаваме, че е време да изпием по едно силно италианско кафе с взор, отправен към езерото, и това ни доставя наистина изключително удоволствие. Мястото, където се сервира кафе, се намира по склона на острова, високо над езерото, над дърветата и оттам се открива чудесна панорама към другите острови, както и към бреговете на езерото. Вляво от нас виждаме града Вербания и по- точно кварталът Вербания Паланца. Далеч напред едва се вижда Стреза, градчето, от което дойдохме, а на по- преден план пред нас е островът Изола Белла.
  След като моторната лодка ни връща обратно в Стреза, ни остава достатъчно време да се разходим по крайбрежната улица с луксозни хотели, да се шмугнем навътре по тесните улички, да разгледаме сувенирните магазинчета и да се върнем на пристанището, където сядам, затварям очи и се мъча да запечатам в съзнанието си невероятното визуално преживяване, което имах през днешния ден.

   5-ти ден- езерото Орта
   В програмата ни остава още едно езеро за разглеждане- езерото Орта, районът около което е забележителен със своите храмове. Хълмът около това езеро се нарича Сакре Монте /в превод Свещен хълм/ заради многото храмове, построени по него, чийто брой, според информацията, поднесена ни от нашата екскурзоводка, е около 200.

Островът, който ще посетим, също е свързан с католическата религия. Неговото име е Сан Джулио, а мощите на светеца се пазят в криптата на църквата, построена на Острова и носеща същото име.
   Автобусът ни довежда до градчето Орта и спира на паркинга, близо до хотела на име Вила Креспи, който ни изненадва със своя евро- мавритански или мудехарски стил. От паркинга до центъра на градчето отиваме с влакче, разглеждаме отвън сградата на бившето кметство, сега използваща се за сватбени и други церемонии, след което се качваме на моторна лодка, за да отплаваме към острова Сан Джулио.

В ранния час, в който пристигаме, на острова е изключително тихо. Всъщност тук обикновено е тихо, както подобава на един изключително религиозен център, в който главната сграда е тази на абатството, строена с дарения от Савойската династия, а улиците носят имена като Улица на молитвата и Улица на мълчанието.

/снимка на автора на текста/

Тъй като църквата отваря в 9,30, а ние сме на острова преди този час, първо се разхождаме по безлюдните улички като се стремим да не нарушаваме тяхната тишина. След като църквата Сан Дулио отваря врати, влизаме в нея и поспираме за минути пред мощите на светеца, поставени в красиво украсена гондола. След това моторната лодка ни връща обратно към селището Орта, където продължаваме разходката си. Преминаваме около няколкото вили, построени по хълма, а след това се качваме по стръмната уличка със стълби, водеща към църквата.

Успяваме да влезем в църквата преди края на службата, за да се насладим на ангелогласните католически песнопения и неповторимия звук на църковния орган. Слизайки отново към центъра на градчето, си купуваме от ароматните глицеринови сапуни, с чието производство е известен районът. Събираме се и тръгваме, за да потеглим, някак по- умиротворени и усмихнати, по обратния път към България.

 

автор на текста:Марта

редактори: Радослава Вълкова

 Антоанета Банова

автор на фотосите: Атанас Атанасов

/с малки изключения, които са отбелязани под снимките/

 

Вход

Последни коментари

.