АМСТЕРДАМ

05.09.2013 г.


    Когато самолетът ни се снишава над Амстердам и започваме да различаваме ясно ландшафта под нас, това, което ни прави силно впечатление, са множеството водни площи, които прорязват сушата. Човек придобива усещането, че се намира над едно огромно оризово поле. Кацаме на Schiphol- летището на Амстердам, на свечеряване. Бързо се ориентираме и намираме спирката на автобуса, с който трябва да стигнем до предварително резервирания по Интернет апартамент. Светлинните табла на спирката показват след колко време ще пристигне автобусът ни. Купуваме си билети от шофьора и потегляме. В автобуса също има светлинно табло, което показва няколко спирки напред и благодарение на това безпогрешно стигаме до целта. Направили сме резервация чрез един сайт, препоръчан ни от позната, живееща в Холандия, чрез който можеш да резервираш частен апартамент на далеч по- приемлива цена от тази, на хотелите по цяла Европа, а за Амстердам, където хотелите са доста скъпи, разликата е очевидна. Адресът, който имаме, ни звучи необичайно- име на улица с четрицифрен номер. Оказва се, че този номер включва както сградата, така и апартамента, в който ще отседнем в един от жилищните квартали на града. Посреща ни усмихната жена, облечена в облекло, присъщо за мохамеданите, която не е собственичката на апартамента, както предварително сме уведомени, но е оторизирана от нея да ни посрещне. След като ни показва жилището, тя ни пожелава лека вечер и ни оставя. Установяваме, че кварталът е населен предимно от мюсолмани, но приемаме това като един нормален факт за глобализирания свят, в който живеем. Апартаментът, който сме резервирали, се оказва обширен и оборудван със всякакви удобства- от фурна, котлони и съдомиялна машина до пералня и ютия. Разглеждаме помещенията, а после излизаме на терасата. Понеже сме на първия етаж, терасата е по- голяма от останалите, а между сградите се образува нещо като вътрешен двор, към който има достъп от всяко жилище от нашата и съседните сгради чрез външни аварийни стълби. Сядаме удобно около масата, разположена на терасата и още в този момент започваме да се чувстваме като у дома си. 

 

06.09.


    Решили сме в този ден да не ставаме много рано сутринта, за да си починем след дългото пътуване в предния ден и да се подготвим за предстоящата ни среща с града. Хващаме трамвая, който спира непосредствено пред сградата, в която сме настанени, и поемаме към центъра. Спираме на Цетрална гара- една прекрасна сграда, която впечатлява със своите размери и архитектура.

    След кратки колебания си купуваме Holland Pass- туристически пътеводител с включени в цената посещения на музеи, транспорт и други туристическо атракии, а освен това даващ възможност за бърз достъп в музеите, което е изключително удобство, тъй като спестява дългото чакане на опашки пред входовете на музеите. Първото нещо, което решаваме да направим, е да се качим на открит туристически автобус с аудио гид.

    В тура е включено и посещение на Диамантената фабрика. Този обект не е от предварително планираните от нас, но всъщност нямаме нищо против да го посетим. В музея научаваме много интересни факти за начина на обработка на диамантите и признаците, по които се оценяват- карати /определят се от теглото на камъка/, цвят, прозрачност и начин на обработка. Разбираме, че класическият като начин на обработка диамант, наречен брилянт, се шлифова точно в определена форма под определени ъгли на стените, за да отразява максимално светлината.

Тъй като винаги съм жадна на науча нещо ново, се радвам, че макар непланирано, попаднахме в този музей. В края на беседата, разбира се, ни предлагат да си купим от скъпоценните камъни, които, както ни уверяват, са от високо качество и ,разбира се, „на много приемлива цена“. Купуването на диаманти не е сред предвидените ми харчове за момента, така че подминавам бързо магазинчето на музея, с което избягвам риска да стана жертва на изкушението. Продължаваме тура с автобуса и придобиваме една обща представа за Амстердам, който се оказва един наистина уникален в архитектуно отношение град- с изключително характерните си сгради, построени на калкан една до друга около каналите, повечето с фасадна зидария, а друга част- боядисани в черно, но преди всичко отличаващи се с характерните си горни части на фасадите, завършващи във форма на триъгълник или трапец, или в особено атрактивната форма на камбана, в най- горната част на които стърчи кука.

Тази местна особеност се е наложила поради невъзможността да се качват мебели и други тежки предмети по тесните и стръмни стълбища, проектирани по този начин за пестене на пространство. Аудиогидът насочва погледите ни в ляво и дясно, където се намират обектите, покрай които преминаваме. Канали, музеи и други интересни места се сменят пред погледа ми. Не запомням местоположението им, разбира се, но градът определено ме грабва със своя уникален чар и това е общото усещане, което остава у мен след автобусния тур.
    Тъй като искаме да продължим да опознаваме Амстердам, след автобусната обиколка решаваме да обиколим града и по вода.

 

Разходката с корабче е една атракция, която обикновено не пропускам в градовете, през които преминава река. Тук обаче, при наличието на 1200 канала освен реката, това мероприятие е просто задължително. Качваме се от Централна гара и тъй като тя се намира непосредствено до пристанището, първо навлизаме в района му.

 

Интересна особеност, която ни обяснява гидът в корабчето е, че тук водата не е солена, а сладка, което се дължи на вливането на река Амстел и на дигите, които отделят тази земя, намираща се под морското равнище от морето. Навлизаме в каналите, които са прокопани през различни периоди от историята на града и представляват една водна мрежа, оплела целия град.

Освен типичните сгради, подредени като войници от двете страни на каналите, на които сега можем да се насладим напълно, правят впечатление и многобройните лодки, закотвени от двете страни до бреговете, които се използват за жилища.

Най- напред, като всеки романтично настроен човек, изпитвам малко завист към хората, живеещи в подобна плаваща къща, но малко след това, като човек, който винаги се е лутал между романтиката и прагматизма, решавам, че все пак има известни неудобства в този стил на живот. Наред с удоволствието от гледките, които се сменят пред очите ни, от беседата в корабчето научаваме важни неща за историята на града, създаден през 11-ти век като малко селище на река Амстел, която е дала и първата част от името му. Втората част „dam” означава бент. По- късно наименованието Амстел- дам се е трансформирало, за да придобие настоящото си звучене. Най- големият разцвет на града е през 17-ти век, който се нарича негов „златен век“. Търговията и корабоплаването дават изключителен тласък на развитието на Амстердам и на цяла Нидерландия, която по това време става водеща световна сила. Друг интересен факт, е че целият град е построен върху колони, които в миналото са били дървени, а сега са направени от бетон. Колоните са високи от 2 до 13 метра, взависимост от разположението на съответната сграда спрямо морското равнище. Нивото на каналите непрекъснато се поддържа като за целта са монтирани много на брой шлюзове. Осъзнавам, че целият град всъщност представлява едно уникално инженерно съоръжение.
    След като слизаме от борда на корабчето, решаваме да довършим днешната си обиколка пеша, да се слеем с местните и да усетим атмосферата на града.

От Централна гара, представляваща отправна и крайна точка на всички видове транспорт, поемаме пеша към главния площад- Дам.

Освен монумента, посветен на жертвите от войните, който се намира на централно място на площада, правят впечатление внушителните сгради, всяка носеща собствен облик, но съчетани в една непротиворечива композиционна цялост и създаващи усещане, че се намираш в град с богата история.

   От площада навлизаме в една от многобройните улички, тръгващи на всички страни и чувството ми за ориентация окончателно се изгубва.

От време на време успявам да намеря на картата, която неизменно нося в себе си, мястото, на което се намираме, но след това отново се обърквам и не мога да установя в каква посока вървим. Това, разбира се, точно в този момент не е никакъв проблем, защото сме решили просто да се пошляем безцелно и да се смесим с огромното множество от местни и туристи, скитащи по улиците. Петък е и хората стават все повече и повече с настъпването на вечерта. Слагам картата в чантата си и спирам да се опитвам да се ориентирам. Слава богу, навсякъде има табелки, сочещи посоката на различни забележителности, което позволява да не се изгубиш безнадеждно. Вървейки по улиците, започвам безпогрешно да различавам по миризмата заведенията, обозначени като Coffee shop, покрай които минаваме. Това са заведения, в които съвсем легално се продава марихуана и друга лека дрога. Както е известно на всички, продажбата на лека дрога не е забранено в Холандия, за разлика от всички други европейски държави, където това се счита за престъпление. Въпреки това, нито по масите на тези заведения, нито по улиците се виждат местни хора, които да се държат неадекватно. Такива има по- скоро сред туристите, посещаващи града. Стигам до извода, че вероятно повечето от местните жители, за които леката дрога не е „забранен плод“, не са пристрастени към този порок до степен, да ги изважда извън равновесие. Може би това е и мотивът на политиката на холандското правителство по този въпрос.

   Друго нещо, което прави изключително впечатление при обиколката на града, са хилядите велосипеди, които непрекъснато сноват около теб и които много рискуваш да те блъснат, ако не се движиш стриктно по тротоара, предназначен за пешеходци. Абсолютно навсякъде в града има велоалеи, обособени паралелно с пътните платна и с тротоарите за пешеходци. Всъщност по- опасно за пешеходците тук ми се струва да вървят по велоалеята, отколкото по улицата, защото колоездачите карат с бясна скорост и не са склонни да спират. Това най- осезателно разбира синът ми Георги по време на разходката, докато вървейки по велоалеята плътно до тротоара, поради липса на достатъчно пространство, едва не е отнесен от един велосипедист.

Разбира се, не пропускаме и удоволствието да седнем в едно от многобройните заведения на открито и да изпием по някоя бира. Бирариите на Haineken, Amstel и Grolsh са подредени буквално една до друга, което не е учудващо, имайки предвид, че сме в страната, където се произвеждат, а за нас са истинско спасение по време на дългите изморителни разходки из града в този топъл ден в началото на септември.

Когато краката вече почти не ни държат, се прибираме в уютния апартамент, където се отпускаме и се отдаваме на почивката. Придобили сме важната за нашия първи ден обща представа от Амстердам и това, което мога да кажа в този момент, е само, че харесвам този град.

07.09.


    След обиколките през предишния ден, от които сме придобили една доста добра обща представа за града, е време да се впуснем в разглеждане на музеите, които тук са толкова многобройни, че ако човек не е направил предварително проучване с набелязване на цели, може да разпилее времето си. Аз обаче, както знаят всички, които четат моите пътеписи, винаги се подготвям за екскурзиите, които предприемаме, особено, когато сме на самостоятелно пътешествие без екскурзовод. Първият музей, които съм предвидила за посещение, е Rijksmuseum – една огромна и впечатвяваща галерия с произведения на холандското изкуство от различни периоди.

Освен многобройните произведения на изобразителното изкуство, сред които видно място заемат творбите на най- известните холандски майстори, в музея има и произведения на холандското изящно изкуство, модели от корабостроенето, на интериорния дизайн, изложени в четирите етажа на прекрасната сграда, в която е разположена ескпозицията според периода, в който са създадени. Най- впечатляваща, разбира се, е експозицията от Златния век на Амстердам, централно място в която намира най- известното произведение на Рембранд Ван Рейн „Нощна стража“. До всяка от творбите, изложени тук, освен името й и автора, има кратка справка за повода и историята на създаването й на холандски и на английски, което прави разходката из музея особено интересна и познавателна. До по- известните картини са поставени стелажи с репродукции, върху които са отбелязани някои основни акценти, които трудно се виждат, докато гледаш картината отдалеч, с кратък обяснителен текст. За хора като мен, които не са изтънчени познавачи на този вид изкуство, това представлява особено ценно помагало. Както обикновено в подобни богати галерии, след няколко часово обикаляне и разглеждане на ескпонатите, краката започват неистово да болят, а очите започват да се пренасищат и да отказват да възприемат. Когато настъпва този момент, започвам да съжалявам, че времето не позволява да идваме тук няколко поредни дни и да разглеждаме различни части от ескпозицията. За съжаление, това е невъзможно за туриста, попаднал за няколко дни в град с такава богата култура. Поради пренасищането на сетивата, се отказваме от първоначалната си идея, в същия ден да посетим и музея на Ван Гог, който се намира в непосредствена близост, и решаваме да посетим музей от друг вид, а именно- историческия Amsterdam museum. Благодарение на картата, която е приложена към пътеводителя Holland pass и на още две карти, които носим със себе си- обща карта на града и такава на градския транспорт, бързо и безпроблемно откриваме музея. Той се оказва една приятна изненада за мен, тъй като благодарение на използването на мултимедийни средства, историята на града е разказана нагледно и интересно. Още на входа посетителят си избира брошура на езика, който най- добре владее. Е, разбира се, бългаският не е сред възможните езици за избор, но затова пък освен традиционните холандски, английски и немски има и брошури на руски. Освен текста в брошурите, върху всяка от тях има малко квадратче с ивичен код, който, поставен върху съответно място на малко табло пред екран, активира запис на езика, на който е написана брошурата. Така посетителят може, поставяйки слушалка на ухото си, да слуша запис на езика, който разбира най- добре, и едновременно с това да гледа екрана, показващ анимационни и документални кадри за съответния период от историята на града. Това удобство, допълнено от таблата и ескпонатите от съответния период, създават пълноценна представа за него. Завършваме обиколката си с гледане на филм, който по достъпен и интересен начин ни запознава с развитието на града последователно от създаването му до днес.

   След излизането си от музея, посещаваме една близко намираща се църква и се учудваме от пищната й украса, предвид факта, че основната религия в Холндия е протестанството, а пищната вътрешна украса не е характерна за протестантските църкви. Едва на излизане, виждайки на снимка образа на папата, разбираме на какво се дължи това великолепие. Очевидно църквата е католическа.

 

Навън окончателно се убеждаваме в това, виждайки табелка с надпис „Орден на йезуитете“.
    Продължавайки разходката си наоколо, се озоваваме на пазара на цветята. За съжаление,в този сезон символа на Холандия- лалетата ги няма, а живите цветя, които се предлагат на пазара, са твърде малко, но въпреки това изглежда красиво. Луковици обаче има в изобилие и аз не пропускам да си купя няколко за градинката на вилата ни.

Прекарваме остатъка от следобеда в безцелни и приятни разходки и пиене на кафе и бира, за да дочакаме здрача, когато ще посетим Квартала на червените фенери- царството на платената любов- другото нещо, освен марихуаната, което в Холандия е разрешено, за разлика от повечето други европейски страни. По по- големите улици на квартала са разположени секс шопове и барове, включително такива с реклами за порно шоу, а повечето от публичните домове са в малките улички, толкова малки, че по някои от тях едва се разминаваш с насрещно идващите хора. Въпреки, че вече се смрачава, малко от упражняващите най-древната професия са се показали на прозорчетата на своите кабинки, излагайки тялото, което предлагат за ползване от желаещите клиенти. Очевидно повечето чакат да си тръгнат зяпачите като нас и да дойдат истинските ценители на техните прелести. Над повечето подобни заведения свети в червено, но тъй като все пак сме в 21-ви век, вече почти няма червени фенери, а луминисцентни и енергоспестяващи червени лампи.

Друго нещо, което ни прави впечатление са специалните външни тоалетни, предназначени само за мъже. 

След като ни омръзва да се щураме напред- назад по сокаците, решаваме, че е време да си тръгваме от тук и да отидем да видим нещо по- романтично- нощния Амстердам с неговите светлини, оглеждащи се във водата на каналите.

Когато нуждата на телата ни от почивка надделява над желанието да видим колкото може повече, хващаме трамвая и потегляме към своето нощно убежище.

08.09.


Сутринта навън вали дъжд. Още от първия ден, откакто сме тук, превалява от време на време, спира бързо и отново изгрява слънце. Този път обаче дъждът изглежда да бъде продължителен. Решаваме да поспим още малко, за да изчакаме дали пък случайно няма да спре и щастието ни се усмихва- дъждът спира и можем спокойно да излезем навън. Първа точка от днешната програма е Музеят на Ван Гог- този, когото отложихме от предния ден.

Музейната експозиция се състои основно от картините на великия художник, както и известен брой картини от други художници, свързани с творческия му път, който, за мое огромно учудване, е траял само 10 години- от 1880-та до 1890 година- 10 години, в които Ван Гог е успял да създаде цяла плеада шедьоври.

Освен да доставят наслада от изкуството на художника, създателите на музея са имали за цел да илюстрират периодите от творческия му път, попадането му под различни влияния, както и взаимните влияния, които си оказват художниците по време на своето съжителство или приятелство, до окончателното оформяне на уникалния стил на Ван Гог, който го отличава от всички останали импресионисти. Постепенно, обикаляйки залите на музея, започвам безпогрешно да познавам коя от изложените картини е на Ван Гог и коя не, което отчитам като свое лично постижение, имайки предвид факта, че до този момент малко съм познавала творчеството на художника и нямам твърде много познания по изобразително изкуство. Излизаме от музея доволни и посядаме в градинката между него и Rijksmuseum, където попадаме на карнавален парад.

    След това нашата семейна група се разделя на две- мъжете на велосипеден тур из града, а жените- в музея на Мадам Тюсо. Тъй като, както е известно, аз съм лице от женски пол, попадам, заедно с майка си в групата на Мадам Тюсо. Вече съм посещавала подобен музей в Париж и зная какво мога да очаквам, но след няколкото сериозни експозиции, които сме посетили през тези два дни, ми се иска нещо по- забавно като например да вървя сред политици, крале, актьори и шоу звезди и да се снимам в близък контакт с тях, пардон, с техните восъчни близнаци. Такава възможност дава Музеят на Мадам Тюсо.

 

Най- скъпата снимка се оказва тази с Барак Обама, скъпа в буквалния смисъл, защото на входа, където той ни посреща, не е разрешено да се снима със собствен фотоапарат, а се правят професионални снимка, а впоследствие се оказва, че струват по 10 евро. Тези търговски трикове вече са ни до болка познати и въпреки че смятаме, че бихме изглеждали доста добре до американския президент,което с очите си виждаме от направените снимки,все пак се отказваме,защото снимката с восъчната му фигура не е достойна за плащане на подобна сума.
Днес решаваме, че ще се приберем рано, за да отпочинем преди утрешното ни заминаване, а и да имам време да пиша настоящия пътепис, защото в противен случай трябва да се лиша от сън, а за мен, като любител на съня, това е изключително голяма жертва. Мъжете се прибират по- късно, уморени и доволни от своя велосипеден тур и установили окончателно като друг вид участници в движението, че тук велосипедистите са царе на улиците и като такива не се съобразяват с никого, а всички останали се съобразяват с тях. Разказват ни също така, че са видели плуващи хора в каналите, както и един човек, който си ловял риба и за тяхно голямо учудване си слагал рибите в торбичката, вместо да ги пуска обратно, както правят любителите на спортния риболов. Очевидно и тук има нарушители на реда.

09.09.

Това е последният ни ден в Амстердам, който решаваме също да оползотворим пълноценно, защото полетът ни към нашата следваща дестинация- Берлин, е късно вечерта. Четейки пътеводителите в предишните дни, съм установила, че в квартала, в който сме настанени, има интересен музей, устроен в една от така характерните за Холандия вятърни мелници. С гледане на табели и питане успяваме да стигнем до целта.

На пъвия етаж от музея е подредена ескпозиция, показваща различни предмети и технически средства, свързани с бита на холандците.

Една усмихната холандка ни развежда из мелницата, която се оказва действащо съоръжение за изпомпване на вода. Екскурзоводката ни обяснява, че в миналото в Холандия е имало около 10000 такива мелници, а само в Амстердам около 1000, от които сега са останали 10. Вятърни мелници се използват не само за изпомпване на вода и за мелене на брашно, но и за рязане на дърва и други дейности. Разглеждаме съоръжението отдолу до горе, за да разберем как от силата на вятъра се задвиждат зъбните колела до спиралата в долната част, която изпомпва по 60000 литра вода в минута.


Вторият ни музей за днес е този, на корабоплаването. И тук еспозицията много ни харесва. Можеш да влезеш в двата кораба, постоянно закотвени около сградата на музея, която е всъщност бивша сграда на адмиралтейството. Единият от тях е копие на истински кораб, разбил се в средата на 18 век в бреговете на Англия.

Разглеждаме койките и хамаците, в които са спали моряците, трюмовете със стока, каютата на капитана, палубите и управлението на кораба.

   След това влизаме в самата сграда на музея, където освен да разгледаш експонатите, можеш със средствата на мултимедията да видиш някои неща от кухнята на корабоплаването, да преживееш ужаса на търговията с роби, да провериш знанията си по история и география, както и да преживееш корабокрушение и да оцелееш след него. Това е последната забележителност от нашата програма в Амстердам, която окончетелно ни убеждава, че холандците умеят да правят музеи и да показват по най- добрия начин своята история и култура.
   Очаровани от този прекрасен град, се качваме на самолета и единствената ни утеха след раздялата е, че ни предстои среща с друга европейска столица- Берлин.

Коментари   

 
0 #3 Марта 09-02-2015 16:30
Здравейте, Преслава, аз лично смятам, че използването на Holland pass е удачно. Мина вече година и половина, откакто бяхме в Амстердам и не си спомням детайлите, но мисля, че имаше два варианта с различен брой включени посещения и можеш, взависимост от времето и желанието да прецениш, кой те устройва. Във всички случаи смятам, че си струва, а освен всичко друго има и мотивиращ ефект да посетиш повече музеи. Освен музеите човек може да направи и обиколка с туристически автобус или с корабче изобщо могат да се направят различни комбинации
Цитиране
 
 
0 #2 Преслава 09-02-2015 14:36
Здравейте, тъй като ни предстои посещение на Амстердам и събирам инфо. Забелязах, че музийте имат високи входни такси, а и аз скоро навърших 18 години и се замислих дали не е по-добре да си вземем Holland pass - на сайта и видях, че дава безплатно влизане в повечето музии и използването на градския транспорт. Видях че Вие сте ползвали такава - как стои въпросът с транспорта и така ли е за музиите.
Цитиране
 
 
+1 #1 Йорданка 25-01-2014 18:16
Много ми хареса...два пъти съм била в Холандия и то в Амстердам...нео чаквано за мен установих ,че съм пропуснала да видя някои доста интересни места...но тази година ще се постарая да не ги пропусна...бих ви посъветвала да отидете в Холандия края на април началото на май...ако обичате цветя ще бъдете очарована ако посетите градините в Keukenhof и шествието на фигурите от цветя...което обикаля няколко града...не знам дали се изразих добре...просто не ми се отдават много описанията ...но гледките са невероятни...ос тавят те без думи...благодар я ви за това което сте написали...напи сали сте го чудесно а и илюстрациите към него да прекрасни...
Цитиране
 

Вход

Последни коментари

.